Home Право Облигационно право- Дарение. Понятие. Видове. Отграничение от спонсорство. Сключване. Форма

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право- Дарение. Понятие. Видове. Отграничение от спонсорство. Сключване. Форма ПДФ Печат Е-мейл

Дарение. Понятие. Видове. Отграничение от спонсорство. Сключване. Форма.

Чл.225,ал.1 – дарението е договор, с който „дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”. Т.е. за да е налице дарение, е необходимо съгласие м/у дарителя и дарения, по силата на което дарителят с дарствено намерение отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на дарения, който го приема, в резултат на което имуществото му нараства, а това на дарителя намалява.

1) Съгласието на стр. относно безвъзмездността на отстъпването е необходим елемент на дарението:

- дар. има само тогава, ког. дарителят, подтикнат от разл. съобр. (това е правното основание – благод., любов, привързаност и др.) е съгласен нещо да премине от неговото имущество към имуществото на дарения без насрещен еквивалент. Т.е. необх. е той да има намерение да дари и да изяви воля в този смисъл.

- дареният тр. от своя стр. да е съгл. да получи безвъзм. това, к/о дарителят му отстъпва. Иначе няма дарение. Никой обаче не може да бъде принуден да получи каквато и да е облага въпреки волята си.

Всичко това показва, че дарението е договор – м/у дарителя и дарения трябва да се постигне съгласие относно даряването. Следователно дарението не е едностранен акт – едностранна пр.сделка, а договор – едностранен и безвъзмезден.

2) Подареното трябва да се отстъпи веднага и безвъзвратно.

- подар. тр. да се отстъпи веднага – това не озн., че дареният трябва да влезе веднага във владение на подареното, а че той трябва веднага да придобие едно право в/у него, макар то да е срочно или условно.

- обогатяването на дарения тр. да бъде безвъзвратно – дареният трябва окончателно да придобие подареното. Дарителят не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщане. Законът обаче допуска в някои случаи отмяна на дарението по искане на дарителя. Но във всички тези случаи отменяването на дарението е допустимо само на такива основания, които не настъпват по волята на дарителя (чл.227).

3) Дарението обогатява дарения (иконом.критерии)– в р-ат на дарението имуществото на дарения нараства. Този имущ. прираст може да бъде от различно естество – прехвърлена собств-ст в/у една вещ, учредено вещно право в негова полза, че му е прехвърлено вземане, или му е опростено едно задължение, дарителя плаща негов дълг или го замества в дълг, че дарителят се отказва да предяви свое право и т.н.

4) Д намалява имущ. на дарителя (икон.кр.)– в този см. отказът от насл. не е Д в полза на другите насл. Ч/з него отричащият се само пропуска да придобие нещо, т.е. той не намалява имущ. си, а пропуска да го увеличи.

Суб.крит. – един п-с, който започва с 1)мотивацията на дарителя; 2)намер.за Д; 3)самото скл.на дог.

Видове дарения.

І. В зависимост от съображенията, поради които се дарява:

1. Съвсем незаинтересовано (обикновено?)– дарителят не е получил, не получава нищо и няма да получи нищо с/у това, което отстъпва.

2. Възнаградително (и обичайно?)– дарение в знак на признателност и като възнаграждение за вече получени услуги или за услугите, които ще получи, но срещу които този, който прави услугите, няма право на възнаграждение.Понеже с него се възнагр. услуги, го наричат възнаградително дарение. Тази му функция изключва възможността то да бъде отменявано (също и обичайното Д - чл.227,ал.2).

ІІ. Според модалитетите си дарението може да бъде:

1. Чисто или просто – несвързано с никакви условия и тежести.

2. Срочно – когато надареният става титуляр на безвъзмездно отстъпеното му право, но не се ползва още от него – подарил съм къщата си на своя приятел, но съм уговорил, че ще живея още 2 г. в нея. Но дарение до определен срок не е допустимо – не се отстъпва нещо безвъзвратно.

3. Условно – може да бъде скл. под отлагателно (подарявам ти къщата си ако встъпиш в брак с племенницата ми) или прекратително (подар. ти къщата си, но дарението ще се счита за нестанало, ако ми се роди син) условие. И в двата случая правото е вече придобито от надарения, но съществува под условие.

Недействително е дарението направено под невъзможно условие (чл.226,ал3).

4. Под тежест – когато дарителят възлага на надарения редица обременявания било в свой собствен интерес, било в интерес на трето лице или дори в интерес на самия надарен.

Във всички тези случаи тежестта не е главна цел на дарението, а е странично свързана с дарението, без да съставлява възмездие за него. Въпреки това дарението ще бъде нищожно, ако тежестта противоречи на закона, на добрите нрави или е фактически неосъществима (чл.226,ал.3), освен ако може да се предположи, че дарението би се направило и без недействителната тежест. Тежестта е правно задължителна. Всеки заинтересован има иск за нейното изпълнение. Договорът е източник на този иск.

Сключване на договора за дарение – важат някои правила, които се отклоняват от общите:

1) Дееспособност – различни са изискванията относно способността да се прави и получава дар.

