Представяне на добър опит

Превенцията на отпадането от училище на деца в задължителна училищна възраст

Институт по социални дейности и практики

и

община Пазарджик, дирекция „Хуманитарна политика”

Въведение

В рамките на проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България” бяха изградени в пилотните общини по проекта, между които е и община Пазарджик, Комплекси за социални услуги за деца и семейства (КСУДС). Община Пазарджик е с население около 125 хиляди, а само в град Пазарджик населението е около 78 хил. Детското население в общината е около 27 хиляди. По данни на община Пазарджик за миналата учебна година 2005-2006 г. 320 деца се водят отпаднали от училище. Комплексът за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в община Пазарджик се ръководи от Институт по социални дейности и практики (ИСДП). Част от услугите, предоставяни в комплексите са свързани с дейности по превенция, между които са и услуги по превенция на отпадането на деца от училище. Тези дейности се реализират чрез услугата „Училищна подкрепа”.

Проблемът с отпадането на деца от училище продължава да има своята актуалност и на национално ниво. Броят на децата, отпадащи от училище, не намалява. В същото време има много малко практични стъпки за неговото разрешаване както на национално, така и на общинско ниво. Направените промени в Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане и предприетите мерки за спиране на детските надбавки, когато детето не посещава училище, са опит да се санкционират семействата, които спират децата си от училище, но не и цялостен опит за решаване на този проблем, който надхвърля правомощията и ролята на едно министерство. Решаването на проблема или откриването на стъпки, които да допринесат за реални изменения в практиката, имат висока практична стойност и наистина би допринесло за цялостно подобряване на благосъстоянието на децата в България.

Настоящият доклад има за цел да представи опита от съществуваща практика в община Пазарджик за създаване на механизъм за намаляване броя на отпадащите деца от училище, разработен съвместно с експерти от Институт по социални дейности и практики, екипа на КСУДС, експерти от общинската и държавна администрация от сферата на образованието, социалното подпомагане, закрилата на децата, полиция, неправителствения сектор.

През април 2006 г. на работна среща между представители на дирекция „Хуманитарна политика” и ИСДП се взе решение да се направи анализ на причините, довели до отпадане на деца от училище в задължителна училищна възраст. Направи се анализ на регистрираните случаи на отпаднали деца за 2005-2006 г. В същото време ИСДП се ангажира да направи анализ на съществуващата нормативна уредба и на съществуващата практика за превенция на отпадането на деца от училище до 16-годишна възраст на ниво общност. Под понятието общност се разбира, от една страна, общността на отделното училище и връзките между него и останалите партньори на ниво община. Това обхваща всички местни и регионални общински, държавни и частни структури и организации, а именно: РИО, отдел образование към общината, Дирекция „Социално подпомагане” и отдел „Закрила на детето”, МКБППМН, ДПС, комплекс за социални услуги за деца и семейства и други НПО на територията на община Пазарджик.

Работата по разработване на механизъм за взаимодействие на ниво общност премина през няколко етапа:

1. Провеждане на междуведомствени срещи с всички местни актьори

Участниците в срещата бяха представители на Община Пазарджик, ДСП, ОЗД, РИО-Пазарджик, МКБППМН, ДПС, експерти към ИСДП, екип от КСУДС в сектор „Услуги и подкрепа на детето”, 15 директори от начални и основни училища от град Пазарджик и селата в община Пазарджик.

По време на срещата бяха разгледани следните теми:

• Представяне на съществуващите възможности, съгласно действащата нормативна уредба, за работа с деца, застрашени от отпадане.
• Представяне на статистически данни за отпадащите ученици от Община Пазарджик.
• Представяне на съществуващи добри практики от училищата.
• Представяне на възможностите на партньорите за работа по проблема с отпадането на деца от училище в задължителна училищна възраст.

2.Провеждане на теренно проучване на причините, довели до отпадане на деца в задължителна училищна възраст

Като част от методологията на работа на някои от комплексите за социални услуги за деца и семейства е провеждането на мобилна социална работа, т.е. това е работа на терен – социалният работник отива там, където се намира детето и неговото семейство. Благодарение на извършваната мобилна социална работа екипът на комплекса (КСУДС) със съдействието на община Пазарджик си постави за цел да открие отпадналите деца като установи причините за тяхното отпадане от училище. Община Пазарджик предостави на КСУДС списъци на деца, отпаднали от училище през учебната 2005/2006 г. за осъществяване на мобилна работа с тях и изготвяне на доклад.

Теренното проучване се проведе през месеците август-септември 2006 г. и данните от него помагат да се очертае реалната ситуация в общината, като в също време те станаха база за последващ анализ и професионални дискусии, работни срещи по проблема за отпадане от училище на децата в задължителна училищна възраст.

Първоначалните данни от проучването показват, че от всичките 320 деца, подадени от общината като отпаднали, 94 деца са над възрастта на задължителна училищна възраст, т.е те са навършили вече 16 г. и не желаят да продължат образованието си (граф.1). От останалите 226 деца се оказва, че 81 деца не са открити на посочения адрес, нито друг член на семейството. Това прави близо една трета от всички деца в задължителна училищна възраст, които са отпаднали от училище. С останалите 145 деца, открити при посещение на посочения адрес, е проведена анкета относно причините за напускане на училище. Проблемът с невъзможността да бъдат открити децата в задължителна училищна възраст е сериозен и заслужава внимание. От една страна, това се дължи на неточна и не актуализирана информация от ЕСГРАОН, но от друга страна става въпрос за механизми за гарантиране правото на образование на деца в задължителна училищна възраст.

Граф.1

Данните от проучването показват, че причините за отпадане на децата от град Пазарджик и от селата в община Пазарджик са различни. Обхванати са общо 9 села, за които са посочени данни, че има отпаднали деца в задължителна училищна възраст.

Граф.2

Графиката по-горе показва какви са причините за напускане на училище при откритите деца в задължителна училищна възраст от град Пазарджик и от селата в община Пазарджик. Общият брой на откритите деца в град Пазарджик е 130, а в селата около града има 96 деца в задължителна училищна възраст. Оказва се, че най-често децата в град Пазарджик отпадат поради преместване на семейството в чужбина (70%) и другата сериозна причина е поради промени в семейния статус на децата (25% от децата в задължителна училищна възраст). Това означава, че те заживяват на семейни начала преди 16 годишна възраст и създават семейство неофициално, въпреки забраната на закона. В групата на тези деца преобладават момичета от ромска етническа принадлежност.

Причините за отпадане на деца от училище в селата на община Пазарджик най-често са: нежелание да учи от страна на детето, незаинтересованост от страна на родителите и трудности в усвояването на учебния материал. Нежеланието на детето да учи е резултат от други причини, които са довели до спадане и загуба на желанието на детето да продължи своето образование. Истинските причини са многообразни и за всеки отделен случай те искат индивидуализирана оценка и анализ. Най-често децата споменават, че не им е интересно в училище, че губят смисъл да учат, че им е трудно, че не срещат подкрепа от семейството си. По отношение на липсата на заинтересованост у родителите също може да се каже, че това е по-скоро родителско поведение, което отново е резултат на причини от различен характер. Зад липсата на заинтересованост може да стои страх от страна на родителите да пуснат детето си на училище, защото е момиче и има опасност да бъде откраднато; може да стои убеждението на родителя, че образованието е ненужно за детето му, тъй като и самият той няма такова; може да стои намерението да осмисли по друг начин ежедневието на детето си като то участва в изхранването на семейството, отглеждането на по-малките братя и сестри или просто неумение да стимулира детето си за развитие чрез образование, както и липсата на финансови средства, за да гарантира наличието на учебни пособия, подходящи дрехи и храна за детето по време на обучението му в училище. Която и да е от тези причини или друга такава е нужно да се проучи какво точно стои зад липсата на заинтересованост от страна на родителите, тъй като често това граничи с нарушаване съзнателно или не на правото на образование на детето и на неговия най-добър интерес. Трудностите в усвояването на учебния материал са един сериозен проблем за отпадането на децата, макар че и той по своята същност може да се определи и като резултат от други причини, които стоят зад него. Все пак като че ли това е причина, която има  в най-голяма степен педагогически измерения, макар че има социални фактори, които могат да благоприятстват или да възпрепятстват процеса на усвояване на учебния материал от детето. Това отново поставя въпроса за необходимостта от оценка на актуалната ситуация на детето.

