Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Увод

Възпитанието като един от факторите за развитието на личносттана методологичекото равнище е най-тясно свързано с проблема за ценностите на обществото. Особено съществена е връзката на ценностите със съдържанието на възпитанието. На основата на обществените ценности, в резултат на взаимодействието със социалната среда, у личността се извършва съотетна интериоризация, т. е. Формира се ценностна ориентация, позиция и система. В този сложен процес оказват влияние потребностите, интересите, миналия опит и т. н. Теория на възпитанието използва понятията ценности и ценностна система, тъй като те са елемент на съдържанието на възпитанието и на обучението. Поради това се налага, без да бъдат обект и предмет на изследване, да бъдат представени като работни понятия, за да се изаснят механизмите на формирането им чрез възпитанието.

2.Ценности и възпитание

В широк смисъл се приема, че светът на ценностите е елемент на духовна култура на човечеството- За понятието ценност има различни схващания, но за педагогиката като че ли най- плодотворно е разбирането за ценноста като явление, полезно за дадено общество/група, формация и други общности/, отговарящи на потребнностите му. Но най- общаприетите ценности в дадена социална общност се видоизменят и диференцират съобразно интерасите на по- малките социални групи, като по- нататък се персонифицират от отделната личност. Така че ценностните системи са персонифицирани ценности, носят духа на приетата от дадена общност ценност. Тя обаче е получила собствено съдържание, различно от това на другите индивиди. По пътя на това разсъждение може да се приеме, че ценностите носят белега на общи идеали, ориентири, въз основа на които, в резултат на активното взаимодействие на индивида със средата,се формира неговата личностна система от ценности. Възниква въпросът за мястото на обществените ценности в съдържателната структура на личността. Ценностната система на отделния индивид се влияе от приетите обществени ценности, коита съдържат заряда на куртурата, пренасяна през вековете и обогатена от съвремието. И в този смисъл има интегрални функции по отношение на другите личностни фенамени и влияе върху съдържанието им. Особено силно рефлектира върху поведенбеската сфера на личността.

Засяга понятието ценностна система не е достатъчно изяснено както по съдържание, така и по отношение на функцията й в цялостния и единен възпитателен процес. Без да се задълбдчаваме във формулировките на различни автори, бихме могли да направим една описателна характеристика, която обединява общото в различните трактовки. Самото понятие система насочва към съдържание, което отразява някакво лично отношение, лична позиция към ценностите, приети в дадена общност. Щом е позиция, тя има персонален характер, а не на група, колкото и малка да е тя. След като става въпрос за система, то личността изразява отношението си не само словесно, но и чрез съответни поведенчески изяви. На основата на тази постановка могат да се изведат някои признаци на ценностната система, отразяващи и спецификата на ученическата възраст.

Съществен компонент в съдържанието на ценностната система са знанията, чрез които се получава обективната информация отвън. Но в него не се включва цялата съвкупност от знания, а само онези, които са придобили личностна значимост. Поради това знанията могат да бъдат отделни като относително самостоятелно звено в ценностната система. Но след персонифицирането им се превръщат в съществен елемент на ценностната система.

3.Ценностно развитие на личноста

Водещ компонент в ценностната система е отношението, позицията към ценностите и нормите на обществото. Позицията намира своята реализация в анализа и самоанализа, в оценката и самооценката и превръщането й в съответно поведение.Но не винаги ценностната система се актуализира в поведение, тъй като човек може да попадне в сложна обстановка, в противоречиви ситуации и т. н. И да се окаже неподготвен за високите изменения на собствената си ценностна система. В ценностната система е акумулиран жизненият опит на индивида. И в този смисъл тя има координиращи функции в насоченоста и поведението на личноста. Програчите за социалното развштие на личността се превръщат в микропрограми, когато се персонифицират. Те съдържат елементи от микропрограмите/социалните програми/, което обединява хората в дейностите и поведението им и прави възможно съществуването както на отделния индивид, така и на обществото. Но всяка микропрограма за формиране на ценностната система е строго индивидуална, носи обагреността на всеки индивид. Колкото обществото е с по- плурастични нагласи към културното ценностни системи, толкова индивидуалното звучене е по- силно и по- персонифицирано. Обратната тенденция унифицира, което дава отражение по посока на нивелирането на личността. Ценностната система се развива, когато се включи в съответната оценъчна дейност.

4.Ценностна система

По- широко е понятието ценностна система, в която знанията, отношенията, позицията и съответното поведение са еднопосочни и се намират в определени системни зависимости.Тя е всъщност от по- висш порядък на персонификация.

И така, на основата на посочените признаци проблемът за ценностната система има три особено съществени педагогически аспекта.

Първият аспект- той се отнася до ориентирането на подрастващия към ценностите на обществото.

Вторият аспект- отразява процеса на формирането у ученика на изпреварващата ценностна система, свързана с тенденциите на социалното развитие и на собствените му интереси и идеали.

Третият аспект- който според нас е основният, е учениците да се научат на умението да изменят своята ценностна система в синхрон с общественото развитие, да са в състояние да заменят едни ценности с други.

5.Ценностно-възпитателен процес на личността

Във възпитателния процес формиранито на ценностната система има две измерения. В един случай тя е елемент на процеса на възпитанието и на самовъзпитанието, а в друг- определящ насоката и съдържанието на взаимодействието със социалната среда, с близкото обкръжение, с професионалните партньори и т. н. В този смисъл тя е водеща, съществена,определяща социалните характеристики на личността.

Ценностната система се формира както под влияние на стихийно действащи фактори, така и при специално организерана възпитателна дейност, особено, когато личността сама предизвиква, ръководи и реализира формирането на ценностната си система. Както вече беше казано, ценностите на съвременното общество се менят непрекъснато, светкавично, което се отразява върху ценностната система на всеки човек. Това обстоятелство може да да предизвика”шок” в ценностните устои на личността, ако от най-ранна възраст не бъде подготвена за бързи и безболезнени промени в ценностната система. Но това може да наруши устойчивостта на позициите, поведението и т. н.

Пред възпитанието се появява дилема за трайноста на убежденията. Как и доколко да се утвърждават определени позиции и същевременно да се видоизменят и то бързо в синхрон с бързопреходността на ценностите в обществото. Отговор на този въпрос търси и Толкът Парсънзы който намира опора в структурата на „базовата” личност. Според него социализацията продължава цял живот, концентрирана преди всичко в усвояването на необходимите ориентации, получавани в процеса на обучение. Именно в резултат на учебно-възпитателната дейност на ученика се формират ценностноориентировъчните модели, които според Парсънз се полага още в детската възраст. В някои отношения те са най- стабилните и най- трайните. Той счита, че има сериозни основания моделите на ценностната система, разглеждани като комбинация от променливите на модела, да се третират като същнаст на базовите качества на личността. Като разглежда обучението каот процес на двустранно участие в съответните роли на социализирещия агент /педагозите, възпитателите, учебните институции/ и социализиращият се /възпитаника/, Парсънз приема, че основното в структурата на базовата личност е нейната модална типологизация и разнообразие.

Авторът не намира за нормално наличието само на един модел на интериоризирани ценностни системи, а останалите да се третират за „невротични” отклонения от него. И тъй като моделът, приет от детството, е сравнително най- устойчив, то Парсънз препоръчва още от най-ранна възраст на детето да се предлагат широкообхватни модели, които да създават у него нагласа за промени в по- зряла възраст. Комбинацията от усвоените ценностно-ориентировъчни модели да бъде функция от доминиращите социални ценности и ролевите дейности на подрастващия. Базовите структури на личността Парсънз търси в различния начин на живот, в ролите, които играе детето, в близкото му обкръжение- семейство, роднини, етническа, религиозна среда и т. н. Разновидностите в характеристиките на базовите качества на личността произтичат от хетерогенната им или от статусни категории в едно и също общество. „Но дори при това положение- пише Парсънз- структурата на базовия тип личност ще бъде само един аспект не само от цялостната конкретна структура на личността, но и на нейния конкретен ценностно-ориентационен аспект” Тези разновидности според него се дължат на множество различни фактори като генна информация и социално положение, различен начин на живот и ролите, през които преминава всеки, различие в адаптивните възможности и т. н.

Но разнообразието от конкретни типове базова личност не може да варира произволно спрямо доминиращите социални ценности. Затова трябва да се формира тип личност, ориентирана към промените и с възможности да ги извършва.

6.Личностен морал

Отклоненията в личностния морал и проидтичащите ототгава негативни явления са само част от причините, обуславащи необходимостите от насочване на проблемите на училищното възпитание и ценностното формиране на личността.

Отличителна особеност на днешната социална ситуация е нарастващото внимание към нраствени, духовни ценности в социалния живот и практика, което повишава ролята на моралната позиция на човешкия фактор.