а) способност за получаване на дар

- всяко ФЛ (само заченатият не може) може да получава дар. Ако надареният е малолетен или пълно запретен – законният представител ще получи дара от негово име; а ако е непълнолетен или ограничено запретен – самият той със съгласие на родителя, респ. попечителя си.

- всяко ЮЛ може да бъде надарено – държавата, фондация, кооперация, обществена организация.

б) способност за даряване – не всеки може да дарява.

- недееспособнисте не могат нито сами, нито ч/з законните им представители; ограничено дееспособните също, тъй като и в двата случая е необходимо разрешението на съда.

- държавата е поначало способна да подарява имотите си,т.к. нейната правоспос. е неограничена,но има известни обекти, които могат да бъдат собственост само на държавата – това са посочените в чл.18 от К на РБ.

Предмет на дарението – могат да бъдат изобщо всички имуществени права – движима или недвижима вещ; вещно право; вземания; ценни книжа; наследствена съвкупност и т.н.

Едно единствено условие трябва да бъде налице – този, к/о подарява, да бъде титуляр на правото, к/о веднага и безв. отстъпва. Никой не може да подарява чуждото, инак ще е нищ. Именно затова никой не може да подарява бъдещо имущ.право – такова, к/о тепърва ще придобие. Забранява се и „обещания за дарения”.

Съгл. чл.43 и чл.54 от ЗДС е възможно безвъзмездно прехвърляне на собств-ст и в/у недв.имоти, които са частна държ.собств. ФС е смесен и вкл. реш. на МС взето по предложение на МРРБ, въз основа на което съответният обл. управител сключва договора, който се вписва от съдията по вписв. Исканията за безвъзмездно прехвърляне се правят ч/з обл. упр-л, който дава мотивирано становище. Безвъзмездно прехв. на право на собст. в/у движими вещи, които са държ.собств. се извършва със заповед на обл. у-л (съответно на ръководителя на ведомството), ако собствеността се прехвърля на общини и др. ЮЛ и организации на бюджетна издръжка. За безвъзмездното прехвърляне на собственост на движими вещи с балансова ст-ст над 5000 лв се изисква и съгласието на Мин.Ф.

Съгласието и формата му – м/у дарителя и надарения, респ. техните представители тр. да се постигне съгласие – първият да се съгласи да отстъпи нещо веднага и безвъзвратно; вторият – да го приеме.

а) Д се извършва във формата на нот. акт, ако се подарява недв. имот или вещни пр. в/у недв. имот;

б) дарение на движима вещ трябва да бъде облечено в писмен документ с нотариално заверени подписи (консенсуален,формален дог.) на дарителя и на надарения, освен ако подаряваната движ-ст се предава на надарения (реален – с предаването на движ. вещ, която е елем. на ФС, се счита сключен)  (чл.225,ал.2). Т.е. имаме два способа. Д има транслативен ефект = вещно д-ие = прехв.собств.

* Дарението на някои движими вещи (напр.автомобили) се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (форма за валидност) и тази форма не може да бъде дерогирана (отменена).

* Дарението на насл., в к/о има недв. имоти, се извършва съгласно съдебната практика в нот. форма..

Правното основание – всеки дог. тр.да има правно осн. Без такова осн. той е нищожен (чл.26,ал.2).

Дарителят има единствена цел – да дари, това е неговото пр.основ. Но пр.основание тр.да се различава от мотивите на сделката, к/о нямат правно значение. За правото е безразлично защо Х е купил или защо У е продал. Това е така, защ. мотивите (подбудите) на разл. купувачи и продавачи не са еднакви. По друг начин стоят нещата при Д. То също тр. да има правно основание. Тук обаче правното основание се покрива с мотива. Наистина всеки дарител жертва нещо с цел да надари. Но тази цел, взета сама за себе си, не е правното основание на дарението. Подбудите на дарението са единственото негово основание.(не е така!)

Тук е необходимо едно уточнение. Правното основание при Д е постоянната, пряка и непосредствена цел на дарителя да прехвърли нещо на дарения, без да иска от последния насрещна престация. При дог. за дарение както и при всеки др.дог. не се поставя в-са защо дарителят е надарил своя съконтрагент, т.е. мотивът не е необходим елемент на договора. В случай, че се установи, че подбудите на дарителя, т.е. неговият мотив противоречи на добрите нрави или на повелителни правни норми това е основание дарението да се обяви за нищожно съгласно разпоредбата на чл.226,ал.3: „нищожно е и дарението когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави, а така също когато условията или тежестта са невъзможни”. Това правило не дава основание да се приеме, че мотивът е каузата на дарението, тъй като в случая мотивът е посочен като основание за нищожност на сделката съгл. чл.26,ал.1.

Т.е. Кожух. смята,че каузата и мотивът се покриват( не е така)! Д е кауз. дог. – основ. за дог.за Д е намер.на дарителя да извърши Д,това е каузата, пряката цел. Мотивът е разл., но основанието е едно и също,т.е. намерението за Д.

Дог.за спонс. е наимен., двустр., възм., обикн. е търг. сделка, няма изискване за форма. Обикн. спонсорираният поема в замяна някакви зад-ия – обикн. за рекл.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG