Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бизнеспсихологията се определя като интердисциплинарна област на границата между психологическите и икономическите науки. Като неин предмет може да се определи изследването на взаимовръзката между бизнеса и личността в бизнеса, като се поставя акцент върху :

1. Изследване на феномените на личностно равнище – индивидуални различия, награси, мотиви, ценности, свързани с трудовата дейност на личността;
2. Изследване на негативните прояви и последствия от труда катос трес, фрустрация, бърнаут и начините за тяхното преодоляване;
3. Изследване на предпоставките за успех в  дадена професия и етапите на присъединяване на личността към организацията, фирмата, предприятието и т.н.По- специално се акцентира върху избора на професията, подборът на кадрите, професионалната адаптация и спецификите на трудовото възпитание;
4. Изследва се личността в контеста на трупата, екипа, от гр. Точка на социално –психологическияк лимат, за задоволяването на потребностите и удовлетвореността от труда.

Връзка с други науки – психология, икономика, религия, социология, хигиена и други.

Предмет на бизнеспсихологията е човекът, субектът на трудова дейност. Човекът като  съзнателно, активно, творческо, трудещо се същество, което е неаясно с деайността си , желае да подобри работата си, да предвиди действителността си. Изясняват се въпроси, свързани с работоспособността, мотивацията, стреса, умората, адаптацията към труда и колегите.

Обект на бизнеспсихологията е бизнесдейността, изучава се нейната структура, видовете професии, изготвяне на професиограми и психограми, изследва се въздействието на средата върху производителността и характера на човешките взаимоотношения .

Задачи на бизнеспсихологията:

1. Да се изучи същността на бизнеса, на трудовия процес, техните психологични компоненти и особености , динамиката на психичните процеси;
2. Да се изучи същността на научната организация на бизнеса на работната среда, спецификата на оръдията на труда и условията на работа с цел да се подобри качеството на трудовото изпълнение и удовлетворението на човека – работната заплата е на пето – шесто място по критерий за избор на работа в световен мащаб;
3. Да се изучат психологичните характеристики на отделните професии, въпросите и проблемите, свързани с професионалния избор, професионалното ориентиране и консултиране и професионалната подготовка;

Принципи на бизнеспсихологията:

1. Взаимна свързаност между предметите и явленията  - психични изенения в резултат на трудовата дейност, която извършва даден човек и обратното;
2. Взаимовръзка и взаимна обусловеност между психика и дейност;
3. Принцип на историзма – обяснява начините на производство и взаимоотношения през различните епохи;
4. Единство между теория и практика.

Основни направления, довели до възникване на бизнеспсихологията – в исторически план.

1. Тейлъризъм – 1882 г. Фредерик Тейлър прави опит да обясни научно организацията на трудовата дейност на тогавашните предприятия. Инженер по професия, Тейлър анализира икономическите и психологическите условия на труд – прави математически и пеханичен анализ. Определя труда като сума от действия и детайлно изучава техните характеристики. Целта е да разионализира дейността и да повиши интензификацията на труда.  Основните принципи на тейлъризма са:1. Максимално използване силите на работника, за да се увеличи количеството и качеството на производителността на труда. Въвежда норми, време, смяна. До тогава се е работело до изтощаване;2. Свеждане на взаимоотношенията чежду човека и машината до приспособяване на Човека към машината до приспособяване на човека към машината без да се търси оптимален режим на работа;3. Превръщане на човека в мехпаничен изпълнител на основата на рационализация на движенията му.
2. Психотелника – 1910- 1940 г. Хуго Мюстенберг разглежда въпросите, свързани с професионалната пригодност на хората в зависимост от техните качества, способности и динамиката на психичните им процеси. Основни области на психотехниката:1. Професионален подбор и професионална пригодност – за пръв път поставя въпроса за изучаване на индивидуалните особености на личността във връзка с изпълнителската дейност – зтавам ли за това, което работя- особено важно при оплицаи и затворнически служители;2.Изучаване на психологическите изисквания към дадена професия – какви качества се изискват за да се упражнява дадена професия успешно;3.Професионално обучение – допълнителна квалификация за някои професии;4.Адаптация на дадени работници към дадена професия;
3. Стопанска психология – 30те – 40те години на ХХ век.Изучава се човекът като консуматор, потребител. Поставя се въпросът как да се увеличи консумацията на произвежданите стоки за да се достигне до по- високи печалби. Основни области на интерес:1. Проучване на пазара – взаимоотношения между производител и купувач и как да накар(аме  купувача да харчи повече средства – вечен въпрос;2. Средства и начини за подобряване на качеството и количеството на предлаганите стоки  - спиране на лекарството, подобряване на техните възможности;3. Проучване на отношението работа –заплата – с колко най – малко да се увеличи заплатата, за да работи човека – 5-10 %. 4. Подобряване на социално – психологическия климат- напоследък интересът е вътре в екипаотношенията да се подобрят.
4. Промишлена или индустриална психология- 50те години на миналия век и до днес – изучава се ролята на психическите фактори при научната организация на друдовата дейност и средствата за повишаване ефектиността на труда. Области на интереси:1. Оптимално организиране на трудовата дейност с цел нейната разионализация;2. Опознава се особеността на човека като субект на дейността – въпросите за умората, работоспособността, начинът на отпочиване;3. Сериозен психологически подбор въз основа на добре изготвена професиограма/ длъжностни характеристики, професионално ориентиране, консултиране;4. Намаляване на процента нат равмите в труда, намаляване на стреса, монотонността – трудът да бъдеп ривлекателен доколкото е възможно.
5. Инженерна психология – Борис Логов – основен интерес на инженерната психология е отношението човек – машина, но не компютър, а сметачна машина в изчислителните центрове, които работят денонощно. Тъпа дисциплина. В транспортните лаборатории се оценява скоростта на реакция на тези, които им вземат книжката. Прилича на промишлената психология , но в съвременен вариант – максимално да се използва човека. Основни задачи на инженерната психология:1. Определяне на оптимален вариант на управление на машината от страна на човека;2. Особености в приемането на информацията като обем, вид, паметови процеси;3. Възможности за трениране в управляващите машината действия – тренажорите;4. Изучаване факторите, свързани с ефективността и сигурността на работа на оператора – съгласуваност между операторите.
6. Енергономи – я или – ка – най общо енергономиката се дефинира като комплексно научно направление оптимизиране системата човек – машина, човек- среда с оглед получаване на максимална техническа, икономическа, медикобиологична, хигиенна и т.н. ефективност на труда. В Германия се нарича антропотехника, в САЩ – човешко инженерство. Основните знания по енергономиката целят да предотвратят физическите наранявания, преодоляване дискомфорта на работното място, помагат да се работи в безопасна здравословна среда, намаляват стреса, повишават продуктивността и поддържат здравето . Беше много популярно в Полша, Унгария – Томашевски. Как да стоим на работното място, интериор, цветове, шумове, почивки,взаимоотношения между ръководители и подчиненив рускоговоряшите страни Изследва се климата в  групата – социометрия референтно изследване.

ПСИХОЛОГИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ И ПРОУЧВАНЕ НА ПАЗАРА

Пазарът е социална институция, където се извършва обмен на пари, стоки, труд. Чрез пазара се регулират взаимодействията и взаимоотношенията между потребителите и производителите. Анализът на пазарасе извършва по четири показателя: продукт, цена, място, стимулиране. Те формират т. нар. „маркетингов микс”.

Продуктът се свързва с качеството, асортимент, марката, дизайна.Цената включва действителната стойност, пазарната цена, отстъпки, комисионните, допълнителни разходи, данъци, мита, кредити.

Мястото е пункта, където може да се закупи произведената стока. То се реализира от  канали и метод за дистрибуция, покритост на търговската мрежа, транспорт.

Стимулиране – метод за реклама, убеждаване на купувачите, персонални продажби, оценка на нивото на продажби.

Всеки аспект се изменя непрекъснато и това налага изследване в две направления:

1. Проучване нуждите, желанията, потребностите на купувачите, т.е . мотивацията за купуване. Оценяват се не реалните нужди и потребности, тъй като те са ограничени, оценямат се желанията на клиентите, които са безгранични и се стимулират от реклами, състезания, обществено мнение, форма, цвят, марка, дизайн , мода.;
2. Изучаване на потребителското поведение на хората, т.е. насочване към фактори и условия, влияещи върху потребителското поведение- те зависят от две променливи: а/демографски – оценка на население в страна, област, град, пол, семейно положение, големина на семейството, ръст на безработица;б/ психографски – културологични особености / райони в страната и комуникациите/,социалната класа, група на принадлежност – купуват от едно и също място, референтна група – подражаване, вмъкване..

Проучването на пазара означава връщане към теориите за мотивация /Фройд – купуваме безсъзнателно, подвластни сме на нагона;Маслоу – за задоволяване на потребностите; Фестингер – теория за когнитивния дисонанс – ако нещо му хареса го купува, за да няма напрежение и обременяване на мисълта, че трябва да го купи/. Според повечето автори при анализа на пазара да се имат предвид следните фактори, свързани с потребностите:

1. Оценка на броя на активните потребонсти – от значение са физиологичните потребности , а не второстепенните. По- голяма е вероятността да се храниш, отколкото да си купиш скъпа кола;
2. Оценка на интензитета на потребностите- от значение са тези, които водят до напрежение в личността, независимо дали са на съзнателно или безсъзнателно равнище;
3. Взаимна зависимост на потребностите. Дори и взаимноизключващите се потребностиводят до напрежение, което трябва да се примири и разтовари – пуши ми се, обаче си мисля за здравето – затова е добре там , където се продават цигари да се предлагат витамини и антитаб;
4. Оценка на емоицоналните потребности- настроението на хората ги подвежда към т. нар. „спонтанни покупки” – водят до разочарования, но всички ги правят;
5. Оценка на затвърдените потребности и награси – задоволяването на една и съща потребност по сходен начин се превръща в нагласа, навик – всяко навично движение е подбуда. Ако на едно и също място си пазарувал, пак отиваш там.

Кеинс казва, че съществуват осем субективни мотиви, които карат хората да се въздържат от купуване:

1. Създаване на резерв за непредвидени обстоятелства – „Бели пари за черни дни”
   1. Осигуряване на средства във връзка с очаквани взаимоотношения и нужди;
   2. Осигуряване на лихви от пари в банката и наеми на жилища;
   3. Осигуряване на непрекъснато повишаване на разходите;
   4. Осигуряване на независимост и везмане на самостоятелни решения;
   5. Осигуряване на делови проекти – кабинет;
   6. Завещаване на състояние;
   7. Задоволяване на чисто скъперничество.

Доганов и Пали определят пет мотива, свързани с желанието на хората да купуват:

1. Интровертна мотивация с егоистична украска – здраве, хигиена, чистота;
2. Интровертна мотивация с хуманистична украска – физически, психически, интелектуални удоволствия;
3. Екстравертна мотивация със сърдечна окраска – любов, приятелства,  симпатия;
4. 4. Екстравертна мотивация с агресивна окраска – господство, амбиция;
5. Екстравертна мотивация със социална окраска – снобизъм, конформизъм.

Един от факторите за проучване на пазара е проучване психологията на купувача. Критерии:

1. В зависимост от мотивите и потребностите купувачите биват

а/ такива, които се ръководят от своите потребности – само онова, което им е нужно – не са толкоз интересни за пазара;

б/ Такива, които се ръководят от модата на сезона и годината – свързва се с възраст и статус;

в/Такива, които задоволяват всяко свое желание- те са малко.

