Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

Когато говорим за глобалност, имаме предвид преди всичко нарасналата взаимозависимост между хора, народи и страни по света. И този факт съзираме не само в т. нар. „глобални  системи”, действащи като че ли без участието на човека, а в събития, които, независимо от мястото си на  случване, като резултат от съвкупната човешка дейност засягат самата тъкан на индивидуалния всекидневен живот. Много от въпросите, разглеждани на симпозиуми, конференции и пр. довели до констатацията относно променения опит на човека за себе си и за света, са свързани с едно твърде популярно днес понятие – глобалност. Маршал Маклуън го използва още през 1962 г.  в смисъл, че електронните медии превръщат света в „глобално село”. Но за глобалност и глобализация започва да се говори особено интензивно едва към края на 80-те години на XX в. Рухването на  Берлинската стена като символ на разпада на противопостоящите си политически, идеологически и военно „западен” и „източен” блок допринася съществено за публичното утвърждаване на идеята за глобалност. Но това не означава, че тази идея се схваща по един и същ начин и че получава една и съща ценностна определеност. Нещо повече, думата „глобално” е до такава степен обременена с противоречиви значения и емоционални  оцветявания, че всекидневните й тълкувания изразяват надежда, упование, проклятие, очакване, заплаха и т. н.

Все повече учени днес посочват сред глобалните световни проблеми целенасоченото формиране на човешкия фактор и очертават  по – нататъшното развитие на  образованието и възпитанието за XXI век – промените в структурата и съдържанието на образованието и възпитанието, свързани не само с насочеността към  усвояване на  модерни технологии, информатика и високо равнище на умения за прилагането им, но и с нарастващото значение на соматичното възпитание , както и културата за  опазване и възпроизвеждане на средата, за компенсиране на щетите, които могат да увредят или унищожат човешкото общество и природата. Още в седмия доклад на Римския клуб през 1979г. авторите  предлагат замяна на традиционното „поддържащо обучение”с „иновационно” и обосновават проблема за необходимостта от подобряване на човешките качества с цел изработването у човека на ново, съзнателно отношение към глобалните проблеми на съвременността. Според мнението на А. Печеи /основател на клуба/ човечеството не трябва да се плаши от сложността на задачата, защото „Няма друг начин да се преобърне глобалната ситуация, освен чрез подобряване на човешките качества..” На един от последните доклади на Римския клуб „ Първата глобална революция” /1992г./  се акцентира върху това, че е банално да се каже само, че образованието е ключът за качеството на човешките ресурси : „Това обаче е така само ако приемем образованието не единствено като средство за намиране на професия, но и като средство за приобщаване на индивида към културните фактори.

4

I . Измерения  на глобализацията

1. Същност на глобализацията

Глобализацията е поредица от икономически, технологични, екологически процеси, които създават условия за планетарно обвързване между хората по целия свят. Тя се характеризира със „свиване на пространството, свиване на времето и изчезване на границите” в резултат от развитие на пазарна икономика, комуникационни технологии, биотехнологии и т. н. Глобализацията е в центъра на вниманието на Доклада за развитието на човека от 1999 г./10/.

Съвременният свят е сложен набор от сили и тенденции. Многонационални корпорации по степен на въздействие върху организацията и живота на хората превъзхождат държавата. Световната икономика реално се управлява от  компаниите и международните агенции – Световна банка, МФВ, ООН, както и от регионални търговски и политически обединения в континентите. Всичко това подкопава автономията на държавата – нация. Глобализацията е термин, който означава  непосредственото влияние на живота на обикновените хора на глобалните  световни сили.

Маргарет Арчер определя глобализацията като процес , който води до обхващащи целия свят свързани структури от култури и институции. Уотърс я определя като социален процес, в следствие на който изчезват географските ограничения на социалните и културни системи и в който хората все повече осъзнават този факт.

2. Фактори за глобализация

Явлението глобализаця се определя от сл. фактори, които го правят възможно:

- бърз и съществен технологически прогрес в областта на информационните и комуникационни технологии;

- геополитически изменения и развитието на интеграционните процеси в Европа и др. части на света;

- преход  на доминиращата идеология за пазарно регулиране от икономиката и финансите в други сектори на човешката активност- в социалните дейности като образование, здравеопазване и др.

3. Състояние на глобалност

Глобалността е състояние на  нарастнала взаимозависимост между хора, народи и страни по света. Представата  за глобалност включва и придържането към определени ценности, отнасящи се до планетата като общо място за живеене.