Изследването на проблема за превенция на отпадането на деца от училище в задължителна училищна възраст продължи и след приключването на теренното проучване на децата, отпаднали от изминалата учебна година. Вниманието беше насочено и към изследване на необхванатите деца, подлежащи на задължително образование в подготвителни групи и първи клас отново в община Пазарджик. Резултатите показаха, че в средата на месец ноември 2006 г. все още не се знаеше кои и колко са необхванатите деца в общината, т.е. реакцията на системата е изключително мудна. Интерес представлява въпросът, чии са отговорностите[1] по издирването на необхванатите подлежащи на образование деца и какъв е механизмът за тяхното обхващане оттук нататък? Това наложи да се направи анализ на съществуващата нормативна уредба, регулираща проблема с превенцията на отпадащите от училище деца.

3.Анализ на нормативната уредба, касаеща проблемите на отпадащите от училище деца

Установените причини за отпадане на децата от образователната система наложи да се направи преглед на съществуващата нормативна база, която по един или друг начин засяга проблема с превенцията на отпадналите от училище деца. Анализът на нормативната база си постави за цел да проучи дали има механизъм, който е заложен нормативно, и от друга страна, как е обезпечен този механизъм, за да се гарантира прилагането му. Също така изследването на проблема за отпадащите от училище деца бе проучен и от гледна точка на това, дали съществуващия в нормативната база механизъм намира приложение в практиката на ниво общност или по-скоро не намира. За целта се направи анализ на различни закони, които регулират проблемите на децата, отпадащи от училище.

През 1991 година България ратифицира Конвенцията за правата на детето, което я прави висш нормативен документ спрямо съществуващите други закони в страната и Конвенцията се прилага дори да е в противоречие с местното законодателство и не се прилага само в случаите, ако противоречи на Конституцията на РБългария. Това наложи страната ни да предприеме процес на промени на съществуващото законодателство, касаещо децата у нас, както и на създаването на нов закон за закрила на детето.

В Закона за закрила на детето (ЗЗД) ясно се дефинира понятието „дете в риск” и задълженията на всеки гражданин да сигнализира, ако му е известно, че има дете в риск или дете, чиито права са нарушени. Правото на закрила на децата е гарантирано в ЗЗД, като се посочва, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. В същото време ясно се подчертава, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане (чл.10, ал.1 и 2). Също така в закона се подчертава, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие (чл.11, ал.1). В ЗЗД това се определя като насилие над детето.

Ратифицирането на КПД и приемането на ЗЗД наложиха промени и в преди действащите закони и поднормативни актове. В Закона за народната просвета (ЗНП) се гарантира правото на образование на децата у нас до 16 годишна възраст като образованието се определя като задължително за деца от 7 до 16 години. Като задължителна се извежда и подготовката за училище на деца на 6 години като това е безплатно обучение на децата. В закона са посочени и задълженията на училищните настоятелства, които имат ангажименти за осъществяване на задължителното училищно обучение на децата, подпомагат социално-слаби деца и ученици, организират и подпомагат обучението на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца и други (чл.46в).

В правилника за прилагане на закона за народната просвета (ППЗНП) се определят няколко групи ученици, за които са предвидени различни възможности за гарантиране на правото им на образование и за извършване на конкретни дейности по превенция на отпадането на тези ученици от системата на образованието. На първо място ППЗНП посочва различни групи ученици:

• подлежащи на училище – това са деца, които следва да постъпят в училище;
• застрашени от отпадане ученици – това са деца, които срещат трудности и при които има риск да отпаднат от училище поради педагогически трудности. Тези трудности може да се дължат и на други странични фактори, но като резултат има вероятност детето да отпадне от училище.

В закона обаче липсват посочени отговорности и действия, които трябва да се предприемат спрямо отпаднали от училищното образование деца в задължителна училищна възраст. Възможностите за такива ученици са:

• да се върне в класа, до който е стигнал, като посещава редовни занятия или
• да премине на индивидуална форма на обучение с индивидуален учебен план. Това е възможно в случаите когато по семейни причини учениците желаят да завършат в други срокове своето обучение за един или повече класове (чл.83, ал.2).

