Joomla Software solutions Template

Payday loan

Произход, същност  и еволюция.на парите.Форми на парите, функции на парите,съвременни възгледи за същността и функциите на парите.

Парите възникват в дълбока древност, когато в стопанствата се появяват първите стокови излишъци. Размяната е случаен процес и хората разменят стока срещу стока. В този древен свят, всяка стока е пари и всеки участник в процеса на размяната е едновременно в ролята и на продавач и купувач. За да се осъществи размяната е необходимо насрещно съвпадение на потребности , т.е. собственика на стока А да желае да получи стока Б и обратното. Ако това насрещно съвпадение на потребности го няма , търговията значително се затруднява. В едно такова бартерно стопанство,ако означим с n броят на стоките , където всяка стока се разменя срещу стока, броят на цените ще изчислим по формулата за n елементи от втори клас .

Където  са цените, а n . (n-1) са стоките. В едно бартерно стопанство където имаме 1000 броя стоки, броя на цените ще бъде

Това значително затруднява търговията хората са принудени да търсят една стока, еквивалент която да се приема от всички и да се разменя срещу всички останали стоки. При различните народи , различни стоки изпълняват ролята на всеобщ еквивалент. Примери за такива стоки са : овце, коне , волове, камили, сол, пшеница, зърна от какао,цигари, коняк, раковини, стъкло и др. Когато една стока е всеобщ еквивалент  и в стопанството имаме 1000 стоки(N) имаме 1000 цени. Стоките обаче са нетрайни във времето и затова хората постепенно започват да използват като всеобщ еквивалент металите. Най напред олово, бронз, а по късно и благородните метали злато и сребро. Първоначално са се използвали късове от тези метали, но по късно започват да се секат монети. Първите монети от златно –сребърна сплав наричана електрон(Електра) са сечени от цар Крес, владетел на древната робовладелческа държава Лидия, която се е намирала на територията на древна Мала Азия. Монетите са били сечени в древния град Сарат. Финикийците като най търговския народ в древността, масово въвеждат монетите в употреба. Терминът монета произлиза от латински , в древен Рим е имало монетарница, която се е намирала близо до храма на богинята Йонона Монет. Монетата е къс метал, обикновено с кръгла форма,която има точно определено съдържание благороден метал,наречен паричен или монетен метал. Монетата има две страни Аверс- лицева страна, на която се изобразява лика на владетеля, и Реверс- опаковата страна на монетата – на която са изобразявани знаци, символи, божества. Съдържанието на благороден метал в монетата се нарича проба, а съдържанието на примеси за повишаване на механичната устойчивост – лигатура.

Има две системи за пробата метрична и каратна. При метричната система хиляда грама благороден метал не съдържащи примеси съответстват на 24 карата от каратната  система. Като разделим 1000 на 24 единици съответстват на 1 карат.

В древността циркулират златни и сребърни монети. Когато националната парична единица е само от един метал ,бил той злато или средно, имаме монометализъм. А когато имаме монети и от двата метала имаме биметализъм.  За дребни разплащания се използват монети от неблагородни метали като мед и бронз, които се наричат билонни монети.

Циркулирането на парите(златни и сребърни монети)значително улеснява търговията и размяната, но сеченето не монетите зависи от находищата и добива на благороден метал. През средновековието пътешественика и търговец Марко Поло посещава Китай и описва книжните пари, които Китайските императори печатат и използват. При функционирането каналите на паричното обръщение, златните и сребърни монети се износват и теглото им не отговаря на грамовете метал, което е обозначено върху тях. Поради това те стават непълноценни и е необходимо владетелят да ги изтегли от обръщение, да ги претопи, да се добави метал и да се отсекат нови. Това неудобство , както и други неудобства на монетите като това че са тежки трудно преносими на големи разстояния предпоставя появата на банкнотите.

Банкнотата е къс хартия, която представлява златото или среброто в каналите на паричното обръщение. Върху банкнотата е записано с колко грама благороден метал,т я е покрита. Човек депозира в банка определено количество благороден метал и получава насреща определено количество банкноти. Той може по всяко време обратно да обмени банкнотите срещу злато или сребро. Това се нарича пълна конвертируемост и предпазва банкнотите от обезценяване. На по късен етап централната банка, която е монетарна институция, в поти всички страни придобива изключителното монополно право да емитира банкноти(емисия).Банкнотите имат златно или сребърно покритие до навечерието на първата световна война.