Английският социолог Мартин Олброу обобщава в книгата си Глобалната епоха разбирането за глобалност в  пет ключови точки :

-  глобалност в смисъл на изправяне срещу екологичните последици за цялата планета от съвкупните човешки дейности ;

- глобалност в смисъл на загубване на усещане за сигурност при наличието на оръжия с глобална разрушителна сила ;

5

- глобалност в смисъл на възникване на икономика, неподвластна на  ръководен център или центрове;

- глобалност в смисъл на съществуване на глобален транспорт и на   глобални системи за комуникация;

-  глобалност в смисъл на възприемане на ценностите на глобализма, при което хора и социални групи от всякакъв вид схващат земното кълбо като поле за изява на убежденията си. /2/

Нито една от посочените точки не представлява самостоятелно цялата идея, отчитат се и петте момента едновременно. Тълкуваната по този начин глобалност ще рече, че провокираните от нея процеси не се разглеждат като независими от  човешката личност, а тези процеси се възприемат като условия на автономното съществуване на  човека и на разбирането му за собствено Аз в съвременния свят. От друга страна, свързването на феномена глобалност с кризата на националната държава не означава непременно констатация за нейния залез, а изразява обстоятелството, че в ситуацията на глобалност националната държава попада в съвършено нова за нея среда, която изисква и новото й самоопределяне.

4. Форми и параметри на глобализацията

Глобализацията има множество форми – политическа ,икономическа, културна, мениджърска, екологична. Параметрите са :в икономическата сфера- икономическите дейности, доколкото се свързват с постоянно движение на пари и капитали, с разширяващи се международни пазари, които се съотнасят с мащабите на цялата планета , с „глобуса”, от която дума води началото си понятието глобализация. Често тя се свежда до технологична глобализация – от една страна повсеместно разпространение на стандартизирана, приложима навсякъде по света техника, а от друга страна – планетарно утвърждаване на новите информационни технологии, обвързващи всички страни в една мрежа. Глобализира  се комуникацията – новите технологии  доведоха човечеството във века на  универсалната комуникация, най – нова и точна информация може да е на разположение на всеки, във всяка точка на света. Нарастват на световните миграционни  процеси.

Но глобализацията има и своите отрицателни страни – информационните системи са все още сравнително скъпи, глобализира се престъпността, аспект на проблемите, които носи бъдещето са  огромният брой езици, които са израз на човешкото културно разнообразие. Стига се и до един съществен момент  вразбирането за глобалност – съотношението между глобално и локално.  Глобално идва от „ глобус”, а локално свързваме с лат. „локус” – мякто. В единия случай се говори за „повсеместност”/ глобално в смисъл „навсякъде по земята”/, а в другия – за конкретна „локализация” / локално в смисъл на „ тук и сега”/. Обозначените като глобални феномени тъкмо в смисъл на надхвърлящи териториалния принцип на националната държава винаги намират свое локално закрепване. Човешкото общество се развива на две нива -  съществува

6

нарастваща интернационализация, но в същото време е налице всеобщ стремеж към собствените корени.

1. 5. Значения на глобализацията

Могат да се посочат :

- Поява на общо световно образователно пространство, поради умножаването на източниците за информация и комуникация.

-  Преобразуване на характера на труда, поради потребност от повече гъвкавост, подвижност, важност на комуникативните умения и др. потребности.

-   Прогресивно  развитие на процесите на социално изключване на голяма част от световното население- безработицата и пр.

II . Глобализация и образование

Образованието се разглежда като ключ за участие в новата глобална икономика във всички документи от 90- те години на XX в . на международните икономически организации.  В доклад  на международна научно – практическа конференция  във Варна Ст.н.с. д-р Ст. Станев отбелязва :” Образованието днес се превръща в залог от първостепенна важност в световната икономическа и образователно културна битка. Бъдещето на всяка страна, независимо от нейната степен на социално – икономическо развитие ще се определя от способността бързо да се ориентира и пълноценно да се включва в тези световни  процеси. В голяма степен това ще зависи не само от икономическата мощ, но и от равнището на образованост, от професионалната мобилност и комуникативност на нейните граждани.” /8/ Съвременната  европейска и световна  образователна стратегия се свързва с изграждане на информационно и гражданско общество, т.е . „общество на познанието”.  В Бялата книга  за образованието на Европейската комисия  са очертани в най- общ план насоките за промени и развитие на образованието. В доклада  на Международната комисия за образование  за 21 век пред ЮНЕСКО нейният председател Жак Делор обосновава четири основни ръководни принципа / стълба/ :

-                      Да се научим да знаем, което означава да  се овладяване способността  да опознаваме и разбираме света ;

-                      Да се научим да правим така, че да успяваме да бъдем градивни при всякакви условия;

-                      Да се научим да живеем заедно, така че да участваме и сътрудничим с останалите хора във всички човешки дейности;

-                      Да се научим да бъдем, това означава да се движим напред, като отстояваме нашите идеи и позиции.

