Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност, значение  на бюджета

Едно от най-кратките и обобщени определения на бюджета е: систематичен опис (сметка) на предполагаемите приходи и разходи на държавата за предстоящта респ. текущата  финансова година, утвърдени от парламента.  Бюджета е сложна финансово-икономическа категория и има различни аспекти, страни и характеристики: -правна; -финансово-техническа; -социално-икономическа; -военно-политическа.  Бюджета се приема и гласува от законодателния орган като закон (за бюджета). Десетилетия се дискутира дали той има характер на материален закон или е само законодателен акт. Някои го свеждат до ниво на административен акт. Законът за бюджета има характер на закон, но един по-особен характер. Той има задължителен характер спрямо сумата (тавана) на разходите и препоръчителен спрямо величината на приходите; те се определят въз основа на др. (главно данъчни) закони. От финансово-техническа гледна точка бюджетът е обобщена сметка за приходите и разходите на държавата за текущата финансова год. Финансово-техническата е видимата страна на бюджета а социално-икономическата му страна е в голяма степен невидима. Бюджетът е първостепенен фаинансово-политически

инструмент за и преразпределение на значителна част от стойността на БВП е отраслов, териториален и социален разрез.  Бюджетът е сложна финансова  категория, която има правна , финансово-техническат, социално-икономическа и военно-политическа страна и съдържание. Определяща е неговата социално-икономическа страна и характеристика, без да се подценяват останалите му аспекти.

Значение на бюджета: то е огромно и многостранно. Изразява се главно в това, че чрез него финансовта а и цялостната дейност на правителството се поставя под контрола на законодателната власт и под окото на гражданското общество. Значението на бюджета като основа и инструмент на отчетност и контрол в/у държавните финансови средства и за тяхното управлвние и регулиране, за управлвние и регулиране на производствения процес и националното стопанство като цяло е най-важно, но не го изчерпва. Твърде важно е значението на съвременния бюджет за балансираното развитие на всички отрасли и дейности в националното стопанство, на социалните отношения, на възпроизводствения процес като цяло. Бюджетът концентрира интересите и очакванията на държавата и нацията  като цяло.

42 Функции на бюджета:

Според видия икономист – финансист от САЩ Р. Масгрейв, бюджетът изпълнява 3 функции: -функция на бюджетната политика по разполагането на ресурсите или алокативна функция; - функция на разпределението или разпаределителна и – стабилизационна (регулативна) функция. Тези функции имат най-общ характер и претендират за широка популярност.

Финансистът В. Нол формулира 5 ф-ции на бюджета: - администратовно-контолна; -парламентарно-контролна; - политичека функция; - финансово-стопанска функция; - стопанско-политическа;

43.Принципи на изграждане на бюджета и функциониране на бюджета

Изграждането на Б следва определени принципи, чието спазване гарантира изпълнението му и правителствената програма. Един от принципите е гласността или публичността, което значи пълна информираност на юридическите и физическите лица за величината на бюджетните приходи и разходи и направлението на бюджетните разходи. ДБ и неговата публичност не трябва да се обвързва и разглежда като следствие от конкретните форми на икон. организация на производството и управление на обществото. Тоест не бива да се твърди че Б има публичен характер само при пазарен тип икономика и демократична форма на управление на обществото. Друг от принципите на Б е провеждането на определена правителствена политика, която изисква реално и точно определяне на бюджетните приходи и разходи. Един реален и точен бюджет внася яснота в действията на правителството и показва приоритетните направление на бюджетните разходи. Принципът за пълнота на Б е свързан с този за яснотата и точността. Той обхваща всички държавни приходи и разходи и засилва възможностите за парламентарен и обществен контрол. Като бюджетен принцип специализацията означава конкретизация на приходоизточниците и уточняване на направленията за изразходване на акумулираните бюджетни ресурси. Важен принцип за изграждането на бюджета е неговото единство. По единство на бюджета се разбира състоянието, изпълнението и съществуването само на един бюджет.

Принципи за изграждане и функциониране на бюджета

Общи (материални) принципи на бюджета – смята се че изграждането на бюджета трябва да почива на следните общи или материални принципи: - ограниченост на приходите; - степенуване на държавните разходи; - съгласуване м/у потребности и средства; - икономически принцип – от държавните разходи да се търси възможно най-голяма изгода (ефект). Тези принципи са с общо теоритично значение и са валидни за бюджета на всяка съвременна държава.

Специални и финансово-технически принципи – те имат главно и непосредствено значение за изграждането и функционирането на бюджета.

Принципът за пълнота на бюджета изисква в бюджета да бъдат включени всички приходи и разходи, които финансовото стопанство трябва да осъществи в продължение на бюджетната год. Държавният глава или правителството не могат да събират приходи или да извършват разходи, които не са включени в бюджета и не са гласувани от парламента. Различава се екстензивна (всички приходи и разходи се включват в бюджета в пълен обем или се съставят т.н. бруто-бюджет) и интензивна(отразява се само салдото м/у приходите и разходите на бюджетните звена , т.е използва се нето-бюджет) пълнота на бюджета.

Друг принцип е точност на бюджета. Приходите и разходите на бюджета трябва да бъдат точно изчислени. Ако този принцип не се спазва ще се стигне до разстройване на финансовото стопанство. Добре съставения бюджет трябва да е пълен и точен.

Принципът за реалност или реалистичност на бюджета-икономическа обоснованост на приходите и разходите, за привеждането им  в съответствие с реалностите в икономиката и националното стопанство като цяло. Бюджетът трябва да бъде пълен, точен но и реален.  Друг важен принцип е единството на бюджета или още принцип на универсалност на бюджета-упражняването на един единствен бюджет, а не на няколко паралелни бюджета едновременно.

Един от най-важните принципи е бюджетното равновесие – бюджетът да не се съставя и да не се приключва с дефицит. Разходите трябва тъка да се определят, че техния размер да се покрива напълно от редовните приходи. Важен принцип е специализацията или класификацията на бюджета-групирането и подреждането на бюджетните приходи и разходи на основата на определени признаци и правила. Класификацията на бюджета е израз на неговата специализация.

Друг принцип е гласността и публичността на бюджета- да се даде пълна гласност на дебатите в парламента при обсъждането и приемането на бюджета.

44. Бюджетен период

Бюджетът се утвърждава и действа за определен период от време, който се нарича бюджетен период. Бюджетния период обикновено е едногодишен и може да съвпада или да не съвпада с календарната година. В повечето случаи и за удобство бюджетния период съвпада с календарната година. Започва на 1.01 и прикючва на 31.12.

Когато бюджетния период не съвпада с бюджетната година стремежа е  той да бъде съобразен с цикъла на стопанската година. Не всички страни прилагат едногодишен бюджетен период. Някои съставят бюджетите си за 2 год. Разбира се бюджети се съставят и за по дълги периоди от време -5 год, 10 год, но те нямат оперативно-политическо, а планово-стратегическо значение

45. Видове бюджети

В зависимост от обхвата на бюджета различаваме централен или републикански бюджет и местни бюджети. Централният бюджет обхваща приходите и разходите на централните органи на държавната власт и управление. В условия на автономни бюджети м/у централния бюджет и бюджета на самоуправтелните тела, респ. общинските бюджети, не съществува органическа връзка. Бюджетите на отделните министерства които са съставни части на генералния или общия държавен бюджет се наричат частни или съствни бюджети. Различават се т.н. специални бюджети, които се отнасят до отделни дейности на държавата, обособени в самостоятелни институции – сега характер на специални бюджети имат фонд “Обществено осигуряване” и фонд “Здравно осигуряване”. Като се има предвид характера на разходите които трябва да бъдат посрещнати от бюджета, различаваме редовен и извънреден бюджет. Ежегодните бюджети по принцип са редовни – приходите и разходите им се повтарят ежегодно и в приблизително еднакъв обем. Извънредните бюджети се отнасят до случайни възникнали разходи, чието покриване обикновено става с извънредни приходи. Периодът на 1 извънреден бюджет може да бъде по-къс или по-дълъг от 1 год., в зависимост от характера на разходите, които трябва да се извършат. Съществува и допълнителен бюджет-допълва редовния бюджет. Ако се вземе на предвид начина на обхващането на приходите и разходите, различаваме брутен и нетен бюджет. Съществуват и смесени бюджети – те съдържат както брутни така и нетни приходи и разходи. Има както постоянни тъка променливи бюджети. Трябва да се говоти за постоянна и променлива част на бюджета. От гледна точка на изпълнението различаваме бюджет за изпълнение и изпълнен бюджет.