На ниво училище са създадени различни органи, които имат отношение към проблема с превенция на отпадането на деца от училище. Това са училищни комисии, педагогически съвети, училищни настоятелства и конкретни професионални роли на педагогически съветник, класен ръководител и директори. От друга страна, в закона се посочват възможности за взаимодействие между училище, училищно настоятелство, педагогически съвет, РИО, общината и други организации за създаване на допълнителни образователни възможности на деца, застрашени от отпадане. По отношение на гарантиране правата на децата взаимодействието между училището и ДСП, респективно ОЗД е задължително.

4.Анализ на съществуващата практика за взаимодействие по превенция на отпадане от училище на деца в задължителна училищна възраст

Следващата стъпка в разработването на механизъм за взаимодействие на местно ниво бе да се извърши анализ на практиката в община Пазарджик. Беше проведена отново голяма междуинституционална среща с представители на Община Пазарджик, ДСП, ОЗД, РИО-Пазарджик, МКБППМН, ДПС, Институт по социални дейности и практики (ИСДП), КСУДС, ОСНВ, 42 директори от града и селата в община Пазарджик. На срещата бяха разгледани следните теми:

• Дефиниране на понятието „дете в риск да отпадне от училище”,
• Представяне на услугите в КСУДС, в т.ч. и услугата „Училищна подкрепа”,
• Представяне на доклада от мобилната работа с деца, отпаднали от училище, извършена от екип социални работници към КСУДС,
• Промени в нормативната уредба, касаещи социалното подпомагане,
• Представяне на рамка на социален доклад от директорите до ОЗД по превенция на отпадането,
• Взаимодействие на училищата с ДПС,
• Анализ на случаите, разглеждани от МКБППМН и наложени санкции,
• Налагане на административни санкции на родители, неосигуряващи посещение на училище от децата си.

Анализът на практиката показа, че могат условно да се разграничат няколко нива на превенция по отношение на времето на намеса и по отношение на институция. В този смисъл нивото на първична превенция за отпадане от училище по отношение на двете групи деца, ясно дефинирани в ЗНП и ППЗНП като подлежащи и застрашени, е изцяло в правомощията и отговорностите на общината и училището. Има вменени задължения със срокове за подаване на информация от общината към училището за подлежащи деца и обратно от училището за записани деца, но липсват срокове и ясно разписан механизъм за взаимодействие в случаите, когато се установи, че има необхванати деца от подлежащите. Също така няма посочени и срокове, в които общината и училището се ангажират да потърсят и обхванат тези деца.

Практиката в община Пазарджик показа, че през 2006 г. средата на първия учебен срок все още няма данни за броя на необхванатите в училище деца на 6 и 7 годишна възраст по различни причини (ЕСГРАО не подава точна и пълна информация, данните се обработват на ръка, липса на човешки ресурс, който да работи по проблема и др.). Тези пропуски в нормативната уредба пораждат реални рискове децата да бъдат пропуснати и да не се гарантира правото им на образование. От друга страна, след установяване на броя на необхванатите деца липсва ясно разпределение на ролите кой поема издирването на децата и как да се процедира след това. Предполага се, че някой ще го направи – общината, училището, полицията, ОЗД, но не е визирано кой.

По отношение на втората група деца, които са вече обхванати в училище, но са в риск да отпаднат от училище, има по-ясни разпоредби какво да се направи в чл.112 и 114. Това са текстове в правилника, които дават възможност да се отговори на индивидуалните потребности на ученика, така че да се намали рискът за отпадане, когато това се дължи на психолого-педагогически особености. Тук влизат изготвяне на:

• Индивидуална програма
• Допълнителна работа с учениците по време на занятията и на ваканциите
• Извънкласни и извънучилищни дейности, съобразени с особеностите на ученика

Във връзка с провеждане на проучването за проблемите относно отпадането на деца от училище по време на междуинституционалната работна среща с 42 директори и зам.директори, което обхваща почти всичките начални и основни училища в общината, от експерти на община Пазарджик и експерти от ИСДП бе поставена задача пред директорите „Да опишат механизма на взаимодействие за превенция на отпадането на деца от училище на ниво училище”.