Когато държавата има спешна нужда от пари, а няма от къде да ги вземе, тя прибягва до печатането на книжни пари, които външно не се различават от класическите банкноти, но нямат нито златно или сребърно нито стоково покритие, те са напечатани за нуждите на фиска(бюджет) и служат най-вече за финансиране на военните разходи. Затова  тази емисия се нарича фискална парична емисия и води до инфлация, разруха на стопанството и преразпределение на националното богатство. След първата световна война парите нямат конвертируемост в повечето страни. Единствено САЩ запазва конвертируемостта на долара. След ВСВ доларът има частична конвертируемост , което означава че само централните банки на другите страни са могли да обменят американския долар срещу злато. През 1971г.Ричард Никсън прекъсва и частичната обмяна на долара срещу златото. В миналото парите са били стока, която останалият стоков свят отделил от себе си и която е изпълнявала ролята на всеобщият еквивалент. В съвременният свят парите са вид актив, за да изпълнява функциите- средство за плащане и средство за съхраняване на стойността. Всяко нещо сега, което изпълнява сега тези две функции се нарича пари. Затова съвременните пари се наричат причини знаци. Те нямат никаква стойност, а държавата г налага като такива, по силата на закона. Хората търсят тези парични знаци, защото техният опит ги е научил, че те ще бъдат приети от всички останали и защото срещу тях могат да закупят стоки и услуги. Държавата признава паричните знаци които е имитирала като законно платежно с средство на територията на страната, за плащането за на публичните задължения към нея (данъците) и съдебната система на страните ги признават като средство за уреждане на задължения .

Функции на парите и видове пари:

-Видове пари – обикновени стоки; неблагородни метали; благородни метали – злато и сребро; банкноти ( обезпечени,покрити със злато или сребро и напълно конвертируеми); книжни пари – това са пари отпечатани за нуждите на фиска за покриване най вече на военните разходи; Съвременни пари (парични знаци); Електронни пари

-Функции на парите – Разменно средство(посредник при размяната); Платежно средство; Средство за погасяване на задължения; Средство за съхранение на стойността; Световни пари (злато, ам.долар)

-Изисквания към парите – Количествена еднородност; Лесна делимост и възможност от отделните части да възстановим цялото, без да губим стойност.; Лесна преносимост; Лесна съхраняемост; Лесна разпознаваемост

Парите навлизат в каналите на паричното обръщение по следните начини:

-когато централната банка купува чужда валута, срещу местна валута

-когато централната банка кредитира държавата

-когато централната банка кредитира търговските банки –

В съвременния свят имаме пари на централната банка, банкнотите и монетите с които си служим. Те са задължение на централната банка към преносителите на емитираните от нея пари,защото в миналото централната банка е била длъжна да обменя класическите банкноти, срещу благородния метал с който са покрити. А в съвременния свят на парични знаци, когато се предяви пред централната банка банкнота с някаква номинална стойност, тя ще ни предостави други банкноти с друга номинална стойност.

Пари на търговските банки – депозитите които гражданите и фирмите правят.

В страните в които действа централна банка, тя е монетарната институция, която провежда паричната политика на страната и отговаря за стабилността на паричната единица. В ЕС тази роля се изпълнява от европейската централна банка. В България след промените от 1990г. Банковата система от еднозвенна се преобразува в двузвенна банкова система.(Централна банка и търговски банки) . Централната банка е банка на банките и банка на държавата. Централната банка работи само с търговски банки, но не и с граждани и фирми. В резултат на не далновидната парична политика , провеждана от БНБ и високата инфлация България въведе Валутен Борд( паричен съвет). По своята същност валутния борд е отказ от системата на централната банка и връщане на към класическата банкнотна емисия. Само че банкнотите не са покрити със злато, а със една стабилна напълно конвертируема чужда валута. При валутният борд парите навлизат в каналите на паричното обръщение по един начин,когато валутният борд купува резервната валута( у нас еврото) по фиксираният курс срещу местната валута.

Парични агрегати.определение -  показатели, чрез които се измерва и отчита масата на парите в обръщение се наричат парични агрегати. Отбелязват се с M и някакъв индекс след него.Паричните агрегати които сега използваме в България са М₁, който съдържа банкноти и монети в обръщение плюс безсрочните депозити в търговските банки.

Агрегатът М₂ съдържа М₁ плюс срочни депозити в националната валута. Последният агрегат е М₃ , той съдържа М₂ плюс депозити до 2 години и депозити със специално движение.

www.moitepari.bg – информация за теглене на кредит. 

Инфлация и покупателна сила на парите.

