Joomla Software solutions Template

Payday loan

Произход и същност на данъка

Данъкът е стара и древна финансова категория. Данъците съпътстват развитието на държавата, т.е. те са свързани тясно с общественото устройство и организация. Данъкът може да бъде определен по следния начин: Данъците са безвъзмездни, законорегламентирани, задължителни и принудителни плащания в полза на държавния бюджет. Най-важната характеристика от определението е безвъзмездния характер на данъка. Данъците не са произволни, а точно определени чрез съответните закони. От тази гледна точка в съвременното законодателство има 2 групи от данъчни нормативни актове: материални и процесуални. Материалните закони определят елементите на данъците, а процесуалните – въпросите относно процедурите по данъчна регистрация, данъчна ревизия и обжалването на актовете на контролиращите органи, също така структурата на администрацията. Акта е Данъчно процесуален кодекс. Другата важна черта на данъците е, че са задължителни и принудителни плащания в полза на държавата. Данъците се събират от специализирани държавни органи, които в Република България са Националната Агенция по приходите НАП, която има централно управление, намиращо се под пряко подчинение на Министерството на финансите и министъра му и има териториални дирекции намиращи се във всяка община. Приходната администрация обаче освен НАП включва и някои други държавни органи, които са натоварени със задачата да събират конкретни данъци. Това са Агенция митници /тя събира митата върху вносните стоки, акцизи върху вносните стоки и ДДС върху вносните стоки/; Агенция за държавни вземания е натоварена със задачите по принудително събиране на невнесените в срок данъци, задължителни осигуровки и други държавни вземания.

Според някои учени еволюцията на данъците притежава следните основни черти:

-         „От пожертвование” към „Даване”, т.е. от едно в значителна степен свободно колективно дарение в полза на владетеля към задължително и принудително плащане на държавата;

-         От безплатна работа в полза на владетеля към вноски в обществената хазна;

-         От спорадично задължение към постоянен и регулярен финансов метод;

-         От целеви данък към общо и регулярно задължение за покриване на разходи въобще;

-         От задължително за определен кръг лица към всеобщо и без изключение задължение за всички поданица;

-         От натурален данък или повинност към парично задължение;

-         От допълнително към главно средство за финансиране на потребностите на държавата.

Теории за данъка

1. Осигурителна теория – според нея данъкът се е разглеждал като разновидност на осигурителна, застрахователна вноска, правена от гражданите в полза на държавата с цел защита на личната неприкосновеност частната собственост и националната сигурност. Това е една от най-старите теории за данъка. Тя оприличава държавата със застрахователно или осигурително дружество.
2. Жертвена теория – нейни създатели са учените от класическата икономическа школа от началото на ХІХ век като Жан Батис Сей, Мил и др. Данъците са съобразна жертва, която понасят гражданите в името на държавата. А държавата се разглежда като институция, без която отделния индивид не може. С други думи няма Робинзоновци. След като човек е осъзнал тази необходимост се е стигнало до сключване на т.нар. Обществен договор, по силата на който е създадена държавата като първостепенна необходимост за организиране и осъществяване на човешкото общество.
3. Теория за дълга – според някои учени /немския финансист Ноймак/ думата жертва е неподходяща, защото в основата й лежи свободната воля, която противостои на задължителността и принудителния характер на данъците, следователно е по-правдоподобно да се говори за теория за дълга за плащане на данъци. Известна е като Реалистична теория за данъка.
4. Еквивалентна теория – поддръжници са Адам Смит и Дейвид Рикардо. Според тях данъците могат да бъдат разглеждани като цена /еквивалент/ на предлаганите от държавата публични блага и услуги.
5. Теория за публичните блага – чрез нея се утвърждава пазарно-еквивалентния характер на данъка, в смисъл че държавата „произвежда” и „продава” блага на гражданите. Като гражданите ги заплащат на държавата чрез данъците. От тази гледна точка отношенията между държавата и гражданите са изградени на пазарно-еквивалентна основа, т.е. в съответствие с логиката на стоковото производство и пазарната икономика.

Принципи на данъчно облагане.

-         Принцип за всеобщност на данъка – данъкът трябва да обхване всички данъчни субекти и да бъде еднакво задължителен за всички. Целта е да няма изключения от данъчно облагане и данъците да се дължат от всеки, когато са налице основания за това;

-         Принцип за съразмерност на данъка – данъчното задължение трябва да е обвързано или да зависи от финансовото и имущественото състояние на данъкоплатците. Данъците да са съразмерни на богатството;

-         Принцип за удобство на данъка – данъците така да са организирани, че да се плащат в удобно време и по удобен и евтин начин от гражданите;

-         Принцип за ефективност на данъка – данъците трябва да бъдат събирани в условията на възможно най-малко разходи. Според този принцип нетните постъпления от данъци би следвало да бъдат максимизирани при дадените икономически условия /увеличаване събираемостта на данъците, оптимизиране и минимизиране на разходите в приходната администрация/;

-         Принцип за единство на данъка – данъците да се отнасят по един и същи начин и да не водят до промени в пазарното положение на данъкоплатците. Този принцип може да бъде наречен и принцип на неутралност на данъка. Не е приемливо държавата да пречи или дискриминира определени отрасли или дейности в икономиката като ги подлага на отделни данъчни режими и правила.

