Joomla Software solutions Template

Payday loan

РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО СЛОЖНА И ДИНАМИЧНА СИСТЕМА. МИСИЯ, ЦЕЛИ, ИНОВАЦИОННИ СТРАТЕГИИ

Образованието във всяка страна е основен компонент на духовния национален комплекс. Неговата мисия е трайно детерминирана от общественото развитие, от тенденциите за развитието на научното познание. Зависимостта между характера на обществото и образованието е двустранна. Равнището и стратегиите на обществото, неговите многостранни потребности непрекъснато предизвикват адекватни изменения в образованието. От друга страна, степента на развитието на образованието, неговото качество, неговият продукт, отразен в духовното богатство на личността, оказва силно стимулиращо въздействие върху икономическия и духовния просперитет на обществото.

Съвременната образователна политика на България безусловно отразява демократизма и хуманизма на протичащите през последните години промени. Заедно с това образованието устойчиво съхранява, обогатява и развива своите национални образователни традиции, с тенденция те да са съизмерими със световните, и особено с европейските стандарти.

Без да ги противопоставя, търси хармония между националните и европейските ценности в образованието. На тази основа България създава и развива свой национален еталон на образованието, равнопоставен и съизмерим с европейските модели.

Наукознанието, философията разглеждат основните сфери на човешката практика - икономическата, духовната, социалната и др. от гледна точка на сложните динамични системи. В този аспект се характеризира и образованието.

Сложните, динамични системи се отличават със следните особености и признаци:

Система се нарича всяка съвкупност от елементи и връзки между тях, които имат интегративно свойство /качество/.

Свойствата на една цялостна система се определят не от отделен елемент, а от свойствата на всички елементи, от връзките и зависимостите между тях, от тяхната неделимост, определеност и подреденост, от логиката на цялостната система от признаци.

Основно свойство на сложните динамични системи, каквато е и образованието, е че когато им се въздейства, те винаги се стремят, развивайки се, да съхранят своята цялост.С други думи, да запазят своето хомеостазисно /равновесно/, цялостно състояние, своята единност.

Сложните динамични системи винаги изпитват потребност от външно въздействие.Те творчески реагират, при това избирателно, оценъчно. Това ги прави устойчиви, за да не изпаднат в състояние на ентропия, т.е. саморазлагане, саморазрушаване.

Следователно, при целенасоченото външно въздействие върху динамичните системи, те избират, формират свое, собствено, адекватно възможно най-правилното решение. В този смисъл говорим за поведение на системата. Тя реагира на точно определен тип въздействие, при всички случаи, специфичен тип управление.

И така, от казаното следва, че понятието управление отразява "свойството, способността на дадена система да превръща външното въздействие във фактор за собственото си запазване като се приспособява /адаптира/ към него, или пък приспособява външното въздействие към себе си, към своите специфични цели, условия и фактори на развитие.

Още по ясно!

Целенасоченото въздействие върху дадена система, с цел да се подържа нейното динамично равновесие и състояние, или пък да се извежда на ново, по-високо и по-съвършено равнище, с по-адекватно поведение, наричаме УПРАВЛЕНИЕ.

Ако искаме да определим ефективността на управлението, винаги трябва да съпоставяме, да сравняваме две величини:

а/ поведението на системата, как тя реагира и се усъвършенства, т.е. резултатите с:

б/ целенасоченото, преднамерено въздействие на управлението, с неговите цели, с неговите стратегии и проекти за предвиждане и постигане на определени резултатите - желани, очаквани.

Върху посочените теоретически разсъждения можем да характеризираме по-конкретно образованието като сложна и динамична система.

Основните елементи, които представят системата на образованието, са много. Ние ще разгледаме четири:

ПЪРВИ ЕЛЕМЕНТ: СИСТЕМООБРАЗУВАНЕ.

Системообразуващият елемент дава облика на системата като цяло. Той пронизва всички нейни подструктури. Този елемент очертава перспективите, стратегиите, предвижда резултатите, т.е. той образува системата. Надявам се, че вече имате ориентация кой би могъл да бъде този елемент, без който няма истински стройна и организирана система на образование. Ако има, то тя е непълноценна.

Този елемент наричаме ЦЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО.

Няма истинско развитие на образователната система без ясно формулирани, обществено значими, перспективни цели.

Всъщност какво представлява целта. Това е проект, прогноза, педагогическо задание, което в много пестелива словесна форма определя крайният продукт, крайният резултат, до който трябва да достигне развитието на образованието, неговата качествена характеристика, отразена в развитието на младото поколение.

Прогностичният характер на целите, тяхното периодичнно обновление и актуализиране безусловно предизвикват адекватни изменения в другите елементи на образователната система -в съдържателния, процесуалния елемент и в характера на отношението - субект-обект.

Например, новата цел на образованието е с всички средства то да гарантира условията и предпоставките за максималното разгръщане и развитие на индивидуалния потенциал на децата, техните способности, при това диференцирано в различните области на човешкото познание и обществената практика.

