Home История Търновска буржоазна конституция

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Търновска буржоазна конституция ПДФ Печат Е-мейл

Търновската буржоазна конституция

Изработване на проект за ОУ на КБ. Класовите сили в УС. Откриване и дейност на същото. Борбата м/у партията на „младите” и „старите”. Създаване на ТК.

Една от нач. разпоредби на Берлинския договор урежда въпроса за изработването на бълг. Конституция, която по понятни съобржения ( с оглед наложеното от тях принизено положение на БК). Авторите на дог. са наименували ”органически устав”.

Според чл.4 от БД „ Едно събрание от бълг. първенци, свикано в Търново, ще изработи преди избора на княз органически устав на княжеството”. Организирайки гражданската власт в освободените бълг. земи, ВРУ взело мерки да се подготви свикването на това събрание. Преди вс. трябвало да се изработи проектът за органически устав на КБ. С тази работа бил натоварен завеждащият съдебният отдел в канцеларията на Дондуков- Лукианов. При изпълнение на възложената му задача Лукианов се ръководел от 3 инструкции на рус. правителство, издадени последователно на 10 и 15. 04 и на 14. 07 1878 г.

В инстукцията от 15. 04.1878 г., която княз Дондуков- Корсаков получил от своето правителство, нему били дадени следните указания: „ Князът, избран от народа, няма да се ползва с неограничена власт. Пределите на тази власт ще се определят от устава. В полза на събранието на бълг. нотабили се създава законодателна власт и право да разпорежда и утвърждава ежегодният бюджет на княжеството. Министите, назначавани от княза, са отг. пред събранието за своите д-ия. Предоставяйки по такъв начин на бълг. княжество правителствените ф-ми на конституционните д-ви, Вие, все пак, ще се съобразявате при осъществяването на тази зад. с местните усл., с това, до каква степен народът е подготвен да възприеме подобни ф- ми на управление, и главно с желанията на самия бълг. нар. Вие ще се постараете да дадете възможност на нар. представители свободно и без да бъдат стеснявани от някакво странично давление, да изразят своите желания в събранието на нотабилите, но при това енергично ще противодейства на всеки опит да бъдат включени в устава каквито и да било положения, намиращи се в противоречие с усл. на сключения с Високата порта договор.”

При съставяне на първонач. проект за орг. устав Лукианов използвал най- вече сръбския устав от 1869 г., който бил преведен предваритлно и то изцяло. Използвана била от части и румънската конституция от 1866 г. Изготвеният от Лукиянов проект бил изпратен за одобрение от императора в нач. на м. ноември 1878 г. Заедно с него били изпратени в имп. канцелария „ Отзиви на просветени и влиятелни българи относно орг. устав”. Тези отзиви били дадени в отг. на отправени до някои видни българи въпросници, изготвени от канцеларията на ВРУ. Повечето от отзивите били написани в консервативен и даже реакционен дух. Така на пр. :

  • Тодор Икономов съветвал УС да се избере чрез тристепенни избори и се създаде сенат.
  • Брумов предлагал особен парламентаризъм, при който министрите почти никога не могли да бъдат бламирани.
  • Дринов предлагал имущ. ценз за избирателите и двустепенни избори за НС.
  • Метрополит Малетий предлагал да се възприеме еднокамарна с-ма, но не по др. съображения, а за това, защото бълг. нар. като ” крайно прост, оскъден от към учени и опитни хора” надали би могъл да намери в своята среда люде, достойни за сенатори. Затова пък единтвената камара, според него, трябвало да се състои от представители, наполовина назначавани и наполовина избирани чрез двустепенни избори.

