Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Емоции и цветове в детската рисунка |
![]() |
![]() |
![]() |
Нашият живот е игра на цветове, оттенъци и сенки. Но замисляме ли се над това, защо предпочитаме някои от тях? Дреха от каква цветова гама ни кара да се чувстваме добре? Защото всеки цвят въздейства различно върху настроението ни и носи различна енергетика. Така например оранжевият и червеният, възбуждайки освен зрителния и слуховия център на мозъка, предизвикват привидно увеличаване на силата на шумовете, затова тези активни цветове често биват наричани "крещящи". Зеленият и синият са успокояващи, те сякаш отслабват силата на шумовете. Взаимовръзката цвят-емоция е известна отдавна в психологията и се използва за диагностика на определени емоционални състояния. Най-често тя се основава на анализ на цветовите предпочитания. Промяната на тези предпочитания след промяна на емоционалното състояние е силен аргумент за тази връзка. На пръв поглед изборът на цветовете за рисунката няма системен характер и е следствие по-скоро на детския вкус. Но различни изследвания опровергават това първоначално впечатление с конкретни данни. Когато детето се ориентира към използването на определени цветове настоятелно, за известен по-дълъг или по-къс период от време, това е свързано с определени негови преживявания. В процеса на развитието, разбира се, си то постепенно овладява и знаковия смисъл на различните цветове. Левис и Гриин отбелязват, че взаимовръзката между емоция и цвят е фиксирана в културата и намира пряк израз в езиковия опит. Например:”почервенял от гняв”, „посинял от студ”, „позеленял от яд” и др. Повечето от авторите, изследващи феномена цветови предпочитания, се интересуват от 8 до 10 цвята, най-често срещани в околната среда. П. Легкоступ подчертава, че „рисунката е изразителна дейност, в която има емоционално разтоварване на детето, тя носи не само естетическо съдържание, но и психически заряд, който корелира с възможностите на детето.
Изборът на цвят се основава на цветовото предпочитание. Това според В.Мухина, Е.Алексиева, Легкоступ е допускано, но не е достатъчно изследвано досега. Този избор е важен признак на свободата на изразяване. В психологията предпочитанието към студени или топли цветове се счита за предпоставена от физиологията нагласа. Й. Шванцара твърди, че е несъмнена зависимостта им от обективните физически характеристики. Така, с избора на цветове, децата предават отношението си към изобразявания обект. Точно затова имат значение заниманията с изкуства – да стимулират емоционалното естетическо преживяване и да улесняват изразяването му, което окуражава детето символично да отработи свои негативни преживявания или да визуализира своя стремеж към вътрешна хармония, разрешавайки конфликта у себе си между красиво и грозно, добро и зло. Според Левис и Гриин основна характеристика на синия и зеления цвят е отпускащото им влияние. Това е причината те да се предпочитат от дизайнерите като цветова среда в самолети и болнични чакални. Червеният пък действа възбуждащо – престоят в помещение, в което доминира този цвят, повишава чувствително кръвното налягане. Обратно, престоят в помещение, оцветено в син цвят, го понижава чувствително. Синият цвят създава усещане за сигурност, а черният- за зловеща мистериозност. Цветовият избор, според двамата автори е свързан едновременно с актуалното настроение и с дълготрайните аспекти на емоционалното развитие. Когато определени цветове са доминантни в рисунката на детето, те имат следното значение: Червен. Най–общото значение на този цвят е враждебности агресивни чувства. Когато се появи неочаквано в рисунката на дете и преобладава в нея, вероятно това е израз на детските агресивни чувства, породени от някакво травмиращо преживяване. С отзвучаване на въздействието му в рисунката често намалява и употребата на червения цвят.Когато този цвят трайно присъства в рисунките на дете, възможно е това да е свързано с неговия темперамент и емоционалност. Ето защо, преди да се прави изводът за актуални регресивни чувства, трябва да се потърсят и други индикатори за агресивност- например графични. Важно е да се прави разграничаване дали това е израз на определени личностни тенденции или е резултат от изолирана емоционална реакция на определено събитие. Син. Присъствието на този цвят в рисунката на дете обикновено е белег, че то се развива от импулсивни емоционални реакции към по-стабилни чувства и поведение, които може де са свързани с един по-голяма увереност и зрелост. Жълт. Доминирането на този цвят в рисунките на детето означава, че то е много емоционално, отзивчиво и зависимо от възрастните. То сякаш постоянно търси тяхното одобрение, подкрепа и внимание. От друга страна, изолираното присъствие на жълтия цвят в дадена рисунка вероятно е белег за труден период, преживяван от детето, период в който то се нуждае остро от вниманието и подкрепата на възрастния. Зелен. Предпочитанието на този цвят често е признак за по-голяма самоувереност и зрелост на детето. Пурпурно, черно. Изборът на един от тези цветове и доминирането им в по-голямата част от рисунките, според авторите, „излъчват вик за помощ”. Внезапната им поява в рисунката пък трябва да се свързва с вероятна реакция на някакво събитие, което дълбоко е разстроило детето. Когато детето вече е избрало определен цвят, за да оцвети някакъв обект в рисунката си и след това е предпочело друг цвят, който е нанесло върху първия, то преоцветява. Според по-горе цитираните автори преоцветяването е признак , че емоциите, които изразява първият цвят, се скриват от втория. Дете, което е оцветило нещо в червено и след това го е покрило с черно, изпитва депресия, след като е почувствало гняв. Когато рисунката или определен обект в нея многократно се преоцветява това отразява липсата на усет за цветови различия и за случайност в използването на цветовете. Такова смесване се среща в рисунките на много малки деца. Когато се появи в рисунките на деца над четиригодишна възраст, вероятно е признак за известна емоционална незрелост. При рисуването детето само избира цветовете за своята рисунка и ги подбира според усета си, за да изобрази онова, което желае. Ето защо важен момент в този избор ,според Ким-Ши ,е равнището на неговия реализъм, който е от съществено значение при интерпретацията. Използването на цветовете има голяма проективна и експресивна стойност. Според Ким –Ши значението на най-често използваните цветове в рисунките са:
Хамер също отбелязва, че цветовете в рисунката отразяват в по-голяма степен личността на рисуващия, отколкото рисунката само с черен молив. Според М.К. Дебиен: Топлите тонове са признак за щастливо равновесие, а тъмните са знак за тъга, безпокойство или противопоставяне. „Мръсните” цветове - жълт, кафяв, кестеняв - са знак за регресия или за лоша адаптация с емоционална незрелост. Черният цвят изразява страх, безпокойство, депресивност, но е и свидетелство и за едно вътрешно богатство. Синият цвят според Дебиен означава хармония, но прекалено голямата му употреба означава твърде контролиран характер. Зеленият цвят означава противопоставяне. Виолетовият цвят означава вътрешно напрежение. Според Клепш и Ложи:
Когато детето използва синия и зеления цвят едновременно означава, че детето се чувства сигурно.
Според Уинтър децата използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого. Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът. Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контраст, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия“, обяснява Уинтър. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация че разговорът по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а моливът (пастелът или маркерът) може да се счупи при здравото му сграбчване. Но те, според Уинтър, са явни след продължителен период от време – от 6 месеца до година. Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, бяло, то това вероятно е индикация за проблем, имащ предшествие. Според психолого-педагогическите изследвания чрез цветовете и начина им на полагане детето кодира своето отношение към образа – декоративно и старателно, ако го харесва, или надраскано и небрежно, ако има отрицателно отношение към него. Този естествен начин на изразяване обаче често се загубва в развитието на детето по пътя на научаването на изобразяването на предметите с характерната им форма и съответните им „подражателни” цветове, които в малката група на детската градина обикновено са предварително нагласени за всеки образ в рисунката от учителката. Както се вижда, в основни линии интерпретацията на цветовете, използвани в детската рисунка, е сходна. Знакът на емоцията, с която се асоциира даден цвят, не буди противоречия сред различните автори. Различията са свързани главно с речника, който се ползва, за да бъдат описани. Следователно изборът на определени цветове пред други цветове, ще бъде свързано с актуално преживени емоции, чиито индикатори в рисунката са именно съответните цветове.
|