Home Право Лични привилегии и имунитети 30

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Лични привилегии и имунитети 30 ПДФ Печат Е-мейл

Лични привилегии и имунитети

За чужденци, които се ползват с консулски имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на междуна­родното консулско право, както и ратифицираните междуна­родни договори, по които Република България е страна.

Кръгът на личните имунитети на щатните консули е до известна степен по-тесен, отколкото на дипломатическите представители. Като правило с имунитет срещу обиск се ползва само неговата слу­жебна кореспонденция, неговият архив, но не и частната му кореспонденция, която съобразно с двустранните консулски конвенции и с националното законодателство на повечето дър­жави той е длъжен да държи отделно от служебната.

Частната кореспонденция на консула, книгите и докумен­тите, отнасящи се до търговията или до професията, с която се занимава, не се изземват от юрисдикцията на държавата на пребиваването. Улесненията, предоставяни на консула, са свързани с не­говата служебна дейност, за да не могат местните власти да оказват върху него пряк натиск. Без разрешение на своето правителство кон­сулът не може да се откаже от предоставения му имунитет. Чл. 8 на българския Граждански процесуален кодекс: лицата, ползващи се с екстериториалност, каквито са консулите, както и чуждите държави, са подчинени на районните съдилища: а) когато сами са започнали делото; б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната; в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се на­мират в страната:

Член 34 на Виенската конвенция от 1963 г. потвърждава приетия от по-голямата част от държавите обичай да пре­доставят свобода за придвижването и пътуванията на служите­лите на консулските учреждения върху територията на приема­щата държава. Изключение представляват зоните, влизането в които се забранява или се регулира поради съображения за национална сигурност.

Консулските привилегии и имунитети включват личната неприкосновеност, закрилата на личността и достойнството на консулското длъжностно лице срещу посегателство от стра­на на трети лица, както и неприкосновеността на жилището на консула. Не­допустимо е консулът да бъде задържан по административен ред. Задържането на консула във връзка с извършването от него на особено тежко престъпление е свързано с лишаването му от консулска екзекватура.

Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. допуска възможност за предварително задържане и арест на консул само на основание на постановление на компетентните съдебни власти в случай на извършване на тежко престъпление. Задържането в затвор или друга форма на ограничаване на личната свобода на консула са допустими само в изпълнение на присъда, влязла в сила (чл. 41, т. 1 и 2; чл. 42). По дела за длъжностни престъпления (например, по дело за подкуп) консулите не подлежат на наказателна юрисдикция на приемащата държава. Това правило се признава от всички държави.

Консулите не подлежат и на гражданската юрисдикция на приемащата държава, когато става дума за отношения, кои­то произтичат от служебни действия. Държавата на пребиваването е длъжна да се въздържа от всякакви оскърбителни или насилствени действия по отноше­ние на консула и да предоставя на консула специална закрила срещу оскърбления, обиди и насилие.

Практиката на редица държави не признава неприкосно­веност на личното жилище на консула. Заедно с това в дву­странната международна договорна практика, по-специално в консулските конвенции се развива тенденцията пълна непри­косновеност да се предоставя и на личното жилище на консула. Неприкосновеността на личните консулски помещения не дава на консула право да предоставя убежище на лица, които са преследвани от местните власти.

Като притежава определени лични привилегии и имуни­тети, консулският представител е длъжен да не злоупотребява с тях, строго да спазва всички закони и подзаконови норма­тивни актове на държавата на пребиваването.

Като правило консулът е длъжен да се явява по покана на съдебните власти като свидетел в производството по съдебни или административни дела. Но практиката на държавите пре­доставя на консула в този случай т. нар. привилегии на вежли­востта. Поканата за явяване в съда се довежда до знанието на консула с особено писмо на съда, без да се посочва в него каквато и да било санкция за неявяването му. Когато не може поради служебни причини или поради болест да дойде в съда, консулът има право да моли за отлагане на явяването му в съда или за снемане на неговите показания в жилището му: консулът може да отказва да дава показанията във връзка със служебната дейност.

Хаванската конвенция от 1928 г. изрично предвижда, че по наказателни дела могат да искат явяването на консулски чиновници в съда като свидетели (чл. 15). Но това искане трябва да бъде формулирано с цялото необходимо уважение към консулското звание и към неговите служебни задължения- консулският чиновник следва да отговори на такова искане със съгласие. По граждански дела консулските чиновници са подчинени на юрисдикцията на съдилищата. Ако обаче консулът е граж­данин на изпращащата държава и не се занимава с частна дейност, носеща доход, неговите показания се снемат устно или писмено в жилището или в канцеларията му. Съдебните органи проявяват цялото уважение, на което той има право. В този случай консулът не е длъжен да се яви в съда за даване на свидетелски показания.

Същевременно консулският чиновник може доброволно да даде показания като свидетел, ако така по негово мнение не причинява сериозни затруднения за изпълняването от него на официалните му функции. Следва да се има пред вид, че в случай на отказ на консула да даде свидетелски показания, да предостави някакъв документ или да се яви в съда въпросът трябва да се реши по дипломатическите канали. Съдът няма право да приложи никакви принудителни мерки.