Тези четири принципа са едно цяло, тъй като между тях има много допирни точки, а образованието се приема като  „цялостен жизнен път”

7

1. Права на човека и образование

В основата на образованието и правата на човека е Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10.12.1948г. В чл. 26 т.1.” Всеки човек има право на образование...” , в т..2. е посочено : „ Образованието трябва да  бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване на дейността на Организацията на  обединените нации за поддържане на мира.” /2/ Правото на образование е регламентирано и в Конвенцията на ООН за правата на детето от 20.11. 1989 г., където са  посочени насоките на образованието на детето.

2. Международно – правна основа на глобализма в образованието

Глобализацията, свързана с образованието може успешно да се развива при наличието на  благоприятна международно – правна среда – това са разработените международни правни документи с глобален характер от съответните организации и институции. Но единствената организация в света, която има пълномощия да разработва международни правни актове с глобале  и регионален характер в областта на образованието, науката, културата и информацията е ЮНЕСКО. Такива са например : „ Конвенция за борба с дискриминацията в областта на образованието „/1960 /;” Препоръка за положението на учителите „ /1966/ ;” Конвенция за техническото и професионално образование”/  1989/;” Препоръка за развитието на образованието на възрастните”/1976/; регионални конвенции за признаване на учебни курсове, документи за образование и научни степени и др. /3/

3.Образование – приоритети

Образованието е продукт и фактор за развитието на човешкото общество. И образованието , и науката са едни от най- важните области на  социалната дейност. Съществен индикатор за приближаването на определена страна към световните културни стандарти е отношението не само на нейния народ към продуктите на човешкия разум, към знанието и неговото конкретно прилагане, но и  международното признание. Това налага непрекъснати реформи в образованието и възпитанието като жизнено важни за устойчиво развитие и бъдеще. Образованието трябва да се възприема като социален процес на формиране  на световен гражданин. /Вж. II / .  То е нтай- важното за успешната интеграция в глобалния свят. Призвано да защитава и развива културната идентичност на различните общества /културно разнообразие / , докато глобализацията има тенденция към културна еднородност. Трябва да включва достатъчно информация за света, за международните проблеми и опит. Образованито трябва да развива автономията на ученика,  която е предпоставка за за успех в глобалния свят . Приоритетно е развитието на умения за водене на преговори, разрешаване на конфликти и мирни човешки отношения.

8

4. Направления на глобализацията в образованито

Световната взаимозависимост и глобализацията са главни двигатели на съвременния живот. По отношение на образованието и културата  започва  цялостно обсъждане на ролята и устройството на международните организации. Образованието е това, което осигурява достъп до знания за всички и има задачата да помогне на човека да разбере света и другите хора. А това се свежда до образователната политика – да е достатъчно разнообразна, да е изградена така за да не води до социална изолация; до социализацията на индивидите – да не е в конфликт с личностното развитие  / интегриране и зачитане на човешките права / ; образованието може да подпомогне възпитаването на желание да се живее с другите; още в училище образованието да насърчава съзнателно и активно  гражданско отношение . Демократичното участие е въпрос на съзнателно гражданство и то  трябва постоянно да се насърчава и стимулира   като се намират отправни точки и цели. Задача на образованието е да осигури на децата и възрастните  културна основа, която да помогне да имат отношение към промените. Всички тези направления, а и  редица други са откроени в Доклада на Международната комисия за образование за XXI в. пред ЮНЕСКО.

5. Глобални противоречия

Редица са глобалните противоречия , които трябва да се преодоляват чрез образованието /3/ :

- противоречието между глобалното и локалното – постепенно хората да станат граждани на света, без да губят своите корени;

- между универсалното и индивидуалното-  хората да изберат своето собствено бъдеще и да развият целия си потенциал, пазейки своите традиции и култура, които могат  да бъдат застрашени от съвременното развитие.;

- между традиции и съвременност;

- между дългосрочни прогнози и краткосрочни перспективи- обществото настоява за бързи отговори и готови решения, но много проблеми се нуждаят от търпение, концентрация и съгласуваност;

- между необходимостта от конкуренция и загрижеността за равновесието на възможностите ;

-  между огромното натрупване на знания  и човешките възможности те да бъдат усвоени;

- борбата между духовното и материалното.

Това са част от противоречията  и образованието  в една или друга степен има благородната задача да окуражи всички за преодоляването им.

1. 6. Образование през целия живот

В началото на XX в. се обособяват и започват да се употребяват понятия като педагогика за възрастни, социална педагогика, адултология. ЮНЕСКО  възприема непрекъснатото  образование през целия живот като  своя концепция през 1970 г. Тя е  една от важните идеи за XXI в. Делор посочва в доклада на Комисията, че динамиката на общественото развитие в различните  сфери от

9

живота налага непрекъснато актуализиране или осъвременяване на подготовката на човека – променят се  образователните цели,  индивидуалното съществуване на  човека като са му необходими нове  познания за света и хората от света и около него. Така, че   образованието през целия живот е образование без край.Съществува  една стара поговорка „ Човек се учи докато е жив” и като, че ли тя отговаря на идейния замисъл на образование през целия живот. Това е така, защото това образование   продължава през целия живот на индивида; свързва се с  допълване на знания, умения и отношения, а те от своя страна са необходими  за динамично развиащите се сфери на живота. Получавайки ги непрекъснато и през целия си живот  човекът успява да се  адаптира към новите условия  по бързо,  да посрещне предизивикателствата на нов свят с все по- голяма конкуренция. В основата на  образованието през целия живот стоят  икономическите динамични фактори , свързано е   с глобализацията и се реализира чрез множество институции. Основните принципи, от които се ръководи непрекъснатото образование през целия живот са :

-                      формиране и обогатяване на творческия потенциал на личността ;

-                      вертикална и хоризонтална цялост на облазователния процес през целия живот ;

-                      интеграция на учебната и практическа дейност;

-                      отчитане на структурата и съдържанието  на образователните потребности на човека през различните стадии на неговия жизнен цикъл;

-                      съдържателна приемственост на степените образование;

-                      единство на професионално, общо и хуманитарно образование;

-                      самообразование в периодите на  организираната образователна дейност. / 3 /

Съществуват някои категории на образованието и една от тях е допълнителното образование , с което се определят следдипломното образование, образованието на възрастни, подготовката и повишаването на квалификацията.

Образованието на възрастни е характерно за постмодерния свят и е свързано пряко с глобализацията и с развитието на човешкия капитал като социални тенденции.

Народното образование е направление в образованието на възрастни и целта му е да разработи възможностите на народа за социалните изменения чрез колективно решаване на проблемите в съвременния свят.

Принципите на общностното образование са : развитие на увереност в собствените сили както при отделни хора,  така и на групи;образование и саморазвитие, осъществено в различни форми; педагогическа и психологическа поддръжка на участниците; хората се учат през целия живот – непрекъснато образование, осъществявано в общност, заедно с нея и за нея и др. принципи.

10

Съществуват и други структури на образованието на възрастни :подготовка за доброволно участие в социалните дейности; образователна геронтология и геронталогия / образованието на стари хора /, герагогия и др.

Основните модели в системата на образованието през целия живот са : образователни , които включват

–                     педагогически  модел / предназначен  за ученици в детска възраст –основно образование, в който  водеща е ролята на учителя, ученикът напълно зависи от него какво и как да учи;

–                     андрагогически модел / характерен за техническото и професионално образование – доминира самостоятелност, самоуправление на ученика, учителя поущрява и поддържа самоуправлението , тук влизат хора, които имат определена база и  които да се подготвят за изменящите се условия на трудовия пазар /;

–                     геронтагически модел / за образование на стари хора – трета възраст –обучени и преквалифицирани хора, но желаят да придобият компетентност в други сфери;

–                     задължителност и доброволност / ученикът участва в процеса на обучение или по принуда или доброволно, прехода от  предните три модела намалява принудата за сметка на доброволността /.

Заключение :

Образованието като общочовешка ценност става основният  фактор, определящ по – нататъшното устойчиво развитие на човечеството, формирането  на нова култура и морал. Насоките на образованието в глобалния свят са  виртуалното образование, екологично образование, единно образователно пространство, информационни технологии в образованието хуманизация на образованието, интегразция в образователните технологии, ориентация към непрекъснато образование и т. н.

Този процес е концентриран  върху нас хората и е свързан със свободата на избора и на принципите на пазарното стопанство в глобализиращия се свят. Образованието трябва да  ни подготви за универсална дейност, комуникация, творчество, способност за смяна на дейността в зависимост от измененията в света. ЮНЕСКО провъзгласява : „ Образование през целия живот , и „ Глобално мислене,  локално действие ”.