Joomla Software solutions Template

Payday loan

УВОД:

Развитието е процес на уголемяване, усъвършенстване, на натрупване или диференциране на жизнените сили на индивида. Емпирично развитието се разкрива като серия от промени. Понякога се използват термините “формиране”, “растеж”, “съзряване”. Чрез тях се акцентира върху едни или други аспекти на психобиологичната природа на развитието. Съществуват обособени линии на биологично, социално, психично и духовно развитие. В рамките на всяка от тях, а и между тях се забелязва хетерохронност и хетерогенност на промените. Това прави цялостното развитие противоречив и сложен за обяснение процес. Проблемът за развитието заема централно място в детската психология. Развитието се разглежда не само като увеличаване ръста, теглото, обема на мозъка, но и като преход от едно в друго, по- значимо качествено състояние. Това качествено състояние се подготвя за по- кратък или по- дълъг период от време, от скритите количествени изменения, които се извършват в развиващия се организъм. Развитието е процес на уравновесяване на организма със средата. Това е единен и цялостен процес. В него са свързани всички негови степени или стадии. Движещите сили на развитието са противоречията, които съществуват между старото, привичното, законсервираното и новото, зараждащото се, прогресивното.

Последователността на възрастовите етапи се характеризира с необратимост, с определена продължителност и неизбежна смяна на периодите. В тази особеност се изразява една от закономерностите, фиксирани в генетичната програма на човека. А именно- закономерностите на развитието на човека са един от съществените генетични белези. Възрастовата периодизация на човешкия живот е комплексен феномен, който се влияе от природни, биологични, социални, културни и индивидуални условия на начина на живот. Всяко развитие води до някакъв вид структурни промени. Така е и с психичното развитие. Макро-промените в психиката, които са предимно биологично обусловени, образуват т. нар. жизнен цикъл. Жизненият цикъл се състои от три големи сектори на динамиката на жизнените сили: възход, стабилност и упадък, които образуват същността на съответните три психологически възрасти - детство, зряла възраст (зрялост, възрастност) и старост. Динамиката на жизнените сили в трите възрасти може условно да се онагледи със следната крива:

Периодите се групират в големи възрасти, поради общото си качество. През детството жизнените сили на индивида са във възход, те нарастват и се диференцират. През зрялата възраст жизнените сили са относително  устойчиви, стабилни, и продължават да се диференцират. През старостта жизнените сили обикновено са в упадък, който постепенно се ускорява. Трите възрасти на свой ред са диференцирани на възрастови периоди. Всеки възрастов период се характеризира с поредица специфични черти:

1. Продължителност;
2. Социална ситуация на развитие;
3. Избирателна сензитивност към определени въздействия;
4. Водеща дейност;
5. Позитивни и негативни новообразувания;
6. Специфична криза между два периода.

Изброените особености се сменят през следващия възрастов период. Да се опише някакъв възрастов период значи да се потвърдят с факти промените във всяка от горните особености. Освен това те трябва да бъдат обяснени като система - да се намери системообразуващ фактор на дадения период, да се покажат поредица от взаимовръзки между шестете и други възрастови особености, да се разкрие как се създава определено равнище от психични възможности и пр.

Възрастовата психология се е отчленила от общата психология, почти едновременно с обособяването на психологията като самостоятелна наука, т. е. през 70-те и 80-те години на ХIХ век. Тя е преминала през дълъг описателен етап, когато просто са регистрирани разнообразни психоповеденчески промени в живота на човешкия индивид. Затова до 50-те години на ХХ век тази изследователска област е била наричана възрастова психология. Доколкото масивната част от фактите са били извлечени от детството, често се е говорело просто за детска психология. И така в продължение на десетилетия психологията на човешкото развитие е била приравнявана към детската психология. Разбира се, често зад термина “детска психология” се е таяло убеждението, че формативният период на човешката психика е детството и след него тя функционира на достигнатото равнище или дори постепенно деградира. Едва от средата на ХХ век започва да се налага терминът “психология на развитието” като обозначение на една много по-широко дефинирана област на изследване на феномените на психично развитие. Възрастовата психология има пределно широк предмет и се нуждае от мащабни обяснителни схеми. Така схваната психологията на развитието е в тясна връзка с общата психология, както и с биологията, културологията, историята и социологията. Всички тези области, отнесени към човека, образуват комплексната академична дисциплина човешко развитие. Предмет на изследване е самото развитие.

Задачите свързани с развитието са съвкупност от умения и компетентности, които предстои да се усвояват през даден възрастов период в определена култура. Те са специфичен начин на действие на социалната среда и представляват един от факторите на развитие. Задачите на развитие въплъщават изискванията на дадено общество към индивида на определена възраст. Те изразяват ценностната система на съответната култура и са съобразени с възрастовите възможности на индивида. Във всеки следващ възрастов период задачите на развитието се усложняват и тяхното разрешаване е необходимо за адаптация към социо-културните норми на следващия етап. Задачите на развитието често функционират в пределите на т. нар. “социална ситуация на развитието”.

Автори работили по проблема за психичното развитие са З. Фройд, Ж. Пиаже, Е. Ериксън, А. Адлер, Ш. Бюлер, Л. Колбърг и др. Тук ще спрем вниманието Ви на някои от основните теории на посочените автори. Психическото развитие според психоаналитичните школи се осъществява в два донякъде паралелни потока: либидонално развитие и развитие на егото. Строго погледнато познавателното развитие е част от его-развитието и представлява една от неговите адаптивни функции. Доколкото егото се ръководи от принципа на реалността, то се нуждае от познание. Егото се стреми към автономия по отношение на либидоналните импулси, както и по отношение на родителите, затова познанието е ефективно средство за автономията на егото.

Според ЗИГМУНД ФРОЙД психиката на човека претърпява няколко стадия (фази) на психосексуално развитие. Всеки следващ психосексуален стадий води до нарастваща роля на егото в цялостната психическа система, като егото частично се еманципира от id-а, но никога тази автономия не става пълна. Ако не възникнат задръжки или регресии в развитието, у индивида след юношеството възниква т. нар. "генитален характер". Тогава индивидът е преодолял Едиповия си комплекс, както и пред-гениталните амбивалентности и конфликти. Гениталният характер маркира достигането на психологическа зрялост и независимост.

Сензитивен период на познавателно развитие според Фройд е латентният стадий, когато либидото сякаш утихва и дава шанс на егото да се обърне към света и да се обогатява със знания и прийоми за овладяване на околния свят. В по-късната психоанализа се предполага, че детето изпитва първично, самостойно удоволствие от боравенето с вещи и от обогатяването на взаимоотношенията с другите хора, независимо от либидоналните удоволствия на ранното детство. Чрез така наречената интроекция външните предмети се заменят с техни ментални репрезентации и стават част от психичния апарат. За психоаналитиците интроектирането на света е съществена част от познавателното развитие. От друга страна индивидът непрекъснато проектира своите вътрешни състояния, преобладаващо негативни, върху околния свят. Тази проекция на фантазни страхове, агресивност, любов и омраза и т.н., силно деформират истинното разбиране на света от индивида и са в крайна сметка дезадаптиращ фактор в неговия живот. Така по правило развитието на познанието протича в ограничен вид, освен в случаите, когато чрез креативност индивидът сублимира позитивно вътрешния си дискомфорт и успее да се реализира посредством високи професионални и творчески постижения. Но това според психоаналитиците се случва рядко.

З. Фройд разработва своята теория за трите компонента на психиката които се формират в етапите на психичното развитие на индивида. Трите компонента изграждащи личността на човека според Фройд са “То” , “Аз” и “Свръх Аз” . В началния стадий на развитие детето се направлява от една специфична инстанция- То. В нея влизат всички желания и влечения на детето. То се раководи от принципа на удоволствието. От То се отделя една структура наречена Аз. Задачата на тази структура е да реализира желанията и влеченията на детето. Азът се явява, като слуга на То.  Азът действа с принципа на реалноста. Към четвъртата година от развитието на детето се формира третия компонент на психиката- Свръх Аз. Тове е социалната действителност подкрепена с определени принципи, традиции, морални и обществени норми. Според Фройд това е съвеста. Основен конфликт в живота на детето става противоречието между желанията и влеченията на детето и вътрешните забрани, т. е. между То и Свръх Аз. Аза се явява своеобразно поле на битка между То и Свръх Аз. Задачата на Аза е да осъществи желанията на детето съобразно вътрешните забрани.

Либидото е основно понятие в теорията на Фройд. То е основен източник на енергия за човешката активност. В зависимост от фокусирането на либидото върху определена ерогенна зона, Фройд дава специфични названия на разглежданите от него възрастови етапи: орален стадий( младенческа възраст) , анален стадий( ранно детство) , фалически стадий(предучилищна възраст) , латентен стадий( начална училищна възраст) , генитален стадий( пубертет) .