Представеният за одбрение първонач. проект за ОУ на БК бил подложен на внимателен преглед във вт. отделение на имп. канцелария. Вт. отделение, което привлякло на работа по преглеждане на устава и професора по държавно право в Петербургския университет Градовски, направил някои корекции в първонач. текст, и то, общо взето, в по демократ. дух. Така то отбелязало изрично, че новосъздаденто БК трябва да бъде коститиц. монархия. Освен това вт. отделение на имп. канцелария формулирало текста, уреждащ законодат. ф-ции на НС в смисъл, че законите трябвало да бъдат приемани от първонач. текст. Правото на правителството да издава наредби със силата на закон било ограничено. Поправен бил и тексът относно отговорността на министрите. Било предвидено, че министрите са отговорни пред княза и НС „ съвкупно и лично”. С този текст е била установена пол. отг. на чл. на МС.

След преглеждането му първонач. проект бил върнат на Дондуков- Корсаков. В канцеларията на последния били направени още няколко поправки след това проектът бил внесен в УС.

Според този проект за ОУ БК трябвало да бъде конст. монархия с васални отн. към Високата порта. Проектът не предвиждал създаването на НС, което да се състои само от изборни народни представители. НС трябвало да се състои от нар. представители, които се избират от народа, от такива, които се назначават от княза, и най- сетне от нар. представители, които участват по право в събранието. Според същият проект НС не е имало законодат. инициатива. Най- сетне проектът предвиждал създаването на един д-вен съвет, който да обсъжда предварително вс. законопроекти, да разрешава препирните за подсъдност, да служи като касционна инстанция относно някои решения на админ. съдилища и т.н.

Първото бълг. УС било открито в гр. В. Търново на 10.02.1879 г. Първонач. рус. правителство смятало в УС да участват само бълг. нотабили, които без излишни прения да приемат ОУ, но по- късно по предложеие на Дондуков- Корсаков то се съгласило в събранието да бъдат включени и изборни нар. представители, които трябвало да бъдат избрани по 1 на 10 хил. души.

По този начин УС се състояло от 3 категории нар. представители: избрани от народа; участаващи по право птредставители на дух., съдебната и админ. власт ( представители на признатите в княжеството вероизповедания, представители на губернските, окръжните и търг. съдилища, и на губернските, окръжните и градските съвети); представители назначени от имп. комисар. В УС взели учасие 231 човека, от които 89 по избор, 118 по право, 21 по назначение и 5 представители на учреждения и дружества. Няколко души участвали и по право и по избор.

При откриванено на УС Дондуков- Корсаков подчертал, че предложеният проект за ОУ е само една програма, която има за цел да облекчи работата на събранието. „ Но тази програма- казал Дондуков- не трябва да стеснява и свързва вашите убеждения. С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от вас по съвест и убеждение, като имаме предвид, че във вашите ръце е щастието, багоденствието и бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов пол. живот.”

Това поведение на рус. комисар, чрез което са били проведени указнията на самото руско правителство, допринесло твърде мн. за създаването на 1 демократ. буржоаз. конституция. Но как трябвада се обясни това поведение? Според проф. Д. Косев най- важното съображение, което определяло поведеноието на царското правителство към този впр., било съображението да се запази и утвърди рус. влияние в Б-я. Подготвителните работи за откриване на УС и изработването на ТК се извършвали в усл. на ожесточени борби м/у Р-я и западните и противници за влияние в Б-я. След разпокъсването на Б-я на Берлинския конгрес западните д-ви насочили услилията си към подравяне на рус. влияние в княжеството. Техните агенти правили опити да внушат на бълг., че западните сили съжаляват за разпокъсването на Б-я, понеже 1 голяма бълг. д-ва, която би водила самостоятелна пол., би могла успешно да се противопостави на рус. завоевателни планове. В такъв случай грешката, извършена на Берлинския конгрес, могла да се поправи, но само със съдействието на западните д-ви. В своята антирус. агитация диплом. представители на западните д-ви изтъкнали като аргумент и обстоятелството, че царска Р-я ще се старае да задушава пол. свободи на бълг. нар.

Тъкмо тази антирус. агитация на западните д-ви, заключва проф. Косев, заставила царска Р-я да бъде мн. внимателна към УС. Царското правителство схващало, че вс. ограничение или грубо намесване в работата на народните представители би дало храна на вражеската пропаганда и би се отразило неблагоприятно в/у огромния авторитет, който Р-я имала сред бълг. нар. маси.

