Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нормативна уредба: гл. 8 - Осиновяване, чл. 77-109 от СК от 2009 г.

Осиновяване. Общи положения

Осиновяването е чисто правна връзка, която има за цел да наподоби връзката между родител и дете. То е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка. Налице са волеизявления, насочени към пораждането на правни последици. Правните последици, към които са насочени волеизявленията на лицата са императивно определени в закона.

Понятието за осиновяване може да се разглежда в два аспекта: юридически факт, който поражда връзката и самото правоотношение между родител и дете. Предназначението му е да се защити интереса на осиновеното дете. По нашето право може да се извършва само на непълнолетно дете, тъй като целта на осиновяването, е грижа за детето.

Производството по осиновяване е охранително съдебно производство. То е безспорно производство, съдът не разрешава съдебен спор. Съдът следва да осигури еднопосочната воля на участващите лица и да окаже съдействие за постигане на желания резултат. Ако в хода на производството възникне спор, осиновяване не може да се извърши.

Осиновяването може да се извърши както от български гражданин, така и от чужденец с обичайно местопребиваване в Република България ( чл. 99).

Общи предпоставки за осиновяването.

Осиновяваният трябва да не е навършил 18 г., според чл. 77, ал.1 от СК – да не е навършил 18 г. към деня на подаване на молбата за осиновяване, да не е вече осиновен., като в ал. 2 е казано, че близнаци се осиновяват заедно, освен ако в 6 мес. срок от вписването им в регистъра за осиновяване, те не бъдат осиновени, а ако имат емоционална връзка помежду си братя и сестри могат да се осиновяват заедно – ал. 3.

Осиновяващият според чл. 78 от СК трябва да е дееспособен, да не е лишен от родителски права /чл. 132 СК/.

Разликата във възрастта между осиновяващ и осиновяван да е минимум 15 години- чл.79. Изключение има само ако осиновяват двама съпрузи, при които е достатъчна разлика във възрастта само при единия. Ако едно лице осиновява родното дете на съпруга си също не се изисква минимална разлика. На практика в тези случаи съдът преценява в интерес на детето.
Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри, т.е. близки роднини, при които ще се изкривят реалните отношения чл. 80, ал. 1. Ако родителят е само биологичен такъв с неустановено майчинство може да избира между осиновяване и иск за установяване на произход. Чл. 80, ал. 2 установява възможност за осиновяване относно внук, роден извън брак или ако родителите са починали, като съдът разрешава с оглед интересите на детето. Спорно е положението ако е починал само единият родител.

Предпоставки за осиновяване.

При липса на съгласие осиновяване не може да се извърши. Съгласие трябва да дадат спор. Чл. 89:

-      осиновяващият

-      осиновяваният, ако е навършил 14 г.

-          двамата родители на осиновявания, само ако са известни и живи. Съгласието на майката може да се даде най- рано 30 дни след раждането.

-          на съпрузите на осиновяващия и на осиновителя, даже и в случай ако са поставени под ограничено запрещение

-          на осиновявания, ако не е навършил 14 г., но е навършил 10 г. и се изслушва от съда спор. Закона за закрила на детето

-          на родителите на осиновявания, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или са лишени от родителски права, като тук пълно запретеният не се изслушва.

-          на попечителя/ настойника, ако детето няма родители

Тези мнения и съгласия се дават пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото съгласие не е обвързано с материална облага.

Освен задължителните предпоставки съдът преценява семейното и имотното състояние на осиновителите, трудовото им положение, здравословното им състояние – физическа и психическа годност, разглеждат се възрастовите ограничения. Изслушва се заключението на общинските служби за обществено подпомагане. В заседанието задължително участва и прокурор, който се произнася със заключение. По искането за осиновяване се Окръжният съд се произнася с мотивирано решение, взето в открито заседание при закрити врата в 14 - дн. срок от постъпване на молбата за осиновяването (чл. 97). Решението естествено може да бъде обжалвано от прокурора и даващите съгласие лица по реда на чл. 98 пред Апелативния съд в 7 –дн. срок от обявяване на решението, като новото решение е окончателно.
Допуска се и съгл. Чл. 92 родителят да оттегли предварително дадено съгласие за осиновяване със заявление, подадено до дирекция „Социално подпомагане”.

Възможно е осиновяване без съгласие на родителя ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин, и ако детето е настанено в специализирана институция и родителят до срок от 6 мес. от датата на настаняването без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или настаняване на детето в семейство на роднини или близки (чл. 93).

Видове осиновяване.

Според чл. 100, ал.1 осиновяването е пълно или непълно.

При пълното осиновяване целта е детето да се приравни на родно дете на осиновителите, прекратяват се правните връзки с рожденните родители и всички други роднини, възникват нови между осиновителите, техните роднини и детето.  Осиновяването е пълно спор. Чл. 100, ал. 2 когато осинонвяваният е дете на неизвестни родители, когато родителите са дали предварително съгласие за осиновяване, в случая на чл. 93, като във всички останали случаи се стига до определяне на осиновяването от лицата, посочени в чл. 89. Още с допускане на осиновяването съдът с решение разпорежда да се издаде нов акт за раждане, в който за родители се вписват осиновителите; има задължителна промяна на бащиното и фамилното име на детето; собственото име на детето може да се промени по желание на родителите и със съгласие на детето, ако е навършило 14 г. Съставя се нов акт за раждане от длъжностното лице по гражданското състояние, в който осиновителите се посочват като родители. Първоначалният акт за раждане се съхранява, но престава да бъде публичен, пази се за случаи на прекратяване на осиновяването. Тези въпроси са уредени в ЗГР. Осиновителят придобива пълната съвкупност от родителски права в пълния им обем по чл. 122 и сл. СК. Може да бъде ограничаван или лишаван от родителски права в определени случаи, ако не спазва задълженията си. Поражда се задължение за издръжка по отношение на лицето. При осиновяването на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, както и между осиновения и неговите низхидящи, се запазват, като в акта за раждане на осиновения се вписват данните на осиновителя ( чл. 103). Детето става наследник по общите правила като родно дете. Прекратяват се връзките с родителите на осиновеното дете, както и с неговите низходящи (чл. 101, ал.1). Прекратяването на връзката с рождените родители и роднини не е съвсем пълна:

остават пречките за брак с  рожденните роднини поради родство, а ако такъв брак бъде сключен поради незнание, то той ще бъде унищожаем. „Новите” роднини не могат да встъпват в брак по съребрена линия до втора степен, а не както обикновено до четвърта. Дирекция „Соционално подпомагане” по настоящия адрес на осиновителя в продължение на 2 год. от осиновяването на детето наблюдава отглежането му и зачитането му на законните права и интереси (чл. 104).

При непълното осиновяване възниква връзка между осиновителите и детето и евентуалните му низходящи. Налице е само лична връзка осиновител – осиновен. Не се прекратяват връзките с рождените роднини и те съгл. чл. 102, ал. 2 дължат издръжка ако осиновителят  е в невъзможност да я дава . Използва се между близки хора. Не се прави нов акт за раждане, прави се само отбелязване в съществуващия. Има възможност за промяна на имената, но това не е задължително. Осиновителят придобива родителски права и задължения, той става основният им носител. По принцип издръжка дължи осиновителят, но ако той не може да я дава, се търси рожденият родител  или друг роднина или близък. Съгл. чл. 102, ал. 1 при непълното осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи и осиновителя от друга страна, правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им ппо произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Има пречка за брак между осиновен и осиновител и възходящите и низходящите им. Относно проблема за наследяването детето наследява и рождените си роднини, и осиновителя, но рождените родители не могат да наследяват осиновения. Ако детето почине го наследява осиновителя.
Може да се избира пред пълно и непълно осиновяване, като това зависи от лицата, които трябва да дадат съгласие. Задължително пълно осиновяване има в 3 хипотези. При липса на единодушие съдът въобще не допуска осиновяване, това е така, защото произвоството е охранително и съдът не решава спор. Има регистри към регионалните дирекции „Социално подпомагане” на децата и желаещите за пълно осиновяване, съвети по осиновяване към същите тези дирекции, чл. 94. Начинът за определяне обаче е много неясен – при отказ за осиновяване това се отразява на осиновителя. Ако за едно дете бъде отказано осиновяване от трима българи, то се записва в регистър към Министерството на правосъдието за международно осиновяване. Записването в регистрите става по административен ред. Ако се касае за дете, което не подлежи на задължително осиновяване, вписването става чрез районния съд след сезиране от директора на регионална дирекция „Социално подпомагане или от районния прокурор. Възможно е родителите /попечителят и настойникът/ да подадат молба до съда чрез горните два сезиращи органа за включване на детето им в регистъра за пълно осиновяване. Законът не е уредил реални критерии, по които да се води районния съд.

Лицата, които желаят да осиновят, сами се обръщат към РДСП, която започва тримесечно проучване на лицата. Като резултат се изготвя доклад, въз основа на който директорът на РДСП издава Административен акт.. При отказ актът подлежи на обжалване по реда на АПК. Вписването се извършва за 2 години и ако в този срок лицето не осинови, то подлежи на нова анкета.
На следващ етап Съветът по осиновяване намира дете и ако осиновителят го хареса, подава заявление за осиновяване пред Окръжния съд, който започва процедура по осиновяване. Осиновяването се осъществява с влизане в сила на решението и действа до прекратяването му – чл. 109.
При непълно осиновяване компетентен е съдът по постоянния адрес на молителя/ осиновителя по общите правила на ГПК.

Осиновителите или навършилият 16 г. осиновен могат да поискат от окръжния съд постановил решението за осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения ( чл. 105).

Прекратяване на осиновяването

В един единствен случай прекратяването е автоматично - при непълно осиновяване, когато почине единственият или и двамата осиновители, както и самия осиновен, като преживелият наследява починалия, а в останлите случаи прекратяването става от съда. При пълно осиновяване автоматично прекратяване не може да има, защото има и връзка между осиновения и роднините на осиновителя. В случай на смърт на осиновителя, пълното осиновяване може да се прекрати по съдебен ред, като право на иск имат осиновеният, неговият настойник/ попечител, рождените родители на детето и прокурора, когато единственият или двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършилл пълнолетие и това се налага от нрговите интереси (чл. 107). Всичко това е основание за орекратяването на осиновяването при смърт.

Възможно е и смъртта на осиновителя или на осиновения да настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по повод тейко провинение, след което делото се продължава от наследниците на ищеца по закон и завещание и виновният преживял не наследява починалия – чл.108. Спор. Проф. Ненова ако няма наследници процесът може да бъде продължен от държавата.

Основанията за прекратяване на осиновяването са изброени в чл. 106:

т. 2 от ал. 1 е най-често срещаната, законовата формулировка прилича на тази при уредбата на развода - законът не се интересува от конкретните причини и посочва само една от възможните причини – тежко провинение, което е противоправно и виновно, като не е необходимо да е престъпление, както и при други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Правото на иск пред Окръжния съд принадлежи на всяка една от страните и прокурора и това основание се прилага и за двата вида осиновяване.

т. 1 от ал. 1 – при унищожаемост, основанията са изчерпателно изброени.

Ал. 2 - правото на иск за унищожаване на осиновяването поради липса на съгласие принадлежи единствено на лицето, чието съгласие не е взето в едногодишен срок от узнаването, а за осиновения след навършването на 18 г. Тези правила се отнасят и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, а за останалите пороци съгл. ал. 3 – активно легитимирани, за да подадат иск са осиновения, осиновителя, рождените родители на осиновения, като не се изисква срок.

ал. 8 – само при непълно осиновяване може по взаимно съгласие чрез охранително производство да се прекрати от районния съд, като и двете страни трябва да са дееспособни.

Ал. 6 – може прокурорът да поиска ако е засегнат обществен интерес

По ал. 3 и 4 право има и дирекция „ Социално подпомагане” ако осиновяването противоречи на интереса на осиновения.

Съгл. чл. 119 при международното осиновяване прекратяване може да поиска министъра на правосъдието.

Съгл. чл. 105, ал. 2 решение за осиновяване може да се обжалва от осиновителите и осиновения и да се протестира срещу прокурора, който има много важно значение за процеса.

Действие на осиновяването

Самото прекратяване има действие занапред, в бъдеще, а не с обратна сила, създадените връзки се прекратяват, а прекратените се възстановяват. Новият акт за раждане, създаден за осиновяването се обезсилва, изважда се старият, придобиват се старите имена на детето. Възникналите дотогава права се запазват и се възстановяват наследствените права, като се възстановява и семейноправната връзка и родителските права и задължения.