1. В зависимост от готовността да си купуват купувачите биват:

а/ Предварително взели решение да купят дадена стока или имат  готово решение- личат си;

б/Без решение и намерение да купуват – ориентират се в посещението – такава е схемата в повечето случаи;

в/Готови да купят без решение, но с намерение- трябва им малко да се решат.

1. В зависимост от яснотата, съзнанието за търсене на стока:

а/ Имат нужда от стоката, но нямат ясно съзнание какво търсят като форма, цвят и т.н. – консултантската роля на продавачите;

б/ Имат нужда от стоката и знаят какво търсят;

в/ Нямат нужда от стоката, но я купуват, защото им харесва – в депресия съм – имам нужда от шопинг терапия.

Изисквания към продавачите :

1.Етапите на срещата между продавач и купувач:

а/Посрещане – от продавача се изисква да има зрителен контакт с клиента и само поздрав, без да питат какво иска;

б/ Обслужване – осведомяване, разясняване, убеждаване ;

в/ Изпращане – създаване на настроение, придружаване, поздрав и покана. По – малко да говорят е по- печелившо.

1. Качества на продавачите:

а/общителност- любезно и внимателно отношение;

б/ Услужливост – различава се от подмазване;

в/ Развитие на речта и говора- без дефекти в говора;

г/ Умение да познава хората;

д/Естетически вкус – да не лъже, че стои добре;

е/ Обща куртура;

ж/ Специални знания за материята, материалите, стоките, от които са продуктите. Умение за справяне с апарати и уреди, които се продават в магазините.

.

КОНФЛИКТИ. ВИДОВЕ КОНФЛИКТИ В БИЗНЕСА. ПРОЦЕС НА КОНФЛИКТУВАНЕ

Конфликт – различни видове действия, противопоставяния и несъвместимост между личности, групи, организации в следствие различия в съществено значими за тях цели, интереси, ценности, емоции, поведение и осъзнаване на начина на преодоляване на тези различия. Конфликтите са противоречия между най- малко двама души, на две или повече страни, противоборство на гледни точки и мнения. Възможността за конфликт е винаги настояща, никой не е застрахован. В бизнеса конфликтите се развиват когато:1. участниците имат възможността да си въздействат;2. когато страните в конфликта виждат своите различия като несъвместими;3. когато страните в конфликта считат ползите от него като превишаващи негативните последствия.

Причините за възникване на конфликта могат да бъдат следните:

1. Когато взаимно изключващи се цели или ценности действително съществуват или са възприети, че съществуват;
2. Когато имаме налице противостоящи си действия;
3. Когато конфликтуващите страни заемат доминиращи позиции една спрямо друга;
4. При ограничени ресурси- недостигът на средства може да бъде конфликтен, дори и при единогласие;
5. При различни стилове на комуникация и доста често при промяна- настояща или предстояща.

Митове за конфликтите – носи се като слух:

1. Конфликтът винаги е непродуктивен на работното място – не е вярно, защото може да доведе до творчески решения;
2. Конфликтът винаги означава блокиране на комуникацията- винаги и никога не вършат добра работа;
3. Веднъж назрял, конфликтът  може да бъде избегнат – не може – по добре е да се соъществи, защото рано или късно  ще се прояви;
4. Всички конфликти имат решение-  някои нямат;
5. Конфликтът винаги е форма на насилие- това означава всеки път да сме със синьо око от конфликта;
6. Ако съществува конфликт това е провал във взаимоотношенията, тъй като конфликтът е вид взаимоотношение – не винаги трябва да е провал;
7. Откритата комуникация по вмреме на конфликта предполага да кажем на другия какво мислим за него  - по – добре не му казвай, защото не мислим нищо хубаво, което предизвиква гняв и отчуждение;
8. Защитаването на определена позиция до край довежда до изход от конфликта – къде отива компромиса. Би трябвало малко да се отстъпи, за да се разреши конфликта;
9. Конфликтът засяга само конфликтуващите  лица и всички, свързани с тях.

Изключенията по време на конфликт могат да бъдат сведени до:

1. Огледален образ – и двете страни смятат, че са невинна жертва и са на страната на истината. Всеки смята себе си за носител на истината. Следователно добре е да се приема истината на другия като възможна;
2. Виждане на чуждите грешки и тяхното преувеличаване  - гредата и сламката;
3. Двойни стандарти – за един лъже, зад руг- не.
4. Поляризирано мислене и селективно невнимание – всичко, което ние правим е добро, а което правят другите е лошо и виждаме само, което искаме да виждаме;
5. Мъжествен АЗ образ и липса на емоции компромисът се възприема като слабост, отстъпничество.

Всеки конфликт преминава през няколко стадия:

1. Латентен /скрит/ конфликт – налице са условията за възникване на конфликт, но все още нямаме истински конфликт и страните все още не са осъзнали, че има условия за конфликт.
2. Възприет конфликт – имаме разпознати различни позиции. Все още не сме почнали да се обиждаме, но сме на две становища;
3. Осезаем конфликт – има намесване на чувства и страните в конфликта усещат безспокойство, натегнати отношения. На този стадий не може да бъде спрян;
4. Манифестиран конфликт- наблюдава се поведение, предназначено да фрустрира в преследването на целите им;
5. Последствия вследствие на конфликта –

Ползите от конфликта са: Някои смятат, че няма ползи – няма смисъл човек да влиза в конфликтт, но няма как:

а/Помагат да разберем за себе си и за останалите повече- тест на магаретата;

б/ Обогатяване и задълбочаване на взамиоотношенията с другите – дай да се скараме, че да разберем кой кой е. Може един конфликт да сложи началото на добри взаимоотношения;

в/ Насърчава промените в бизнеса;

г/ Засилва мотивацията за справяне с проблема – иска ти се нещата да приключат поне.

Негативни страни :

а/ гняв, скарване, неприятни преживявания;

б/ задълбочаване на конфликта – възможно е като изход;

в/ агресия или самоагресия и нежелание за промяна.