Инфлацията е икономически феномен и нейната същност се изразява в намаляването на покупателната сила на парите и нарастване на индекса на потребителските цени. Термина инфлация е взаимстван от медицината и означава подуване в резултат на възпалителен процес. Като с това се е означавало увеличаването на паричната маса и разстройството на стопанството. Последиците от инфлацията са преразпределение на националното богатство. Когато инфлацията се вижда защото държавата неконтролира цените, тя се нарича явна инфлация. Когато държавата има пълен контрол върху цените и ги регулира цените в стопанството не се променят,но стоките изчезват от магазинната мрежа, това се нарича скрита инфлация. В такива случаи държавата въвежда купонна система. Според годишният темп на инфлация тя бива:

-нормална (умерена инфлация) – до 6 %

-пълзяща инфлация – до 20-25%

-галопираща инфлация – до 100%

-хиперинфлация – над 100% на година

Институцията която изчислява инфлацията е Националния Статистически Институт. Покупателната сила на парите се измерва чрез индекс на покупателната сила

Борбата с инфлацията се води от централната банка чрез високи лихвени проценти(политика на скъпи пари) и чрез фискалната политика от Министерството на Финансите, чрез високи данъци за да се изземе платежоспособното търсене. Като крайна мярка в миналото се е правила нулефикация, държавата обявява старите пари за недействителни и никой на никому нищо не дължи. В съвременният свят нулефикацията е невъзможна и се въвежда паричен съвет, най често съпроводен от парична реформа.

Кредитът и лихвата като фактори на паричното обръщение

Кредитът е възникнал още в древността като най напред той е бил в стокова форма. Етимологията на думата кредит според едно икономисти произлиза от латинското  credence ,което означава вяра, доверие, а според други от creditum означаващо заем. Кредитът може да бъде характеризиран като временно отчуждаване на стойността срещу заплащането на определена цена ( лихва).

Формите на кредитът са:

-стоков кредит

-паричен кредит(банков кредит)

-облигационен кредит – облигационните кредити са големи по размер кредити, които трудно могат да бъдат отпуснати от една банка. Затова кредитът се раздробява на хиляди малки части и срещу всяка една част, длъжникът който дължи кредита предоставя на всеки един кредитор документ за дълг, който се нарича облигация. Цената на кредита е лихвата. Лихвата винаги е абсолютна сума пари в брой,например, 20, 50 100лв. Измерител на лихвата е лихвеният процент.

Лихва 500 лв., заемен капитал 10000лв.

Лихва 500 лв., заемен капитал 2000лв

По депозити и кредити банките обявяват лихвени проценти. Лихвените проценти които обявяват банките по депозитите и по кредитите се наричат номинални лихвени проценти. Но тъй кат в съвременния свят инфлацията е хронично явление нас ни интересуват реалните лихвени проценти. Реалният лихвен процент се изчислява  по формулата на Фишер

Пример: Ако номиналния  лихвен % е 40% (0.40), а годишния темп на инфлация е 30% (0.30), реалния лихвен % ще бъде равен на:

Правило за удвояване на суми, правилото 72 ни показва след колко години (n) ще се удвоят цените, ако знаем средно годишния темп на инфлация (i).

Ако цените са се удвоили за 15 години (n), какъв е бил средно годишният темп на инфлация.- 4.8%.

Според начина на изчисляване лихвата бива:

-Проста лихва – която се начислява върху депозираната сума и в края на всеки период, отива в специална безлихвена сметка. В началото на следващият период се олихвява само първоначално внесената сума.

-Сложна лихва, тя сега широко се използва в банковото дело по депозитите на гражданите. В края на всеки период лихвата се прибавя автоматично към първоначално внесената сума и се превръща  капитал (капитализира се), така в началото на всеки следващ период се олихвява все по-голяма и по-голяма сума.

Пример:направен е депозит от 10 000лв  за срок от 3 години при годишен лихвен %  5 %, колко ще нарасне депозита?

PV = 10000

n = 3 години

r = 5% (0.05)

Безлихвена сметка

1г. 10000 Х 0.05  = 500лв(лихва)

2 г.10000 Х 0.05  = 500лв (лихва)

3г. 10000 Х 0.05  = 500лв (лихва)

10000лв.              +       ∑ = 1500лв.

11500лв

FV= PV (1 + r*n) =10000. (1+ 0.05*3)=10000 . 1.15= 11500

При сложна лихва

1г. 10000 Х 0.05 = 500лв(лихва)

2 г.10500 Х 0.05 = 525 лв. лихва

3г. 11025   Х 0.05 = 551.25 лв. лихва

10000лв.              +       ∑ = 1576.25лв.

11576.25 лв.

FV= PV (1 + r) ⁿ =10000. (1+ 0.05) ³=10000 . 1.157625= 11576.25

Според момента на удържането (плащането) лихвата бива:

-антиципативна лихва – която се удържа предварително в началото на периода, такава е лихвата по съкровищните бонове и при покупката на търговски полици (записна заповед  и менителница)

Съкровищен бон с номинална стойност  1000лв се продава на двадесет и втори февруари 2008г за 990лв. Срока на съкровищния бон е 6 месеца, т.е. неговият падеж е на 22. август 2008г, тогава държавното съкровище ще го и купи обратно от инвеститора от който го е купил по номинална стойност. Разликата  между 990 и 1000лв (10лв) се явява лихвата по този съкровищен бон. Това е антиципативната лихва.

-декорзивна лихва – това е лихва която се плаща в края на периода.

Произход , същност и еволюция на финансите. Функции на финансите. Теории за финансите. Звена на финансовата система

Финансите възникват успоредно с възникването на държавата, те са свързани като сиамски близнаци. Хората се обединяват и сключват помежду си „обществен договор”, като по този начин създават държавата,за да защитават по лесно своята територия и имуществени интереси. Държавата е публично тяло и за да съществува държавата  и е необходима администрация и армия. Заетите в тези сектори не създават материални блага, както другите членове на обществото, но потребяват такива. За издръжката на администрацията и армията са необходими огромни по размер средства, които не може да осигури сам дори и най имотния владетел. За набирането на тези средства са необходими специални отношения между държавата и  нейните граждани. В това се изразява предпоставката за появата на финансите. Въпреки че в съвременния свят финансите са предимно парични отношения не бива да се поставя знак за равенство между финансите и парите. Произхода на думата финанси идва от латинските думи finis, finare, които са означавали край , финал , завършек на нещо.  Според други икономисти произлиза от глагола financia на латински,което означава приключване на парични сделки и операции, боравене с пари. С финанси през средновековието се означават приходите на държавата. През средновековието тогавашните държави, почти нямат държавни разходи. През 1776г шотландския икономист Адам Смит формира класическите правила за държавното стопанство(финансово стопанство):

-умерена стопанска дейност

-балансиран (без дефицитен бюджет)

-неутрална финансова и данъчна политика.

Според Адам Смит държавата не бива да изземва повече от една десета част от брутния вътрешен продукт. Тези класически правила формирани от Смит господстват в теорията и практиката повече от 100 години. През 20-те години на 20в светът е в икономическа криза, тогава на преден план излизат възгледите на Кейнс, който отрича класическите правила формирани от Адам Смит. Кенс препоръчва:

-активна стопанска дейност от страна на държавата

-дефицитни бюджети

-целенасочена финансова и данъчна политика.

Възгледите на Кейнс господстват в света до края на 70-те години на 20в, когато световния капитализъм се сблъсква с ново и непознато до тогава явление наречено стакфлация -  успоредно расте инфлация и безработица. Това дава предпоставка на противниците на Кейнс да отрекат неговите принципи и да издигат лозунги „назад към Адам Смит” „ Повече пазар по малко държава”. Неокласиците са така наречените монетаристи.

Теории за финансите.

1.Здрави финанси силна армия

2.Финансите -нервите на държавата.

3.Морфологична теория за финансите

4.Класическа теория за финансите – Адам Смит

5.Кейнскианска теория –

6.Неокласическа теория

Функции на финансите.

1.Фискалната функция – осигурява средства за държавата.

Фиск идва от латинското фискус,което означава сандъче за пари, в което владетелят е съхранявал кралското съкровище. В съвременния свят фиска е синоним на бюджета и на държавното съкровище.

2.Социална функция – финансите преразпределят брутния вътрешен продукт в обществото, като изземват средства от едни и ги предоставят на други.

3.Управленско регулативна функция – чрез финансовата и данъчната политика се стимулират или ограничават едни или други сектори в стопанството.

4.Контролна функция – финансите като форма на контрол.

Звена на финансовата система – тя се състои от две звена:

-първото звено са фискални (държавни) финанси. Те включват:държавни приходи; държавни разходи; държавен бюджет; извън бюджетни фондове и сметки

-не фискални финанси: социално осигуряване; застраховане; банково дело и кредит; финанси на предприятията; международни финанси; финансите на домакинствата.