Home Психология Защо има частни уроци

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Защо има частни уроци ПДФ Печат Е-мейл

Защо има частни уроци?

Образователната ни система, с един или друг свой аспект, е тема, винаги актуална както за медиите, така и за обикновения човек. Всеки има мнение по въпроси, отнасящи се до образованието, стига се до разгорещени дискусии и спорове. Това е така, защото образованието пряко или косвено засяга всички и играе изключително важна и определяща роля в живота на хората.

Въпросът, който ще бъде в основата на това разсъждение, е защо се е появил и продължава да съществува феноменът „частни уроци”. Този проблем може да бъде разгледан от доста различни аспекти. Причините могат да се търсят в самата образователна система, но също така могат да се обвържат с политически и икономически фактори. Първо ще разгледам теорията на Емил Дюркейм за социализиращата роля на образованието. Според тази теория образованието формира морални норми, които не трябва да се следват автоматично, а да се приемат като вътрешно убеждение. Задачата на образованието е именно тази – да направи така, че колективните морални норми и разбирания да се усвоят като свои, да привърже отделните индивиди към общото цяло. Така училището се явява посредник между индивида и обществото.  В днешно време децата прекарват повече време със съучениците и учителите си, отколкото със семейството си вкъщи. Родителите са на работа по цял ден, рядко имат възможност да обърнат внимание да детето си, когато става въпрос за училище. Стига им да знаят дали детето им има двойка или шестица. Получава се така, че образованието става синоним на възпитание, снема в себе си част от неговите функции. Но не е достатъчно децата да се възпитават само на дисциплина, уважение към авторитетите и подчинение на колективните норми. В обществото, в което живеем, хората трябва да бъдат и индивидуалисти, да са наясно със собствените си интереси и цели и да се стремят да ги постигат. Затова образователната система би трябвало да бъде съобразена с тези нужди и освен да социализира, да бъде в помощ на децата, когато праят избор за своето бъдещо развитие. Тук трябва да се обърне внимание върху противоречието между нуждите на обществото, в частност учащите, и начинът, по който функционира образователната ни система. В един момент интересите на учениците се обособяват, насочват се в различни направления. Те имат нужда от задълбочени знания по някои предмети, когато настъпи време за кандидатстване в гимназия или университет. Но редовното обучение в училищата няма за цел да подготви учениците за прием в елитни училища, а да им даде максимално много знания по всички предмети за съответната учебна степен. Именно това противоречие стои в основата на феномена частни уроци. Назрява нуждата от допълнителна образователна услуга, която да запълни пропуските на редовното обучение в учлище.

Причина за съществуването на частните уроци можем да търсим и в тъй наречения съревнователен модел на социална мобилност, който може да се припише на българското общество и дава своето отражение върху образователната ни система. Характерна за този модел е идеята, че резултатът не е от значение, важно е участието, насърчават се всички, независимо от постиженията им.. Образованието не е съобразено с индивидуалните стремежи и инетерси на учениците. А всъщност обществото ще спечели най-много, ако възможно най-рано се открият индивидуалните заложби на всеки ученик и се насърчава развитието и усъвършенстването им . Българското образование обаче е насочено не толкова към добрите ученици, а по-скоро към неуспяващите.  В него съществува един вид криворазбрана либерализация – има практика да не се пишат двойки, учителите да предупреждават кога и на какъв материал ще изпитват, дава се втори шанс на тези, които не се справят. В крайна сметка се получава така, че по-слабите ученици са с предимство пред по-силните. Ученици от девети клас на езикова гимназия, с които проведох кратко интервю, споделят, че се случва уроци да се преподават по няколко пъти, за да бъдат разбрани от всички. Обръща се повече внимание на ученици, които явно и перманентно демонстрират, че не са особено заинтересовани от образователния процес, нямат стремеж да получават нови знания и да развиват уменията си. На заден план остават ученици, които са наясно с какво искат да се занимават, отделят време за учене и полагат усилия, за да постигнат желаните резултати. Учителите предполагат, че отличниците винаги знаят, с тях по-лесно се работи и затова може да се отдели повече време на слабите ученици. Това обаче демотивира добрите ученици. Въпреки че същесвтуват свободно избираемите предмети, където се предполага, че трябва да има по-засилено изучаване на определни предмети, те също се преподават на принципа на редовното обучение. Налага се учениците, които искат да получат по-задълбечени и конкретни знания, да потърсят образователна стратегия, която отговаря на техните изисквания и умения. Така се стига да частните уроци, където учителите отделят специално вминание на всеки ученик и обучението е съобразено с индивидуалните му интереси и умения.  Акцентира се върху овладяването до съвършенство на конкретна образователна сфера, за да се постигнат максимално добри резултати в тази област.

Честата смяна на учители в средните и основни училища също обяснява търсенето на частни уроци. Всеки учител има своя методика на преподаване, различни изисквания и личностни качества. Учениците трябва бързо да се адаптират към новите условия. Когато постъпи нов учител, той най-често преповтаря вече предаван материал, за да е сигурен, че учениците са го разбрали добре. Има случаи, в които в рамките на една година се сменят трима или повече учители по един предмет. Последствието е, че материалът остава неясен, защото се преподава по няколко различни начина, накъсано, остават пропуски и неясноти.

Частните уроци са резултат и от решенията, които взима Министерството на образованието и науката. Постоянно настъпват промени в учебния план, намаляват се едни часове за сметка на други,  до последно не е ясно какви ще бъдат изпитите, било то за кандидат-гимназисти или кандидат-студенти. Съществуват противоречия и неясноти в учебната програма, няма приемственост между различните етапи в образованието. Например тестовете, които бяха въведени за кандидат-гимназистите, не са съобразени с възрастовите особености на децата и с изучавания материал. Знанията, давани в училище, не са достатъчни за добра подготовка на един кандидат-студент, тъй като на изпита се изисква повече информация от тази, която се получава в училище. В някои случаи дори няма съответствие между изучавания материал и изискванията за изпита – преподава се едно,  а на изпитите се изисква друго. „49% от кандидат-студентите в Софийския университет  тази година са посещавали частни уроци. Това показва иследване, направено сред 787 младежи по време на подаването на документи за участие в изпитите.”

Друг фактор, който е допринесъл за появата на частните уроци, е ниското заплащане на учителската професия в България. Нищожното възнаграждение демотивира преподавателите и ги кара да търсят допълнителни доходи чрез даване на частни уроци. Повечето учители не биха си позволили да работят каквото и да е. Те са избрали да се обучават именно в тази насока и неслучайно са станали учители – да бъдеш учител е призвание. Професията им би трябвало да бъде „престижна”. Преди време даскалът е бил основна и много уважана фигура в обществения живот. Смятало се е за ценност да бъдеш грамотен, образован и даскалът е бил този, който предава знанията и мъдростта си на младото поколение. Сега професията на учител далеч не е толкова уважавана и престижна, поне ако съдим по възнаграждението, което преподавателите получават за своя труд. Те са принудени да търсят начин да изкарат допълнителни доходи. Частните уроци са най-приемливата форма за това, тъй като на учителите се заплаща за труд, за който са квалифицирани. Щом професията на учител им носи удовлетворение и работят с желание, по-добре е да се занимават с това, дори под формата на частни уроци, отколкото да търсят друг източник на допълнителен доход.

Има противоречиви мнения по въпроса дали трябва да има частни уроци или не. Но каквито и спорове да се водят по тази тема, обстоятелствата остават непроменени. Начинът, по който функционира образователната ни система, политическият и икономическият живот създават условия за съществуването на частните уроци. И докато не настъпят промени в институциите, които влияят върху образователния процес, все още ще има добра почва за частните уроци.


 

WWW.POCHIVKA.ORG