Трябва да се добави след това, че рус. правителство е било на ясно, че в неосвободената д-ва то не може да се облегне на др. сила освен на широките народни слоеве. Една част от градското население, сред което имало гърци, турското малцинство и част от едрата бълг. буржоазия имали неприязнено отн. към Р-я и с това създавали известна несигурност. Естествено западните сили могли да търсят своите привърженици сред гръцкото наслеление, турското малцинство и едрата буржоазия, следоватлно Р-я, за да запази своето влияние в Б-я, трябвало да даде на шир. нар. маси управление,което да бъде в хармония, с техните разбирания. А тези именно нар. маси ясно и определено изразили своята воля за 1 демократ. управление на бълг. д-ва, като посочили за свои избраници привържениците на демократ. и либерални принципи в пол. управление. Веднага трябева да се отбележи обаче, че пол. разбрания и принципи, от които са изхождали тези избраници, са се отличавали с 1 доста умерен буржоазен демократизъм и не са могли да осгурят на бълг. д-ва онази нар. власт, за която са воювали Левски, Ботев, Каравелов и Бенковски. Класовите сили, които са се борили в бълг. земи непосредствено след Освобождението, и същ. по това вр. м/унар. обстановка

са обусловили създаването на 1 умерено демократична буржоазна конституция.

*

По времето, когато УС е провеждало своята дейност, класовото разслоение на бълг. общество се очертало по следния начин. Огромна маса от селското население, освободена от феод. гнет на ОИ, се състояла от дребни стокопроизводители, притежаващи свои дребни стопанства. А някогашните кесимджии и изполичари стопанисвали земите, които преди това пренадлежали на турските аги и бейове, като свои земи, макар и юрид. да не са били техни собственици. Останалата по- голяма част от селячеството, което още по вр. на османското иго е имала свои дребни стопанства, е била освободена от феод. ограничения на осман. корпоративен режим и занаятчийството. Така че огромното мнозинство от бълг. нар. се е състояло от дребни производители; след разчупване оковите на османския феодализъм имаенно те са съставлявали осн. маса на бълг. общество. Експонент на разбиранията на тези нар. маси е била партията на „ младите”- ЛП, която е имала мнозинство в УС.

Забогателите едри търговци, лихварите и зеленичарите, представителите на зараждащия се промишлен капитал, останките от някогашното чорбаджийство- експонент на които била партията на „ старите”, КП- са съставлявали незначително малцинство в сравнение с огромната маса дребни производители. Въпреки това обаче прогресивните идеи на Левски, Ботев и Любен Каравелов относно д-вното уст. на Б-я не са могли да намерят пълно и дори задоволително осъществване в УС.

Редица фактори са допринесли да се осуети създаването на такова д-вно уст., което би отг. на техния идеал-. не трябва да се забравя, че най- верните нар. синове, на- последователните борци за свободата и независимостта на бълг. нар. са паднали в неравната борба с османските поробители. Поради това лявото крило на „ младите„, водачи на което са били бълг. революц.- демократи, е било до известна степен омаломощено, обезсилено. В УС се е  наложило умереното течение на партията на „малдите”.

Но за да се осуети   „чиста и свята демократска република”, е изградила най- важна роля спец. обстановка, при която е протекла дейността на УС. В/у становищата на неговите представители е оказал решаващо влияние огромния авторитет, който братята- освободители са придобили сред бълг. нар. Немислимо е било УС да изгарди д-вното уст. на БК в пълен разрез с разбиранията и препоръките на освободителите, да отхвърли изцяло изработения от Лукиянов и одобрен от имп. канцелария проект и да приеме др. напълно демократ. проект- вместо конст. монархия да учреди демократ. република. За подобна стъпка е имало още 1 извънредно сериозна пречка. Великите сили не биха допуснали подобно разрешение- текстът на Берлинския договор е установявал категорично, че КБ ще има монарх. ф-ма  на управление- и нар. представители  са знаели добре, че техните възможности не стигат до там да променят ф- мата на д-вното управление на КБ. Всъщност не са били те тези, които са имали за зад. да изработят те текста на бълг. конст. Тяхната зад. е била да се произнесат по един вече подготвен, изработен в надлежната ф-ма текст и макар в това отн. да им била дадена знач. свобода, фактически и практически тази свобода съвсем не е била неограничена.

