Home Психология ДЕТСКАТА ГРАДИНА – МЕЧТА И РЕАЛНОСТ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ДЕТСКАТА ГРАДИНА – МЕЧТА И РЕАЛНОСТ ПДФ Печат Е-мейл

-Мамо, когато порасна искам да стана учителка! Моята Детска, обаче, ще бъде по- хубава, ще има голяма градина, а аз ще печеля повече от теб!

„Детската” или „Градината”- така я наричат децата, родителите, а много често и ние- учителите. Така я нарича дъщеря ми, а преди нея и синът ми.  За всички, обаче, тя е различна- извор на положителни емоции и преживявания, на страхове и неудовлетвореност. Тя е „спасител”, „единствен изход”, „ежедневие” и „реалност”,  или „мечта”.

Детската градина е мястото, където децата изкарват един работен ден заедно с учителите и т.нар. лелки, осъществявайки първите си крачки в системата на българското образование. Там те се сблъскват с ясните и категорични правила на структурираната програма, имащи за цел тяхната подготовка за успешно реализиране на ролята им на съзнателни членове на нашето съвременно общество. Това е мястото, където се осъществява образователно- възпитателната работа, свързана със социално- педагогическото общуване, специфична като предмет и съдържание.

Идеята на Детската градина, като предназначена, както за първоначална социализация на децата, обучението им в общуване с връстници, така и за масово, общодостъпно решение на заетостта на техните родители, продължава да се осъществява в зависимост от различните социо-икономически условия. Именно на тази идея е подчинено и тяхното работно време, съвпадащо с това на болшинството професии: от 7:00 до19:00 часа, пет дни в седмицата. Именно поради и въпреки тази идея, в последните години, броят на децата в обособените спрямо възрастта групи нараства, достигайки не рядко и непосилното за работа число от 32. Така постепенно се достига до изкривяване на първоначалния замисъл за осмислена, съдържателна и активна работа с децата, доближавайки се до обслужване по-скоро на идеята за „гарантирано безопасен престой” или прехвърляне на отговорността за възпитанието на децата като цяло, изповядвани често от някои родители. Големият брой на децата, което е реалност, се явява правопропорционален на намалено качество на работата. От друга страна, тази бройка е такава, основно в големите градове, което следователно води до недостиг на места в детските заведения(превръщайки ги в мечта за някои родители) и недостиг на деца в малките селища- съответно „излишък” от персонал!

Към настоящия момент детските заведения в нашата страна се променят динамично, макар и неравномерно и непоследователно във времето. От ден на ден те стават по- привлекателни и по- уютни, придобивайки нов, а често и модернистичен облик или възвръщайки си онзи, който беше загубен с политическите и икономически промени. Тези промени, обаче, според много колеги, обхващат също основно големите градове и остават мечта за учителите, децата и родителите в малките! Реалността на всички, ангажирани в системата на детските заведения, е свързана с липси! Най- често те са материални- липса на достатъчно дидактически материали, необходимост от заплащане на учебните тетрадки,  липса на информационни и други технологии, улесняващи процеса на работа. Тези материални липси са пряко свързани с духовните и ментални постижения, както на децата, така и на нас-учителите. Но! Тези липси, мотивират всички ни- родители, деца, учители- да проявим творческите си заложби и да адаптираме, както себе си, така и условията, в които работим и материалите, с които учим, към реалността.

Учителската професия не би могла да се приравни до съответното образование. Тя е свързана не само с теоретичната и практическа подготовка на специалиста, но и с неговите личностови черти и характеристики. Удовлетворението от работата е важно за всички професии. То се определя, както от добре изпълнените задължения, така и от получените за това възнаграждения. Последните не са само финансови, но и емоционални. Недостатъчното заплащане принуждава много от нас не просто да мечтаят за по- високо такова, а да предприемат конкретни действия, поемайки допълнителни, често свързани с друга  професия, трудови ангажименти. Въпреки това, съдействието на родителя, усмивката на детето, подадената за поздрав ръка, уважения от ръководството успех, много по- често стават незаменимото гориво на ефективната преподавателска дейност.

Детската градина- тя съществува и все повече се доближава до реалността, съобразявайки се с нея! Нови закони, нови условия за труд, нови деца и нови родители! Това доведе и до необходимостта от предлагане на допълнителни дейности като танци, чуждоезиково обучение, спорт и др. Тези активности, обаче, са достъпни за едни и непосилни за други, тъй като се реализират от външни специалисти, а не от щатните такива. Противно на общоприетото твърдение, че учителите учат другите, а те не искат да се учат, ние винаги се учим- от децата, които чуваме, от родителите, с които активно разговаряме и включваме в различни дейности, от личния си живот, от курсовете, които ни се предлагат и до които не винаги ни допускат.

Детската градина- такава, каквато  я вижда моята дъщеря или такава каквато е сега? Защо иска да бъде учителка? Защото желае да прилича на мен или за глухото момиченце, на което помага и което нарича своя приятелка? Всички деца са еднакви! Нека бъдат заедно и нека детската градина никога не бъде реалност за едни, а мечта за други!

 

WWW.POCHIVKA.ORG