Орален стадий( от раждането до 18 месец) - Устата и оралната зона са първичен източник на удоволствие и главен орган на познание. Детето се стреми към незабавно задоволяване на импулсите си. Бебето активно търси орална стимулация - то смучи, яде, ближе, хапе, дъвче и опипва с език всякакви предмети. При липса на други неща то има склонност да смуче палеца си. Детето изпитва огромно ерогенно удоволствие от тези активности стимулиращи оралната зона. В този стадий в психическия апарат добре отчленен е само Id-ът.

Анален стадий( от 18 месеца до 3 години) - Вниманието и удоволствените усещания на детето се съсредоточават върху ануса и аналната зона. Детето изпитва интензивно удоволствие от дефекацията и волевия контрол върху нея. В този стадий обикновено започва тоалетното обучение, което е първата форма на социализация на инстинктивните влечения. Появява се потребност от контрол на тялото. Детето се научава да отсрочва удовлетворяването на непосредствените си импулси. Възниква инстанцията его в психологическия апарат. Егото включва чувство за реалност, че някои неща са възможни, а други - не.

Фалически стадий( от 3 до 6 години)- Детето започва да изпитва удоволствие от стимулирането на половия си орган. То вече се интересува от сексуалната анатомия на двата пола. Детето открива различия между половете, едно откритие, което стимулира Едиповия комплекс. В този стадий се развива амбивалентно отношение към родителя от същия пол - омраза, ревност, страх и съперничество. Към родителя от противоположния пол децата изпитват силна привързаност. Специално момчетата изпитват страх, че ще бъдат наказани, "кастрирани" от бащата за тайната им любов към майка им. За да избягнат конфликта, те подтискат любовта си към майката и се идентифицират безсъзнателно с бащата първо поведенчески, а по-късно приемайки неговите ценности. Всъщност това е типичното разрешаване на Едиповия комплекс. Момичетата изпитват възмущение, че майка им ги е родила без пенис. Те подтискат привързаността си към бащата, заради неговата недостъпност и се идентифицират с майката, приемайки нейните ценности. Чрез идентификацията с родителя от същия пол възниква супер-егото.

Латентен стадий( от 7 години до пубертета) - През този период децата подтискат сексуалните си влечения и чувства, правейки сексуалността си "латентна". Детето загубва интерес към еротичното и сексуалното. То усилва идентификацията си с родителя от същия пол. Заниманията със собственото тяло намаляват. Детето е много заето с активно проучване на света и преднамерено обогатява знанията си за света и за междучовешките отношения. В този период децата предпочитат да играят и общуват с деца от своя пол. Постепенно децата се откъсват от семейството и се ориентират към света на връстниците.

Генитален стадий( от пубертета до ранна младост)- Хормоналният натиск през пубертета води до събуждане на еротиката и сексуалността. Влечението към партньори от противоположния пол отново става ярко изявено. В този стадий сексуалното съвъкупление става най-интензивният източник на удовлетворяващи преживявания. Появява се стремеж към възпроизводство и потомство. В гениталния стадий сексуалната енергия се отреагирва по социално приемлив начин. В резултат възниква зрялата сексуалност на възрастния. Установяват се балансирани отношения между id, его и супер-его.

ЖАН ПИАЖЕ е най-влиятелният учен в психологията на развитието и може би изобщо в психологията на ХХ век. У Пиаже са се засилили т. нар. конструкционистки  моменти на неговия модел на развитие. Просто казано, това значи, че детето активно създава своя свят и представите си за него. Той е предложил най-добре обоснованата теория за интелектуалното развитие на детето. Неговите теоретични идеи се ползват с изключителен авторитет, защото са умело подкрепени със стотици изящни и прости експерименти, посредством които се изследват множество аспекти на детското мислене. Тези образцови експерименти са известни в световната психология като феномени на Пиаже. Последните могат да се разделят условно на три групи: 1/ феномени, свързани с генезиса на логическите операции; 2/ феномени, показващи развитието на житейските понятия у децата и 3/ феномени на запазването на физически свойства на предметите - тегло, обем, площ, вещество и пр. Третата група феномени, установяваща запазването, се ползват с най-голяма популярност и често ефектно се втъкават в учебниците по детска психология. Според Пиаже в съвкупността си феномените на запазване бележат точката завършеност на стадия на конкретните операции (конкретно-операционален интелект), което обикновено става, когато детето навърши 11-12 години.