И все пак, ако бъде разгледан в ист. аспект проблемът за въздействието на идеите на Левски, Каравелов, Ботев в/у УС, трябва да се каже че идеите на великите бълг. революц.- демократи, макар и да не са могли да намерят пълно осъществяване, не са пропаднали без следа. Идеята за нар. власт е залегнала толкова дълбоко сред нар. маси,  че нар. представители от партията на „ малдите”, експонент на техните разбирания, при реш. на вс. същ. проблеми, където са влезли в борба 2 взаимно изключ. предожения- относно активното избирателно право, относно еднокамарната или двукамарната с-ма и т.н.- са заставали неотклонно в подкрепа на по- прогресивния вариант и са налагали неговото разбиране. Защото веднага трябва да се отбележи това- в УС е имала реш. надмощие  партията на „ маладите”, към която са принадележали не само огромното мнозинство от нар. представители по избор, но и голяма част от нар. представители, които са участвали в УС по право.

Като най- видни представители в партията на „ младите” се очертавали: познатият на бълг. нар. още преди освобождението П.Р. Славейков, младият П. Каравелов и Драган Цанков. От водачите на старите трябва да бъдат споменати Т. Икономов, М. Балабанов, К. Стоилов, Греков, Г.Начович и др.

Още в 1 от първите събрания на УС било избрано постоянно бюро на събранието, в което били включени бившият екзарх Антим І като председател, П. Каревелов и Т. Икономов като подпредседатели.

Една от 1-вите инициативи на събранието била да изрази протеста на бълг. нар. поради разпокъсването му, наложено с Берлинския договр. Възмущението сред нар. представители било толкова силно, че някои от партията на „младите” предлагали УС да се саморазтури в занк на протрест. По късно било направено предложение да се изработи един мемоар, който да бъде връчен на представителите на великите сили и с който да се иска изменението на Берлинския догвор. Тази иницатива обаче била изоставена, когато представителя на имп. комисар, завежащият съдебния отдел Лукианов заявил в събранието, че имп. комисар  е огорчен от припрните за мемоара, тъй като тази дейност не влиза в зад. на УС.

След това УС пристъпило към приемане на ОУ. Била избрана 1 11-членна комисия, която да изработи доклад в/у осн. принципи на същия. Комисията била съставена почти изключ. от консрватори. Каравелов отказал категорично  влезе в нея. Затова изработеният доклад бил в  консервативен дух даже в някои отн. бил по- консервативен от предложения на НС проект за ОУ.

В доклада на комисията, прочетен на 21.03.1879 г. от докладчикът Помянов, се казва: „ Комисията, като обсъди сериозно положението и нуждите на народа ни, като взе под внимание, че във вс. една пол. орг. трябва да се избягват крайностите, че преходът от робство към самоуправление трябва да бъде постепенен, че понеже по вр. на турското владичесто българите не са имали никакви пол. правдини, а ползването на пол. права изисква не само известна степен умствено развитие, но и редки нравствени кач., самоограничението, почитането на властта и нените представители са неизбежни усл. за 1 свободно управление, като взе във внимание още и тежките обязаности, които ще тежат на нашето ново управление,  както спрямо вътрешната ни орг.,  тъй и спрямо на външната ни политика, комисията се убеди, че неизбежно нужно е, щото в нашата конституция да вее един дух на разумен консерватизъм, а нашето правителство да бъде силно и крепко.”

Според доклада на комисията избиратели трябвало да бъдат само лица навършили 21 година, които притежават недвижим имот, плащат данък поне 100 гроша или пък имат срдно или висше образование. В своя доклад комисията  предлага освен това изборите за НС да бъдат двустепенни и да се учреди сенат.

Представителите на младите атакували остро и решително рапорта на комисията. В своята реч в УС Каравелов заявил,че в рапорта няма „ нито политика, ното логика, нито граматика.””наместо принципи, казал П. Каравелов, ние виждаме в този доклад някакви 4 начала, подбити с консервативен вятър, наместо тези си- празно дрънкане, а на место мотиви- глупости... за мотиви аз няма да говоря, ще цитирам тук само думите на Данте: „ а тез, погледни ги и си замини!”.

Осн. и добре аргументирана критика на рапорта направил и другият водач на партията на „ младите” П.Р.Славейков. „ Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свобода. Но ето че една комисия от НС иде да потвърди думите им, като казва и печатно заявява, че ние не сме още за пълна свобода, когато тази свобода толкова драгоценна кръв проля братский наш руский народ и наший народ понесе толкова скъпи жертви... Те искат конституция, в която да вее нещо, с др. думи, искат някаква  ветърничева конституция. Искате народ свободен, а отнемате му свободата; искате правителство крепко и силно, но отнемате му силата, боите се от съприкосновение на правителството с народа и туряте преграда помежду им.”

След  речта на Каравелов и Славейков рапортът на комисията бил отхвърлен. УС преминал направо към разглеждане на проекта за ОУ. Още в самото нач. по предложение на Д. Цанков то заменило думите „ ОУ на БК” с „ Конституция на БК”. След това събранието приел принципа на всеобщото избирателно право, отхвърлило проекта в онази му част, която предвиждала наред с изборните да има  и назначаеми нар. представители.

Наред с това УС премахнало от текста на чл. 3 от Конституцията формулата за васалитета на княжеството от Високата порта. Текстът на чл. 3, който гласял: „ КБ е монархия наследствена и конституционна и се намира във васални отн. към Високата порта”, бил приет от УС само в първата му част. Фразата, че княжеството” се намира във васални отн. към Високата порта”, отпаднала.

Изменяйки проекта в по- демократ дух, събранието приело и някои нови текстове, нефигуриращи в проекта:

  1. че титли за благородство и др. отличия не могат да се създават в БК;
  2. че никой в Б-я не може нито да купува, нито да продава чов. същества;
  3. че никому не може да се наложи наказание, което не е предвидено в закона, и мъчения при каквото и да е обвинение се запрещават.

Освен в това в Конституцията бил включен изричен текст, по силата на който се установява, че законопроекти и предложения в НС могат да внасят не само князът и министрите, но и всеки, нар. представител, ако предложението е подписано от ¼ от присъстващите представители.

След една добре аргументирана реч на П.Р. Славейков събранието отхвърлило предложението на Т. Икономов за създаване на сенат. Отговаряйки на Икономов, който поддържал, че снатът е необходи, за да има стабилно управление и трайни закони, Славейков казал, че силно и крепко може да бъде само онова правителство, което има здрава опора сред народа. „ И да ви кажа- заявил той- мн. по- добре и по- правилно мисли за себе си 1 народ, който носи тегобите, който и разбира, де го отрепват, отколкото могат да мислят за него лица превилигировани, които често и при добрата воля и присърце, що биха имали да бъдат полезни, мъчно угаждат де и как трябва да му помогнат. Оставете народът сам да търси цяр за болките си, които усеща, и бъдете уверени, че той по скоро ще го намери и ще умее да го приспособи.”

С приемането на Конституцията УС завършило своята работа и на 16.04. 1879 г. било закрито от имп. комисар Дондуков- Корсаков.

Непосредствено след това на 17.04 1879 г. било открито Първото ВНС, което по препоръка на руското правителство, дадена в съгласие с мнението на Великите сили, избрало за пръв бълг. княз Ал. Батенберг. На 26.06. 1879 г. княз Ал. Батенберг положил клетва пред І ВНС, а на 5.07. 1879 г. било съставено първото бълг. правителство начело с Бурмов.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG