Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Юридическа отговорност: същност, структура и видове.

ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

І. Въведение:

1. Значение на темата:

Теоретичните проблеми на юридическата отговорност (ЮО)

са класическа тема за правната наука като цяло и за

общата теория на правото в частност.

2. Състояние на изследванията (липсва единно учение за

ЮО):

а) водещи са наказателноправните и донякъде

административноправните, а в по-малка степен - и

гражданскоправните;

б) общотеоретичните изостават (в Република България има

само една единствена монография по въпроса - тази на

проф. Г. Бойчев).

ІІ. Юридическа отговорност, правна принуда и охранителни

юридически мерки:

3. Право и принуда:

Правото е свобода. Правото е принуда. Правото е

диалектическо единство от свобода и принуда.

Но какво е свобода? Какво е принуда? Социална и

юридическа свобода. Принуда въобще. Социална и правна

принуда.

Социалната принуда е ограничаване или отнемане на права

(блага) или възлагане на задължения независимо от волята

на носителя на правата и задълженията. Принудата е

атрибут на обществото, съставка на обществото.

Най-важния вид принуда е правната.

Правната принуда е ограничаване или отнемане на

субективни юридически права (блага) или възлагане на

юридически задължения независимо от волята на правния

субект, носител на правата и задълженията.

Принудата е атрибут на правото. Без принудата правото не

би могло да изпълни своите функции, замисъл, задачи. Без

свободата пък правото няма смисъл.

ЮО е основна разновидност на правната принуда.

4. Правната принуда и охранителните юридически мерки.

Социална принуда се осъществява чрез охранителните

социални мерки (конкретизирани социални санкции).

Охранителните социални мерки се осъществяват в случаите,

по реда и във вида, определени от социалните норми.

Охранителните юридически мерки са конкретни проявления,

форми, на правната принуда. Охранителните юридически

мерки гарантират общозадължителността на правните

отношения. Охранителните юридически мерки са основните

проявления на правната принуда.

Охранителните юридически мерки са посочени изчерпателно

от позитивното право и се осъществяват по определен от

позитивното право ред и в определени от позитивното

право случаи.

Охранителните юридически мерки с оглед на техния

характер биват различни видове:

а) принудителни - те се осъществяват от държавни органи,

представляват израз на държавната принуда и се

използуват за защита на публичен интерес (напр.

затваряне на ресторант, настаняване на принудително

лечение);

б) защитни - те се осъществяват от самите засегнати

правни субекти и се използуват за защита на частен

интерес (напр. обжалване, самоотбрана);

в) санкционни - при тях се налагат юридически санкции.

ІІІ. Юридическа отговорност, обществени отношения и

охранителни правни отношения:

5. Охранителни мерки и охранителни отношения (тези

отношения възникват при реализирането на охранителните

мерки).

Обществените отношения са 2 големи групи:

а) протичащи в унисон с коренните интереси на членовете

на обществото;

б) протичащи в дисонанс с основните интереси на

членовете на обществото.

При вторите са необходими охранителни обществени мерки

(включително охранителни юридически мерки). Във връзка с

тяхното осъществяване произтичат охранителни обществени

отношения (в т. ч. и охранителни правоотношения).

Последните са вторична система от отношения спрямо

регулативните обществени отношения.

Без охранителните обществени отношения (респективно без

охранителните правоотношения) не могат да функционират

нормално регулативните обществени отношения (респективно

регулативните правоотношения). Охранителните обществени

отношения са задължителна съставка на човешкото

общество. Чрез тях се осигурява съзнателно постигане на

системна организираност на обществените отношения.

Охранителните отношения се осъществяват в определен от

социалните норми ред. Охранителните отношения имат

принудителен характер тъй като при тях се осъществяват

охранителни мерки.

Охранителните правоотношения са вид охранителни

обществени отношения.

Липсва безспорна теория за охранителните правоотношения

и въобще за правоотношенията.

Ролята на процесуалните отношения и на процесуалното

право за осъществяването на охранителните

правоотношения.

Охранителни правоотношения и охранителни правни връзки.

Охранителните правоотношения са 3 вида:

а) на осъществяване на юридически санкции (те са

основни, те са именно правоотношенията, образуващи ЮО);

б) на осъществяване на принудителни юридически мерки;

в) на осъществяване на защитни юридически мерки.

ІV. Юридическа отговорност и обществена отговорност.

6. Обществената отговорност.

Отговорността е неизбежна съставка на обществото.

Отговорността е част от съдържанието на обществото.

Отговорността не е атрибут на човешкото общество, не е

признак или свойство на обществото. Вечния проблем

"престъпление и наказание". Отговорност въобще и

социална отговорност.

Социалната отговорност са неблагоприятните последици,

изразяващи се в отнемане или ограничаване или възлагане

на социални права или задължения, извършено от

оторизиран за това от социалните норми социален субект

спрямо друг социален субект, нарушил социални норми.

Обществената (социалната) отговорност има признаци

(белези, характерни черти):

а) произтича от наличието на нарушение на социалните

норми;

б) тя е специфична система от обществени отношения,

възникващи във връзка с налагането на обществена санкция

спрямо нарушителя на обществена норма;

в) има поне два субекта, като един от субектите й е

винаги е социален субект, нарушител на съответните

социални норми, а другия неин задължителен субект е

социален субект, овластен от социалните норми да

определя и конкретната мярка на социална отговорност (т.

е. конкретната социална санкция);

г) особеност на съдържанието й е това, че се реализира

определена мярка на отговорност (налага се конкретна

социална санкция), определена от социалните норми. Това

съдържание има характер на обществена последица, то е

форма на обществена принуда;

д) обект на социалната отговорност са определени

социални права и задължения на социалните субекти,

нарушители на социалните норми, свързани с определени

материални и нематериални блага;

е) осъществява се по ред, определен от социалните норми,

и в случаите, определени от социалните норми.

В крайна сметка обществената (социалната) отговорност

може да се определи като специфична система от

обществени отношения между социален субект, овластен от

социалните норми да определя и налага мяра на обществена

отговорност, и социален субект, нарушител на социалната

норма, главното в съдържанието на които е реализацията

на определена мярка на обществена отговорност (социална

санкция, изразяваща се в ограничаване или в отнемане на

социални права) във връзка с извършването на нарушение

на социална норма.

V. Същност на юридическата отговорност:

7. Юридическата отговорност като вид обществена

отговорност.

ЮО е вид социална отговорност, редом с моралната, с

политическата, с религиозната, с обичайната и пр.

ЮО има родови и видови белези (черти, характеристики).

Сред последните са:

а) произтича от правонарушение;

б) осъществява се по ред и в случаи, определени от

позитивното право;

в) налагат се юридически санкции, определени от

позитивното право;

г) налагат се от и спрямо правни субекти;

д) представлява съвкупност от правоотношения;

е) неин обект са определени субективни юридически права

(блага) и задължения на правонарушителя.

ЮО е правно явление с обществена същност.

ЮО се осъществява в съответствие с извънправните

критерии за нейната същност и роля в обществото.

ЮО се проявява реално като специфична система от

материални правоотношения, това е нейния основен

признак. Останалите признаци на ЮО се проявяват на

негова основа. Всички те са специфични признаци на

системата от правоотношения, в която се проявява ЮО.

ЮО изисква определяне на конкретна мяра на юридическа

отговорност, т. е. на конкретна юридическа санкция.

VІ. Структура на юридическата отговорност.

8. ЮО има сложна структура, подобно на правоотношенията,

които я образуват:

а) субекти;

б) съдържание;

в) обект.

9. Субекти на ЮО:

Това са субекти на правото и биват два основни вида и

един допълнителен (факултативен, второстепенен, защото

може и да не съществува в конкретния случай на

осъществяване на юридическа отговорност, както е в

случаите, когато се наказва престъпление заради самото

му извършване независимо от последиците му):

а) първи основен - това е този правен субект, спрямо

който се осъществява ЮО (налага юридическа санкция).

Това е правонарушителя, който има материалноправното

задължение да участвува в системата от ЮО, в т. ч. да

понесе, изтърпи ограничаване или отнемане на социални

права. Във всички случаи, обаче, си остава субект на

правото. Има материални и процесуални права. Основното

му материално право е мярката на понесената от него

юридическа отговорност да съответства, да бъде

съразмерна на извършеното от него деяние. От особено

значение за определяне на мярата на юридическа

отговорност е деликтоспособността и вменяемостта на

правонарушителя. Огромна е и ролята на адвокатската

защита за опазване на правата на правонарушителя;

б) втори основен - това е този правен субект, който е

овластен от позитивното право да осъществява (определя

и/или налага) ЮО. Обикновено, най-често, тези субекти

имат държавно властнически правомощия, компетенции,

явяват се специализирани държавни органи. Този субект

има като основно материално право и задължение (овластен

е за това от позитивното право, има правомощие за това

от позитивното право) да определя конкретна мяра на

юридическа отговорност (конкретната юридическа санкция)

и/или да я реализира. Неговата дейност, ако се

осъществява от държавен орган в качеството му на орган

на власт, се нарича правоприлагане.

в) трети допълнителен - това е този правен субект, който

е претърпял щети (вреди) при правонарушението. Той също

е субект на ЮО, но второстепенен. Негово основно

материално право е да получи обезщетение. Адвокатската

защита също играе огромна роля за опазване правата на

засегнатия от правонарушението.

10. Съдържание на ЮО:

Реалното взаимодействие между субектите на ЮО,

изразяващо се в тяхната дейност и поведение (в техните

правновалидни действия) във връзка с определянето и

налагането на конкретна мярка на юридическа отговорност

(конкретна юридическа санкция), във връзка с

осъществяването на правата и изпълнението на

задълженията на субектите на ЮО - това е съдържанието на

системата от правоотношения, в която се проявява ЮО.

Съдържанието на ЮО има физическо-юридическа и

материално-формална природа.

Дейността и поведението на субектите на ЮО се обективира

в правни форми по стриктно предвиден от позитивното

право ред. Такава, например, е акта на правоприлагане, с

който се определя мярата на отговорност.

В съдържанието на ЮО се включва също и резултата от

взаимодействието на субектите на ЮО. Това е ядрото на

съдържанието на правоотношенията, включени в ЮО.

Съдържанието на ЮО има две съставки (фази, стадии):

а) определяне на мярката на ЮО и изразяването й в

юридически акт (най-често правоприложен акт);

б) реализацията на мярката на ЮО (това е уточнена,

конкретизирана юридическа санкция).

11. Обект на ЮО:

Обект на ЮО са блага, ценности, които са правно защитени

и получили статут на субективни юридически права или

юридически задължения на извършителя на

правонарушението. Чрез ЮО те се ограничават или отнемат.

Те имат физическо-юридическа същност.

Обектите на ЮО са различни при различните видове ЮО.

Напр. при наказателната ЮО се засягат основни субективни

юридически права на правонарушителя. Големият и вечен

проблем е как и до каква степен да се засегнат тези

права при налагането на мярката на юридическата

отговорност. Какви, например, да бъдат юридическите

санкции? Дали да има смъртно наказание? Дали да има

доживотно лишаване от свобода? Дали да има

членовредителни наказания? Споровете в правната наука са

нескончаеми. Становищата се променят с течение на

времето и промяната на обществения живот.

VІІ. Функции на юридическата отговорност.

12. Функционална същност на ЮО:

Характеристиката на ЮО като система от правоотношения ни

разкрива субстанционалната й и институционална й

същност.

ЮО обаче има и функционална същност.

Под функции на ЮО разбираме въздействието й спрямо

правонарушителите и другите субекти на правото, чрез

които тя осъществява предназначението си. Функциите на

ЮО са основните насоки на въздействието на ЮО върху

правните субекти.

Различните видове на това въздействие са различните

функции на ЮО.

Функциите на ЮО са:

а) принудителна:

- с наказателен характер;

- с правовъзстановителен характер;

б) превантивна:

- възпитателно въздействие;

- предупредително-възпиращо въздействие.

VІІІ. Определение на юридическата отговорност.

13. Дефиниция на ЮО:

ЮО е специфична система от правоотношения, произтичащи

обикновено от наличието на състав на правонарушение, със

субекти от една страна, по принцип, субект на правото,

овластен от позитивното право да определя и/или да

налага мярка на ЮО (това най-често е специализиран

държавен орган), и от друга – субект на правото,

правонарушител, главното в съдържанието на която система

от правоотношения е определянето и реализирането на

съответната конкретна юридическа мярка за отговорност

(конкретизирана юридическа санкция), с което се постига

ограничаване или лишаване на правонарушителя от

съответни дадени блага (субективни права) или пък му се

възлагат юридически задължения.

14. Разграничения на ЮО от сходни правни явления:

а) ЮО и деликтоспособност - последната като качество на

субектите на правото е предпоставка за налагане спрямо

тях на ЮО;

б) ЮО и правната принуда - ЮО е само един от видовете

правна принуда;

в) ЮО и изпълнението по принудителен ред на съществуващи

задължения - последното може и да не е във връзка с

правонарушение;

г) ЮО и атрибут на юридическо задължение - това различни

правни явления;

д) ЮО и укоряването, възмездието, отмъщението - това са

явления от различен порядък, различни категории -

юридическа категория и морални категории;

е) ЮО и институтите на ЮО - цяло към част;

ж) ЮО и реализацията на юридическата санкция - ЮС е

предвидена в правната норма правна последица,

предназначена да се реализира при наличието на състав на

правонарушението, като конкретизираната санкция е

мярката на ЮО;

з) ЮО и правната последица - ЮО е вид правна последица,

само една от многото правни последици, които настъпват

при извършване на правонарушение;

и) ЮО и правоотношение - ЮО е съвкупност от

правоотношения, произтичащи обикновено от наличието на

правонарушение;

й) ЮО и осъществяването на принудителни мерки -

последните могат да се прилагат кумулативно заедно със

санкционните мерки;

к) ЮО и осъществяването на защитни мерки - като

реализация на потестативни права, като осъществяване на

самозащита;

л) ЮО и процесуалните правоотношения - имат функционална

връзка, чрез процесуалните правоотношения ЮО се

обективира, но самата ЮО се състои от материални

правоотношения;

м) ЮО и правонарушението - последното е предпоставка на

ЮО.

ІХ. Видове юридическа отговорност.

15. Основни видове ЮО:

а) според характера на ЮО (споровете кога да има едната,

кога другата):

- наказателна (разделяща се на свой ред на

наказателноправна, административноправна,

дисциплинарна);

- правовъзстановителна (обезщетителна, гражданскоправна,

имуществена);

б) според вида на налаганата юридическа санкция:

- наказателноправна;

- административноправна;

- дисциплинарна;

- гражданскоправна.

в) според сферата на действие:

- вътрешноправна;

- международноправна;

г) според наличието на вина (на правонарушение) - това е

най-спорното, най-деликатното деление:

- ЮО с наличие на вина (т. е. ЮО в резултат на

извършване на правонарушение);

- ЮО без наличие на вина (т. е. ЮО, нямаща за свое

основание извършването на правонарушение) - нарича се

още обективна юридическа отговорност. Не е изяснена

достатъчно от ОТП. Тя е позитивноправно лимитирана по

своя размер. Среща се само в някои стриктно определени

от позитивното право случаи. Такива са причиняването на

щети от опасни за употреба вещи (ядрени централи,

космически кораби и пр.), както и при щети, свързани с

извършването на изрично посочени от позитивното право

дейност (застрахователна дейност, превозваческа дейност,

хотелиерска дейност и пр.). Само гражданскоправната

(правовъзстановителната, обезщетителната) ЮО може да е

такава. Тази отговорност без вина по своята правна

природа е по-близка до защитните юридически мерки,

отколкото до класическата виновна ЮО, настъпваща в

резултат на извършване на правонарушение. Тази обективна

юридическа отговорност е породена от необходимостта за

защита на справедливостта в развитието на обществените

отношения. Тя е проявление на класическия общ правен

принцип "комуто ползата, нему и тежестта от евентуалните

имуществени вреди".

16. Характеристики на наказателната ЮО:

а) тя се налага (търси) и понася за самото

правонарушение, ако това е предвидено от позитивното

право;

б) нейната цел е наказването на правонарушителя за

извършеното от него правонарушение;

в) заедно с нея може да се търси и правовъзстановителна

отговорност;

г) тя произтича и когато причинените материални и

нематериални вреди са доброволно възстановени;

д) осъществява се служебно по инициатива на наказващите

органи (овластените да определят и налагат ЮО - държавни

органи, ръководители на предприятия и др.);

е) има характер на първична правна последица;

ж) има личен характер, т. е.

- тя е само срещу индивидуални субекти на правото (без

административноправната), като при това тя се налага

- именно спрямо правонарушителя, а не някой друг;

з) при нейното осъществяване действа т. нар. презумпция

за невиновност на правонарушителя (т. е. събират се

доказателства както за обективната страна на

правонарушението, така и за субективната страна на

правонарушението).

17. Характеристики на правовъзстановителната ЮО:

а) има обезщетителен характер, обезщетяването е нейната

цел, не се налага, ако няма вреди;

б) може да се осъществява и спрямо всички видове субекти

на правото, а не само спрямо индивидуалните;

в) не се осъществява служебно от наказващия орган,

съдбата й зависи от волята на пострадалия, претърпелия

вреди субект;

г) при осъществяването й има презумпция за виновност (т.

е. доказва се само обективната страна на

правонарушението, но не и субективната) на

правонарушителя.

д) няма личен характер – може и да не е точно спрямо

правонарушителя;

е) не се прилага задължително с наказателната

отговорност;

ж) има характер на вторична правна последица.