Видоме конфликти – типология:

1. Според изхода и резултата от конфликта разглеждаме два вида:

а/ Функционални- отнасят се до подобряване на дейността между конфликтвуащите лица и засягат преди всичко деловата сфера. Притежават следните характеристики:повишават  организационната ефективност и адаптация, предлагат нови възможности, подходи, гледни точки, означават гъвкавост в мисленето и поведението, а от там и по – добри решения и като цяло изходът е положителен.

б/Дисфункционалните се отнасят преди всичкодо междуличностната сфера и са с участието на емоциите и чувствата. Техните характеристики са : намаляват продуктивността, повишават напрежението, накърняват морала и мотивацията за работа, нарушава се комуникацията.

1. Според броя на участниците конфликтите се делят на :

а/вътреличностни конфликти- които засягат потребностно – мотивационната и емоционално – чувствената сфера на личността . Това са най- сериозните конфликти – водят до подобряване на комуникацията при решаването им и обратно. Трудността е , че човек не знае какво иска. Курт Левин – мотивационни полета.

Поведение

Характер

Потребностно – мотивационна сфера

Не можем да изучим личноста, включително собствената;

б/междуличностни – класика в жанра- всякакви причини;

в/ между личност и група – водят до конформизъм, натиск на групата, аутсайдерство, изпадане от групата;

г/ вътрешногрупови конфликти – между различни неформалнигрупи в рамките на една формална група – несъвместимости            индивидуалности и по конкретен въпрос;

д/ междугрупови кнофликти конфликти – между големи общности – етнически , религиозни. Започват по незначителен повод и постепенно се разрастват. Спирала на нокнфликта – обхващат все повече хора;

е/ Организационни конфликти – между организациите и вътре в тях:1. вертикален – между различни нива на властта – лидер и подчинени. Приема се, че в повечето случаи е разрешим;2. хоризонтален  - между  служители на едно и също равнище;3. диагонален – обхваща вертикалната и хоризонталана страна – двете равнища на властта – изходът не е благоприятен в такъв конфликт.

Същност на конфликта:

Съществена част на конфликта:                           Емоции:

Цели         Препоръчително е                                гняв              препоръчително

методи     тези неща да се                                      яд                     е да се раз -

Факти        обсъждат                                              фрустрация      сейват

Идеи                                                                        стрес

Опит                               3                                       страх

Болка

Разочарование     2

Раздразнение

смущение

Убеждения      Препоръчително е

Ценности         да се признават

1

Препоръчва се при емоциите да се отстъпи, да сме обективни,  повече да се слуша, отколкото да се говори.

Личността в конфликта – стилове на конфликтуване.Кр. Йонкова

1. акула – налагане със сила, съперничество, доминиране, конкуренция – абсолютно неприемлив стил;
2. костенурка – избягване, оттегляне, скриване;
3. Мече – Teddy bear  - всеки човек трябва да си има мече, защото намалява агресията, заглаждане, приспособяване, услужливост;
4. Сова – интегриране, сътрудничество, ориентация към решаване  - един от умните подходи;
5. лисица – компромис

Медиация, преговори, групови конфликти , начини за решаване на конфликти – няма еднозначно мнение кой е най- добрият начин за излизане от конфликт.

ЛИДЕРСТВОТО И ЛИЧНОСТТА НА БИЗНЕСМЕНА

В съвременната литература лидерството се разглежда в контекста на изучаване на социалната група, по – специално като феномен на малката група. Създава се със съвместната дейност на групата, с решаването на групови задачи, постигане на групови цели, с удовлетворяване на групови интереси. Лидерът е член на групата, който притежава най- висок социален статус, влияе върху поведението, върху когнитивната и ефективната структура на групата, изпълнява определен арсенал от социални функции.

Близко до понятието лидерство е авторитет. Определя се като възможността с определени качества и при дадени обстоятелства да се въздейства върху социалната среда , както и това е идеалната представа за субектва в съзнанието на хората. Друго близко понятие е ръковоство – съвкупност от начини на поведение, чрез които участниците в ръководната функция или специално натоварените с нея лица осъществяват функции на управление. За един лидер авторитетът е задължително условие, докато за ръководителя е желателно, но не задължително. Основни характеристики на лидерството са:1. лидерството е призвание/ надарени;2. лидерството е една от социалните роли в групата;3. В групата съществува повече от един лидер;4. лидерът използва  различни форми на социалн....

Теории за произхода на лидерството:

І. Получава най- голямо разпространение през 50те години на ХХ век – теория за чертите на лидера – Бърд. Според него лидерството е особена, специфична комбинация от определени черти на личността, наличието на които е  гаранция за проява на лидерски тип поведение. Теорията на Бърд е елитарна по своята същност, тъй като той смята, че наличието на тези черти е характерно за определен брой хора. Вярно е, че определени черти го правят по – различен, но не това е определящото. Според Красимира Петрова  те притежават определена доза агресивност, но гравно реактивна агресия, не спонтанна. Лидерът притежава степен на невротизъм по- висок от нормата. Според Айзенк невротизмът има и положителна страна – те са по- емпатични, защото са по – чувствителни, комуникативни. Следващият, който се предпочита за лидер след сангвиника е флегматика- от средна към висока степен на изява на екстроверсия. Все пак лидерството се формира, откъдето и следва:

ІІ. Теория за ситуационния избор. Джиб и Кертрайт. Според тях ситуацията налага избор на личност, която най- адекватно отговаря на изискванията, потребностите, нагласите на членовете на групата и най чеве на условията на ситуацията. Отрежда се пасивно поведение на лидера. Той е един от всички, приспособява се към ситуацията. Тази теория пасва на психологията на тълпите. Напоследък се провеждат тренинги за формиране на лидерите от деца – социологизаторска теория.

ІІІ. От 80те години на ХХ ек – Теория на въздействието – реакционна теория или синтетичен подход към лидерството . В основата й е съчетаване на личностни характеристики на власт и потребности на членовете на социалната група и наличието на подходящи характеристики от личностната организация на лидера. Тази теория е  компилация от първите две. Следователно и чертите и ситуацията го избират за лидер.

Паригин предлага класификация на лидерството, използвайки различни критерии:

1. Според съдържанието на дейността в групата:

а/ лидер – вдъхновител;

б/ лидер – изпълнител;

в/съчетание от горните две.

Първият се занимава с взаимоотношенията в групата, а втротият – със задачите.

1. Според характера на дейността в групата:

а/ ситуативен;

б/ универсален – постепенно проявява качествата си.

1. Според стила на ръководство:

а/ демократичен;

б/ авторитарен;

в/либерален.

Видове лидерство- според Зайцева има три вида лидерство:

1. Лидерство по направление – отнася се до мотиви, ценностни ориентации и нагласи, до социалната активност на групата в зависимост от характера на дейността. Това е лидерство според насочеността.
2. Организационно лидерство – отличава се с влияние върху деловата интеграция, съгласуваността на съвместните действия, органите за самоуправление в организацията. Това е лидерство, което организира всички останали лидерства в групата;
3. Професионално лидерство. Свързва се с деловия характер на взаимоотношенията, подготвеността на групата към определен тип дейност. Засяга уменията на лидера като ерудит, както и уменията да генерира познавателна и делова активност.
4. Интелектуално лидерство- отнася се до създаването на условия за формиране на  единно групово мнение за решаване  на групови въпроси, изисква от лидера способности за обединяване на интелектуалния потенциал  на групата,1 ориентация в ситуацията;
5. Емозионално лидерство – дейността на този лидер е насочена към емоционална интеграция на групата, към постигането на доброжелателна взаимоотношения, снемане на напрежението и емоционално активизиране;
6. Волево лидерство – оказва влияние върху мобилизирането на всички духовни и физически сили за преодоляване на препятствия и трудности. Насочена  е към активно сплотяване и постигане на висока работоспособност.

Въпросът за лидерството се разглежда във връзка с личността на бизнесмена, защото едно от изискванията към него е да притежава лидерски умения. Следните характеристики, задължителни за бизнесмена:

1. Чувство за самостоятелност. Отнася се до избора, до способността да вземаш решение, отнася се до работоспособността  и стабилна                             фактор;

2. Интуициа – натрупан опит, не колко, а как го трупаш, бърза способност за разкриване на дефицитите и ресурсите в бизнеса. Добра психическа преценка на ситуацията и личностите, включени в тази ситуация;

3. Новаторство – смелост, инициативност, нестандартно мислене, силна воля , изоретателност – гъвкавост в поведението, открит към опита, различното, новото;

4. Въображение – предвиждане на бъдещи резултати, съчетаване на прагматична мисъл с теоретична подготовка;

5. Способност за поемане на риск, комбинативност, смелост, инициативност, вяра в успеха  и оптимизъм. Това е една от най- значимите, защото който рискува успява – толерантен към риска.

За личността на мениджъра, бизнесмена може да се говори за три групи качества:1. Личностни /лично обаяние, приспособимост, цялостност на характера, психологически опит, атрактивна външност, комуникативни способности, възприемчивост и способност да въодушевява хората/;2. Професионални качества/ чувство за отговорност и стремеж към отговорност, ориентация към резултатите – шеф, който не се интересува какво ще постигне е        , творческа амбиция, професионален опит, инициативност, компетентност, обективност/;3. Управленски качества / икономически познания, умения за вземане и налагане на решения, грижа за хората, агресивност, лоялност, умение за решаване на конфликти, убедителност, да умее да декларира своите правомощия – да преупълномощи с неговите функции, достъп до подчинените – с поведението, умението да слуша и да чува, справедлив, да се учи от другите, да притежава контрол над емоциите си, да решава, а не да избягва проблемите, да се застъпва за хората си и да признава грешките – 8 дневно обучение за лидиране.

РАБОТОСПОСОБНОСТ, УМОРА, СТРЕС

Проблемът с работоспособността е свързан с физиологията, психиката и отчасти социологията. Работоспособността се определя като степен на възможност на личността са изразходва определена физическа или психическа енергия по време на  работа. Работоспособността се разглежда в няколко аспекта:1. По отношение на времето – в дни и часове, за които личността може да съхранява работоспособността. Не да чакаме човека да се умори, а да съхраним работоспособността.2. По отношение на количеството и качеството на извършената работа за определено време  - като почне да греши вече не е добре;3. Зависи и от способностите, които личността е развила в себе си, но притежава и физиологични характеристики, които имат конституционален характер  - жените са физически по- слаби.4. Работоспособността зависи от начина на умора, почивка и възстановяване на трудоспособността на човека.

Характеристики на работоспособността:

1. Вариационност – изменение на работоспособността във времето. Зависи от часовете в денонощието – сови и чучулиги, от условията на труд, от съдържанието на труда, пола, възрастта, трудовия стаж в дадена област. Зависи много от работната заплата и от организацията на трудовата дейност. Ханс Илие – последните години от живота си е работил по 14 часа. Свързано е с типично физиологични характеристики и мотивацията. Всичко е индивидуално, в екстремни ситуации се посяга към резервите на организма.
2. Възможност да се стереотипизира. Личността с времето си изгражда ритъм на работа , който позволява съхранение на работоспособността. При навична дейност се изморява по – малко;
3. Възможност за прерастване на работоспособността в качеството трудолюбие, но и в работохолизъм. В помагащите професии хората са склонни към работохолизъм. Не е проява на здрав разум.

Фази на работоспособността  :

І. Вработване – характеризира се с координиране и активиране на всички действия – умствени и физически според изискванията на вида труд, включително готовност за труд, психологическа нагласа, организиране на трудовото производство. Тази фаза трае 20 минути максимум в зависимост от вида труд за 8 часа, при учителите и по- малко. Започва се като тръгнеш на работа – сравнително кратка ип риятна.

