Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Сравнителен анализ на използваните в България икономически и административни /тарифни и нетарифни/ регулатори в периода преди /2006 г. / и след пълноправното членство /1.01.2007 г. /

Следва да се посочи, че промените, свързани с тарифирането на стоки при внос от страни от ЕС след приемането на страната в рамките на Общността са много и не биха могли да бъдат изброени  в рамките на разработката, ето защо, ще бъдат посочени най-  основните от тях.

Една от най- съществените промени, изключвайки прилагането на България на Общата митническа тарифа е промяната в режима на облагане с ДДС. На режим с облагане подлежаха стоките и преди приемането на страната в ЕС, като обаче  във връзка с приемането на страната  в ЕС в закона за ДДС се разглеждат вече три случая: Сделки в сраната, Сделки със страни извън ЕС и Сделки със страни от ЕС.

При вносът на стоки от ЕС данъкът се начислява вече не на митница, а с протокол от данъчно задълженото лице, когато доставката е от регистрирано в ЕС за целите на ДДС лице. Когато доставчика не е регистриран по ДДС, данък не се дължи. Когато вносителят  не е  регистрирано по ЗДДС, данък не се начислява от него, а от доставчика,  съгласно ставката на ДДС за съответната страна от ЕС, където той е регистриран.

При износ на стоки към ЕС данъчната ставка е нула, ако лицето получател е регистрирано по ДДС в съответната страна. Ако лицето не е регистрирано, се начислява данък все едно доставката е в България.

Съществени промени се наблюдават при необходимите документи преди и след приемането на страната.  Новите документи вече не се разделят на данъчни и опростени. Данъчните документи са: Фактура, Кредитно и дебитно известие и Протокол.

Остана задължението за трайно отпечатване на наименованието на документа, номер – десет разряда, гриф оригинал на първия екземпляр, наименование адрес на доставчика, идентификационен номер  и номер по ДДС.

Освен ДДС номера се въведе  и нов реквизит „дата на възникване на данъчното събитие“. Този реквизит е породен от различието в датата на съставяне на документа и датата на данъчното събитие.              Кредитните известия задължително се включват от получателя им в месеца, през който са издадени, а не както получените фактури до третия месец от издаването им.

За да може доставчикът от ЕС да не  начислява ДДС на страната, в която е регистриран е необходимо да има  Идентификационен номер по ДДС.

В пет дневен срок от датата на данъчното събитие трябва да се издаде протокол,  с който се начислява данъка. Протоколът се включва както в дневника на продажбите така и в дневника на покупките.

Важно доказателствено средство в случая са не само фактурата от доставчика, но и транспортните документи, в които е видно, че стоката пристига в страната.

Друг свързан документ, който  се издава от лицата – вносители след приемането на страната в ЕС е  VIES декларацията.

Тя се подава  от регистрирани по ЗДДС износители и посредници в тристранни операции в ЕС до 14 число на следващия месец.

2.Определяне на видовете плащания /мита, ДДС, акциз, такси и др. / и необходимите за тях документи.

При внос на  потребителски стоки,  основен документ е инвойс – фактурата. Това е документ, по силата на който се съгласуват между продавача и купувача условията по една сделка, относно количество, качество, цена, обща стойност и други данни, касаещи разчетните отношения между търговците.
Фактурата се попълва с печатни букви на пишеща машина или на ръка. Тя е част от цялата документация по една сделка. При митническото оформяне на документите тя се представя от вносителя, упълномощено от него лице или от превозвача. Митническият служител прави съпоставка между съдържанието на фактурата и други, съпътстващи стоката документи(товарителница, опаковъчен лист, EUR.1, договор за покупко-продажба и др.), между документите и износната декларация, попълнена в страната на износа.

Важни съпоставки се правят по отношение на вида на стоката, брой пакети, тегло, мярка, цена и т.н.

Фактурата е документ, имащ важно значение за определянето на митническата стойност на внесена в страната стока.

За реално платената цена се издава Invoice, а за договорената, но неплатена, може да бъде издадена проформа фактура (това е един вид предварителна фактура, в която се определят всички условия по доставката и плащането на конкретната стока, но самото плащане се осъществява след определен – договорен момент)

Полетата, съдържащи се в една фактура са следните:

Износител (продавач): Адрес и име на физическото или юридическото лице, продавач на стоката;

Получател на стоката: Име и адрес на физическото или юридическо лице на получателя на стоката или на упълномощено от него лице;

Номер и дата на фактурата: Номер на фактурата и дата на съставяне. Изписването е в реда – дата, месец, година;

Купувач: Наименование на физическото или юридическо лице, купувач на стоката, ако то се различава от получателя;

Условия на плащане: Изписва се според международния класификатор за Условия на плащане “ПЕЙТЕРМС” и други.

Към  митническата декларация за внос се изисква прилагането на Декларация за стойността. Това се налага само в случай, че митническите органи имат съмнения относно достоверността на информацията предоставена от декларатора, касаеща митническата стойност или тя (стойността) не може да бъде ясно определена.    Декларацията за стойността се подава само от лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти, доказващи правилното формиране на митническата стойност на внасяните стоки.

Друг много важен документ при внос на стоки от ЕС е сертификатът EUR.1, който  се издава от митническите власти на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или под негова отговорност от негов упълномощен представител.

Когато продукти с произход са поставени под контрола на митническото учреждение в страна, член на Европейската общност или България, е възможно оригиналното доказателство за произход да бъде заменено от един или повече сертификати за движение EUR.1 с цел изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в Общността или България. Заместващите сертификати за движение EUR.1 трябва да бъдат издадени от митническото учреждение, под чиито контрол се намират продуктите.

3. Очертаване на предимствата и на проблемите пред международния бизнес на българските фирми в резултат на пълноправното членство на България в ЕС.

В резултат на прилагане на общата митническа тарифа, в страната е улеснен внос на редица стоки като например потребителски стоки, автомобили и други.

При осъществяване на евентуален  реекспорт или при  износ за трети страни,  много важно е българският търговец да има доказателство за произход. Доказателство за преференциален произход би послужило за ползване в тези страни на преференциите, предвидени в съответното споразумение с ЕС за асоцииране и стабилизация.

От всяка друга стоките се третират без произход и само след извършване на достатъчна преработки, при която получения продукт придобива произход ЕС може да се издаде доказателство за произход. Във връзка с издаване на сертификат EUR.1 e необходимо да се докаже произхода, което се извършва по действащия и преди присъединяването ред. Нов момент е декларацията на доставчика, която е необходима в случаи, че износителя няма информация за произхода на стоката – не е производител, както и когато стоката е доставена от друга държава членка.

Основно предимство за българския бизнес са възможностите за прилагане на митнически ставки, спрямо Общата тарифа.

Митническите ставки за преобладаващата част от стоките в Единна митническа тарифа на ЕС са адвалорни. Част от митата са специфични, посочени в Евро за определено количество от стоката (въглища, вино, много видове селскостопански стоки и пр.). С най-малък относителен дял са алтернативните мита, които представляват адвалорно мито, определено в границите (+/-) на специфична ставка (напр. ябълки, продукти на стъкларската промишленост, часовници, килими и пр.). Някои митнически ставки имат ясно изразен сезонен характер (плодове, зеленчуци, свежи цветя).

От 1 юли 1995 г. единната митническа тарифа включва и други форми на митнически такси. Това са изравнителните вносни такси за селскостопански стоки (variable import levies) и таксите за преработени селскостопански стоки, в т.ч. от животински произход (mobile elements).

Следва обаче да се посочи, че българския бизнес може да изпита затруднения по отношение на количествените ограничения.

Количествените ограничения се прилагат под формата на контингентиране на вноса (количествени или стойностни квоти). Други средства с подобен ефект са различните форми на контрол (изискването на сертификати, упражняването на статистически контрол и пр.). Самата практика на контингентиране по правило се свързва с получаването на съответни вносни (износни) лицензи.

Новоприетите страни в ЕС, в това число и България  запазват правото да прилагат временни количествени ограничения в търговията с останалите страни членки едновременно за промишлените и за селскостопанските стоки. В процеса на унифицирането на търговската политика спрямо трети страни количествените квоти на отделните страни членки са включени в общия режим на ограниченията за вноса в Общността. От тогава е в сила договарянето на вносните количествени ограничения с Комисията на ЕС, като тази практика се запазва и до днес.

Източници:

1. Закон  за безмитната търговия, Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г.
2. Закон за митниците, Обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.2008 г.
3. Джонкова, Т., Законът за ДДС въвежда нови правила за търговия, Дневник, 04 януари 2007
4. Златарев, Ем., Митническо  право, Сиела, С.,
   2006