Joomla Software solutions Template

Payday loan

Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите

Публични финанси –Колективните потребности на обществото се задоволяват от д-та и другите публично-правни дела. Необходимите за тази цел парични средства съставляват материалният субстрат. на фин. стоп. това са публични финанси. Различните обяснения за обл. на финансите могат да бъдат сведени до 3 варианта:

1)мат. разкрива икономическото въздействие на публичните финанси при условията на пазарно стопанство финансите са средство за икономическо въздействие. Как въздействат финансите? – чрез данъците; чрез лихвения процент; по пътя на финансирането от бюджета.

2)Приема равностойното значение на двата компонента – материално съдържание и властническата организация. Пред. съдържание се изразява в натрупване и разпределение на парични средства необходими за задоволяване на потребностите. Субект на публичните финанси е дейността или друго публично-правно тяло, без функционирането на които не е възможно задоволяването на тези потребности. Държавата респективно др. публично-правно тяло е активен субект на публичните финанси. Всички други субекти, от които се взима част от доходите са пасивни субекти.

3)Категорично е подчертан техният публично-правен характер.

Х-на на съвременните финанси е тяхната данъчна същност. Най-значителен приход на съвременната държава е този, които произтича от нейната власт. Държавата получава парични средства чрез своя инфериум над лицата и говорим за финансов суверенитет на държавата.

Правна концепция за финансите

Правната регламентация е въведен в конституцията белег на финансовите отношения. Основни структурни единици са: главно управление данъчна администрация; главно управление бюджет; главно управление митници; главно управление държавен финансов контрол.

Основните функции и задачи са следните: МФ разработва проекти на държавния бюджет. Анализира и контролира изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения за изпълнение. Няколко са правомощията в областта на данъците – анализира и провежда системен анализ на дан.практика, организира и осъществява облагателна дейност и събира приходи на държавния бюджет. Прави предложения в данъчната политика и подготвя нови нормативни актове, включително подготвя международни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. - Главно управление, териториално управление и данъчни служби. Към данъчните служби могат да се изградят и данъчни бюра. Главното управление осъществява ръководство и контрол на териториално-данъчните управления и служби, дава методически указания, обобщава и прогнозира приходи за бюджета. Териториално-данъчното управление ръководи и контролира дейността на държавните служби и бюра, осигурява и обслужване на главното управление и държавните служби, осъществява контрол върху определяне и събиране на държавни вземания. Данъчната служба извършва данъчна регистрация на данъчни субекти, определя конкретни размери на данъчните сделки, приема данъчни декларации, събира и отчита определени данъци, извършва данъчни проверки и ревизии.

Данъчните органи имат следните правомощия: - да изискват данъци, справки, сведения и др. носители на информация от контролните лица, имат право на свободен достъп да подлагат на контрол обекти, да изискват от ЕТ и търговските дружества при данъчни проверки и ревизии да декларират банкови сметки в страната и чужбина, да проверяват отчетността на контролни обекти, включително да установяват притежавани парични средства, материалните ценности и ценни книжа, да осъществява предвидени в закона действия по обезпечаване на документацията, включително да запечатват каси, складове, офиси и др. както и да налагат запор и възбр. за обезпечаване на държавните вземания. Да извършват насрещни проверки, да изискват от трети лица сведения и да изискват обяснения от проверени лица, да назначават вещи лица. При осъществяване на своите правомощия данъчните органи могат да изискват съдействие от МВР, а другите държавни органи и длъжностни лица са длъжни да им оказват съдействие.

Митническата администрация съгласно новия закон за митниците от ‘98г. митническата администрация е централна система и включва следните митнически учреждения: 1)Главно управление митници; 2)Районни митнически управления; 3)Митници; 4)Митнически бюра и митнически пунктове към митниците.

МФ осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация. Главно управление митници(ГУМ) е стр-но звено към МФ и е ЮЛ(юридическо лице) със самостоятелен бюджет. То организира ръководи и контролира дейността на митническите учреждения, консултативни и учебни центрове, лаборатории и други звена необходими за тяхната дейност. Районни митнически управления са на пряко подчинение на ГУМ. Те организират, ръководят и контролират дейността в тяхната структура – митница, митнически бюра и пунктове извършват митническа дейност и осигуряват информационно обслужване на митниците и ГУМ. Митниците организират и ръководят дейността на митническите бюра и пунктове и заедно са основани. Изпълнители на митническия надзор и контрол. Митническата администрация участва в разработването и реализиране на митническата политика на държавата. Участва в разработване и изпълнение на международни договори и осъществяване на международни митнически връзки. Събира, анализира и съхранява информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Митническите органи осъществяват надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на страната. Те защитават икономическите интереси на страната. Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконен трафик на наркотични вещества, осъществяване на валутен контрол.

Правомощия на митническите органи: - да извършва проверки свързани с митническия контрол и надзор върху стоки, превозни средства и лица на граничните пунктове и на цялата митническа територия на страната. Да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения, свързани с митническия контрол и надзор, да изискват писмени или устни обяснения, да събират митнически сборове за внос и износ на стоки, да изискват заплащане равностойността на отнош. в полза на държ. стоки, когато липсват или са отчуждени, определят и събират ДДС и акцизи за вносни стоки, да налагат запор и възбрана за обезпечаване на недължими митнически сборове, правото да извършват личен преглед на лицата преминаващи държавната граница. В теорията се поддържа, че не лицата, а носените от тях стоки са обект на контролно правомощие. Закона за митниците задължава митническите органи да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, да не разгласяват обстоятелства и факти станали или известни при изпълнение на служебните им задължения съгласно закона за държавния и финансов контрол към МФ се създава главно управление данъчно-финансов контрол, то е единно стойностно звено, юридическа личност със самостоятелен бюджет и се състои от главно управление и контролира цялостната дейност на данъчно-финансовия контрол, провежда единна ревизионна политика, извършва финансови ревизии на обекти определени от министъра на финансите, анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им.

Териториалното управление – това са органи, които извършват ревизии на съответен район, обобщават и анализират резултати от ревизионна работа, предоставят отчети в главното управление. Министри, председатели на комисии към МС и ръководители на други ведомства упражняват и организират финансов контрол върху юридически лица и ръководят чрез финансови ревизии извършвани за целта от контролни органи обособени в самостоятелни ревизионни служби непосредствено подчинени на съответният министър или ръководител на ведомство. Органите на данъчно-финансовия контрол имат следните права: 1)на свободен достъп в ревизионни обекти; 2)да проверяват парични и материални ценности, счетоводна отчетност, документи и техните носители. 3)да изискват от длъжностните лица на ревизирания обект документи и справки, както и декларации и банкови сметки в страната и чужбина; 4)Да изисква от длъжностни лица писмени обяснения във връзка с ревизията, които следва да се прилагат като доказателства към ревизии; 5)да изискват сведения, актове, както и от данъци извлечения от с/ки на юридически лица и ЕТ извън ревизионното им и да извършват финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизираните. 6)с разрешение на съда и органите на принудително производство, да се запознават със следствието и др. материали, които имат значение за ревизията; 7)да назначават вещи лица; 8)да полагат обезпечителни мерки – запор и възбр. Върху имуществото на лицата от граждани за причинени вреди.