Великотърновски университет ”Св.Св.Кирил и Методий”

Педагогически факултет

Учебна дисциплина: Теория на възпитанието

Р Е Ф Е Р А Т

Тема:

Семейството като възпитателен  фактор

Съдържание

1. Въведение

1. Специфика на семейството като възпитателен фактор

1. Особености на семейството като възпитателен фактор

1. Функции на семейството

1. Значение на семейството за цялостно формиране на личността

1. Значение на семействот за индивидуалното и обществено развитие

1. Проблеми на семейното възпитание

1. Използвана литература

Семейството е основна клетка на обществото и важен фактор за възпитанието на човека, защото в него се изграждат основите на човешка-та личност. Семейната среда обхваща влиянието на материалните и ду-ховните ресурси в семейството, неговата психологическа атмосфера и цялата вътрешна организация на семейния живот.

В семейството се концентрират и взаимодействат , както промените в обществото, така и в отделаната личност. В него се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. Благодарение на атмосфе-рата на доверие, доброжелателство и взаимно уважение, които са присъ-щи на семейството, голяма част от хората се чувстват защитени именно в него.

Но тази роля в много голяма степен се определяла от отношението на обществото към самото дете. Като се започне с първобитното общество и се стигне до края на 18 началото на 19 век, отношението към детето е амбивалетно. От една страна, то се схващало като собственост, с която обществото или родителите могат да разполагат както намерят за добре, включително и да определят правото им на живот. От друга страна, смятало се за чест да имаш деца и възрастните, а не само родителите, да са ласкави и внимателни с тях. През 19 век обществото се ориентирало към така нар. от Л. Демоз „социализиращ стил”. При него „целта на възпитанието е не толкова подчинение на детето, колкото подготовка за бъдещ социален живот”. От средата на 20 век, според същия автор, то вече е преминало към „помагащия стил”. „Родителите се стремят не толкова да дисциплинират детето, колкото да помагат за неговото индивидуално развитие. Този стил се основава на емоционална  близост с детето, разбирането и емпатията”.

Наред с историческия подход към семейството и детството съществува друг подход. Според него, семейното възпитание се разглежда в общата система на възпитанието - неговата същност, процесуални особености, съдържателни и ораганизационно – технологични характеристики. Разкриват се на базата на общите принципи, методи, форми и средства на възпитанието.

Специфика на семейството като възпитателен фактор

Семейството е основният социокултурен фактор, определящ личностното развитие на човека. Неговата значимост в различните възрастови периоди на развитие на отделния индивид се променя. Особено силно е възпитателното влиние на родителите, братята, сестрите и роднините в ранното детство, когато социалният кръг на общуване на детето е концетриран в рамките на семейството. Именно там, чрез общуването с най – близките хора, се изграждат представи, ценностни ориентации и нагласи, овладяват се норми и правила на поведение.

Средата въздейства спонтанно, тъй като е изградена от нережисирани думи и постъпки, усилие да се говори с езика на вещите, на дребните жестове, на неизказаните думи. Нейната атмосфера ежедневно е в контакт с вътрешния свят на детето. Тя го зарежда с преживявания, настроения и мисли, и по този  начин слага отпечатък върху неговото отношение към околната действителност. По силата на тези обстоятелства детето е подложено на благотворно или отрицателно облъчване на семейната среда.

Социалната подкрепа от страна на родителите и роднини е специфичен външен фактор, регулиращ поведението, мислите и чувствата на личността. Тя подсигурява духувното уравновесяване за изграждане на самозащитните механизми и самосъхранение в кризисни житейски ситуации. Всичко това благоприятства поддържането на активното взаимодействие на човека с останалите компоненти на социокултурната и природна среда.

Най – пълното разкриване на спецификата на семейното възпитание е възможно на базата на основните положения за мястото и ролята на семейството за формиране на личността. Максимално обобщени, те могат да бъдат сведени до следните:

•             Семейството е първото социално обкръжение на личността. Неговата роля е толкова значима и толкова  специфична, че е неизпълнима от която и да е друга социална институция

•             В него се полагат основите на личността, а те в голяма степен определят нейния по – натъшен облик

•             През семейството се пречупва влиянието на другите социални фактори ( училището, обществените организации, средствата за масова информация ) и тяхното влияние зависи от начина на това „пречупване”

•             То е не само първата школа за социален опит на детето. В него се изгражда и представата за бъдещото собствено семейство.

Особености на семейството като възпитателен фактор

Семейството като  първична клетка на обществото играе водеща роля в процвеса на първичната социализация на индивида , в най-ранния стадий на общуване на детето със заобикалящата го среда.

Според социологичните, социално-психологичните и педагогичес-ки изследвания, най-важен фактор в семейното възпитанеи е емоционал-ният и интимен характер. Той се основава на родителските чувства и се изразява в кръвната любов към децата и ответното чувство на децата. Тези емоционални родниннски връзки се отличават във възпитанието на децата от ранна детска и предучилищна възраст със своята специфика, тъй като кръгът, с който общуват деццата е твърде малък, дори и да посещават детските заведения.

Вторият немаловажен фактор за семейното възпитание, който определя неговата сила и устойчивост, е постоянството и възможността за продължителни и възпитателни въздействия от страна на родителите и други членове на семейството (братя ,сестри, баба,  дядо и т.н).

Третият фактор, който се разглежда, е наличието на обективни възможности за включване на децата в предучилищна възраст в битовата, домакинска, възпитателна дейност на семейството.

Изследователите психолози смята, че една от най-збележителните особености на психичния строеж на детето е постоянния стремеж да има пред себе си някого към когото да се обърне за помощ и подкрепа във всеки един момент. Стремежът за общуване и подкрепа най-естествено се удоволетворява в семейството. Ако детето може да споделя, поне с единя от любимите си хора (родители), радостите и тревогите си, придобива по-голяма уравновесенот, увереност и психологична стабилност.

Функции на семейството

През всички етапи в развитието на човешкото общество семейството заема важно място в структурата на възпитателната система. Неговата възпитателна функция остава постоянна, независимо от динамичните и интергративни връзки и зависимости с останалите функции на семейството (репродуктивна, икономическа и социализираща).

Особено актуално е изяснаването на взаимната обусловеност между репродуктивната и възпитателна функция. От една страна, репродуктивната функция е зависима от възпитателната. Някои социологически изследвания показват, че българското семейство в наши дни предпочита по–малко деца, но по–добре гледани и възпитавани.В семейството се осъществява първичната социализация и възпитание на децата, включително до достигането на гражданска зрялост. Този важен социален институт възниква, съществува и се равива на основата на обществени норми и санкции. Тази регламентираност намира отражение и върху характера на неговите функции, върху блика и спецификата на възпитателните взъимодействия, които протичат в рамките му. Въпреки противоречивите възгледи относно възпитателната функция на семейството от тоталното й отричане, до нейното монополизиране, преобладаващо е разбирането, че семейството е незаменим фактор за възпитанието на младия човек.  Трудностите идват  според Д. Василев от ограничените възможности на съвременното семейство, пълноценно да изпалнява възпитателната си функция. Усложняването на социалния живот и на професионалните връзки на родителите с обществото, разкрива своеобразен вакуум във възпитанелните възможности на майката и бащата в семейството.От своя страна характерът на специфичната възпиталено-социализираща функция на семейството се обуславя от определени обектини фактори, някои от които са: материалните условия на живот, жизнен стандарт на семейството, характер на труда, уражняван от родителите, социален статус на родителите, Отношението на родителите към различните сфери на тяхната жизнена дейност и съвкупното им поведение като носители на определен обективно-детерминиран светоглед.

Отношението на родителите към децата , към тяхното възпитание и подготовка за живота.

Семейството е един от основните фактори, които подпомагат преодоляването на неувереността, безсилието и отчуждението. Чрез топлината на общуването в семейството, чрез любовта и уважението на най–близките хора се създават благоприятни възможности за развитие на базисното чувство за собствена значимост, което е твърде важно условие за пълна и цялостна реализация на човешкия потенциал. Следователно една от основните задачи на съвременното семейство е създаване на благоприятни възможности за подпомагане самоактуализацията на личността.

Значение на семейството за цялостното формиране на личността

Различните научни изследвания и разработки по проблемите на семейството акцентират върху отделни страни на неговата значимост по отношение на личностното развитие на децата. Обобщено те могат да се представят по следния начин:

• Семейството е първата обществена група на детето, в която то придобива и организира своя обществен опит. В него се затвърждава и чувството за принадлежност към определена социална група.
• Стилът на възпитателните взаимодействия в семейството създава предпоставки за изграждане на определени личностни качества
• В семейството се задоволяват основните потребности на личността (физиологични, потребности от общуване, признание, уважение и любов, потребността от актуализация и др.)
• Взаимоотношенията в семейството оказват силно влияние върху цялостното формиране на личността
• Традицонните за дадено общество норми, правила, ценности и модели на поведение се интернализират в личността на детето най – вече през призмата на семейното обкръжение
• Успешността на междуличностните отношения в зряла възраст до голяма степен зависи от спецификата на междуличностното общуване в семейството. Именно чрез общуването в семейството се изграждат умения за социални преценки, комуникативни умения, стереотипни ролеви представи и очаквания.
• Травматичните преживявания в детството, в резултат от неадекватното въздействие на родителите, се отразяват изключително силно върху личностното развитие на децата
• Семейството създава възможности за реализация и самоутвърждаване на личността и постигане на трайно и пулно удовлетворение от живота

Значение на семейството за индивидуалното и обществено развитие

Семейството има основна роля за развитието и оцеляването на децата. Родителите не само осигуряват неодходимото за задоволяването на биологическите му потребности, но същевременно са първите, които му дават възможност да се приспособи към сложните условия на живота, в които детето попада. В семейството децата получават първите уроци за обществения начин на живот, основните норми на поведение, те правят първите си стъпки на социализацията. Тези роли те имат не само през ранните години, но и през целия продължителен период на детството, юношеството, младостта.

Семейството има роля не само за индивидуалното развитие на децата, но и за общественото им развитие. В него се осъществява приемствеността между поколенията в нацията, в човечеството, която приемственост е условие за обществения напредък.

Чрез семейството се осигурява и приемствеността в общественото развитие. В него се съхраняват онези традиции в схващанията и начините на поведение, които се придават от поколение на поколение и по този начин се запазва основната линия в националното и обществено развитие. Важна роля в това отношение имат народните празници и обичаите свързани с тях. Това се отнася по – специално и до народното творчество, което се създава в семействата и се предава от миналото през настоящето към бъдещето.

Проблеми на семейното възпитание

Ж. Пиаже казва: „Всички чувства играят роля на регулатори на вътрешната енергия, или на фактори, регулиращи у субекта обмяната на енергия с външната среда.”.

Ако жизненият път на детето започва и продължително се изпълва с отрицателни емоции и неприятни преживявания, то комулацията на душевната енергия се отправя и развива в неблагоприятна и негативна посока.

При децата с положителен енергиен заряд се забелязва да са спокойни, емоционално отзивчиви, общителни, любознателни и благоразположени към околните. За да се създаде такава личност е необходимо правилно семейно възпитание и правилна родителска позиция в този процес. Връзката между личността на родителя и възпитаване поведението на детето е сложна задача. Нейното решение зависи силно от типа нервна система на детето и условията за живот в семейството.

На психолозите е ясно, че една и съща доминираща черта у личността или поведението на родителя е в състояние да предизвика различни форми на реакция от страна на детето. Деспотичната майка, например, може да формира у своето дете аналогични черти на характера- грубост, несдържаност и обратнопротивоположните им качества. Родителите, които искат да възпитават своето дете не стихийно, а съзнателно, е необходимо да направят анализ на неговото възпитание, заедно с анализ на собственото си поведение.

Понякога възниква въпросът: А какъв характер, какви склонности, какви особености на поведение са необходими за правилното възпитаване на детето?.

Психологическите изследвания показват, че най-успешно се справят с възпитанието онези родители, които имат способността да чувстват, съпреживяват, да обичат децата си и да имат емоционални контакти с тях. Сухомлински е написал: „За да имаме достъп в чудния дворец, името на който е „детство”, ние сме длъжни да се превърнем в деца.” С други думи, умението да преживяват и да отдават своите чувства, съществува паралелно със способността на родителите да признават и уважават чувствата на децата си. Постоянното и тактично вглеждане във вътрешния свят на детето, в неговото изменение, в особеностите на душевния му мир, са предпоставките, които създават основата на дълбоки и трайни взаимоотношения между деца и родители. Необходимо е да се признае правото на детето на присъщата му индивидуалност. При този вид възпитание детето действа, развива се, преодолява страха и тревожните състояния. Грижливите родители се стремят да формират у децата си емоционални преживявания, които постепенно закаляват волята и характера им.

Нехайните в това отношение, често сменящи своите решения, постоянно разкайващи се за своите постъпки родители, могат да загубят доверието и уважението на своето дете и да възпитат у него неспособност да взема самостоятелни решения.

За хармоничен семеен съюз се счита този, при който семейството се превръща в открита система, разкриваща най-широки възможности за творческо израстване и личностно развитие на всички негови членове. По отношение на децата откритият брак позволява съчетаване на топлите емоционални отношения и въздействие на основата на постоянно създаване и поддържане увереността в родителската любов. В условията на такива отношения се получава дълбок контакт, взаимодействията се градят на диалогически принцип и се дава простор на личностната инициатива.

Какъв ще бъде човек личи от детството,

тъй като денят се познава от сутринта.

Джон Милтън

Използвана литература

Маркова,Т., Основи на предучилищната педагогика, С, 1984

www.pomagalo.com