Joomla Software solutions Template

Payday loan

Научен статут на педагогиката. Обект, предмет и задачи. Понятиен апарат на педагогиката.Отрасли на съвременната педагогика. Връзка на педагогиката с другите науки.

Педагогиката е обществена наука. Тя възниква исторически от потребността на обществото все по-резултатно да се подготвя младото поколение за запазване  и развитие  на общественото производство.

Подготовката на младото поколение от по-старото за живота е една непреодолима, вечна функция, една съпътваща общественото развитие потребност. Тя се удовлетворява чрез възпитанието.

В края на XIXв френския философ, социолог Шарл Летурно създава теория , според която възпитанието е възникнало зад пределите на човешкото общество много преди да се появи човекът. От наблюденията, които той прави върху поведението на възрастни животни, които учат своите малки да плуват, летят, ловят плячката си, Летурно идва до извода, че възпитанието съществува и при животните. Според него характеристиките на възпитателния процес  се предават от поколение на поколение в готов вид.

Американския психолог Монро прави опит да разкритикува биологичната теория на Летурно за произхода на възпитанието чрез създаване на теорията за подражанието , според която възпитанието възниква заедно със зараждането на човешкото общество като възпитанието непрекъснато го съпътства в неговата еволюция.

К.Д.Ушински я разглежда като наука и изкуство. Като наука за целенасочения процес на формиране на „човешкото у човека” педагогиката има за задача да определи същността на възпитанието, да открие и формулира неговите закони.

Основно предназначение на всяко възпитание, обучение и образование е да осигури целенасочено трансформиране на обществено значими качества, знание, умения, навици в притежание на отделния индивид.

Педагогиката има статут на наука, а не на изкуство. Тя е наука за възпитанието, обучението и образованието, съвкупност от научно познание, организирани в система и проверени в практиката, в сферата на възпитателната дейност; съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства, процедури, и похвати за реализация на учебно-възпитателна дейност; теория на дейността, чрез която се формират знания, умения, навици и начините на познание на труда.

Основоположник на педагогиката като наука е Ян Амос Коменски. В произведението си „Великата дидактика” определя значението и като развитие, непрекъснато растящите обществени потребности. Докато възпитанието е практическа дейност за формиране на човека, педагогиката е  теоритично познание (отражение) на нея.

Педагогиката има двуединна функция:

-          гносеологична (теоритическа) , чрез която се обяснява научно феномена възпитание, неговите закономерности и принципи

-          практическа, чрез която ръководи конкретната дейност за формиране на човека върху основата на научните педагогически изисквания и постижения на други сродни науки.

Повечето педагози определят педагогиката като наука за възпитанието или  наука за възпитанието, обучението и образованието. Срещат се и автори, които я приемат като наука и  изкуство, поради това, че още Коменски във „Великата дидактика” дава израз на двупосочното и тълкуване.

Швейцарския педагог Й.Песталоци, приема че възпитанието и обучението помагат на хората да разгурнат своите заложби, да изявят способностите си, което ги прави полезни за себе си и за обществото.

Предмет, обект и задачи на педагогиката

Всяка наука има право на самостоятелно съществуване, ако:

-          има за предмет на научно познание област от действителността, която да не е предмет на познание на друга наука.

-          Да има задачи  на изследване, които да не са задачи на друга наука

-          Да има свои методи, които да не са методи на други науки

Обект – човекът , подрастващия, включен в системата на учебно-възпитателната практика, различни педагогически системи

Предмет – възпитанието на подрастващите, на възрастните, закономерностите на възпитание и образование, зависимост между възпитанието и развитието.

Задачи:

1)       Разкриване  и изучаване на закономерностите на организация и функциониране на възпитанието (образованието и обучението)

2)       Определяне съдържанието на възпитанието

3)       Обособяване на системи от принципи, методи, прийоми форми и средства за оптимално възпитание

4)       Извеждане на критерии за обективно оценяване на възпитаността (образоваността и обучеността).

5)       Оформяне на изисквания към подготовката и квалификацията на педагогическите кадри.

Основни понятия в педагогиката

Възпитанието – то е обществено отношение, което  е целенасочено, специален орган формиращ определени качества и черти от характера на личността.

Образованието – възпитателно взаимодействие между специално подбрани, систематизирани знания за природата, обществото, човека и чрез видове познавателна организация.

Обучението – вид познавателна организация, при която организация има функционалното единство между преподаване и учене е задължително.

Връзка на педагогиката с другите науки

Успешното развитие на педагогиката се гарантира и от формиране на връзката и с другите науки. Педагогиката използва данни и резултати от изследвания, извършени в други научни области. Най – често срещана е тази връзка на педагогиката с анатомията, физиологията, хигиената, психологията и социологията.