Home Право Ликвидация на търговците

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ликвидация на търговците ПДФ Печат Е-мейл

ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВЦИТЕ –

ПРОЦЕДУРА И ПРАВОМОЩИЯ НА ЛИКВИДАТОРА

1. ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА

Преобразуването, както прекратяването и ликвидацията на търговското дружество водят до сериозни промени в живота на дружеството, които по правило са съпроводени с промяна в правосубектността му.

В тази материя има няколко термина, в които се влага различно съдържание. Тяхното изясняване има ключово значение за разбиране на същността на явленията. Това са термините прекратяване, ликвидация, заличаване, преобразуване, несъстоятелност и банкрут.

Прекратяването е двузначен термин. Основното значение е преустановяване на търговската дейност на дружеството, което означава, че то продължава да съществува като юридическо лице, но не може повече да сключва търговски сделки. От момента на прекратяването дружеството влиза в нова фаза на съществуването си – фазата на ликвидацията.

Второто значение на „прекратяване” е равнозначно на юридическата смърт на дружеството. От момента на прекратяването дружеството преустановява съществуването си и повече не е субект на правото.

Ликвидацията е фаза от живота на дружеството. В тази фаза то влиза след прекратяването му (преустановяване на търговската дейност). Целта на ликвидацията е да се приключат висящите правоотношения и дружеството да бъде подготвено за неговото заличаване, след което ще се прекрати съществуването му.

Заличаването завършва фазата на ликвидацията. След като се постигнат задачите на ликвидационното производство, дружеството трябва да бъде заличено в търговския регистър. Със заличаването то престава да съществува като субект на правото.

Преобразуването може да се схваща в широк и тесен смисъл. В тесен смисъл преобразуването е превръщане на един вид дружество в друг. Дружеството прекратява дейността си, като на негово място възниква ново дружество. В широк смисъл на преобразуването се включват и формите на реорганизация – вливането, сливането, разделянето и отделянето.

Несъстоятелността настъпва, когато дружеството (или друг търговец) не е в състояние да посреща паричните си задължения по търговски сделки. Предполага се, че дружеството няма достатъчно имущество, за да покрие задълженията си към кредиторите, което изисква особени мерки за защита на интересите на кредиторите.

Банкрутът е на лице, когато търговецът умишлено (умишлен банкрут) или по непредпазливост (непредпазлив банкрут) се доведе до състояние да не може да изпълнява задължения по търговски сделки. С това той уврежда кредиторите си предстой уреждане на банкрута като престъпление в Наказателния кодекс.

2. ЛИКВИДАЦИЯТА КАТО ФАЗА, ЕТАП ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО

Терминът „ликвидация” произхожда от латинското liguefasere, което означава изготвяне или уреждане на сметка. Ликвидацията е правна форма за довършване делата на преустановилото търговската си дейност дружество, осребряване на имуществото му, изплащане на дълговете му, разпределяне на остатъка от чистото му имущество между съдружниците и подготвяне на дружеството за заличаването му от търговския регистър като субект на търговското право.

Ликвидацията следва прекратяването на активната търговска дейност на дружеството и е последният етап от неговото съществуване. При едноличния търговец не се провежда ликвидационно производство, тъй като след преустановяване на търговската му дейност и заличаването му от търговския регистър съществува субект – физическото лице, което е носител на възникналите във връзка с упражняването на търговското занятие права и задължения. Различно е положението при търговските дружества. Търговските дружества от момента на заличаването им от регистъра престават да бъдат субект на правото. Това налага наличието на ликвидацията като фаза от съществуването на дружеството, през която да се осребрят активите на дружеството, да се изпълнят дружествените задължения и евентуалният остатък от дружественото имущество да се разпредели между съдружниците. След като дружеството вече не е носител на права и задължения, може да се престъпи към заличаването му от търговския регистър като юридическо лице.

Като етап от съществуването на търговското дружество ликвидацията се отличава с целите, които преследва. Преди започване на ликвидационното производство дейността на дружеството е насочена към сключване на търговски сделки с оглед извличане на печалба.

Рачев Ф. Търговско право, Университетско издателство „Стопанство”, С. 1999г. с254 приема, че при учредяването на дружеството основната цел на съдружниците е да обединят своите капитали в дружеството, за да може да се извършва по-голяма по обем стопанска дейност, докато при ликвидацията на дружеството основната цел на съдружниците е да си получат обратно вложените капитали (парични или други средства). Казаното е приложимо само по отношение на капиталовите търговски дружества, т. е. излиза, че извън приложното поле на ликвидацията остават персоналните търговски дружества. Този извод е в противоречие с правните норми на гл.17 от търговския закон, които уреждат ликвидацията на всички търговски дружества. Изложената по-горе теза не може да бъде споделена и поради обстоятелството, че дори при капиталовите търговски дружества съдружниците имат право не да получат първоначално вложените от тях средства, а част от дружественото имущество под формата на ликвидационни дялове.

3. ЛИКВИДАЦИЯТА КАТО ПРОИЗВОДСТВО

Законодателят разглежда ликвидацията като производство – чл.156 ал.1, чл.272а и 272б ТЗ, чл.123 т.4, чл.124 ал.4, чл.127, 129 ЗКИ, чл. 122 ал.1, чл.123 ал.1, чл.125 КЗ и др. То представлява верига от последователни действия, насочени към определена цел. Тези признаци са на лице и при ликвидацията като правно явление. При нея се осъществяват поредица от действия, насочени към постигане на следните цели – осребряване на дружественото имущество, удовлетворяване на кредиторовите вземания, разпределяне на ликвидационни дялове между съдружниците и заличаване на дружеството от търговския регистър.

Осъществяваните от кредиторите действия са както процесуални – подаване на искови молби, участие в съдебни заседания, сключване на съдебни спогодби, обжалване на съдебни решения, предприемане на действия по принудително изпълнение във връзка с издаден в полза на прекратеното дружество изпълнителен лист и др., така и материалноправни – сключване на сделки за довършване на текущите дела на дружеството или осребряване на дружественото имущество.

Ликвидацията не е нито съдебно, нито административно производство. То се провежда от субекти на частното право, които не разполагат с властнически правомощия. Намесата на окръжния съд по седалището на прекратеното дружество или на длъжностното лице и регистрацията (в качеството му на административен орган) се проявяват в следните хипотези: 1)При обявяване на вписвания на определени обстоятелства, свързани с ликвидацията, за нищожни, недопустими или установяване несъществуване на вписани обстоятелства. В случая се образува исково производство въз основа на предявен установителен иск по чл.29 ЗТР; 2)При накърняване интересите на съдружниците в следствие действия на ликвидаторите, например нарушаване на правото на ликвидационен дял при неизплащане на дължимия размер, съгласно дружествения договор, респективно устава (чл.71 ТЗ), разпродаване на безценица на имуществото на дружеството (чл.266 ал.6 ТЗ). В тези случаи се откриват съответни искови производства въз основа на предявен иск по чл.71 ТЗ, с които се атакуват действията на ликвидаторите, окръжният съд се произнася относно обстоятелството на лице ли е засягане на съответни членствени права. В хипотезата на чл.266 ал.6 ТЗ съдът решава въпроса относно отговорността на ликвидаторите за вреди, причинени от дружеството; 3)При назначаване на ликвидатори в хипотезите на чл.266 ал.4 ТЗ и чл.70 ал.3 ТЗ.

В правната литература някои автори определят ликвидацията като охранително производство. Охранително е това производство, което се движи от държавен орган или нотариус и е свързано с постановяване на охранителен акт. При ликвидацията тези елементи не са налице. Ликвидационното производство се осъществява от ликвидаторите, които действат като представителен орган на дружеството. В него не се постановява охранителен акт, който да е акт на съдействие при упражняването на граждански права – ликвидаторите извършват различни по правното си естество актове (подаване на искови молби, свикване на общи събрания, сключване на сделки, изпълнение на задължения и др.).

4. ЛИКВИДАЦИЯТА КАТО ДЕЙНОСТ НА ЛИКВИДАТОРИТЕ

Дейността на ликвидаторите намира проявление при осъществяване на техните функции – вътрешни и външни. Първите са свързани с управлението на търговското дружество и регулирането на вътрешните отношения в дружеството. Във връзка с осъществяването на тези функции ликвидаторите отговарят за воденето на търговските и дружествени книги (книга за дружествените дялове, книга на поименните акционери), търговската кореспонденция, следят счетоводната отчетност и финансово състояние на прекратеното дружество, свикват и организират провеждането на заседания на ръководния орган на дружеството, отговарят за редовното водене на протоколната книга и др.

Външните функции се реализират във връзка с отношенията, възникващи между дружеството в ликвидация и третите лица – довършване на висящите дела на прекратеното дружество, събиране на вземанията му, осребрявания на имуществото му. В изпълнение на тези функции ликвидаторите представляват дружеството пред останалите участници в търговския оборот и пред съответните държавни, съдебни и арбитражни органи.

5. ЛИКВИДАЦИЯТА КАТО ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ (СЪСТОЯНИЕ,СТАТУС) НА ДРУЖЕСТВОТО

В литературата е спорен въпросът относно правната природа на търговското дружество във фазата на ликвидация. Според част от авторите не съществува тъждество между действащото дружество и дружеството в ликвидация. Те приемат, че второто се явява правоприемник на първото, като запазва идентичността на съдружниците (но с променен правен характер на членството) и единството на имота.

Следва да е присъединим към второто разбиране. Дружеството в ликвидация е идентично с дружеството преди осъществяването на юридическия факт, водещ до преустановяване на активната му търговска дейност. Променя се неговата насоченост – от придобивно, печелившо дружество те се превръща в ликвидиращо се дружество. Вместо да упражнява търговия с оглед извличане на печалба, то се стреми да приключи създадените между него и третите лица правоотношения.

Ликвидиращото се дружество обаче може да сключва нови сделки, ако са необходими за довършване на текущите или чрез тях се осъществяват целите на ликвидацията. Този извод произтича от чл.268 ал.1 ТЗ. Съгласно тази разпоредба, кръгът на сделките, извършвани от ликвидаторите, е ограничен. Позволените правни действия в процеса на ликвидацията са определени не с оглед тяхната правна квалификация (дали ще бъде договор за продажба, замяна, цесия, запис на заповед или друг вид сделка), а с оглед на стопанското им предназначение – превеждане в наличност на дружественото имущество и подготвянето му във вид, годен за погасяване задълженията на кредиторите. Посоченото ограничаване на представителната власт на ликвидаторите влияе на правоспособността на дружеството в ликвидация. След като ликвидаторите не могат да сключват придобивни сделки, то следователно дружеството не може да извършва действия, свързани с осъществяването на активна търговска дейност, т.е. то се явява с ограничена правоспособност.

6. ПРАВНА УРЕДБА

6.1. ОБША ПРАВНА УРЕДБА

Общата правна уредба на ликвидацията на търговските дружества се съдържа в глава 17 на ТЗ. То се изразява в това, че влизайки в ликвидация

  • Дружеството преустановява дейността си.
  • Трябва да се уредят всички задължения, респективно вземания.
  • Трябва да се приключат всички висящи съдебни дела т.е. всички висящи правоотношения да се прекратят (уредят).
  • Ликвидацията трябва да се извърши в срок, определен от ОС на ООД или АД, а за останалите търговски дружества – чрез единодушно решение на неограничено отговорните съдружници – чл.266 (2).

Ликвидацията е едно производство, което е уредено с императивни правни норми – представителната власт на ликвидаторите, защитата на кредиторите, прекъсването на ликвидационното производство в случай на неплатежоспособност на дружеството. С оглед изпълнението на публично правните задължения на дружеството в ликвидация намират приложение нормите на административното и данъчно право.

6.2. СПЕЦИАЛНА ПРАВНА УРЕДБА

Специална правна уредба на ликвидацията законодателят е предвидил по отношение на някои търговски дружества – ООД (чл.156 ТЗ), търговска банка и дружество за електронни пари (чл.122 – 130 от Закона за кредитните институции), застрахователно дружество (чл.119 – 128 от Кодекса на застраховането), лечебно заведение (чл.55 и сл. от Закона за лечебните заведения), дружество за допълнително социално осигуряване (чл.325 от Кодекса за социално осигуряване), здравно осигурително дружество(чл.99в от Закона за здравното осигуряване), дружество със специална инвестиционна цел (чл.16 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел), стокови борси и тържища (чл.21 от Закона за стоковите борси и тържищата) и други. По принцип това са търговски дружества, които осъществяват дейност, за която се изисква съответно разрешение от административен орган и по отношение, на която е предвидено осъществяване на държавен надзор. С оглед на това правната уредба на ликвидацията на тези дружества се състои предимно от императивни правни норми

7. ВИДОВЕ ЛИКВИДАЦИЯ

С оглед действащото законодателство можем да говорим за доброволна и принудителна ликвидация.

7.1. ДОБРОВОЛНА ЛИКВИДАЦИЯ

Доброволна ликвидация е на лице, когато прекратяването на търговското дружество е следствие на волеизявленията на съдружниците (акционерите, обективирани в решение на ръководния орган или в учредителния акт чрез включване на клаузи относно прекратително условие или срок). Тя се характеризира със следните белези:

  • Назначаването на ликвидаторите става от съдружниците.
  • Те определят тяхното възнаграждение, както и срокът, в който трябва да се проведе ликвидационното производство
  • Ликвидаторите се отчитат за дейността си само пред ръководния орган на дружеството.

Сарафов П. приема, че ликвидацията е доброволна, когато настъпва по силата на самостоятелно взето решение от страна на съдружниците поради целесъобразност, изчерпване предмета на дейност, изтичане на определен срок, вътрешни неразбирателства или ако други важни причини диктуват това. В някои хипотези откриването на процедура по доброволна ликвидация е обусловено то допълнително разрешение на административен орган. Такова е необходимо при прекратяване на застрахователно акционерно дружество, на здравно осигурително дружество, по решение на общото събрание на акционерите. Съответното дружество подава искане до комисия за получаване на разрешение. Към искането се представя план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни или здравноосигурителни договори и предложение за ликвидатор.

7.2. ПРИНУДИТЕЛНА (НАСИЛСТВЕНА) ЛИКВИДАЦИЯ

Принудителната ликвидация се провежда, когато дружеството престава да извършва придобивни сделки вследствие на постановено съдебно решение или административен акт. До принудително ликвидация се стига при отнемане на лиценза за извършване на съответна търговска дейност или при прекратяване на дружеството въз основа на съдебно решение, когато дейността му противоречи на законовите изисквания т.е. съдът решава кога да се прекрати дружеството (чл.70 ТЗ, чл.95, чл.155, чл.252 т. 4-6 ТЗ). С постановяване на съдебния акт се открива производство по принудителна ликвидация.

Прекратяването на дружеството въз основа на съдебно решение е предвидено и с оглед защита на дружествените членове – чл.95 и чл.155 т.1 ТЗ. В хипотезата на чл. 155 т.1 ТЗ съдебно прекратяване се налага поради факта, че съществуват противоречия между съдружниците, които затрудняват вземането на решения от страна на ръководния орган, поради което се блокира дейността на дружеството.

Законодателят предвижда прекратяване на дружеството въз основа на съдебен акт и с оглед защита интересите на конкретни кредитори. Когато личен кредитор на неограничено отговорен съдружник е насочил изпълнението на вземането си върху дела на съдружник и не е успял да се удовлетвори от движимото му имущество, той може да иска прекратяване на дружеството чрез предявяване на иск условие да се уважи искът е кредиторът да не е  събрал вземането си по време на процеса. До прекратяване на търговски дружества се стига и след отнемане на лиценза им за извършване на търговска дейност. Разрешителен режим е въведен спрямо дружества, чиято дейност е под държавен надзор – банки и дружества за електронни пари, дружества със специална инвестиционна цел, здравноосигурителни дружества, застрахователни дружества, инвестиционни дружества, дружества за допълнително социално осигуряване, стокови борси и тържища и други. Отнемането на лиценза е акт на надзорно въздействие, който по същността си представлява принудителна административна мярка, чиито последици се изразяват в лишаване от правото на извършване на определена търговска дейност. Преустановяването на тази дейност води до прекратяване на съответното търговско дружество и откриване на производство по принудителна ликвидация. Ликвидаторите се назначават от окръжния съд по седалището на прекратеното дружество или от съответния административен орган.

8. ЛИКВИДАТОР НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО. ПРАВОМОЩИЯ НА ЛИКВИДАТОР

Ликвидатор може да бъде само дееспособно физическо лице той се назначава от съда, задължително името му се вписва в търговския регистър. Ликвидаторът задължително представя съгласие, че е съгласен да бъде ликвидатор и представя спесимант от подписа си (нотариално заверен). За срока на ликвидация  той има управителни и представителни функции (старият управител се заличава). При доброволната ликвидация ликвидаторът се избира ,това изискване произтича от разпоредбата на чл.266 ал.2 на ТЗ.

Задълженията на ликвидатора са:

  • Трябва да отправи покана към кредиторите да уредят вземанията си – отправят се писмено, обнародват се в Държавен вестник – чл.267
  • Да управлява и представлява дружеството през цялото производство на ликвидация. Чл.269 (2) – Ако са назначени двама ликвидатори, те могат да представляват дружеството само заедно, не и по отделно.
  • Няма право да сключва нови сделки от името на дружеството (има право да сключва такива сделки само доколкото те са свързани с осребряване на имуществото – чл. 268 ал.).
  • Да състави баланс на дружеството към момента, в който той е назначен за ликвидатор и в края на всяка година, докато тече ликвидационното производство, да състави баланс и ликвидационен отчет за своята дейност  чл.270

Чл.272 е норма за защита на кредиторите на едно дружество в процес на ликвидация. Имуществото на дружеството се разпределя, при условие, че са изминали шест месеца от дена, в който ликвидаторите са обнародвали поканата до кредиторите. Когато някой от тях, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се слага в банката на негово име. В случай, че някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.

Основна цел на ликвидатора е да осребри имуществото – всички движими и недвижими вещи да намерят своето парично изражение. Съгласно чл.268 (2) по изключение на отделен съдружник вместо пари може да се предложи отделен обект от ликвидационното имущество, ако има съгласието на другите съдружници и кредитори (прилича на даване вместо изпълнение – от облигационното право).

Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разделя между съдружниците, само ако са минали шест месеца от обнародването на поканата към кредиторите.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG