Joomla Software solutions Template

Payday loan

Първите изображения,които човешката ръка е сътворила от камък,са известните палеолитни Венери.Значително по – рядко се намират мъьки фигури от тази епоха.Характерни за едните и за другите са особено подчертаните полови белези:огромни гърди и полов член в ерекция.От тази древна епоха са открити пещерни и скални рисунки,които изобразяват двете основни дейности в живота на човека:трудовата и половата. Намерени са женски глинени фигури,вътрешността на които е куха и там са поставени малки топчета.Явно древният човек е представил бременна жена.

Митологията на всички древни народи дава сведения върху техните представи за значението на половата дейност и за половите отношения. Култът към прародителската земя и култът към плодородието,тясно свързани със зараждащите се земеделие и скотовъдство,постепенно оформят представата за един първичен източник,от който произлизат двете начала - женското и мъжкото.Те се свързват и обединяват в едно по силата на половото си влечение и така се създава светът.

Принос в изучаване на половия живот и на половите взаимоотношения дават всички древни култури :индийската,китайската и

арабската.

Даоизмът,една от трите китайски религии,схваща разумното използване на сексуалната енергия,сливането на мъжкото (Ян) и женското (Ин)начало.Половият акт подсилва Ян и Ин у двата пола,поради което се описват разнообразни техники,целта на които е да се достави максимално удоволствие на участниците в любовната игра.Според даоизма, сексуалните същности се секретират от мъжете и жените по време на половата възбуда.Тези същности са форми на енергиите на Ин и Ян.

Освобождавайкиги,оргазмът позволява на всеки от партньорите да ги абсорбира.За да постигне пълна себереализация,всеки мъж или жена трябва максимално да стимулира енергиите си,като същевременно абсорбира голямо количество и от другия пол.Споделеният оргазъм води до сблъсък на същността на единя партньор със същността на другия и Ин и Ян се сливат в едно.Постигането на пълна хармония на Ин и Ян е гаранция за натрупване на сили и достигане на дълголетие.

За тантризма,разновидност на будизма,сексуалността е основна енергия,чрез която и с която се раждаме.С тази енергия не трябва да се борим,тя не е зла,не е лоша.Нея трябва да използваме,да трансформираме в любов.Не борба с желаниято,а тяхното осъзнаване.Сексуалността трябва да се приема като божествен дар и към него да се отнасяме с благодарност. Тантра казва:Пристъпи към сексуалния акт,като че пристъпваш в божествен храм.Чувствай святост в него!”За Тантра всичко е свещено: сексуалността е семето,а любовта е неговото разцъфтяване.Сексът не е средство,а среща на две тела, на две души,които се претапят една в друга. Тантризмът издига любовта в божествен култ.

За индусите половото общуване често е имало религиозно значение. В много индийски храмове се намира символ,който представя лингам и йони като двуполово божество.Върху него се поставят жертвени дарове.

През 4-5 в.индийският лекар Малланага Ватсяяна събира трудовете на своите по – древни предшественици и съставя знаменитите „Любовни предписания”(„Кама Сутра”).Тук са изложени правила за водене на половия живот,като се отхвърлят аскетичните възгледи за греховността на земните радости на хората и се прославят техните еротични чувства.

Подобни любовни ръководства са останали и от други древни култури.В „Благоуханната градина на шах Нефзой”,която вероятно е от

16в. се дават правила за половия живот.Отношението на ислямската, арабската култура най – добре се вижда от въведението в тази книга:

„Слава на Аллаха,който е създал най – сладкото удоволствие за мъжа в обладаването на жената и за жената обладаването от мъжа.”.За човек радостта,която той намира в любовта,е дар божи.

Съвременната култура и наука обаче се развиха в страни и народи, които се намираха под мощно влияние на християнството – религия подчертано аскетична,идеология на класовото и патриархално общество.За християнството душата е вечна и божествена,а тялото – временно,грешно и срамно.Земният живот е преддверие на вечния,в който ще влязат само тези,които устоят на съблазните и изкушенията.За християнина половото общуване е пра – вина,първороден грях,заради който хората са изгонени от рая.Жената е подчинена на мъжа,създадена е да му служи да му ражда деца.

Много е важно,че дори след епохата на Ренесанса,когато естествените науки и специално медицината започват бързо да се развиват ,воювайки с религиозните догми и заблуди,сексуалното познание остава за дълго подчинено на религиозни отживелици и нравсвени предразсъдици. Те обясняват неблагополучията и разтройствата в половата дейност с злоупотреби и излишества в половия живот.Вината и грехът се превръщат в болест и абнормност.Дори до средата на 20 в. медицината и педагогиката бяха традиционно отрицателно настроени срещу сексуалните прояви.За мнозина и сега здрава сексуалност е само тази,която е свързана с възпроизвеждането на човека.Удоволствените полови преживявания се смятат за излишни,извратени и дори престъпни действия.Естествено в такава обстановка сексуалното познание не може да се развива.То беше потискано и отхвърляно.

У нас интерес към половия живот и половите взаимоотношения е съществувал още през средновековието.В своите въпроси до папа Николай 1 – ви във връзка с покръстването на българския народ княз Борис се интересува от редица проблеми,свързани със взаимоотношенията между мъжете и жените и със семейния живот.Йоан Екзарх разглежда половото сношение като „естествено,но не необходимо удоволствие” и го приема само за продължаване на рода,като е възможно да се живее и без него,в девственост.Запазено е писмо от последния тъновски патриарх Евтимий,в което се обсъждат въпроси за самозадоволяването, хомосексуалността, пубертетната възраст и половите наклонности.

Особено интересни и оригинални са идеите на богомилите за отношенията между двата пола.Противно на официалните възгледи те изтъкват,че между мъжете и жените няма рязка разлика,че те са равностойни творения ,които имат еднакво светли и възвишени черти.За богомилите половото сношение е дело на дявола и те го забраняват дори и в брака.

По – късно по време на Възраждането,редица наши автори проявяват интерес към половите и брачните взаимоотношения,към половата хигиена.

След Освобождението с половите взаимоотношения се занимават лекари,педагози,юристи,общественици.Истинското развитие на научната сексология у нас започват от 50-те и началото на 60-те години на 20 в.

За съжаление,след 1989г.нещата не само не се подобриха,но още повече се влошиха.наистина сексуалният живот беше освободен от опеката на партията и държавата.Премахнати бяха задръжките в половото поведение.Това доведе до бурно разрастване на еротичния печат и литература.Незадържано от някакви принципи поведението особено на младите се люшна от едната крайност,в другата.