Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предметът е свързан със специализирана подготовка на бъдещите педагози да реализират ПТИВ. Следователно предметът е проучване на закономерностите  на осъществяване на играене с цел възпитаване на игрова култура у човека. Игровата култура е ядрото на процеси, интерпретиращи дейностно, поведенческо и неформално сътрудничество с другия като субективен опит.

Ф.Шилер е дал определение за субекта носител на игрова култура. В том 15 на цикъла „Естетически писма”: „Човекът, а това значи възрастният, както и детето е едва тогава

истински, когато играе, а той е там истински , където играе.

И.Кант в „Хомо сапиенс” подчертава изречението: „а човешкият опит на играта като „първична човешка функция” е един от фундаменталните духовни елементи на живота”.  За него играта е главен културообразуващ фактор, тя  е елемент на всяка култура и прави така, че всяка култура да протича като игра. „Куктурата в по-ранните и фази се играе”. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра. Тази идея осъвършенства теориите на Кант и Шилер.

Особеностите на игровото поведение са свободно (Кант – „Играта, свобода на човешкия дух и фантазия”), самодейно, интуитивно, независимо във времето и пространството (всичко е позволено), креативно (способност за творчество, резултат и от умението да се играе), неутилитарно (без някакви пози).

Характеристика на образователното направление игрова култура и пресъздаване

Създаването на това направление като самостоятелно и равностно на останалите познавателни и приемно-продуктивни направления еманципира значението на играенето в живота на подрастващите и в структурата на предучилищната педагогика като основа за усъвършенстване на игровия опит.

2003 МОН – програма за подготвителната група и частично 1993 ДОИ МОН – програма за възпитанието на детето.

В какво отношение се еманципира играенето.

1.Признаването на културата на играещия субект, основополагаща за личностния опит на подрастващите (значима за личността)

2.Осигуряването на динамични преходи чрез играенето на основните тенденции  за образование на подрастващите – ориентирано към ежедневния опит, образование. Няма структурна характеристика на индивидуалния-социално, мотивационно-потребностна, познавателно-емоционална сфера), които да не се осигуряват като интеракция.

3.Подкрепя се в единство тезата на Ф. Монтесори, тезата за  Реджио-педагогиката за осигуряване на самодейна форма на игра при постигане на образователен резултат. ; Гарантиране в единство проявите на креативност, интерактивност и новаторство.; Водещото значение на игропознавателните и приложно-продуктивните ситуации за усъвършенстване на детския опит.

Педагогически анализ и оценка на ситуац. форми по игрова култура

1.Вид на наблюдаваната ситуация:

-наличие на свободни игрови ситуации;

-има ли игрово-познавателни ситуации;

-приложно-продуктивни ситуации

2.Образователни ядра

-игрова култура и игрова среда-възможни начини да обиграват различни игрови материали;

-артистично упражнение и театрални игри; етюди-детето в ролята

-фолклорни и обредни игри

3.Игрови умение и способности, по които се работи.

УПРАЖНЕНИЕ (27.02.2008)

ПТИВ се отнася до всички образувателни направления и до игровата култура и пресъздаване. Ключови ядра (стр.62, 63, 64 и 66 от лилавия учебник „Програмна система”); характерност(идва от средствата, ролята), хуманност, креативност (способност за творчество), проективност, относителност, критичност, идентичност.

Европейски ключови компетенции: бълг. – майчин език; чужд език; граждански и социални (интегриране на обществото и хората); природонаучни, математически и технически, да се научим да учим; медийни компетенции, предприемачество (свързано с играенето) културни компетенции.

Модели на технологията на игровото взаимодействи

(03.04.2008)

4 вида:

1. Социално-обвързващ модел- скъсява се дистанцията, показва се доверие, взаимопомощ. Навлизане до автономията на интимния кръг на субекта, докосване, доближаване, опознаване, вникване в неговите чувства, намерения; разпознаеане на сигнали за партниране (поглед, усмивка), преодоляване на изолацията, за преодоляване на страха от самотата, за преодоляване на риска при ориентиране на действията на другия. Подходящ е за начало на запознанствата.
2. Емоционално филтриращ модел – балансиране на преживяванията, гарантиране на положителен климат, превес на положителните емоции, да се намалят отрицателните отношения на децата; съдействане за осъзнаване на емоционалните реакции, огледално изиграване (когато възрастния изиграва поведението на детето), саморегулация, за уравновесяване на силата на преживяванията, важен е за преодоляване на страховете на децата.
3. Когнитивно-информационен модел – използва се за целите на познанието, усвояване на начини на обиграване на игрови-образователни средства (пример-как се играе шах, дама...) Осъзнаване на структурата на игрова дейност в различни ситуации, вникване в идеята на другия чрез кодиране и декодиране на знаци, (моделирането), осигурява се информация за другите направления.
4. Функционално делови модел  - модел за преодоляване на дискриминацията, възможност за равни шансове, йерархия на включване, изграждане на търпеливост, взаимопомощ, сътрудничество, изравняване на статутните различия, извеждане на игрово присъствие извън пределите на игровия свят и доближаването му до убедително социално присъствие.

АРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗУВАТ. НАПРАВЛЕНИЕ. ИГРОВА КУЛТУРА И ПРЕСЪЗДАВАНЕ

Създаването на това направление като самостоятелно и равностойно на останалите образователни и приложно-продуктивни направления еманципира значението на играенето в живота на подрастващите и в структурата на ПУП като основа за усъвършенстване на игровия опит (2003 МОН – програма за подготвителния клас). Играенето се еманципира чрез:

А. Признаването на културата на играещия субект, основополагаща за личностния опит на подрастващия (оценен като значим за личността); има разлика между игров опит и игрова култура.

Б. Осигуряване на динамични преходи чрез играенето на осн. тенденции за образование на подрастващите – ориентирано към ежедневния опит на образование. Няма структурна характеристика на индивидуалността.

В. Подкрепата е в единствто тезата на Фробен, Монтесори, тезата на Реджио – педагогиката за осигуряване на придружената от възрастния са модлена форма на игра при постигане на образователни резултати.

Г. Гарантиране в единство проявите на креативност, интерактивност, иновативност

Д. Водещо значение на иггрово-познавателните и проложно-продуктивните ситуации за стимулиране детския потенциал.

Основни ядра са:

А. Педагогически анализ на наблюдаваните ситуациионни форми

- вид на наблюдаваната ситуация (наличие на свободна игрова ситуация)

- има ли свободни, игрово-познавателни ситуации

- игрови ситуации с противоположно-продуктивен характер

Б. Образователни ядра

-игрова култура и игра -  възможни начини да обиграват различни игр. материали

-артистично упражнение и театрализирани игри

-фолклорни и обредни игри

Игрови умения и способности, по които се работи.

СЪВРЕМЕННИ ТЕОРИИ ЗА ТЕХНОЛОГИЯТА НА ИГРОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

(01.04.2008)

Елизабет Райд – магистърска теза за значението на игровото взаимодействие. Прави излседвания на 350 участващи в интернет младежи. Според нея възрастния играе, за да избяга от реалността. Детето не просто преминава от реалния в игрови свят, а „крачи по стълбите на майсторенето на живота” за да се подготви за истинския живот. Има разлика между детето и възрастния по отношение на смисъла. Райд критикува  Ериксон: „Не може в игрането да има разлика в субектите. Няма разлика във възприемането на субекта  по посока на социалната роля възрастен и дете. И възрастния и детето не просто стъпват в различен, измислен, нереален свят играейки, а сътворяват заедно този нереален свят, измислен свят. Най-важният показател за инстинско играене е моментът на креативност.

Павел Къртис: в играенето да се предоставя като съдържание това, което е най-малко известно на субекта.

ЕТАПИ НА МОДЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПРИ

РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИГРОВАТА СИТУАЦИЯ

1.Мотивационен етап – съответства на няколко основни параметри на педагогическата стуация.

А. Готовност за съвместни цели

Б. Формиране на цели

В. Обединяване на цели

В мотивационния етап инициативата принадлежи на детето. Използват се т.нар. афилативни мотиви – мотивировка за сдружаване, опознаване на партньора, преодоляване на дистанцията

Импресионистични мотиви -  мотиви на изразяване, споделяне, пресъздаване; свързани са с изразността във вариантите и в играенето

Мотиви за достижение - удовлетворение от играенето, желание за повторност, спечелване на нова позиция, побеждаване, доминираща роля. Те градират в главен, важен, силен.

2. Етап на декориране- често пъти е преди започване на същинската игра. Етап на озпращане на послания и адекватното им разпознаване, възможно най-голям обем за игровата ситуация от знаци, които да се разпознават. Изключително ценен етап за възпитаване на култура на поведение в игрането, за развитието на атрактивност на представянето на игровото присъствие. Декорирането се свързва с готовността за съвместни цели, формиране на цели, чувство за сигурност, съпреживяване на успех. Към всички групи модели.

3. Етап на психологическо познание- репрезентация (вариант) „другият”, който играе, и „аз” самият като него, етап в който да се представим на мястото на другия. Свързан с когнитивно-информационния модел.

А. Вътрешно-персонална система за характера на игровия модел(може да го репрезентира)

Б. Гарантиране на различни стратегии за репрезентация (по книгите на учителя)

4. Енкондикт (?) – запленяване : Свързан е с всяка една новост, запленяване към атрактивното. Нараства със съпреживяването, свързва се с формулирането на цели, чувство за сигурност, обединяването около цели.