Joomla Software solutions Template

Payday loan

АНАЛИЗ НА ПРИХОДИТЕ,  РАЗХОДИТЕ  И  ПЕЧАЛБАТА НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ФИРМА

Приходите, разходите и печалбата са основни икономи­чески показатели в дейността на туристическата фирма, които определят финансовото й състояние и по-конкретно - ръста на приходите, себестойността, производителнос­тта, равнището на разходите, използването на активите и др. Тези показатели са разгледани в настоящата част като взаимно свързани и обуславящи причинно-следствените връз­ки с финансовите цели и основните направления на фирмената стратегия.

v    Приходи и доходи на туристическата фирма

Организацията на продажбите на туристически услуги е финална фаза в кръгооборота на вложените в туристическа дейност "производствени" ресурси.

Най-важен критерий за това са получените приходи от тях.

Приходът се дефинира като: брутен приток от икономически ползи за определен период, създаден от оби­чайната дейност на предприятието, когато тези притоци водят до увеличения на собствения капитал, различни от уве­личенията, свързани с вноските на акционерите.”

Приходите на фирмите в туризма се формират от продаж­ба на пакетни туристически пътувания и самостоятелни услуги.

Първите имат комплексен характер и приходите от продажба­та им се отчитат по съставни компоненти, за да се оцени по­отделно ефективността на всяка дейност. Това се извършва на основата на ваучера, който е потвърдителен документ за предварително закупен туристически продукт с описание на всички съставни услуги.

Приходите на фирмата-доставчик на продукта се формират като сума от стойностите на фактически предоставените услуги от ваучера. Туроператорите и турагентите изпълняват посредническа роля. Те получават комисиони, които се отчитат като приходи от продажби на услуги. Туроператорът отчита цялата получена сума от реализирани­те продукти, а реалният приход за посредника е комисионата (от туроператор, превозвач или хотелиер) от продажбите.

Дейността "Хранене" отчита приходи от продажби на стоки. Ако тя се организира от наематели на заведения, при­ход за туристическото предприятие - собственик е наемът. Той се отчита като други приходи от дейността. Прихо­дите от продажби се диференцират по видове услуги, от но­щувки, балнеопроцедури, фитнес услуги, обменни услуги, до­пълнителни услуги извън туристическия ваучер и др.

!!! Така се определя и анализира финансовия резултат от всяка дейност. Към тези приходи се прибавят финансовите (лихви, дивиден­ти, валутни разлики) и извънредните приходи (от неустойки, излишъци, материални запаси и др.), които формират общите приходи на туристическата фирма.

ü         Основните направления за увеличаване на прихо­дите и оптимизиране на структурата на дейността на фирми­те в туризма са:

• разширяване асортимента на предлаганите туристически продукти и услуги;
• завоюване на нови клиенти и пазари;
• развитие на съществуващите продукти и услуги;
• усъвършенстване на ценовата политика и др.

Ефективното използване на активите (съкращаване на оборотния капитал или максимално използване на основните средства) също увеличава фирмените приходи в туризма. Техният ръст се ба­зира на продуктово-пазарна матрица за разширяване на про-дуктовата структура.

Двете направления (пазар и продукт/ус­луга) в матричната рамка са създадени за оценка на четири основни стратегии:

1. настъпление на пазара;
2. развитие на паза­ра;
3. развитие на продукта/услугата;
4. диверсификация.

ü    Най-често използвани показатели за ръст на приходите са:

- обемът на продажбите и

- делът на туристическата компания в целевите пазарни сегменти.

За туристическа фирма в ста­дий на развитие е характерно разширяване на вече съществуващите туристически продукти/услуги или предлагане на напълно нови (по видове туризъм или разработване на нови дестинации). Завоюването на нови клиенти и туристически пазари, както и въвеждането на нови туристически ус­луги се комбинира с максимално усъвършенстване на вече съществуващите оферти, а не изместването им с нови.