Има тенденция на разширяване на обхвата на бюджета и удължаване на срока, за който се съставя. В зависимост от срока за който се съставят бюджетите биват : краткосрочни(1 год) – с оперативна значение, средносрточни – 3 или 5 год. – с тактическо значение , дългосрочни 10 и повече год. – стратегическо значение. И в зависимост от начина на изграждането на бюджета той може да бъде традиционен или да е програмно-целеви бюджет.

46. Теории за бюджета

Различните теории за същността на бюджета могат да бъдат сведени до следните няколко групи: Бюджетът като инструмент за отчетност във финансовото стопанство. Това схващане е едно от най-ранните и е свързано с уравновесеността на бюджета. Бюджета се разглежда ощ като сметка или като таблица за приходите и разходите на държавата – този подход не разкрива социално-политическото значение на бюджета.

Бюджета като финансов план на държавата и инструмент за ръководство на финансовото стопанство. Наистина бюджета може да се разглежда като финансов план на държавата защото: а) чрез него се проектират приходите и разходит на държавата за предстоящата бюджетна година, а може и за по-дълъг период от време; б) той отразява финансово-икономическото състояние на националното стопанство; в) чрез него се предприемат опити за целенасочено въздействие и регулиране на социално-икономическите явления и процеси.

47. теория за бюджетния цикъл

Теория за бюджетния цикъл – развитието на западната икономика доказва противоречивия характер на финансово-икономическото регулиране на националното стопанство. Превръщането на бюджета в хронически ддефицитен, невъзможността или нежеланието той да бъде уравновесен и растящите отрицателни последици от това кризисно състояние на държавните финанси водят до необходимостта да се търси теоритично оправдание на явлението. На тази цел служи теорията за бюджетния цикъл, която е вариант на теорията  за дефицитното бюджетно финансиране. Тази теория е създадена в САЩ през год на световната иконом. криза от т. нар. Харвардска школа. Същността и се състои в опита да се докаже, че ежегодната уравновесеност на държавния бюджет не е неоходима. Бюджетната уравновесеност трябвало да се осъществява за един по-дълъг период, например 7 год. В такъв 7 год период отделни бюджетни год можело да бъдат дефицитни, но в рамките на цикъла общо щяло да се получи уравновесяване на приходите и разходите.

48. Теория на неуравновесения бюджет

Непотвърждаването на практика на теорията за бюджетния цикъл от една страна и растящите бюджетни дефицити от друга страна доведе до създаване на теория за науравновесения бюджет. Неин автор е английския кейнсианец  Далтон. Тази теория която отрича напълно принципа за уравновесеността на бюджета, прави опит да издигне в ново качество бюджетните дефицити. Привържениците на тази идеия не могат да отрекат, че бюджетните дефицити отварят широко вратите на инфлацията с всичките и отрицателни последици. Въпреки това те успокояват и убеждават своите последователи, че инфлацията не е чак толкова страшна и опасна. Теориите за бюджетния цикъл и за неуравновесения бюджет имат за своя методологична основа кейнсианското учение  за регулираното стопанство. Доколкото кейнсианството отстъпва своите позиции, дотолкова посочените теории вече не са актуални. Неокласическата доктрина се възражда не само в областта на бюджетната теория, но и на бюджетната политика. Възраждането на класическия принцип за уравновесеност (бездефицитност) на бюджета и приемането в почти всички развити западни страни специални програми за постепенно намаляване и пълно ликвидиране на бюджетните дефицити.