Joomla Software solutions Template

Payday loan

АЛТЕРНАТИВИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Такси- данъкоподобни приходни форми , наричани още “квази-да-нъци”, са своеобразна цена на публичното произведение и доставени блага , които обаче са продукт на публичния избор, а не на пазара.

Видове такси

Най-характерните са местните такси не само поради разнообразния характер на предоставяните услуги от местните органи,но и затова,че формират значителна част от приходите в местните бюджети и осигуряват издръжката на местната админ истрация.

Местните такси включват :

Таксата за битови отпадъци засягат всички домакинства,има задължителен характер и се заплаща за събирането,извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битоеи отпадаци,както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.Размерът на таксата е годишен и се определя за всяко населено място с решение на общинския съвет,въз основа на план-сметка на разходите.

Таксите за ползване на пазари,тържища,тротоари,площади и др. се заплащат от физически и юридически лица в зависимост от зоната,в която се намират терените.Зоните се определят от общинския съвет.Таксите са в абсолютна сума на квадратен метър за ден.месец или част от месеца.

Таксите за детски ясли,градини,домове,лагери и др. са диференцирани за дни,седмици и месеци на седмични,целодневни и полудневни.Освен това се диференцират и според доходите на член от семейството.Не се заплащат такси за деца,чиито родители са инвалиди I и II група,за децата на неизвестни родители,децата на загинали при производствени аварии  и природни бедствия,за деца с тежки и хронични заболявания и за всяко трето и следващо дете на многодетни родители.

Туристическа такса се заплаща за почивка от лицата,пребиваващи в курортно селище,едновременно с адресното им регистриране.Не се заплаща такса за лица до 18 годишна възраст,за редовните студенти и за жените над 58г и мъжете над 63г.

Таксите за добив на кариерни материали се заплащат от физически и юридически лица,който добиват материалите.Таксите се определят за всеки вид кариерни материали поотделно върху брутния добив.

Таксите за технически услуги,извършвани от общината,обхващат дейностите във връзка с териториалното селищно устройство,архитектура,стройтелство,благоустройство,кадастъра на селищнните и извънселищните територии.

Таксите за административни услуги са за извършени услуги по гражданското състояние.Те се дефинирани в зависимост от издаваните документи.Таксите се заплащат от лицата при предявяване нс искснето.

Такси за кучета се заплащат за регистрирация на кучета в градовете от собствениците им.Размерът на таксата се определя от общинския съвет.

Такси за гробни места са диференцирани според годините –над 8 години до 15 години или за вечни времена и според зоните.Таксите за вечни времена са 5 пъти по-високи от тези за над 8 години.

Таксите за охрана и опазване на земеделските имоти се събират от собствениците или ползвателите на земеделските имоти.Таксите са годищни и са диференцирани според видовете култури от 0,3 до 1 лв. На декар.

Същност и форми на държавните заеми. Държавен дълг. (Прилики и разлики между държавен заем и данъци; Концепции за държ. заем) – 84 стр.

Неданъчните форми за акумулиране на приходи заемат значителен дял в съвременните държави, в т. ч. и в нашата страна. Към тях се отнасят държавните заеми, приходите от стопанската дейност на държавата, приходите от  отдаване на имущество под наем(аренда) и експлоатацията на природни богатства на концесионни начала, трансфери от БНБ и др.

Държавните заеми са метод за набиране на приходи, а за кредиторите – за инвестиране на временно свободните си парични средства ( спестявания) и реализирането на доход под формата на лихва. Чрез заемите държавата покрива част от своите разходи, чрез които се финансира бюджетният  дефицит или инвестиции в техническата инфраструктура и др.  Днес в страните е характерен недостиг на средства в резултата на непрекъснатото нарастване на разходите и преди всичко на бюджетните дефицити. Наред с това държавните заеми са свързани с емисията на ценни книжа ( краткосрочни и дългосрочни – облигации) и по този начин чрез предлагането им на пазара се влияе върху формирането на  пазарния лихвен процент в страната. Чрез този пазарен лихвен % държавата провежда и своята икономическа политика, преди всичко за стимулиране на инвестициите и растежа в икономиката.

По своята същност държавните заеми са Специфична форма на движение на парите между държавата, от една страна, и нефинансовите фирми, стопанските фирми, банките, финансовите учреждения и населението, от друга страна. В резултат на това се извършва временно отчуждаване на стойността на основата на възвръщаемостта и заплащането на лихва. Държавата може да бъде едновременно и кредитор и заемател. Разликата формира публичния дълг. Тъй като държавата е предимно заемател, тя формира и значителен публичен дълг.

Държавата наред с данъците ползва и заемите за събиране на приходи. Заемите са един от източниците на средства за балансиране на държавния бюджет. Съществува тясна връзка между заемите и данъците. Увеличаването на заемите ще предизвика и съответно изменени на данъчните постъпления. Реален източник за финансиране на бюджетните дефицити са данъците. Ето защо заемите са антиципировани данъци, т. е. данъците взети наред, авансово и следователно са средство за преразпределение на БВП.

Приликата между данъците  заемите е, че чрез тях се реализират приходи за държавата. Различията са в това, че данъците са задължително-принудително и законосъобразно нееквивалентно плащане, а заемите са доброволни и възмездни, свързани със заплащането на лихва и със срочно възстановяване на дълга. Освен това заемите са предпоставка за бъдещо увеличаване на данъчното бреме. В много случаи правителството предпочита финансирането на държавния бюджет чрез заеми вместо увеличаване на данъците поради следните причини :

1. Всяко увеличаване на данъците е непопулярна мярка и води до намаляване на доверието към правителството и политическата сила.
2. При  сключването на заеми държавата веднага разполага със средствата в необходимите и размери и в момента на възникване на потребностите.
3. Събирането на данъци е свързано с редица финансово-технически неудобства, включващо време за гласуване не закон за изменение на данъците и за тяхното събиране през течение на бюджетната година.
4. Тежестта на заемите се усеща от данъкоплатците след изтичане на срока и превръщането им в данъци.

През 70-те години се утвърди мнението, че бъдещите поколения ще носят тежестта на публичния дълг. Във връзка с това са се формирали няколко концепции.

1. Според концепцията на Лернер дългът не предизвиква трансформиране на данъчното бреме върху следващите поколения. Приема се, че дълговото финансиране на  бюджетните разходи не предствалява тейест за бъдещите поколения, понеже е сума пари, която във времето се прехвърля от населението към държавата и обратно, без да понижава общото равноще на личното потребление и спестявания. Подобна теза се съдържа и кейнсианската политика на дефицитно бюджетно финансиране в периоди на икономически кризи. Чрез дефицитното финансиране в краткосрочен план се увеличава заетостта и се предотвратява намаляването на доходите на населението.
2. Втората концепция е свързана със застъпването на поколенията. Тази концепция е изградена на основата на определени предположения. Според нея се поразда тежест за следващото поколение.
3. Трета концепция е на неокласическия модел. Тя приема, че тежестта от дълга се носи от цялото общество. При нея е характерен изтласкващ ефект на частните инвестиции от бюджетното дефицитно финансиране. Държавното заемане изтласква частните инвеститори от капиталови пазар, като предлаганият на него ресурс се разпределя между държавния и частния сектор. Неокласическата концепция приема,че държвният дълг създава тежест за населението в следващите години. Разбира се, обслужването на лихвите и главницата по външния дълг представлява реална тежест  за стопанството и населението на дадена страна тогава, когато заемите са позвани за потребителски цели или са вложени в неефективни инвестиционни проекти. Насоките на тежестта се проявяват в следното:
   1. Обслужването на дълга поражда реален трансфер на доходи към чужди кредитори и стопанства
   2. Намалява финансирането и прилагането на публични блага чрез намаляване на държавните разходи
   3. Обслужването на дълга поражда изтичането на валутни резерви, което налага сключването на нови заеми

Начини на сключване на държавни заеми

1 Чрез посредничество на банка или банков консорциум – държавата и банката се договарят за условията(сума, срок, лихвен процент, емисионен курс, начина на изплащане на лихвата). След подписване на договора банката-посредник изкупува облигациите и ценните книжа по емисионен курс и осигурява средства за държавата. Банката може да запази активите до падежа или да ги продаде на фондовата борса по номинален курс или пазарна цена. Разликата между цената на ку-пуване и продаване намалена с разходите по емисията и пласирането е печалба за банката. Прила-гането на този начин изисква обявяване на търг между банките. Предимство – осигурява необходи-мите средства във времето, когато са необходими. Недостатък – по-големи разходи за държавата за емитиране и пласиране на ценните книжа. В България БНБ е посредник като орга-низира седмични аукциони с участие на търговски банки, имащи сметка в БНБ. На аукциона се формира пазарният лихвен процент – важен инструмент за реализиране на икономическата по-литика на държавата.

2 Чрез публична подписка – организира се от държавата, която обявява на населението и стопан-ските субекти условията по заема и срока за записване на дялове. Кредиторите внасят сумите в бюджета и получават облигации. Така се приключва сключването на заема. Участието е добро-волно. Този начин е изгоден за държавата заради по-малкото разходи, но не мойе да стане така бързо и в размерите, които са необходими.

3 Чрез постоянно емитиране на облигации (на гишета) – организират се гишета за внасяне на сумите от кредиторите, за които това е убодство – внасят когато имат средства. Несигурност поради бавното получаване на средства и недостатъчните им размери – затова се прилага по-малко в практиката.

4 Чрез вторичен пазар – сключване на заеми чрез емитиране и пласиране на фондовата борса. Ценните книжа сменят собствениците си и се осигурява ликвидност. Държавата може да сключва заем със самата борса, на която предлага книжата, ако притежава необходимия рейтинг(споразу-мение с МВФ и получване на рейтинга от междунаридна агенция). Заемите се сключват чрез БНБ с МВФ за платежния баланс или с други финансови институции за инвестиции в техническта инфраструктура, в комуникациите.

Важно значение за заемите имат:

Лихвеният процент – да е достатъчно висок, за да привлича кредитори, но и достатъчно нисък, за да не утежнява дълга на държавата.

Емисията – извършава се чрез десеткратно делене. Книжата имат обявена или номинална стой-ност. Предоставят се по емисионен курс, който е по-нисък от номиналния и разликата формира разходите и печалбата на банката. Продават се по пазарна цена, която е правопропорционална на лихвения процент по заема и обратно-пропорционална на банковия лихвен процент. Пазарният курс може да бъде:

-               по-висок от номиналната стойност – „над пари“ или ажио

-               по-нисък от номиналната стойност – „под пари“ или дизажио

-               равен на номиналната стойност – „ал пари“

Начини на погасяване на държаните заеми

1. Обратно изкупуване на облигациите или съкровищните бонове от кредиторите на падежа. До падежа се заплаша лихвата – два пъти годишно на 6 месеца, на самия падеж – главницата
2. Тиражно погасяване на лотарийна основа. Лихвата се разиграва на лотария.Така някои от обли-гациите могат да се изплатят изцяло още първата година. За облигациит, които не се тиражират на падежа, се плаща само главницата.
3. Изкупуване на облигациите на фондовата борса. Използва се в случаите, когато пазарната стой-ност на облигациите е намалена или е под номинала.Държавата ги изкупува обратно на много ни-сък курс и ликвидира част от задълженията си
4. Мораториум на дълга – държавата временно спира плащането на дълга, тъй като няма необхо-димите средства.Получава се пълна изолация на страната от външните кредитори и не може да се сключват нови заеми
5. Държавен банкрут (фалит) – обявява се когато държавата не може да изплти дълга. Държавата трудно може да фалира тъй като облага гражданите с данъци и си осигурява средства за изплащане на дълга.

Управление на държавния дълг

Управлението на държавния дълг означава провеждането на система от мерки и мероприятия от държавата, насочени към сключването,поддържането и обслужването на дълга.Провеждането на конкретните мерки и мероприятия може да има фискален и икономически характер.

Фискалният характер се определя от потребностите на държавата,от средства за финансиране на бюджетния дефицит и на инвестициите на инфраструктурата.

Икономическият характер на мерките и мероприятията се свързва с влиянието чрез ценни книжа на паричния пазар върху наличието на лихвения процент,а чрез него и върху икономическата активност и преди всичко върху инвестициите и растежа в страната.

Чрез регулиране на равнището на пазарния лихвен процент държавата може да провежда политика на ,,евтини пари’’ или на ,,скъпи пари’’,т.е. на кредитно стимулиране или кредитна рестрикция,според фазите на икономическия цикъл.Държавата може да привежда лихвения процент по държавните заеми в съответствие с цената на заемния капитал и по този начин да намалява разходите по поддържането на държавния дълг чрез неговата конверсия и консолидация.

КОНВЕРСИЯ-изменения на предварителните условия,при които е бил сключен заемът,включващ срока,лихвения процент,начина на изплащане и др.Конверсията се свежда до изменение в равнището на лихвения процент в посока на неговото намаляване.

Чрез конверсия държавата привежда лихвения процент на държавните заеми в съответствие с намалението на лихвения процент на заемния капитал.По този начин държавата намалява бюджетните си разходи за изплащане на дълга.

Конверсията може да бъде доброволна и принудителна.Най-често тя е принудителна.Може също да бъде проста,което се изразява в еднократно изменение на лихвения процент,и стъпаловидна,свързана с неколкократно изменение на лихвения процент в рамките на предварително обявения срок.

КОНСОЛИДАЦИЯ

Тя се характеризира като частен случай на конверсията.Означава изменение на срока за погасяване на държавния дълг в посока на неговото издължаване.По този начин се намаляват погасителните вноски и временно се съкращават бюджетните разходи по обслужването на дълга.