ü                   Увеличаването на приходите на туристическата фир­ма може да се постигне чрез нови приложения на вече съществуващи продукти (нови форми на рекреативен, културно-познавателен или специализиран туризъм). Тези начини са по-ефективни за нарастване на приходите на ком­панията, отколкото създаването на нови продукти. Ако целта на туристическата фирма е да разработи и наложи нови при­ложения на даден продукт, процентът на продажбите в резултат на тези нови приложения е полезен показател за оценка.

ü    Предлагането на вече съществуващи туристически услуги/продукти на нови клиенти и пазарни сегмен­ти също е ефективна възможност за увеличаване ръста на приходите. Необходимо е фирмите, специализирани в отдел­ните видове туристическа дейност да разполагат с актуална и точна информация за размерите на техния пазар и дела на участниците в него.

ü    За увеличаване на приходите, туристическата фирма може да промени структурата на предлаганите туристически оферти. Например, ако за съответен пазарен сегмент дадена компания има съществени преимущества по отношение на се­бестойността на туристическите продукти, тя може да спече­ли нови клиенти като предложи цени, значително по-ниски от тези на конкурентите. Възможно е фирмата да се насочи към по-диференцирана стратегия: да не понижава цените, а да придвижи туристическите си продукти и услуги в групата на луксозните, предназначени за по-платежоспособни туристи.

Оценката на рентабилността на туристическите продукти и услуги дава възможност за преразглеждане на ценовите стратегии на туристическата фирма.

За еднородни туристиче­ски услуги ценови индекс като: чист приход от единица услуга (нощувка, транспорт или цена за единица услуга) може да се използва като показател за тенденциите в ценовата стратегия на туристическата фирма и отрасъла като цяло.

При големите и развити туристически компании ръстът на приходите се по­стига чрез повишаване цените на услуги или на тези за отдел­ни клиенти, при които приходите не покриват себестойност­та. Подобни ситуации могат да се прогнозират чрез системи за анализ на стопанската дейност, които проследяват разхо­дите, приходите и активите за конкретна услуга и клиент.

v    Разходи и себестойност в туристическата фирма

За реализирането на стопанската дейност на туристиче­ската фирма са необходими разходи, които са паричен ек­вивалент на ресурсите (материални, трудови, финансови) за подготовка и продажба на основни и допълнителни туристически услуги.

Разходът е оценка за цената, която потреби­телят трябва да плати за продукт или услуга, определена на основата на вложените средства за създаване на продукта/ услугата. За всеки стопански субект той е: намаляването на икономическата изгода за определен период чрез изваждане от предприятието и намаляване на неговите активи, или чрез увеличение на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, без да се отчита задължението към ка-питаловложителите при разпределението на положителния финансов резултат след данъчно облагане.

В туристическа фирма функционират субект и обект на управление. Взаимовръзките между тях се детерминират с възникването и проявлението на различни по характер раз­ходи. Едните се отнасят до субекта - разходите за управление (административни, допълнителни разходи), а другите са ос­новните производствени или технологични разходи. Величи­ната на първите зависи от предмета на дейност на фирмата, изградената организационно-управленска структура и про­фесионалните умения на управленския екип. Разходите за туристическата дейност са специфични. Те зависят от особе­ностите на туристическия бизнес и се определят от обема на предоставените услуги и продукти.

Разходите в туристическата фирма се класифицират на основата на различни признаци.

• По икономически характер те се разделят на материални, трудови и други разходи.
• Материалните са разходи за материални ресурси, които ту­ристическата фирма влага в поготовката и организацията на своя продукт/услуга или използва в процеса на туристиче­ското обслужване и при функциониране на предприятието.
• Трудовите (за заплати, социални и здравни осигуровки, из­вънреден труд и др.) са предназначени за възнаграждения на управленския, административен и обслужващ персонал на туристическата фирма.
  • В групата "други разходи" са всички останали, които не са материални или трудови - разходи за наем на съоръжения или оборудване в туристическа фирма, застраховки, амортизации, външни услуги и т.н.
  • В зависимост от реакцията си към промените в обема на дейност на туристическата фирма разходите биват: про­менливи, условно-постоянни и смесени. Променливите (за суровини, материали, стоки, заплати на сезонни работници, ре­монт и др.) се изменят пропорционално на промените в обема на дейност и изцяло зависят от заетостта на материалната база (в хотелиерството, ресторантьорството, транспорта) и реали­зирания оборот. Условно-постоянните (за наем, застраховки, лихви по кредити, амортизации, данъци и такси) остават непро­менени или се влияят в малка степен от измененията в обема на фирмената туристическа дейност, Те също се променят под вли­яние на различни фактори като най-голямо въздействие върху тях оказва факторът "време".¹⁵¹ Смесените (полупостоянни или полупроменливи) вкпючват постоянни и променливи разходи.
  • Съобразно начина на включване в себестойността на туристическия продукт разходите се разделят на:

-            преки оперативни - основните, които в момента на извършването им са за конкретна туристическа услуга (разходи за основна дейност, работна заплата на обслужващия персонал, застра­ховки, наем на оборудване, такси и др.);

-            непреки (косвени) оперативни - основните разходи, предимно в маркетинговата и административна сфера, свързани с цялостния производствено-обслужващ процес, но в момента на извършването им не може да се определи за коя услуга се отнасят (за спомага­телни дейности, обслужване на туристи, резервации, реклами и ПР кампании, възнаграждения на управленския персонал, амортизации на сгради и др.)

• Според икономическата си еднородност разходите се обособяват в групи, наречени икономически елементи. Тази кла­сификация отчита икономическото им съдържание и има важно значение за разкриване на резерви на средства, необходими за производствено-обслужващия процес в туристическото предприятие. В тази група се формират следните подгрупи:
• Разходи за материали, които са направени за суровини, материали, горива, енергия, резервни части за ремонтна машини и съоръжения, т.е. за предметите на труда, които
  формират материално-веществената основа за "произ­водство" и потребление на туристически продукт и пред­ лагане на основни и допълнителни туристически услуги.
• Разходи за външни услуги, които туристическата фима е заплатила на други предприятия или лица за направени услуги, които имат нематериален характер и са много
  разнообразни: за ремонтни дейности, реклама, информационни и пощенски услуги, наеми, застраховки, абонаментни такси, транспорт и др.
• Разходи за амортизации, чийто размер е в пряка зависи­мост от амортизационната сума на материалните и нема­териалните дълготрайни активи, определена от възприетия в туристическата фирма метод; те са паричен израз на износването на дълготрайните активи.
• Разходи за заплати, които включват: начислените и изплатени трудови възнаграждения на персонала или други физически лица, работещи с трудов или граждански договор; допълнителни възнаграждения за работници във фирмата; хонорари и други подобни плащания на сезонно наети лица.
• Разходи за социални осигуровки и надбавки- задължителни ежемесечни отчисления и надбавки, които туристическата организация прави в специализирани фондове (безработица, пенсионни, здравни и др.).
• Други разходи, които са специфични и не магат да се причислят към разгледаните елементи - например: разходи за служебни пътувания и комадировки, за участие в туристически изложения и борси, стипендии на учащи се, обезценка на матер.запаси и др.
  • Основен признак, по който се обособяват разходите за дейността на туристическите предприятия е по предназна­чение. Да се отчетат по този начин означава, че направените  разходи по икономически елементи се прегрупират по дей­ности, за които са извършени - за основна (хотелиерска, ресторантьорска, транспортна, организаторска и т.н.); спомага­телна; административна; дейност по продажбите и др.

Намаляването на разходите за подготовка и реализация на туристически услуги и продукти е важно условие за пови­шаване равнището на печалбата и рентабилността на обслуж­ващата дейност в туристическата фирма.

Факторите, кои­то влияят върху тяхната сума са разнообразни и с различно въздействие. Най-общо се разпределят в две групи: Вътрешни (зависят пряко от туристическата фирма) и външни (зависят от макросредата, в която функционира туристическата фирма).

1. Вътрешните са определящи за равнището на себестойност и темповете на намаляване на производствените разходи. По-съществени от тях са:

-          усъвършенстване на продуктовата структура и разнообразяване асортимента на предлаганите туристически услуги;

-          подобряване на формите и методите на организация на туристическото обслужване и управление на туристическата организация;

-          използване на нови технологии за увеличаване производителността на труда и повишаване качеството;

-          намаляване на организационните, управленски и извънредни разходи и др.

1. Външните са свързани със:

-          състо­янието и тенденциите на туристическия пазар;

-          конкуренцията;

-          характеристиките на икономическата среда, регулативните въздействия на държавни органи;

-          динамиката на цените на енергийните и технологичните ресурси;

-          стабилността на такси­те, митническите тарифи, валутата, лихвите по кредитите и др.

При анализа на влиянието на факторите се търси опти­малния размер на разходите, като се отчита спецификата на съответната туристическа дейност и конкретните условия в дейността на туристическата фирма, целите и задачите на икономическата й стратегия.

Себестойността е основен качествен показател, използ­ван за характеристика на дейността на предприятията и от­разяващ положителните и отрицателните последици от упра­влението на туристическата фирма.

По своята същност тя е: паричен израз на разходите, които всяко предприятие прави за производство и реализация на своята продукция.

В турис­тическата фирма тя отразява разходите, вложени в подготов­ката и организацията на определен вид туристически продукт или услуга и ресурсите, използвани в производствено-об-служващия процес на туристическата фирма. От количестве­на гледна точка е сумата на незавършено производство на основни и допълнителни туристически услуги в началото на туристическия сезон и извършените разходи за съответния период, намалени със сумата на незавършеното производ­ство в края на сезона.

Себестойността може да бъде:

1. планова (разчетна) - опре­делена на база на предварително планирани разходи за под­готовка и организация на туристическото обслужване;
2. нор­мативна - дефинирана според предварителни нормативи за разходи (национални счетоводни стандарти); отчетна- оп­ределена на базата на действително вложени разходи за про­изводство на туристически продукти/услуги;
3. пълна - с вклю­чени разходи по подготовката, организацията, управлението и реализацията на туристическите услуги на предприятието;
4. съкратена - с отчитане само на преките разходи за предоста­вяне на туристически услуги, без разходите за продажби, ор­ганизация и управление. Действащите нормативни актове (Закон за счетоводството, Национални счетоводни стандарти и др.) изискват да се определя съкратена себестойност. Всяка туристическа фирма самостоятелно определя организацията и аналитичното отчитане на разходите и методите на калкули­ране на себестойността на туристическите услуги/продукти.

Себестойността в туризма може да се изчисли:

- по видове услуги (основни, допълнителни, екскурзоводски, анимаци­онни, спортни, транспортни и др.),

- по вид на туристическия продукт (хотелиерски, ресторантьорски, посреднически, организаторски и т.н.),

- за единица услуга или за общия обем предоставени услуги,

- за съответен специализиран отдел от организационно-управленската структура на туристическата фирма.

!!! Равнището на рентабилност е обратно пропорцио­нално на себестойността. Понижаването на последната при равни други условия повишава рентабилността, което е до­казателство за ефективно използване на ресурсите, с които разполага туристическата фирма.

Сравняването на себестойността на туристическите продукти има важно значение за обема на туристическото по­требление в туристическите фирми.

Разнообразието на туристически продукти е голямо и съпоставянето им по показателя себестойност е трудно.

Сравнителният анализ е усложнен от факта, че в туристическия продукт преобладават услугите, които въпреки установените стандарти се предоставят по различен начин и не е възможно установяването на точното количество разходи, необходими за подготовка им.

Изследването и изуча­ването на себестойността на туристическите продукти трябва да анализира:

-            основните компоненти на себестойността - разходи за транспорт, настаняване, допълнителни услуги;

-            да отчита съ­отношението цена-качество;

-            и технологичния напредък в проце­са на туристическо обслужване.

Повишаването на качеството на обслужването в туристическата фирма и диверсификацията на туристическия продукт са успешни начини за постигане на сравнителни предимства по отношение на конкурентите.

• Тенденциите в себестойността на транспортните услу­ги влияят положително върху себестойността на комплексните туристически продукти, предлагани от фирмите в областта на организаторската и посредническата дейност.

Транспортна­та себестойност зависи от различни елементи: технологични; структура на компанията-превозвач; цени на горивата и др.

Намаляването й в международния туризъм се отразява поло­жително върху обема на туристическото потребление.

Транс­портните разходи могат да се понижат чрез споразумения за снижаване тарифите за въздушен транспорт, либерализация на чартърните полети, използване на нискотарифни авиокомпании за превоз на туристи, прилагане на тарифи с отстъпки и др.

• Себестойността на услугите по настаняването оказва пряко влияние върху туристопотоците към определени дестинации, особено в периоди на икономическа криза и висок разход за енергия. При увеличение на транспортните разходи (поради висока цена на енергоносителите) туристическата се­бестойност "компенсира" увеличението с ограничаване цените на настаняването. В този случай туроператорите подготвят програмите според покупателната способност на туристите и ги приспособяват към измененията в туристическото търсене. Себестойността на настаняването се влияе от:

- използването на нови технологии и енергоспестяващи източници в строи­телството, оборудването и обзавеждането на хотелите;

- рав­нището на работни заплати в хотелиерския сектор и туризма като цяло; производителността в туристическата фирма.

v    Печалба на туристическата фирма - разпределение и възможности за максимизация

Печалбата е икономическа категория, която характеризи­ра цялостната стопанска дейност на туристическата фирма. В нейната величина се отразяват всички аспекти на туристическата дейност на предприятието.

Тя се използва като показател за определяне на неговата ефективност, ако са елиминирани влиянията на външни фактори (неблагоприятни климатични условия, които водят до ниска заетост на мате­риалната база; високи данъци и такси; спекулативни цени; структурни промени в туристическата дейност и др.)

Печалбата е сумата, която туристическата фирма получа­ва като разлика между приходите от продажба на туристиче­ски услуги и всички разходи за даден период от време. Най-краткото определение за пе­чалбата е, че тя е положителната разлика между приходите и разходите, т.е. крайният положителен икономически резултат от съпоставянето им.

!!! Според действащите нормативни документи у нас туристи­ческите фирми не са задължени да съставят схема за образу­ване и разпределение на своята печалба.

Разпределението на печалбата в туристическото предприятие е част от сис­темата на обществените разпределителни отношения.

Ком­плексният му характер се определя от обстоятелството, че при този процес е необходимо да се удовлетворят всички потреб­ности на участниците в стопанската дейност. Сложността му в туристическата фирма се свързва и с правилно установените от държавата пропорции на разпределителния процес.

Печалбата в туристическата фирма се разпределя в две направления.

1.В първото - между отделни туристически фир­ми и държавни финансово-кредитни институции.? (В условията на пазара държавата не регламентира цялостния разпределителен процес, а установява данъчен режим за облагане на печалбата. )

Същността му се изразява в:

-          определяне на обла­гаема печалба;

-          установяване размера, реда и сроковете за внасяне на данъка в бюджета;

-          разработване на преферен­циален данъчен режим;

-          събиране на информация, представе­на на статистическите и данъчни органи.

