Joomla Software solutions Template

Payday loan

За цялостната психическа дейност на децата са характерни редица общи черти,нарушенията в познавателната процеси се изразяват   в недоразвитие на словесно логическото мислене, което води до значителни трудности при абстрахиране и обобщаване на съществените, общите признаци на предметите и явленията.Наблюдава се недоразвитие на речта във всички компоненти –негативизъм,внушаемост,импулсивност,непостоянно поведение.

Речта на децата с интелектуална недостатъчност в  предучилищна възраст се характеризира с известно своеобразие в развитието си.Усвояването на звуковата страна, на лексико-граматичния строй на езика,развитието на самостоятелната описателно-повествователна реч, разбирането на чуждата реч са затруднени и се развиват с бавни темпове.Развитието на речевата функционална система зависи до голяма степен от нивото на интелектуалната недостатъчност.

Установено е ,че тези  деца започват да произнасят първите си думи към третата,четвъртата  и даже петата годинка.Забавя се не само активната реч на децата, но и възможностите за разбиране на отправена реч към тях.

Корекцията, компенсацията и развитието от педагогическа гледна точка трябва да се разбират като сложни и продължителни процеси свързани с преодоляването на недостатъците в психическото развитие на децата с интелектуална недостатъчност.Значение има цялостната система от педагогически и лечебно-оздравителни средства за въздействието от чието правилно организиране и реализиране  процеса на обучение зависи успешното развитие на децата.

Съществена роля за изясняване взаимовръзката между корекцията, компенсацията, и развитието имат възгледите за сложното взаимоотношение между структура и функция.Важен възглед е, че психическите функции  не се свързват пряко с дейността на точно определен модел на мозъка, а са резултат от своеобразни връзки.развитието на учениците с интелектуална недостатъчност е сложен процес, който е резултат от активното взаимодействие между детето и социалната среда .

При тях са налице определени  възможности за развитие и наред със съществуващите недостатъци притежават положителни тенденции за развитие.У тях съществуват потенциални възможности, които могат да се изявят само при подходящи условия под влиянието на специални методи и способности за въздействие.Обучението играе важна роля,като учителят е от изключително значение.Обучението е важно,но не единствено условие за умствено развитие на детето, съществени са два фактора:съзряване на организма и нервната система и индивидуалните свойства, средата,обучението и възпитанието са условията за развитие,а източниците са вътрешните противоречия характерни за всеки индивид по определен етап живота.

Причините, пораждащи забавеното развитие на речта у умствено изостаналите деца, са в зависимост от характерната за тях обща недоразвитост на психиката, което довежда до значителни изменения и задръжки в умственото развитие.Всяка последица от това е много по-късното развитие у тях на фонематичния гнозис, който представлява сложна психична дейност.

Определена роля в забавяне развитието на речта играе характерната за тези деца –обща моторна недостатъчност.Тя нарушава процеса на активното запознаване на детето със заобикалящият го свят и с това се задържа натрупването на представи и информация за него.Моторната непълноценност  оказва пряко влияние върху звукопроизношението.

Развитието на артикулацията е непосредствено свързана с формирането на фонематичния гнозис.В период на изграждане на речта детето по-добре различава по слух тези звукове , които може да произнася, отколкото тези които не може да произнася.

При децата с умствена изостаналост развитието на речта в предучилищна възраст  е обусловено до обогатяване на техния жизнен опит от общуването с близките, но поради общата недоразвитост на психиката процесът на разширяване на опита протича бавно и непълноценно.Забавеното развитие на практическата и познавателната дейност не може да служи като достатъчна основа за бързо натрупване на голямо количество представи  и не спомага в нужната степен за появяване на нови потребности и интереси у детето.

То чувства по-малко необходимост , отколкото неговите нормални връстници, от речево общуване със заобикалящите го и по-малко общува с тях.

Формирането на  звуковата страна на речта у нормалното дете става в течение на първите 4-5 години.Овладяването на родния език се овладява по пътя на отделяне на думите от речевия поток , тяхното анализиране , възприемане на основните смислоразличителни звукове и тяхното произнасяне. Постепенно във връзка с уточняването на слуховия анализ и синтез , усъвършенстване на дейността на артикулационния апарат и с овладяване на семантичната страна на речта на детето достига до усвояване на граматичната страна на речта.

Нарушенията на артикулацията при децата с умствена изостаналост могат да бъдат разделени на две принципни групи .Към едната от тях се отнасят такива недостатъци , които се свеждат само до едно неточно произнасяне на отделните звукове, обаче звуковият анализ на речта в общи линии е развит.Тези нарушения обикновено се отразяват върху устната реч и не са пречка за ограмотяването.За децата с умствена изостаналост са характерни нарушения в артикулацията от проявите на обща речева незрялост.

Специфична особеност е ограниченото развитие на лексиката.запасът от думи на умствено изостаналото дете обикновено е много беден.Такова дете се затруднява да назовава имена на предмети от бита , а употребата на глаголи и прилагателни имена е още по-трудна за него.

Важен момент , който характеризира усвояването на речниковия състав на родния език от умствено изостаналото дете, е своеобразното отношение между техния активен и пасивен речник.Голяма част от всички думи,известни на детето, влизат в неговия пасивен речник и само една малка относителна част се използва активно.Факторът, който влияе върху използването на едни или други думи е необходимостта от обобщение, от изразяване на собствени мисли.Ето защо в активния речник на детето влизат главно такива думи , които отразяват кръга на неговите потребност , желания и интереси.Следователно степента на активност при използването на различни категории думи може да се разглежда като израз на определено ниво в мисловното развитие на ученика.

Учителят трябва да вижда в перспектива развитието на всяко дете.Той оказва помощ и съдейства за непрекъснато превръщане зоната на най-близко развитие в зона на актуалното.

Леонтиев набелязва следните принципи за психическо развитие на децата с УИ.

1.Принцип на умственото развитие на детето, като процес на усвояване на човешки опит.

2.Принцип на развитието на способностите, като процес на формиране на функционални мозъчни системи.детето не се ражда с готови органи и ние формираме у него всички психични свойства, формираме осъществяващите тези свойства органи на мозъка наречени функционални мозъчни системи.Те могат да се преустройват като отделни или компонентите се заменят с други т.е.притежшават свойството да компенсират.

3.Принцип на интелектуалното развитие на детето, като процес на формиране на умствените действия.

Обучението и развитието са два процеса свързани в единство, в което водеща роля играе обучението.

Средствата за корекционно –възпитателната работа са:

1.Диагностика на съдържанието на обучението спрямо познавателните възможности ,т.е.адаптиране

-Нагледност-чрез него се развива мисленето, представите, понятията

-по-бавен темп на усвояване на учебния материал

-създаване на по-широки условия за упражняване на знанията и уменията ,т.е.действен характер на обучението

-индивидуализация и диференциация на обучението

-трудът като средство за корекция

-играта

-профилактика , лечение и здравно-педагогически мероприятия

-обществено  полезна дейност.

Основната специфична задача е корекционната работа на децата в предучилищна възраст.Тя се осъществява чрез провеждане на система от педагогически и медицински мероприятия, целящи коригиране на недостатъците  в психофизическото развитие на ДИН.

Съществен момент от корекционната работа е сензорното възприятие, чиято същност се състои в усъвършенстване на дейността на анализаторите.На тази основа се повишава качеството на сетивното познание и се подготвя преходът към следващата по-висша степен на рационалното познание т.е.полагат се основите  на интелектуалната дейност.

Важна специфична задача  е и лечебно-оздравителната работа, която преследва укрепване здравето на учениците.Налага се от факта , че всички деца са прекарали някое заболяване или в момента боледуват-физическо възприятие;трудово възприятие;закаляване;медицинсколечение;разходки;екскурзии;физиотерапия;водолечение.

От анализа на децата с интелектуални нарушения ,следва ,че в предучилищна възраст , и особено края,формираният от дефектното дете-фило-онтогенетичен и социален опит не е достатъчен за прехода му към организирано и целенасочено обучение в рамките на съвременните учебни програми на масовото и в значителна степен –на помощното училище.

Недостатъчен е филогенетично организирания опит,оскъдни са психичните образувания в резултат от натрупването на онтогенетичния опит,слабо са развити механизмите за взаимодействие със средата, които осигуряват изработването на опита ,чрез целенасочено обучение  и като страничен продукт на взаимодействие  от което следва, че психиката е дефицитна и се налага предварителна подготовка на това дете за пристъпване към специално училищно обучение.

Изоставането в процеса на социализация при ИН може да бъде преодоляно чрез създаването на специфични, характерни за социалната педагогика релации, в които да бъдат включени годините за училищно обучение деца.В този смисъл корекцията и компенсацията на социално-психичната дефицитарност, изградени и осъществявани като целенасочена дейност в процеса на учене, обучение и практикуване  на социалните отношения , са предмет на специалната педагогика и психология.