ІІ.Оптимална работоспособност – пълнат рудова активност – 6-7 часа в един 8-9 часов работен ден. Пълно разгръщане на способностите на човека, приятно му е.

ІІІ. Понижение на работоспособността – настъпва умора, частично разсъгласуване на действията при сравнително добре запазени производствени показатели – към края на работния ден обикновено, при някои по – рано – 20-30 минути. Човекът е все още с добри производствени показатели, особено при добра мотивация;

ІV Приключване на дейността / умора/ - висока степен на разсъгласуваност на действията, временно повишаване на работоспособността при силна мотивация и участие на волята може да се достигне до изчерпване на ресурсите на личността, което води до предпоставка за аварии. Възможно е да се работи и в четръвтата фаза и да се повиши работоспособността. Въпросът е доколко е полезно, защото се изчерпват резервите. Мъжете са склонни да се подкрепят с алкохол/ сила, енергия/ и да се справят – продължава да работи 1-2 часа – отново се посяга към ресурсите. Ако продължава 1-2 месеца  следва тотално изтощаване на организма , след което 15 минути са достатъчни да се измори и трябва да почива дългов реме за да се възстанови. Медикаменти – студентите по време на сесия, след което на изпита приличат на парцали, защото не се знае колко може да издържи ортанизма на подобно нещо.

Работоспособността се свързва с умората . Умората е израз на намаляване на устойчивостта  и активността на един или друг показател в системите на организма. Тя е нормално и закономерно състояниеза мсеки. Позволява възстановяване на организма и продължава жживота на личността . В зависимост от ангажираността на различчните системи в организма говорим за две форми на умора – умствена и физическа. Най- трудно се осъзнава/не се осъзнава/ умствената и по- трудно се компенсира и по- често води до стрес. За умората съдим по следните психологически показатели: разсеяност, неувереност в действията, намаляване на паметта, в по – тежки форми разстройство в говора. Тя може да бъде цялосна или пациална.

Стрес – може да се определи като баланс между изискванията от заобикалящата среда и организмовите изисквания – стресори и индивидуалните способности за справяне с тези изисквания / буфери/ . При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне нивото на стрес е високо и обратно – когато буферите са по – силни от стресорите нивото на стрес е ниско. Този баланс не е постоянен и може да се променя за ден, часове. Според този модел за стреса има два начина за редуциране на стреса:1. Намаляване на външните и вътрешни стресори е невъзможно;2. Повишаване способностите зас правяне със стреса  - как да се преодолее. Да не бъркаме стреса с обикновената умора, защото при нея се регулира. Когато работим с хора стресът е по- висок.

Реакциите към стрес се развиват във времето и преминават през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по- тежък от предходния. При по – лек стрес човек минава отн етап в етап, а при внезапен стрес може да псекочи някой:

І стадий – човек изпитва лека тревожност,        се изправя пред ново предизвикателство и се локализира. Обичайно мотивацията за справяне е висока, нивото на енергия е адекватно на стреса. В най – общия случай се повищава производителността на личността и човек има усещането за добре свършена работа. Този период се нарича  меден месец на стреса Причина  за поява – преминаване на по – висока длъжност, раждане на дете/ стресът е за цялото семейство, мобилизирани са и нещата вървят добре, защото е свързано с приятни изживявания/.

ІІ стадий – ако нивото на стрес се повиши човек започва да изпитва ефекттите на дистреса, преживяванията са за свръхнатовареност, затрупване с работа, поява на физиологически проблеми за кратко – не мога да си поема въздух.

ІІІ стадий- колкото повече работя, толкова повече не се справям, ниски производствени показатели. Хронични стресови състояния – избухливост, напрежение, главобоие, разстройство на съня, усещане за изтощеност, все още може човек с една по- силна отмора да се въстанови.

ІV стадий – бърнаут – психическо изтощение, липса на емоционална адекватност в реакциите, снижени постижения и типичните психични прояви на стрес – тревожност, депресия , вътрешно напрежение, промени в апетита – много гладен и обратното, сънят, нарушение в концентрацията, внимание, забравяне, трешки. Един от начините, по който да се диагностицира тази фаза е  как се чувства в петък и понеделник – ако е еднакво , знаци не се отморява. Как действа на болестните изменения :

–                                                    при имунната система – продължителни инфекции или често повтарящи се, алергии, артрит, множествена склероза, някои ревматични прояви, астма, екзема;

–                                                     сърдечно – съдовата система, хипертония /първична/, инфаркти, инсулти, атеросклероза , тахикардия, болестта на Рейно – недостигане на кръвта до крайниците – подуване и изчервяване, могат да бъдат отрязани – 20 % от младите жени до 32-35 г., но не със синдрома;

–                                                     храносмилателната система – гастрити, хроничен колит , стомашна язва /перфорация/ - лекарите му казват стомашен инфаркт, синдром на възбуденото дебело черво – стрес + преяждане+ препиване+ заседнал начин на живот и др. Заболявания.

–                                                    Психологжичесдки синдром може да бъде разстройство във влеченията, в начинът по който се употребява алкохол, цигари- 2-3- кутии на ден.

ЕКИПИ И ГРУПИ

Под група се разбира определен брой хора, свързани в числова координата, които осъществяват помежду си активни взаимовръзки или интеракции и комуникация. Те трябва да общуват лице в лице . Картрайт смята, че причините за включване в група  са няколко – 1.самоопределяне на членовете като принадлежащи към някоя социална структура; 2.наличие на общи норми, интереси, потребности, потребности и т.н.;3. приемане на членовете на групата от обществото като принадлежащи към дадена социална общност;4. наличие на система от взаимносвързани цели, сходно поведение, групово виждане. Всяка социална група  притежава определена структура. , отличаваща я от другите социални общности. В най- общия случай говорим за хоризонтални и вертикални структури, които определят и характера на взаимоотношенията в групата. Вертикалната структура се отнася към деловите отношения или отношенията лидер – членове на група и нейната ориентация към решаване на задачи, постигане на цели. Докато поризонталната структура се отнася към междуличностните отношения или отношението член – член на групата. Оптимален вариант на съществуване  на всяка група е лписата на противоречие между двете подструктури. Специално в бизнеспсихологията от значение е степента на развитие и функциониране на  една социална общност. За развита се приема онази група, чиито членове са удовлетворени от постигнатите резултати на фона на добър социално- психологически климат и оптимално  ръководство в групата.

Видове групи:

1. Според броя на членовете – малки и големи;
2. Според  контактите –     контактни           и                неконтактни

Лице в лице                          опосредствано

1. Според  създаването им – формални и неформални;
2. Според членуването – членове и референтна група ;
3. Дисперсни                                    и                 недисперсни            групи

Тези групи, членовете на които      не е задължително да се познават, но притежават характеристики, които позволяват останалите членове на обществото да ги познават, че са от тази група – циганите, КГБ, психоаналитиците от еди коя си школа.

Галина Андреева – СП

ГРУПА

ЛАБОРАТОРНА                                ЕСТЕСТВЕНА

Формира се за определен         изкустве                      реална

Експеримент

Демографска              голяма                      малка

Група – мъжете

Род. през1975г.орг- рана  неорг- рана разв.се  колектив

./аудитория/ /тълпа/

Представата на Макаренко за  колектив е долу – горе като екип у нас.Конфутерна група при САЩ- психофизическо допълване, взаимодействие. Макаренко в България се върна в наркокомуните.

Мьоде – три типа личности, които могат да бъдат открити в една група:1. положително насочените, активистите, които сплотяват групата, лидерите;2. отрицателно насочените;3. неутралните – могат да се включват в живота на групата, ако техните интереси съвпадат с интересите на групата.

Функции на групите-норматива, сравнителна, комуникативна, защитна.

В последните години все повече се говори в социалните науки за екип – малка група от 5-7 души, които синхронизират дейността си , взаимно се допълват според своята компетентност. Екипът израства от малката група и сформирането му е условие за успеха на работната група. В основата на екипната работа  лежат следните характеристики – толерантност, открита комуникация, отговорност, компромис, уважение към другите, грижа за другия, искреност, търпение – усещане за обща цел. В бизнеса от значение е лидерът на екипа. Той не е просто част от екипа, той е този, който ръководи, организира, помага, избира посоката, създава подходяща атмосфера за работа. Това е човекът, от който зависи съществуването на екипа.

Сравнителни характеристики между екип и група:

РАЗЛИЧИЯ                          ГРУПА                                           ЕКИП

1. В зависи-    Членовете смятат, че са събрани заедно   Членовете приемат своята неза-

мост от це -     по административни съображения,  не      висимост и независимостта на

лите                  са въвлечени в планирането на общи        другите, съзнават, че личните

цели. Работата на всеки член се приема    цели се осъществяват най-

като независима и отделна от остана-       добре в синхорн с целите на

лите.                                                               екипа, участват и в изработва-

нето на целите.

2. В зависи- Членовете са склонни да виждат само        Чувство за общност, за парт –

мост от          своята работа. Членуват в групата от        ньорство, за равнопоставеност и

членство-     позицията на наета работна сила.               силно желание да членуват в гру-

то                                                                                           пата.

3. В зависи-  На членовете се казва и се избира            Членовете помагат и допринасят

мост от на-   най- добрия подход в работата, но-           за постигането на целите, изпол-

чина на до-   ви предложения и идеи не се прие-          зва се уникалния талант на всеки

стигане на   мат                                                                 един от тях

целите.

4.В зависи-   Членовете се съмняват в мотивите на     Работи се в обстановка на доверие,

мост от ха-  колегите си, не разбират ролята на ос-    открито се изказва мнение и несъг-

рактера на   таналите в групата. Израз на мнение и    ласие. Въпросите се приветстват

взаимоот-   несъгласие се счита за пречка и разно –

ношения     гласия, които затормозяват работата.

5.В зависи-  Предпазливи, мнителни, липсва истин-  Откровена, искрена комуникация,

мост от ко-   ско подчинение и разбиране                   влага се усилие да се разбере глед –

муникация-                                                                      ната точка на другия,а не уеднаквя-

та                                                                                       ванията.

РАЗЛИЧИЯ                          ГРУПА                                           ЕКИП

6.В зависимост  На членовете се разрешава учас-  Членовете биват насърчавани да спо-

от груповата       тие в тренинги, обучения, но        делят наученото и екипът го прилага

дейност             прилагането в практиката е зат -   на практика

руднено.

7.В зависимост  Членовете се оказват често в        Конфликтите се приемат като нормал-

на справянето   конфликтна ситуация, нямат         но взаимоотношение, решава се нав –

с конфликтите  умения за решаване на конфли-    реме, конструктивно.

ктите. Конфликтът се разреша-

ва от ръководителя и то когато

има деструктивни размери.

8. В зависимост  Членовете не учавстват рав-    Членовете участват активно в обсъжда –

от ориентацията  ноправно във вземането на      нето на решенията, вярват в постигане-

към постигане     решенията. Конфронтиране-    то на резултатите и се конфронтират по

на резултатите.  се приема  за по- важно от         същество.

от постигането на резултат

ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДБОР.

Професионалното ориентиране е част от цялостната организация на жизнения път на личността, тъй като от него зависи професионалната реализация на всеки. Професионалната заетост на един човек е продължителна във времето дейност. Човек прекарва доста от времето си на работното място. Изборът на неподходяща професия може да се отрази до степен да предизвика сериозни соматични и психични отклонения.

Най- остро проблемът с професионалното ориентиране стои в юношеската и младежка възраст когато наред с въпроса кой съм аз и как ще се реализирам в професионално направление. Отговорите на тези два въпроса предначертават жизнените позиции, планове и перспективи. Затова една от основните задачи е да се установи професионалния интерес на личността. Проучването на професионалните интереси се разглежда в няколко направления:

1. Проучване на проявените интереси с оглед предпочитаната дейност, онова, което се вижда като интерес.
2. Проучване на изразените интереси, отнася се до декларирания интерес;
3. Проучване на изразените интереси – може или не може да се справя в практиката.

В този период проблемите са:

1. Честа смяна на интересите;

2. Заблуда относно успеваемостта в училище- ако имаш висока оценка в училище и на приемния изпит се смята грешно, че се справяш;

3. Амбициозни родители – болни амбиции, традиции;

4. Учителите, които подценяват или надценяват децата или децата харесват един преподавател или не и оттам определят отношението си към материята.

Необходимо е да се прилага комплексен подход при професионалното ориентиране, който включва:

1. Оценка от страна на специалистите какви са способностите на личността;
2. Попълване на възпосници, тестове за професионална ориентация;
3. Посещаване на консултативни кабинети по професионално ориентиране – към МОН;
   1. Набавяне на информация за предпочитаната професия – брошури и т.н.;
   2. Срещи с работещи дадена професия;
   3. Информация за заплащането и израстването в съответната област;
   4. Практическо изпробване пригодността на личността към дадена професия-  изработване на стратегия за постигане на желанието;
      1. Оценка на положителните и отрицателните страни на дадена професия.

За да се избере дадена професия е необходимо да се имат предвид следните предпоставки:1. Да имаме ясно очертана перспектива за бъдещето – следващите 3-5 години;2. Самопреценка за дадена професия- мога ли, искам ли, годен ли съм;3. Задълбочени познания за същността на професията;4. Съобразяване с традициите в семейството – много книги в къщи;5. Стремеж към определен статус;6. Материални облаги и възможности;7. Романтична представа за част от професията – например психологията.

Определят се три периода при избора на професия:

І период – фантазен, нереалична представа за това, което ще се случи;

ІІ период – пробен – осъзнаване на собствените интереси, способности и ценности;

ІІІ период – твърдо решение за избор на професия – реалистична част от професионалната ориентиране с изпробване на професионалната пригодност за дадена професия и професионален подбор.

Професионална пригодност означава способност за усвояване на която и да е професия и възможност за преход от едно стъпало към друго в усвояването и. Пригодността има статично и динамично измерение. Динамичното измерение включва: знания, умения, навици и привички, свързани с професионалната дейност. Статичното измерение  - типологични особености на личността, особености на психичната сфера, особености на интелектуалната сфера и особености на социалната сфера, мотивация, интереси, потребности.

Професионална пригодност означава съпоставка между степента на развитие на отделни качества, процеси и психични състояния от една страна и от друга страна – изисквания към дадена професия, изразени под формата на професионална характеристика /професиограма/. Професионалната пригодност има прогностичен характер и се измерва в три степени: благоприятен, относително благоприятен и неблагоприяте. Психолозите си носят риска за подобна констатация.

За да се изготви професионална характеристика трябва да се имат предвид психограмите и професиограмите. Професиогламите   дават характеристика за дадена професия, анализирайки всички нейни аспекти – икономически, медицински, хигиенни, психологически и социологически. Психограмата е аспект от професиограмата, включително – включва само психически анализ на професията. В професиограмата се изследват всички процеси в професионалната дейност и към тях се обособява необходимите качества и характеристики за оптималното им реализиране. При тях участва само психолог, а в професиограмите – екип. Използването им означава съобразяване с :1- Обстановката за работа –икономически исоциални измерения;2. Описание на трудовото поведение;3. Психологически анализ на работата/оценка на ролята на психичните процеси и функции при изпълнението на професията;4. социални характеристики на професията – значимост за обществото;5. психологическа типизация на професията;6. изводи и заключения, обосновка.

Видове професиограми:

1. Предназначени за професионално обучение – формулират се необходимите за професията умения и навици;
2. Предназначени за професионален изобр – формулират се изискванията от способности на личността за упражняване на професията, като е уточнен минимумът от способности, които трябва да притежава човек;
3. Предназначени за професионална консултация – обобщават се специалните изисквания за професията и къде може да се придобие квалификация;
4. Предназначени за професионално ориентиране – за специалисти, учители и родители, специални методитечски указания какво да се направи, ориентирането и консултирането.

Длъжностната характеристика е професиограма – минимумът от способности, обстановка, възнаграждение.

За адекватно професионално ориентиране е необходимо познание на психологията на професиите. Професията е обективна даденост и преди всичко е икономическа категория, която има психологически характеристики, свързани с труда и личността. Професията е съвкупност от специализирани и обособени професионални функции, придобити чрез обучение или в труда, включително специални знания, умения , навици и формирани способности, чрез които човек извършва обществено – полезна дейност. Във всяка професия има три елемента:1. Веществен – професионални функции;2. Субективен елемент – човекът и неговите способности;3. Обществен елемент – полезност за обществото. Класифицирането на професиите е трудно в зависимост от критерия, който се поставя:

1. Според американската психология в зависимост от обучението и развитието на интелекта се говори за висши, средни и низши професии;
2. Климов – в зависимост от застъпените степени на самостоятелност разглеждаме следните видове професии: човек – природа, човек- техника, човек- група, човек- знакова система, човек – художествени образи;
   1. В зависимост от възможностите за усвояване на дадена професия има няколко:1. Професия, която може да усвои всеки;2. Професия, която може да усвоят повечето хора;3. Професия, достъпна за определен кръг хора.

Ако се подходи психологически водещи характеристики в една професия са зензориката, сензорно- двигателната дейност, волевата сфера, интелектулани възможности, способностите за контрол, самоконтрол, планиране, комуникативната сфера.