Въпросите по време на проучването с директорите бяха следните: „Какви са проблемите в училище, които препятстват работата по отношение на  децата, застрашени от отпадане?” и „Какво трябва да се направи в училище, за да се избегне отпадането на децата в задължителна училищна възраст?” Работата на работната група даде възможност да се очертае реалната практика по превенция на ниво училище в конкретната община. Резултатите от проучването показват, че в училищата най-общо съществува нормативен механизъм за превенция със застрашените деца, но той е лишен от конкретни стъпки по прилагане като срокове и отговорности по проследяването на вменените ангажименти. Това прави така съществуващия нормативен механизъм по превенция на отпадането на деца в задължителна училищна възраст неефективен.

В контекста на съвместната работа на ИСДП и община Пазарджик за разработване на адекватен механизъм за взаимодействие по превенция на отпадането на деца от училище бяха проведени дискусии в работни групи с представители на училища, РИО, община, ОЗД, ДСП, КСУДС, МКБППМН, РПУ и др. Резултатите от проведените дискусии в работните групи по въпроса, какво се прави и какво би могло да се направи за подобряване на механизма по превенция на отпадане на деца в задължителна училищна възраст от училище, са обобщени в табл.1 и са изведени като отделни стъпки:

Табл.1

По време на дискусията с директорите от общината се установи, че практиката да се изпращат сигнали до ОЗД за налагане на наказания по чл.139 губи своя смисъл по начина, по който това се изпълнява. На този етап тече огромна кореспонденция от училищата към отдела за закрила на детето, но е трудно да се прецени кога наистина се касае за дете в риск да отпадне от училище и за нарушени права за достъпа до образование по различни причини, които надхвърлят педагогическите причини. В нормативната база не съществува форма, под която да се информира ОЗД, така че да стане разбираемо дали е сигнал за риск или процедура на информиране. Изпращането на сигнал по чл.139, ал.1, т.1 по-скоро не е свързано все още с риск от отпадане от училище, но най-вероятно налагането на наказание по чл.139, ал.1, т.2 и 3 предполага риск от отпадане от училище. Това изисква друг подход при подаване на сигнала, а именно сигналът да е придружен от доклад за предприети действия и помощ спрямо ученика по чл.114, за да се намали риска.

Анализът на съществуващата практика на ниво училищна общност даде възможност да се изведат основните слабости във взаимодействието по превенция на отпадане на деца от училище в задължителна училищна възраст и да се формулират препоръки за подобряване и за изработване на механизъм за взаимодействие, който да гарантира прибирането и задържането на децата в училище. Изключително важна и активна роля в това отношение имат и общинските структури. Следващата важна стъпка по посока на разработване на модел за взаимодействие е ангажирането на общината с конкретни отговорности.

5.Ангажиране на общинските власти с проблема на отпадащите от училище деца.

Ангажиране на общинските структури с проблемите на отпадащите деца от училище бе следващата важна стъпка при изработване на механизъм за взаимодействие на местно ниво. В този контекст община Пазарджик чрез Дирекция „Хуманитарна политика” и отдел „Образование” предприе конкретни действия за на обхващане[2] на децата в задължителна училищна възраст в училище. Формулирани са следните задачи:

1. Формулиране на проблемите, свързани с обхващането на децата в училище от общината.
2. Определяне на мерките за решаването на проблемите.
3. Обучение на ръководния и педагогически персонал в учебните заведения.
4. Синхронизиране на усилията на институциите за решаване на проблемите.

По време на междуинституционалните работни срещи се изведоха основните проблеми, които пречат на ефективното взаимодействие по превенция на отпадането на деца от училище:

• Необезпеченост на малките училища с педагогически съветници,
• Недостатъчна подготвеност на учителите за работа и подкрепа на деца, застрашени от отпадане,
• Липса на системност в работата,
• Недостатъчна работа с родителите,
• Липса на единна, функционираща информационна система за децата в задължителна училищна възраст.

Експертите на община Пазарджик се ангажираха да:

1/ гарантират присъствието на учители и педагогически съветници в специализирани обучения за работа с деца в риск от отпадане. Обученията бяха проведени от Институт по социални дейности и практики през февруари 2007 г. в КСУДС.

2/ съвместно с ИСДП и екипа на КСУДС за обобщаване на резултатите в един общ механизъм за работа с деца в риск и прибиране и задържане на учениците в задължителна училищна възраст.