Именно това положение предизвиква постановката, че хармоничното развитие не означава еднаква подготовка и развитие във всяко отношение. Идеята е да се търси и да се постига хармония между цялостното умствено, физическо, нравствено, естетическо развитие, от една страна, и от друха диференцираното стимулиране и развитие на индивидуалния потенциал на личността в определена сфера. Следователно диференцираната система за обучение не отрича, а напротив, предполага необходимостта от хармония в общото и индивидуалното развитие.

Тази цел определя и новата стратегия на образованието, която изисква акцентът при обучението и възпитанието да се поставя не толкова и не само върху общото и еднаквото, което характеризира децата от дадена възрастова група, а преди всичко върху различното, върху индивидуалното богатство на личността. И тъкмо това е демократичното и хуманното начало в съвременното образование.

Образователната стратегия предполага училището да се ръководи от максимата:

"НЕ ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ, А ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ".

А това означава развитие на способността у всеки ученик активно да открива и усвоява знанието самостоятелно и творчески. Чрез развитие и включване на своите мисловни операции в самостоятелна дейност да стига до по-висока степен на познание, до личностно и обществено удовлетворение. Утвърждаването на евристичния характер на учебно-познавателната дейност е верният път за преодоляване на порочния схематизъм и догматика, за утвърждаване на ученика като субект при обучението и възпитанието.

ВТОРИ ЕЛЕМЕНТ: "СЪДЪРЖАТЕЛЕН".

Съдържателният елемент отразява научно-информационната основа, върху която се постига развитието на учениците, усвоявайки система от знания, интелектуални умения, способност за творчество; черти на интелектуалното и нравственото поведение. Този елемент изменя своите характеристики именно в зависимост от целите на образованието.

В съвременната теория и практика, когато се разглежда съдържанието на обучението, се прилагат принципите за целесъобразното дозиране на учебната информация; за рационалното й структуриране и диференциране, съобразно индивидуалните особености и познавателна ориентация на учениците.

Съвременното съдържание следва да отразява интегративните връзкии зависимости между различните области на познанието и да дава възможност за използване на съвременните източници на информация в процеса на обучението, както и за самостоятелна познавателна дейност на учениците.

ТРЕТИ ЕЛЕМЕНТ: "ПРОЦЕСУАЛЕН".

Процесуалният елемент е свързан и с характера на самия процес, с механизмите, методите и технологиите на обучението и развитието на учениците. Този елемент също е детерминиран от целите. Защото ориентацията на процеса за обучението към новите информационни източници и технологии създава реална предпоставка за нова качествена характеристика на учебния процес. Учащите се получават по-голяма свобода и възможност за рационална диференцирана и самостоятелна учебна дейност, за развитие на техните мисловни качества, както и да придобият трайни умения да получават, да осмислят и трансформират информация по самостоятелен път, т.е. те придобиват умения за самостоятелно познание през целия си живот.

ЧЕТВЪРТИ ЕЛЕМЕНТ: "СУБЕКТНО-ОБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ".

Елементът субектно-обектни отношения е свързан с характера на комуникацията, на общуването между субекта при обучението и възпитанието, учителят-педагог и обекта в педагогическия процес - ученикът. Съвременната психологическа и педагогическа наука поставя силен акцент върху този проблем, защото е доказано, че резултатите от обучението и възпитанието не са предопределени само от учебната информация, но и от характера на педагогическото взаимодействие, от способността на учителя да създава педагогически и методически условия за активно проявление на самия ученик в процеса на обучението и възпитанието. Това положение изменя съществено класическата, консервативна постановка за субекта и обекта в педагогическия процес, при която ученикът винаги се разглежда като обект. Той се обучава по формулата да възприема, да запаметява и да възпроизвежда, да репродуцира механично заучен учебен материал, проверка, еднотипни алгоритми на учебно поведение. Коригирането на тази погрешна формула е продължителен процес за преосмисляне на професионалната позиция и поведение на учителя. Съвременната педагогическа теория недвусмислено разглежда и утвърждава формулата на междусубектните отношения в учебно-възпитателната практика, при която ученикът се разглежда и като активен субект, като развиваща се личност със собствено, индивидуално отношение към учебната дейност. Още повече, включвайки ученика в активна дейност в рамките на учебния процес, диференцирано, съобразно закономерностите в развитието на всяко дете, училището създава условия за формиране на ясна прогноза, индивидуален проект и стратегия за развитието на потенциала на всеки ученик. Тази линия предполага хуманизиране на процеса за общуване с учениците, извеждането им от позицията на страх и угнетеност,на психологически дискомфорт.

Реализирането на междусубектните отношения е значим фактор за мотивацията на ученика, за неговото самовъзпитание и саморазвитие като личност със собствен, индивидуален портрет, формира самочувствие и удовлетвореност от училищната реалност.

Разгледаните четири елемента на системата на образованието са в диалектическа зависимост и обусловеност. Тяхната правилна постановка и хармонизиране предполага и целесъобразна система за управление. Именно управлението създава необходимите предпоставки всички аспекти на образователната система да функционират максимално ефективно, реализирайки успешно глобалните цели на образованието