Пиаже е наблюдавал, че децата стигат до понятието за запазване по три различни начина: 1/ чрез аргументи (логически операции) за тъждество: “нищо не е премахнато или прибавено, значи веществото или величината остава същата”; 2/ чрез аргументи за компенсация: “този съд е по-висок, а другия е по-широк, следователно двете промени се компенсират”; 3/ чрез аргумента за обръщане: “можеш да прелееш течността от втория съд в първия, следователно двете количества са равни”. Пиаже смята, че понятията за запазване на неща и свойства са пълноценни едва тогава, когато дете може да се опре на трите типа аргументации (логически операции).

Интелектът според Пиаже е цялостност, която през даден възрастов период се проектира в множество феномени. За Пиаже възрастта от 5 до 7 години е част от стадия на пред-операционалния интелект, обхващащ поредица типични промени (феномени) в познавателната сфера на децата от 2 до 7 години. Всъщност Пиаже разделя предоперационалния стадий на два периода: пред-концептуален период (от 2 до 4 г.) - тогава у детето възникват и се усложняват символните форми на репрезентация на света и преди всичко езикът; и интуитивен период (от 5 до 7 г.). През него детето става способно да "вижда" отношения между предмети и събития, но не осъзнава принципите и правилата, регламентиращи познавателната му активност. През интуитивния период детето вече може да решава прости проблеми, а не само да ги асимилира в игрови схеми, както става в пред-концептуалния период. Не случайно долната граница на повечето от експерименталните феномени на Пиаже е 4 години. За Пиаже интуитивното мислене на детето от 5 до 7 години е ригидно, статично и логически необратимо и повече наподобява мисленето на по-малките деца, отколкото конкретно-операционалното мислене на детето след 7-годишна възраст. Други особености на пред-операционалната интуитивна мисъл са:

• центрираност върху един, обикновено най-изпъкващия белег на вещите и събитията;
  • реализъм - вътрешните явления са подобни на физическите явления; нещата са такива, каквито изглеждат на детето ( понякога за обозначаване на тази особеност Пиаже си служи с друг термин "феноменализъм" ) ;
  • анимизъм - одушевяване на вещите и природните явления;
  • недиференцираност на детското "Аз" и "света";
    • егоцентризъм - неспособност на детето да напусне своята гледна точка и да се идентифицира с тази на друг човек.
    • За пред-операционалното мислене са присъщи още предказуалност и трансдуктивни съждения. Жан Пиаже изтъква, че детето в този период е неспособно да интегрира по логически начин последователни познавателни впечатления, т.е. липсва му потребност да съгласува противоположни впечатления. Ж. Пиаже определя стадиите на развитие по следният начин:

Сензомоторен интелект( от раждането до 2 години) - Детето започва да диференцира себе си от предметите; постепенно започва да осъзнава връзките между собствените си действия и ефектите им върху средата, така че то започва да действува преднамерено и да кара по-интересните събития да траят по-дълго (напр. ако детето размахва дрънкалка и се наслаждава на звуците й). Детето научава, че предметите продължават да съществуват дори когато не се виждат (постоянство на предметите). Появява се т. нар. телеграфна реч. Детето преминава от рефлексна активност към целенасочено действие. Чрез интеграция на усещания с движения се формират първите разбирания на детето за света във вид на сензо-моторни схеми. Схемите се окрупняват, сливат, диференцират и т. н. Пиаже разграничава 6 суб-стадии на сензо-моторния интелект. В края на този период действията се интериоризират, т.е. появява се самостоятелен план на мисли и представи.

Предоперационален интелект( от 2 до 7 години)- Детето започва да използва езика и да си представя предметите чрез образи и думи. Детето е егоцентрично, т.е. то трудно заема гледната точка на другите. Проявява се т. нар. синкретизъм (обобщено оприличаване) във възприятието и мисленето. Детето прави грешки в установяването на причинно-следствени връзки (традуктивни умозаключения). Децата вярват, че неодушевените предмети са живи (анимизъм). Общо взето в този стадий завършва перцептивното развитие. Детската игра преминава през няколко разновидности: играе само, паралелно с други деца, в сътрудничество с тях. В края на периода детето започва да използва числови понятия и понятия за запазване.

Конкратно- операционален интелект( от 7 до 12 години) -  Конкретните операции са умствени действия, привързани към конкретни предмети и ситуации. През този стадий детето става все по-способно да мисли логично, но само в конкретни ситуации. То постоянно усвоява поредици от понятия за запазване в приблизително следния ред: за число (6 год.), маса (7 год.), тегло (9 год.), а също и за други параметри. Може да класифицира предметите по дадено измерение (напр., размер, тегло и пр.). Това се нарича сериация. Появява се т. нар. обратимост на логическите операции, но само в конкретни ситуации. Децата могат да разбират относителни понятия (напр. А е по-дълго от В). Появява се т. нар. децентрация (способност за мислене за повече от 1 нещо едновременно). В този период децата могат да използват всички достъпни за възрастните понятия, освен абстрактните. Появява се тенденция връстниците да се изравняват за детето по важност  с възрастните.

Формално-операционален интелект(12 години )- Обратимост - характеристика на логическите операции - способност да се мисли чрез поредица от стъпки, при което е възможно да се обърнат стъпките в умствен план и да се върнат в изходно състояние. Детето започва да мисли в абстрактни термини, да изследва логически пропозиции и да разсъждава посредством хипотези и условни съждения. То става способно да отдели елементите на един проблем и систематично да проучва всички възможни решения (действие в полето на възможни решения). Започва да се интересува от хипотетичното, бъдещето и от духовни проблеми. Появява се обратимост на системи от съждения. Основните предпоставки на научното мислене са вече налице.

Детето става способно на надситуативно (формално-логично, обратимо) мислене. Мисловните операции придобиват всички логически свойства (обратимост, рефлексивност, транзитивност и пр.) и стават логически (формални) операции.

Основното в теорията на ЕРИК ЕРИКСЪН е понятието за идентичност.  Идентичността се разглежда като ядро на индивидуалността и на етно-културната общественост, към която тя принадлежи. Идентичността е основа на психичното здраве и на зрелостта на индивидуално и колективно ниво. Има различни дефиниции на идентичността: това е чувство за самотъждественост и непрекъснатост във времето и пространството- подчертава се общата онтологична потребност от историчност (откъде идвам и накъде отивам ), да се поддържа континуитета на опита.

Втори възлов момент е принципът за интеракцията: идентичността възниква от взаимодействието на психично и социално и на онто-генетично и културно-историческо. Кризите в индивидуалното са неотделими от тези в колективното развитие. Изграждането на психо-социална идентичност  се постига в онзи момент от юношеството, когато има стиковане между психично и социално. Постигането на психо-социална идентичност означава да имаш реалистична Аз-концепция, включваща едновременно когнитивно и физическо овладяване на средата и социалното признание в рамките на обществото. Индивидите със силна идентичност признават своята свързаност с другите и своята уникална индивидуалност. Осъзнаването на идентичността преминава през свързаността  с другите (да си изградил способността  да взаимодействаш с другите, да признаваш тяхната индивидуалност). Има две стратегии за формирането на Аз-а: визибилитет и анонимност.

Според Е. Ериксън всеки възрастов етап се представя като една специфична “ криза” , разрешаването на която се осъществява в края на периода и се преминава към следващия. Целта е да се постигне идентичност. Е. Ериксън разглежда осем етапа на психосоциално развитие:

Доверие-  недоверие( От рождението до 12-18 месеца) - Бебето се учи да схваща средата като подредена и предсказуема или да бъде подозрително и страхливо. В този стадий се формира доверително отношение към света в противоположност на недоверието.

Автономия-  съмнение(От 12-18 месеца до 3 години) – През този период   се формират чувство за самостоятелност, автономия, независимост противоположни на чувствата на съмнение и срам. На този стадий се залагат основите или на скованост на поведението, слаба общителност, или свободно самоизразяване и сътрудничество. Прекаленият критицизъм на възрастните през този стадий може да доведе до чувство на неадекватност.

Инициатива- вина(От 3 до 6 години) - В този стадий се формира инициативност в противоположност на чувство за вина и пасивност. Именно тогава възникват съвестта и нравствените чувства.

Трудолюбие- непълноценност(От 6 години до пубертета) - Характеризира се с встъпването на детето в нови социални връзки по повод това, че детето става ученик. През този стадий детето трябва да избере между овладяването на трудовия опит или да се обремени с чувство за непълноценност. В този период на приобщаване към труда детето проявява и готовност да се учи. Ако детето не успее в овладяването на необходимите трудови и учебни навици и привички, то развива ниска мотивация за постижение и ниско самоуважение.

Идентичност- ролева обърканост(От пубертета до ранна зрялост) - придобива се чувство за психосоциална тъждественост, осъществява се самоопределение, избор на професия, юношата набелязва своя жизнен път. Формира се едно интегрирано чувство за аз или обърканост по отношение на въпроса "Кой съм аз?"

Интимност- изолация(Ранна зряла възраст (младост)) - Присъщо за тази възраст е установяването на дружески връзки, сливането на своето Аз с другите, образуването на семейство, стремеж към сътрудничество, преодоляване на чувство за изолация и отчуждение.

Съзидателност- самопогълнатост(Средна зряла възраст) - Човек може да се фокусира върху своето благосъстояние или да проявява загриженост за това, което е отвъд Аза, напр. семейството, обществото или бъдещите поколения. Този стадий е изпълнен с висока продуктивност, грижа за новото поколение, щедро самоотдаване или егоистично бездействие и самозатваряне в лични проблеми.

Цялостност- отчаяние( Късна зряла възраст и старостта) – Това е последния стадий на живот. В зависимост от успеха на предходните стадии, човек се наслаждава на един пълноценно преживян живот или изпитва различни степени на безнадеждност. Осъществява се интеграция на резултатите от предшестващите стадии. Възниква мъдро отношение към живота или пък изпада в отчаяние.

Кризата  на третата година е една от най- сериозните кризи в развитието. Най-съществената особеност в развитието на детето е формирането на неговата личност. Детската личност се формира в условията на общуване, познание и самопознание. През тази възраст детето изгражда първите представи за себе си. Изгражда се половата идентичност. Наблюдават се форми на самоконтрол, особено когато за успех се очаква награда.

Тази криза е задължителна за всички нормално развиващи се деца. Неправилния изход от нея може да се отрази само върху развитието на следващия период или да се разпространи и понататък, включително до края на живота. Азът се ражда в резултат на изграждане самостоятелносттана детето и на овладяване на волята. Белезите на кризата са, че детето осъзнава вече себе си като Аз и престава да се нарича по име. От друга страна, детето иска само да се справя с много неща- да се облича, храни, обува и т. н. Неговите възможности обаче все още не съответстват на неговите желания. Вторият белег на кризата, следователно, се съдържа в изискването на детето за самостоятелност- “ аз мога”. Третият белег- детето казва “ аз искам” – то осъзнава своите желания и настоява те да бъдат изпълнени. Четвъртият белег- осъзнава наличието на нежелания- т. е. “ аз не искам” . Това е правото да кажеш не и да се противопоставиш на чуждата воля. Без тези четири особености нямаме личност. Когато те се появяват, е налице  и личността.

В стремежа да отвърди себе си детето стига до негативизъм. Негативизмът представлява характерна черта на кризата. Той се изразява в това, че детето започва постоянно да се противопоставя на възрастните. След отминаване на кризата детето вече може да прецени какво желае. От негативизма ще се родят личността и волята. Основната опасност е да не се превърне времения негативизъм в черта на характера. Неблагоприятния изход от кризата води до “ война”  между него и родителите му. Детето трябва да разбере, че е нормално да отстъпиш и това става ако има пред себе си примера на своите родители, ако е видяло, че те отстъпват. Този неблагоприятен изход е налице, когато възрастните не успеят да се съобразят с изискванията на детето като личност и го принуждават да им се подчинява винаги. Друг неблагоприятен изход настъпва, когато възрастните притеснени от негативизма на детето, заемат позицията на постоянно отстъпващи. Резултатът е поведение, което обикновено се нарича “ разглезване” .

Кризата е естествен етап в развитието и отминава, когато се установят новите отношения мажду детето и най- важните хора в неговата социална среда, т. е. когато се установи нова социална ситуация на развитието. Кризата на третата година е задължителна, наизбежна. Тя не може да бъде предотвратена и се открива при всички деца. Отсъствието на белезите на кризата показва, че има проблем в развитието.

Около третата година детето открива своя пол- откритието се съдържа в това, че то вече не само знае дали е момче или момиче, но е открило по какво се различават двата пола. Това откритие е много важно, защото детето започва да се идентифицира с родителя от своя пол и така овладява моделите за поведение на мъжа и жената. Овладяването на тези модели продължава през целия период. Откритието е свързано и с появата на детската маструбация. Тя е нормално явление за периода и при двата пола и нуждата от нея отшумява от само себе си с преминаването на детето към следващия период. Именно тя привлича вниманието на детето към външните разлики между двата пола и му дава възможност да направи своите открития. Децата откриват също така техниката и смисъла на половия акт и на раждането. След това откритие те започват игра на семейство, в процеса на които овладяват моделите на семейните отношения. Това е много важно за техния собствен бъдещ семеен живот. Откритието на половия акт и раждането е свързано също така с появата на Едиповия комплекс. Той се състои в това, че детето изказва желание да се ожени за родителя от противоположния пол. Това желание се основава на съвсем логични детски заключения. Детето разбира, че се женят двама души, които се обичат, за да създадат деца. Тъй като подражава на своите родители детето заключва, че и то трябва да се ожени. Момченцето разбира, че трябвада се ожени за жената, която е най- добра, най- красива, най- много го обича и т. н. и която само то обича най- много. На този етап за него това е майка му. Децата изказват това свое желание, с което често предизвикват отрицателна реакция която създава у децата силно чувство за вина. Според Фройд това чувство за вина е в основата на възникването на една нова инстанция на личността, наречена Свръх- Аз. Нарича се Свръх- Аз, защото упражнява контрол над Аза. Свръх- Азът представлява вътрешната проекция на социалните забрани, свързани според Фройд най-вече със сексуалната област. С приключване на периода отпада интересът на детето към  гениталите, сексуайните отношения и маструбацията.

През този период детето има добре развита работна памет. Децата съхраняват по-рано постъпилата информация и съотнасят с нея постъпващата информация. Паметта се развива под влияние на по-богатите възприятия. В този период паметта е нетрайна. Запомнянето е непреднамерено и конкретно. Всички паметови процеси имат по-добри характеристики, когато са придружени от емоционални преживявания. Най-добре се запомнят явления, свързани с играта. Лесно се запаметяват стихове и рими. Периодът е много подходящ за изучаване на чужди езици, въпреки че, ако не се упражняват, те бързо се забравят. Най-добре е развита паметта за действия. Преобладава неволевото внимание, по-сложните игри стимулират развитието на волевото внимание.

Въображението е тясно свързано с мисленето. Поради ограничеността на детския опит и особеностите на емоциите в тази възраст някои от фантазните образи се преживяват като реални до края на периода, а при някои деца се съхраняват и в началото на следващия период. Развитието на мисленето е под влияние на нарастналия обем от впечатления и в общуването. Започва формирането и развитието на характера, тъй като определено равнище са достигнали емоциите, волята, мотивите и насочеността. Чувствата се характеризират с лесна и бърза възбудимост; бързопреходност; малотрайност; изменчивост и непостоянство. Те се развиват интензивно и стават все по-разнообразни. Изследванията на Н. И. Красногорски показват, че още в ранната и предучилищна възраст се очертават ясно четирите основни вида темперамент.

През третата година развитието на волевата сфера се проявява в следните насоки:

1. увеличава се целенасочеността на детските действия;
2. установява се определено отношение между целта на действията и мотивите;
3. нараства регулиращата роля на речта при изпълнение на действията;

През тази възраст се проявяват някои от специалните заложби – музикални, изобразителни. Водеща дейност през този период според Д. Елконин е играта. Чрез играта детето не само опознава света, но и активно го преобразува. В игровите действия децата  усвояват моделите за поведение на възрастната личност и привикват да се съобразяват с тях.

ТЕХНОЛОГИЯ:

1. Цел- да се установи динамиката на взаимоотношенията между деца от 3 годишна възраст и социалната им среда.
2. Задача- проучване на литература разглеждаща въпросите за отношенията между деца от 3 годишна възраст и социалната им среда дете- родител, дистанцията и близоста във взаимоотношенията; изработване на таблици обхващащи двете възрастови групи по отделно включващи общите процентни съотношения в сравнителна и обобщителна таблица;обработка на крайните резултати и обобщен анализ.
3. Работна хипотеза- През този възрастов период децата от 3 год. възраст  имат силна превързаност към майката.
4. Методика на изследване-методиката, която сме използвали за нашето изследване е полупроективен тест на Рене Жил, състоящ се от 20 въпроса( без 16 и 20 въпрос) засягащи отношенията между дете- родител.
5. 5. Организация на изследването:

• Предмет на изследване- динамиката във взаимоотношенията между деца от 3 годишна възраст и социалната среда.
• Обект на изследване- деца от 3 годишна възраст ( 10 момичета и 10 момчета) .

Обработка и анализ на резултатите:

От горе посочените изследвания насочвам вашето внимание, към своя заключителен анализ от изследването на взаимоотношенията на деца от 3 годишна възраст със социалната среда. За целта съм анализирала две групи деца от по-десет момичета и десет момчета.

Сравнителните резултати показват следните тенденции:

• Положително отношение към двамата родители- при момичетата и момчетата разликата в резултатите е само 1% ( 37% от момичетата и 36% от момчетата) . Крайните резултати сочат, че 36.5% от двете възрастови групи са дали положително отношение към двамата родители.
• Близки отношения с майка- при момчетата се наблюдава по- висок процент, което показва, че те са в по- близки отношения с майка си  отколкото момичетата. Въпреки тези резултати няма наличие на Едипов комплекс при момчетата. Общия процент на всички деца дали положително отношение към майката е 56.5% .
• Близки отношения с баща- 32% от момичетата и 25% от момчетата се намират в близки отношения с бащата. Факт е, че през този период децата са привързани повече към родителя от противоположния пол. Общото процентно съотношение е 28.5% от което можем да заключим, че близките отношения с маиката доминират над тези с бащата през 3 годишната възраст от развитието на децата.
• Дистанция от майка и баща- от резултатите виждаме, че при момичетата дистанцията от родителите е по- висока от тази при момчетата.Общия процент от  всички 20 деца е 28.5% , което ни дава основание да твърдим, че степента на близките взаимоотношения на децата  с двамата родители е по- висока с 12% от тази на дистанцираните .
• Дистанция от майка- разликата в резултатите е 5% , пет от момичетата и десет от момчетата са дали дистанция от маиката. 7.5% от двете възрастови групи се намират в дистанцирани взаимоотношения с майката.
• Дистанция от баща- общото процентно съотношение на всички деца е 2% , което е сравнитекно по- ниско от общия процент на дистанция от майка. 1% от момичетата и 3% от момчетата се намират в дистанцирано отношение с бащата.
• Дистанция от авторитетно лице- 3% от момичетата и 5% от момчетата  са в дистанция от авторитетно лице. Общия резултат е 4% от всички деца.
• Близки отношения с други(баба, дядо,леля,чичо,приятел)- 9% при момичета и 6% при момчетата. Крайните резултати сочат, че 4% от всички деца имат близки отношения с други хора от тяхната социална среда.
• Близки отношения с кака/ батко- 6% от момичетата и 5% от момчетата са в близки отношения с братята и сестрите си. Общото процентно съотношение е 5.5% от двете възрастови групи.
• Близки отношения с авторитетно лице- 1% при момичетата и 2% при момчетата.Крайния резултат показва, че 1.5% от всички деца се намират в близки отношения с авторитетното лице.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Дотук направените анализи показват, че през третата година от психичното развитие на човека близките взаимоотношения с майката са доминиращи- 56, 5% . Момчетата през този период се намират в по-голяма близост с майката отколкото момичетата. С това ние доказваме работната хипотеза, за силата на динамиката в близките отношения с майката. Въпреки тези резултати не се наблюдава наличие на Eдипов комплекс във възрастовите групи. Все още има слабо идентифициране с родителя от същия пол. Близките отношения с бащата са по- силно изразени при момичетата отколкото при момчетата. Не случайно характерно за този период е близоста на децата с родителя от противоположният пол. Тенденцията положително отношение към двамата родители заема второ място в процентното съотношение- 36, 5% от двете възрастови групи. При момичетата и момчетата границата е много малка, като резултатите се разминават само с 1%. По силно дистанцирано отношение от майка и баща се появява при момичетата, а по- слабо при момчетата, като общото процентно съотношение в двете възрастови групи показва 28, 5% . От таблицата с обобщителните резултати на двете групи деца виждаме, че дистанцията от майка е много по- силно отразена от дистанцията към бащата.

От полупроективния тест ще спра вниманието Ви на пети въпрос. Начело на масата децата често поставят майка, татко, учител, приятел и т. н. Направих изследване на въпроса отделно  в проценти и получих следните обобщителни данни на двете възрастови групи:

40% - дистанция от авторитетно лице;

15% - близост с авторитетно лице;

10% - дистанция от майка;

10% - близост с маика;

10% - близост с баща;

5% - дистанция от приятел;

5% - близост с приятел;

5% - близост с дядо.

От посочените резултати виждаме, че голяма част от децата имат силно изразено дистанцирано отношение към авторитетно лице. То е по- ярко отразено при момчетата- 50%  а при момичетата е 30% . Близоста към двамата родители е еднаква, като изключим десете процента дистанция от майка, като тя се отличава само при момичетата с 20% .

От наблюденията ми в процеса на общуване с децата от двете възрастови групи и направените от мен изследвания имам основание да твърдя, че децата в 3 годишна възраст са изградили Аза си и са се осъзнали като отделни личности. В този период децата са доста инициативни, те изявяват желание да рецитират стихове, да пеят песни и др. Децата вече имат добре развита работна памет макар и нетрайна. Запаметяването на дадено явление става много по- лесно в процеса на играта. Развиват се ролевите игри където детето интензивно общува с други деца. В игрите децата подражават на възрастните и по този начин усвояват моделите на поведение на по- възрастните от тях личности. В този етап от развитието детето е открило разликите в двата пола и започва постепенно да се идентифицира с родителя от своя пол, което позволява благоприятния изход от кризата.