В международната практика консулските служители и членовете на техните семейства, ако не се занимават с никаква частна дейност, носеща доход, се освобождават от всякакви данъци и повинности в приемащата държава (чл. 8 на Консулската конвенция между България и Русия и Виенската конвенция за кон­сулските отношения от 1963 г. в чл. 49). За граж­дани на акредитиращата държава изключение представляват данъците, с които се облагат: а) владението на недвижими имоти, разположени в държавата на пребиваването; б) недвижимите имоти, които се намират в собственост; в) доходите, извличани от такива имоти. Кон­сулските чиновници или служители - граждани на акредити­ращата държава се освобождават от данъци върху заплатата или друго трудово възнаграждение, което получават заради консулската си служба.

Общоприетата практика, намерила израз в чл. 49 на Виенс­ката конвенция от 1963 г., е служителите на консулствата и членовете на техните семейства да не се освобождават: а) от косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите; б) от данъци и такси върху частните недвижими имоти, които се намират върху територията на приемащата държава, ако владението им не се осъществява в интерес на тяхното правителство за целите на консулството; в) от държавни, районни или общински данъци върху наследст­во, както и от такси за прехвърляне на движимо имущество; изключение представлява случаят, когато движимото иму­щество се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице като кон­сулски служител или като член на семейството на консулски служител; г) от данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, както и от данъци върху капитало­вложенията в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава; д) от данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги; е) от такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки освен за помещенията на кон­сулството и на щатния му ръководител.

Задължение на приемащата държава е да освобождава консулските служители и членовете на техните семейства, жи­веещи заедно с тях, от всякакви лични повинности и от всякаква работа в обществен интерес независимо от характера й, както и от военни повинности, свързани с реквизиции, с контрибуции и с настаняване на военни лица в квартирите им (чл. 52 на Виенската конвенция от 1963 г.).

Консулите, които са официални лица на изпращащата държава и обикновено притежават дипломатически паспорти, се освобождават от мита, както дипломатическите агенти, по силата на консулските конвенции и на обичайната практика. Член 10 на Консулската конвенция между Република Бъл­гария и Руската федерация предвижда, че на консулските длъж­ностни лица, които са граждани на държавата, назначила кон­сула, се предоставят същите улеснения по отношение на мита­та, както на сътрудниците на дипломатическите представи­телства.

Смята се за общопризнато, че личният багаж на консулс­ките длъжностни лица и на членовете на техните семейства се освобождава от митнически преглед освен при сериозни основания за съдържане на непозволени съставки. В този случай прегледът трябва да бъде извършен в присъствието на консулското длъжностно лице или на член на семейството му.

Държавите, които участват в международното общуване, предоставят на консулите въз основа на взаимност и други привилегии. Служителите в консулството, ако не са граждани на приемащата държава, се осво­бождават от всякакви данъци върху работната заплата. Пре­доставят им се същите улеснения и привилегии по отношение на митата и на другите вносни такси, както на съответните категории служители в дипломатическото представителство на държавата, която е назначила консула. Te се освобождават от военни и други повинности от личен или имуществен характер. Те могат да отказват да дават свидетелски показания за обстоя­телства, които се отнасят до тяхната служебна дейност.

От 20-те години на XX век в консулското право се набе­лязва тенденция към разпростиране на всички лични привиле­гии и имунитети, особено на тези, които са свързани с данъч­ното облагане, върху членовете на семействата на консула и върху служителите в консулството. Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. по същество се ограничи с предоставянето на членовете на семействата на консулските длъжностни лица на привилегии и имунитети в областта на облагането с данъци.

Членовете на семействата на тези служители, членовете на частния персонал и други служители в консулството, които са граждани на приемащата държава, се ползват само с при­вилегиите и имунитетите, които тази държава им признава.

Обемът на привилегиите и имунитетите на консулските длъжностни лица в консулските отдели на дипломатическите представителства съвпада с този на съответните служители в самостоятелните консулства. Това положение е общопризнато в междуна­родното право. То обаче не прекратява специфичните задъл­жения на консулското длъжностно лице. Ако, например, дипло­мат, който осъществява консулски функции, е призован да се яви като свидетел по дело в рамките на консулската си дейност, той няма право да откаже да даде свидетелски показания, като се позове на своя дипломатически имунитет. Такова положе­ние може да възникне във връзка с дейност по наследствени въпроси или по попечителство. То е също така възможно, ако консулът действа като представител на гражданин на изпра­щащата държава, който поради отсъствие от приемащата дър­жава или поради друга уважителна причина не е в състояние своевременно да защитава своите интереси.

Oбемът на привилегиите и имунитетите на консула в много случаи съв­пада с обема на привилегиите и имунитетите на дипломата. Тази тенденция все повече се проявява в практиката.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG