2.3.3.Борба за съществуване.

Въз основа на многобройни­те наблюдения в природата и земеделската практика на Дарвин прави впечатление, че мла­дите индивиди от всеки вид са по-многобройни от възрастни­те. Всеки вид е в състояние да създава по-многобройно по­томство в сравнение с броя на индивидите, достигнали полова зрелост.

От друга страна, Дарвин ус­тановява, че броят на полово зрелите индивиди в дадено местообитание остава непроменен в продължение на години. Из­водът, който той прави, е, че се раждат огромно количество ин­дивиди, но до възрастно състо­яние преживяват малко от тях.

През пролетта в различните водоеми например се излюпват стотици попови лъжички, но много малко от тях доживяват до жаби. Незначителен брой от излюпените малки рибки в ре­ките достигат полова зрелост и оставят потомство. Огромното мнозинство от младите индиви­ди от всеки вид измират. При­чината за това според Дарвин е следната: живите организми се изменят непрекъснато. Запаз­ват се само измененията, които дават някакво предимство на притежаващите ги индивиди при намирането на храна и дру­ги необходими условия за жи­вот. Тъй като организмите са много плодовити, а условията за живот — ограничени, в при­родата се води борба за същес­твуване. В нея голяма част от младите организми измират.

За илюстриране на тази своя идея Дарвин прави теоретични из­числения, които показват, че ако нямаше такова масово унищожава­не на индивидите, за кратко време по Земята не би останало място за тях. Ако едно растение например дава по 2 семена за година, само за 20 г. потомството му ще наброява вече 1 млн. индивида, а за още 20 г. ще покрие цялата суша. Ако се за­пази цялото потомство, за кратко време всички водоеми ще се запъл­нят с есетрови риби, защото есет­рата хвърля 6 млн. оплодени хайверени зърна всяка година. Висока численост на вида може да се поддържа дори и при мини­мална плодовитост. Буревестни­кът например снася само 1 оплоде­но яйце годишно, но е една от най-срещаните птици в някои райони.

През живота си всеки органи­зъм влиза в определени взаимо­отношения с организми и от съ­щия вид, и от други видове. Ед­ни му служат за храна, с други се конкурира за храна, а за тре­ти самият той е храна. Едни ор­ганизми паразитират върху не­го, а върху други той паразитира. Всеки организъм е подло­жен на действието на резки промени в климатичните усло­вия на средата (температура, влажност, вятър и др.).

Всички тези разнообразни и противоречиви отноше­ния на организмите с жива­та и неживата природа Дарвин нарича борба за съществуване.

Според Дарвин борбата за съществуване е неизбежна. Той смята, че тъй като се създават повече индивиди, отколкото мо­же да преживеят, винаги трябва да възниква борба за съществу­ване. Тя може да бъде или меж­ду индивидите от един и същ вид, или между индивиди от различни видове, или с услови­ята в неживата природа. Оттук той различава и 3 форми на борба за съществуване: вътревидова, междувидова и консти­туционна (условията в нежива­та природа).

Вътревидова борба

Това е борбата, която се води между индивидите от един и същ вид.

Тя е най-жестока и взема най-много жертви, защото индиви­дите от един вид живеят при ед­ни и същи условия и имат ед­накви потребности. При голяма плодовитост много бързо тези условия стават силно ограниче­ни. Това води до жестока борба. Благодарение на нея обаче ви­дът като цяло се запазва и про­дължава да съществува. Според Дарвин всяко живо същество се размножава в такава прогресия, че ако не е вътревидовата бор­ба, потомството на една двойка би покрило цялата Земя. Той посочва следния пример:

Слонът е слабо плодовито жи­вотно и почти няма врагове. За целия си живот една двойка дава 6 малки. Ако това размножаване продължава безпрепятствено и няма вътревидова борба, за око­ло 750 г. броят на слоновете ще достигне 19 млн. От времето, откогато съществуват слонове­те, са изминали много повече го­дини и сега би трябвало цялата суша да се обитава от слонове.

Междувидова борба

Междувидова е борбата, която се води между инди­видите от различни видове.

Според Дарвин тя бива пряка и косвена. Пряка е, когато ин­дивидите от един вид унищожа­ват индивидите от друг вид. То­ва са отношения между хищни­ци и жертви, между паразити и гостоприемници и т. н. Косве­ната борба не е явно изразена. Тя се води чрез конкуренция за храна, територия или други условия за живот. При масови прелети на скакалци например те унищожават растителността в определени райони и така ли­шават от храна други животни. Различните видове тревопасни се конкурират помежду си. Плевелите пречат на развити­ето на културните растения, ка­то им отнемат част от светлина­та, влагата и солите от почвата.

Междувидовата борба е повсеместна и разнообразна. При нея се използват и различни средства. Хищникът унищожава плячката си с физическа сила. Плевелите чрез корените си отделят в почвата ве­щества (колини), които пречат на развитието на кореновата система на културните растения. Редица растения отделят миризливи ве­щества (фитонциди), които пречат на развитието на низши гъби, пле­сени и бактерии и т.н.

Конституционна   борба

(борба с условията в неживата природа)

Това е борбата с някои рез­ки промени в условията на средата.

Такива са например внезап­ните засушавания, застудявания и т. н. Реалността на тази форма на борба Дарвин доказва опитно. Той поставя млади фасулеви растения при много нис­ки температури два пъти после­дователно. При първото „застудяване" от 390 растения се за­пазват 12, а след второто оста­нали само 3. Дарвин изчислява, че през студовете на 1854— 1855 г. са загинали 4/5 от пти­ците в имението му. Борбата с неблагоприятните условия се води чрез различни приспособителни изменения, които оси­гуряват издръжливост при кри­тични ситуатци, или чрез специ­фични промени в поведението.

При много от студоустойчивите растения част от скорбялата се раз­гражда до по-прости въглехидрати. С това се повишава концентрацията на въглехидрати в клетъчния сок и той не замръзва при ниски темпера­тури. Така клетките остават живи. При засушаване дъждовните червеи се заравят по-дълбоко в почвата, където почвената влага е още запа­зена. При настъпването на зимата много от птиците отлитат на юг.

В борбата за съществуване преживяват организмите, които притежават някакви полезни за тях изменения. Те достигат полова зрелост и оставят потомство. Оста­налите загиват.

Според Дарвин понятието „борба за съществуване" включва две ед­накво важни страни. Тя винаги е свързана с унищожаване. Това е от­рицателната й страна. Наред с това обаче има известен елемент на ак­тивна или пасивна конкуренция — съревнование. Това е положителна­та страна на борбата за съществуване.

Като съпоставя високата пло­довитост на организмите, от ед­на страна, и всеобщата им изменчивост, от друга, Дарвин стига до гениалната идея, че в природата индивидите биват унищожавани   избирателно. Преживяването до полова зре­лост и оставянето на потомство зависи от онези незначителни разлики, по които всеки инди­вид се различава от останалите индивиди на същия вид.