Joomla Software solutions Template

Payday loan

МИТРОПОЛИТ  КИПРИАН

На нивата славянска са орали и сеяли много българи .За част от тях е известно почти всичко , а от други в историята са останали само имена.

Един от полузабравените бгългари е Киприан-митрополит Московски и на цяла Русия.Той е роден в Търножо през 1330 година.Произхожда от рода на Григорий Цамблак.Своят път започва в Килифаревския манастир на св.Теодоси Търновски,след това отива в Константинопол,а по-късно-в Света гора.Като монах в Атон Киприян се отличава със своя начин на живот,за която свидетелствува посланието на св.патриарх Евтимий до инока Киприан-“Еуфимия”.Сред монасите на манастирите в Света Гора,младият българин се прославя със своята образованост,любезност и познаване на свещените книги.

Това не обягва от вниманието на константинополския патриарх Филотей,които привлича инока и го прави свое доверено лице-“приближен монах”.На нему Киприан дължи до голяма степен своята църковна кариера.

Във връзка с опасността за православието,идеща от мюсюлманските победоносни походи,патриарх Филотей обръща специално внимание на руската църква.Той цели да постигне “съюз на православните христянски народи срещу надигащата се мюсюлманска опасност”.

В грамоти до митрополит Алексей,патриарх Филотей пледира за помирие между Москва и Литва,но неуспешно.

Тогава през 1373 година в Русия е изпратен Киприан,който да съдейства за помирение на враждуващите страни.По време на тази мисия Киприан спечелва доверието на литовския княз Олгерод.Князът поисква от патриаршията да бъде ръкоположен за литовски митрополит Киприан.Западноруските князе заплашват патриарха ,че ако не даде на Западна Русия отделен митрополит , ще се отделят от православната църква.Тогава Филотей ръкополага Киприан за литовски и киевски митрополит , но и с надеждата ,

че след смъртта на московския митрополит Алексей той ще заеме неговото място и ще възобнови църковното единство на Русия.

Киприан бива ръкоположен в Цариград по необходимост за литовски и киевски митрополит на 2 декември 1375 г. Управлява успешно две години –1376-1378 г. и след смъртта на московския митрополит през февруари 1378 г. започва да дейвува за заемането на поста му. За целта Киприан прави опит да се срещне с великия московски княз Дмитрий Донски. Той обаче не го допуска в Москва.Киприан дори е изложен на унижение и физически изтезания. Позорно изгонен от Москва , Киприан се прибира в Киев и през пролетта на 1379 година се отправя за Цариград , за да се бори за правата си. На път за Цариграт се отбива в Търново, кадето е Тържествено и топло посрещнат от Евтимий и целия булгарски народ.

Киприан заварва в Цариград големи промени-сменена е политическата власт. Филотеий е заточен в манастир, а на негово място е избран нов патриарх-Макарий. Но през юли 1979 година стават нови политически обрати,  поради които патриарха е свален и на негово място е избран нов- Нил. Един от първите въпроси , които тои трябва да решава е въпроса за московския митрополит. Поради изключителни събития, при патриарха се явяват за този пост двама кандидати-Киприан и Пимен, които е снабден с лажливи, написани от него докоменти от името на княз Дмитрий Донски. Киприан не можи да се бори с измаматаи се завръща в Киев. В Цариград ръкополагат Пимен. Когато обаче княз Донски научава за измамата, тои се разгневява и изпраща да повикат Киприан (февруари 1371 година). През май същата година Москва посреща тържествено Киприан и князът го приема “с велика чест и много доверие и любов”. А Пимен бива изпратен в заточение. Скоро обаче нещата отново променят своя ход. Москва е обсадена от татарите. Киприан бяга в Твер, изгубва балговолението на княз Донски;отново изплува като негов съперник Пимен, поради което Киприан е принуден да се завърне в Киев. Въпросът се разрешава окончателно в полза на Киприан едва през февруари 1379 година. През същата година умира и княз Дмитрий Донски. На 1 октомври 1389 година Киприан потегля за Москва , кадето пристига през март 1390 година. Следва един сравнително спокоен период от живота му.

Киприан умира в дълбока старост на 16 септември 1406 година. Погребан е в Успенският събор в Москва. Над гроба му епископът на Рустов прочита прощална грамота на Киприан , диктувана няколко дни преди смъртта му. С нея Киприан се прощава с княжеския двор , с църковния клир и с народа. По късно тя започва да се преписва и да се чете над гроба на всеки следващ руски митрополит.