Управлението на публичния дълг е свързано със съотношението между краткосрочната и дългосрочната задлъжнялост.

Чрез управлението на държавния дълг може да се противодейства срещу изтичането на капитали зад граница,а чрез кредитната политика да се съдейства за намаляване на пасива на платежния баланс.Чрез по-привлекателните условия по държавните заеми за кредиторите може да се противодейства на инвестирането на капиталите зад граница,което ще окаже благоприятно влияние върху икономическия растеж и заетостта в страната.

Пазарен курс на Държавните Ценни Книжа(ДЦК)

Пазарният курс е правопропорционален на лихвения процент по заема и обратно пропорционален на банковия лихвен процент.Лихвените проценти по банковите заеми и депозити са главните,но не единствени фактори,които определят пазарния курс на държавните ценни книжа.Значение има търсенето и предлагането на ценни книжа,данъчното третиране на лихвените доходи,т.е. дали са обект на облагане с данък и др.За кредиторите на държавата закупуването на ценни книжа е начин за спестяване и реализиране на доходи под формата на лихва,а за държавата-начин за набиране на средства за финансиране на колективните потребности.

Пазарният курс на ценни книжа може да бъде:

1.             по-висок от номиналната стойност,което е известно като ,,над пари’’или ажио;

2.             по-нисък от номиналната стойност,или ,,под пари’’,т. е. дизажио;

3.             равен на номиналната стойност,което е известно като ,,ал пари’’;

Държавните ценни книжа се продават с дажио,като разликата формира дохода на кредитора.За разлика от държавните ценни книжа,акциите следва да се продават с ажио.

ФОРМУЛИ ЗА ДОХОДНОСТА НА ДЦК

Доходността до падежа показва възвращаемостта инвестираните            средства в ценните книжа и се  определя чрез формулата:

ДП=О/Ц х 100

Кьдето:  ДП е доходност до падежа;

О – сума на отстъпката от 100 лв.номинал (О= Н-Ц );

Ц- покупна цена на 100лв.номинал.

Годишната доходност се определя по формулата:

ГД= ( Н–Ц ) ⁄  Ц х Т х 360,

Където: ГД е годишна доходност;

Н− номинал от 100 лв.

Ц−покупна цена на 100 лв. номинал;

Т−дни до падежа на съкровищните бонове.

Ефективната  годишна доходност се изчислява по

следната формула:

ЕГД=[(1+ДП / 100 )] х 100 ,

Където:  ЕГД е ефективна годишна доходност;

ДП− доходност до падежа;

n−период на реинвестиране в рамките на една година.

За изчисляване на дохода от закупените лихвоносни

съкровищни бонове, в случай че бъдат задържани  до падежа им,

се използва следната формула:

Д= ( Н + Л ) − Ц ,

Където : Д е доходът до падежа в абсолютна сума;

Н− номинална стойност на боновете.

Л− лихва на абсолютна сума;

Ц− цената по която  са закупени боновете.

Лихвата се изчислява, като номиналът по ценните книжа се

умножи по лихвения процент и по дните до падежа и се раздели

на 360х100.

Доходността до падежа или възвръщаемостта се изчислява по

следната формула:

ДП= Д / Ц х 100 ,

Където: ДП е доходността до падежа;

Д− доходът до падежа в абсолютна сума ;

Ц− цена на закупуването на ценни книжа.

Доходността при покупно-продажбата на  ДЦК на втория

пазар се определя по следната формула:

Д= ( Ц1 +Ц 2 ) / Ц1  х 100 ,

Където: Д е доходността за периода на притежаване  на ДЦК;

Ц1− цената при покупката;

Ц2− цена при продажбата;

Доходността от дългосточните ценни книжа−облигациите се

определя по следната формула:

Д= Л + ( Ц2 + Ц1 ) / Ц1  х 100 ,

Където: Д е доходността от облигациите в процент;

Л− абсолютната сума на лихвата по облигациите;

Ц1−цената на облигациите в началото на

годината/периода

Ц2− цената на облигациите в края на периода/годината.

За инвеститорите (кредиторите)е изгодно сконтовите

съкровищни бонове да се закупуват при очакване равнището на

лихвения процент да се намали, а за лихвоносните- когато

очакванията са са повишаване на лихвения процент.Освен това

има редица предимства за кредиторите при закупуване на ДЦК

на държавата .Те са: а) нисък кредитен риск , тъй като са

гарантирани от диржавата;б) по-висока доходност от

срочните банкови депозити в съответния период; в) висока

степен на ликвидност ,т.е могат да се изкупуват обратно чрез

паричния пазар ; г) лихвите по ДЦК не се облагат с данък.