Елементи на данъка

-         Субект на данъка – са онези, които ги внасят в приход на държавния бюджет; данъчни субекти са фирмите и домакинствата за притежаваните от тях облагаеми движимо или недвижимо имущество; за реализираните доходи; за извършеното потребление;

-         Данъчен обект – е онова, към което е насочено облагането; данъчни обекти са – недвижимото имущество, доходите и потреблението;

-         Данъчен мащаб – е определена характеристика на данъчния обект, която служи за основа при определяне на данъчното задължение /броя на прозорците на една жилищна сграда, броя на кумините, общата разгъната площ/;

-         Данъчна единица – неделима част от данъчния мащаб /паричната единица, 1 м²/, зависи от характера на обекта и мащаба на облагане;

-         Данъчна основа – съвкупността от облагаеми данъчни единици;

-         Данъчен размер - % или ставката на данъка;

-         Данъчно задължение – дължимата сума, която следва да бъде преведена в приход на държавата, най-често се определя като произведение на данъчната основа с данъчния размер;

-         Данъчен период – времето между две последователни плащания на даден данък;

-         Данъчен искател /кредитор/ - това е звено от държавния бюджет в приход на което се внася съответния данък /централния републикански бюджет или местния бюджет/;

-         Данъчни кадастри /регистри/ - в тях се съхранява информация за данъкоплатците, за техните взаимоотношения с бюджета и така също информация за данъчните обекти;

-         Вносител на данъка – лицето, за чиято сметка става удържането и внасянето на данъка.

Функции на данъка

1. Фискална функция – чрез него се финансира държавния бюджет. Нещо повече, данъкът е основен метод или начин за финансиране на бюджета. Например: за последния бюджет на България прихода от данъци 18,9 млрд. лв. /по закон, планирани/, неданъчните приходи 1,9 млрд. лв. /над 90%/
2. Социална функция - /преразпределителна/ тя е свързана с това, че чрез него може да се извърши вторично преразпределение на доходите от по-богати към по-бедни. Всъщност разпределението на БВП или на дохода е първично, продиктувано от свободния пазара. Всеки получава толкова, колкото струва факторите капитал и труд, които притежава. Вторично прераразпределение е осъществявано чрез данъците и държавните разходи, накратко от държавата на задължителна и принудителна основа.
3. Икономическа функция – чрез данъка да се регулира динамиката на БВП, безработицата и инвестициите. /Кейнсианството/
4. Екологична функция – чрез нея може да бъдат ограничавани вредните за околната среда и природата производства.

Класификация на данъците

Могат да бъдат използвани различни критерии, според които да бъдат групирани и изучавани различните данъци.

1. Обект на облагане:

-         Имуществени; според зависи

-         Подоходни; 10%

-         Върху потреблението/консумацията.

1. Данъчния искател/кредитор:

-         Централни/републикански;

-         Местни/общински.

1. Дали съвпадат или несъвпадат данъчния вносител или данъчния субект:

-         Преки – вносители и субект са едно и също лице; имуществени и подоходни данъци;

-         Косвени – те се различават; данъците върху потреблението.

1. Според начина на облагане:

-         Поголовни;

-         Пропорционални;

-         Прогресивни;

-         Дегресивни.

1. Според формата, в която са се внасяли:

-         Натурални;

-         Парични.

В съвременната теория за данъка се говори за 2 нови подхода – за тяхното устройство и функциониране. Те са принцип на ползата и принцип на възможността на плащане. Benefit Principle – abality to pay

Според принципа за ползата времето по финансиране на държавните разходи трябва да се раздели между индивидите според ползите, които те извличат от потреблението на публичните блага, т.е. препоръчват се таксите. Те се плащат при потреблението на публичните блага във всеки отделен случай. Вместо принципа „Имаш”-„Плащаш” се прилага принципа „Ползваш”-„Плащаш”. Това е едно иконимизиране, въвеждане на пазарния принцип в публичните финанси.

Принципът за възможността за плащане твърди, че бремето за финансиране на благата трябва да се разпредели между данъкоплатците според техните възможности за плащане. Т.е. според данъчния им капацитет без оглед на ползите, които получават от държавата.