От реализираната печалба в туристическото предприятие се правят отчисления за държавния.бюджет като данък върху печалбата, който се определя на основата на облагаемата печалба.

2. Във второто направление, разпределението на балансова­та (нетна) печалба се извършва по решение на общото събра­ние на собствениците на туристическата фирма след приемане на годишния финансов отчет и може да бъде за:

- увеличаване на основния капитал;

- финансиране разширяването на туристи­ческата дейност;

- попълване на резерви;

- покриване на загуби от минали години;

- разпределение на дивиденти и др.

Част от пе­чалбата може да остане неразпределена за вътрешен резерв на туристическото предприятие. Най-често брутната печалбата се разделя на 4 за:

-          изплащане на данъци;

-          погасяване на кредити,

-          дивиденти и

-          неразпределена част.

От последната могат да се обособят суми за финансиране на основния и обо­ротния капитал на туристическата фирма или за попълване на фонд за покриване на рискови състояния.

! Съществува принципна последователност за образуване и разпределение на фирмената печалба, на чиято основа се формират брутна, облагаема и балансова печалба.

Печалбата се формира на няколко етапа:

• През първия се формира печалбата от дейностите на туристическото предприятие чрез съпоставяне на приходи­те и разходите за съответната дейност;
• През втория се формира счетоводната печалба като разлика между сумата на печалбата от дейността и на финан­совите и извънредни приходи;

• През третия се определя балансовата печалба като поло­жителен финансов резултат, който остава на разпореж­дане на туристическата фирма. Определя се като разлика между счетоводната печалба и данъка от печалбата. На основата на счетоводната печалба, в съответсвтие с разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно обла­гане се определя печалбата за облагане. От нея с помощта на действаща данъчна ставка се определя и отчислява дължими­ят корпоративен данък. Сумата, която остава след отчислява­не на данъка е балансовата (нетна) печалба.

Установяването на печалбата като разлика между реа­лизирани приходи и направени разходи се осъществява на основата на задължително съставяне на годишен счетоводен отчет.

Образуването на печалбата по конкретни направле­ния на туристическата дейност става в отчета за приходите и разходите. От него туристическата фирма установява печалба от:

-                      основна дейност, финансова дейност,

-                      извънредна печалба и

-                      печалба за разпореждане.

В отчета печалбата се получава като разлика между сумата на приходите и сумата на разхо­дите. Общият доход на туристическата фирма се формира като към печалбата се прибавят разходите за заплати и други трудови възнаграждения.

!!! Максимизирането на печалбата на туристическата фир­ма зависи от предмета и особеностите на нейната дейност.

Независимо от различията, могат да се изведат следните по-важни насоки за повишаване на положителния финансов резултат на туристическата фирма и нейния общ доход:

• разширяване и усъвършенстване на предлагането на основни и допълнителни туристически услуги с цел увеличаване на приходите от продажбата им и обема на реализирания оборот;
• подобряване степента на използване на наличната материална база през целия туристически сезон, т.е. постига­не на максимална заетост;
• удължаване на туристическия сезон, увеличаване прихо­дите от туристически услуги и създаване на условия за привличане на туристи преди и след основния сезон чрез
  разработване на атрактивни ценови предложения;
• разнообразяване съдържанието на туристическите офер­ти и възможностите за комбиниране на различни видове и форми на туризъм;
• увеличаване средната цена за единица туристическа услуга/продукт в комбинация с повишаване качеството на обслужване и насочване на туристическото предлага­не към по-платежоспособни клиенти;

• активизиране на рекламната дейност на вътрешните и международни туристически пазари и др.

Целесъобразно е основните направления за максимизация на печалбата на повишаване ефективността от фирмена­та дейност да се комбинират с:

-          разкриване на резерви за по­нижаване себестойността;

-          диференциране на туристическите продукти и

-          насочване на туристическото предлагане към це­леви пазарни сегменти.