3/ стартиране на административна информационна система за образованието, което да позволи и да улесни регистрирането и проследяването на движението на децата в образователната система.

6. Разработване на идеен проект за механизъм за превенция на отпадащите от училище деца в задължителна училищна възраст

Като резултат от работата на междуинституционалните групи по превенция на отпадането на деца от училище в задължителна училищна възраст бе разработено проекто-предложение за механизъм, който да регламентира взаимодействието на всички местни актьори на ниво училище и на ниво общност по превенцията на отпадането на деца от училище. Пълно описание на проекта за механизъм е представен по-долу.

М Е Х А Н И З Ъ М

ЗА РАБОТА С ДЕЦА В РИСК ПО

ПРИБИРАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

( иден проект)

І. ОБХВАЩАНЕ НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ:

• Получаване на списък от служба ГРАО за децата в задължителна училищна възраст в Общината. (срокове и отговорности)

• Предоставяне на информацията за децата в задължителна училищна възраст от Общината към училищата и детските заведения по райони, съобразно данните за местоживеене на детето. (срокове, отговорности)

• По райони училищата и детските заведения посещават на адреса детето и родителите с цел обхващането (прибирането) му в училище. (срокове и отговорности)

• Записване на децата в учебните и детските заведения и актуализиране на информацията за тях. (срокове и отговорности)

• Предоставяне на информация от всяко училище и детско заведение за децата, записани в подготвителни групи или в подготвителен и първи  класове в Общината. (срокове и отговорности)

• Съпоставяне на данните, предоставени от учебните и детските заведения с тези от служба ЕСГРАОН и идентифициране на неприбраните деца. (срокове и отговорности)

• Данните за необхванатите и неоткритите на съответния адрес деца се изпращат до служба ЕСГАОН за актуализация, след което се изпращат до дирекция „Полиция” за издирване и получаване на информация за местопребиваването на детето. (срокове и отговорности)

• След прецизирането на информацията за необхванатите деца Общината:

-          уведомява съответните Общини, на територията на които е установено, че са се преместили и живеят деца с постоянно местожителство в община Пазарджик,

-          уведомява ОЗД за децата, непосещаващи училище за предприемане на мерки за тяхната защита,

-          съставя акт и наказателно постановление на родителите, неосигуряващи децата си в училище

ІІ. РАБОТА С ДЕЦАТА В РИСК В УЧИЛИЩЕТО:

1Анализ на състоянието и планиране на работата:

• Класните ръководители, в началото на учебната година, след проучване, изготвят индивидуална оценка[3] за всеки ученик. Резултатите от оценката на ситуацията на учениците се предават на директора. (срок)

• Създаване на регистър за децата в риск в училището. Информацията в този регистър може да се получи от друго училище, когато детето се премества, по служебен път. (срокове и отговорности)

• Формиране на екипи според идентифицираните потребности на децата в риск да отпаднат от училище. Екипите имат за задача да разработят индивидуални програми/план по чл.114 за всяко дете и да работят с децата в риск на ниво училище. Със заповед на директора се сформират три комисии: за деца в риск да отпаднат от училище поради трудности в ученето, за деца в риск да отпаднат от училище поради поведенчески проблеми, за деца в риск да отпаднат от училище поради социално-икономически проблеми. В екипа може да се включат представители на класните ръководители и други учители, на УКБППМН, на родителите, на учениците, както и на служител от КСУДС и др. местни организации. (срокове и отговорности за преглед на дейността на комисиите)

• Училището изготвя програма за работа с децата в риск, включваща: анализ на състоянието, като се очертават и причините за това и се набелязват мерките за въздействие и закрила, в т. ч. работата с родителите. Задължително е да се изготвят индивидуални програми за допълнителна работа с всички деца-второгодници, както и подкрепа на учениците от преходните степени – 5 и 8 клас. (срокове и отговорности)

• Изготвяне на индивидуален план за работа с всяко дете в риск да отпадне от училище е задължително. (срокове и отговорности)

• Конкретизиране на правилника на училището в частта му за налагане на наказания на учениците /брой отсъствия – вид наказание/.

2. Работа с родителите:

• Запознаване на родителите с правилника на училището и възможностите, които то дава за обучение и възпитание на децата.
• Сключване на договор (споразумение) между училището и родителите, в който се фиксират правата и задълженията на страните.

3. Работа с учениците по чл. 114 от ППЗНП:

• Формиране на мултидисциплинарен екип по конкретния случай на детето в риск да отпаднат от училище
• Изработване на индивидуална програма за намаляване на риска

ІІІ. РАБОТАТА НА УЧИЛИЩЕТО И ИНСТИТУЦИИТЕ ПО ЗАДЪРЖАНЕТО НА ДЕЦАТА:

• На ниво училище се извършва индивидуална работа с детето в риск да отпаднат от училище за неговото задържане в училище, предвидена в индивидуалния план.
• Ако, независимо от предприетите от училището мерки детето продължава да бъде в риск от отпадане, се изготвя писмен доклад до ОЗД за извършената работа с детето и неговото семейство. Формата и съдържанието на писмения доклад до ОЗД се съгласува с МТСП и МОН. Задължително ОЗД се информира с доклад за дете в риск, когато се налагат мерки по чл.139, т.3 и т.4.
• ОЗД предприема необходимите мерки за закрила след проучване и изготвяне на план за действие, включително и насочване на детето и родителите за ползване на социални услуги в КСУДС за определен срок.
• В КСУДС се изготвя план за предоставяне на услуги на детето и/или родителите, за реализирането на който се сформира мултидисциплинарен екип. По заявка на ОЗД се извършва и специализирана оценка на риска за отпадане от училище. (срокове и отговорности) - в рамките на две седмици.
• Мултидисциплинарният екип по случая периодично провежда срещи за обсъждане развитието на случая и постигнатите резултати. При необходимост могат да бъдат включени нови дейности и услуги.
• При приключване на работата се изпраща окончателен доклад до ОЗД с предложение за продължаване на работата или затваряне на случая поради постигане на заложените цели.
• При приключване на работата се изпраща окончателен доклад до ОЗД с предложение за продължаване на работата или затваряне на случая поради постигане на заложените цели.

ІV. САНКЦИОНИРАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ЗНП

• На основание чл. 140, ал. 3 във връзка със чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП най-тежкото наказание на ученика – преместване в друго училище може да бъде наложено за допуснати повече от 15 неизвинени отсъствия. Счита се, че при направени 15 неизвинени отсъствия от ученика е осъществен състава на чл. 47, ал. 1 от ЗНП – родителят не е осигурил присъствието на детето си в училище.
• В момента на преминаване на границата от 15 отсъствия класният ръководител уведомява с доклад директора.
• Директорът или упълномощен от него служител попълва акта за установяване на административното нарушение, изпраща го в Община Пазарджик  за регистрация и подпис и след това го връчва на родителите.
• Връченият административен акт се изпраща на Община Пазарджик и след това Кмета издава Наказателно постановление за налагане на административно наказание.

Изводи и препоръки

Най-общо могат да се направят следните изводи и препоръки:

• Липсва ясен механизъм на ниво училище и взаимодействие с останалите партньори в общината за превенция на отпадането на деца от училище.
• Нормативно зададеният механизъм в сега съществуващото законодателство не е достатъчен, за да гарантира превенцията на отпадането от училище на отделните групи ученици: подлежащи, застрашени и необхванати, където влиза и групата на отпадналите от училище деца.
• В разработването на действащ механизъм за взаимодействие по превенция на отпадането на деца в задължителна училищна възраст трябва да има ясно разписани роли и срокове за взаимодействие, които да са разписани както на ниво училищна общност, така и на ниво община, което да включва роли и отговорности на всички местни актьори: РИО, ДСП и ОЗД, РПУ и ДПС, НПО-доставчици на услуги и т.н.
• Обобщенията на работните групи са, че всеки механизъм по превенция на ниво общност трябва да съдържа следните елементи:

-          Индивидуална оценка на ученик.

-          Регистър в училището на децата в риск да отпаднат от училище.

-          Индивидуален план за работа с  дете в риск.

-          Доклад от класния ръководител до директора за допуснати над 15 неизвинени отсъствия и предложение за съставяне на акт.

-          Формуляр на доклад за дете в риск до ОЗД

-          Примерен договор/споразумение между училището и родителите.