Joomla Software solutions Template

Payday loan

Развитие на  устройството на образователната система в България

според нормативните документи

След Освобождението развитието на българското образование и устройството на образователната система претърпяват промени, които са регламентирани с различни нормативни документи – закони, устави, наредби, правилници. В своето историческо развитие българското образование създава добри традиции в структурата, съдържанието, организацията и управлението.

Според Привременния устав за народните училища от1878г.  училищата са народни и тяхната система включва три степен: първоначална с тригодишен курс на обучение, средна – с двегодишен курс и главна – с четиригодишен курс. Обучението в първоначалните училища е задължително и безплатно, отделно за момчетата и за момичетата. Средните и главните училища се откриват в по-големите и богати градове и общини. Управлението на училищата, контрола и методическото ръководство се осъществява от училищните настоятелства, Окръжните инспекторати и Дирекция за просвещение и духовните дела.

Във васалната провинция Източна Румелия се изгражда сходна структура на училищата с Княжество България. Тя включва четиригодишно задължително първостепенно училище и двегодишно второстепенно училище. В по-големите селища се изграждат средни класове с четиригодишно обучение и горни класове с тригодишно обучение.  Директор на народното просвещение тогава е Йоаким Груев, който създава „Органически устав” с три основни принципа – равноправие, автономия, децентрализация, характерни за устройството на образователната система през1880г. и регламентирани със Закон за началното учение от 1880 г.

През 1880 г. излиза и Закон за материалното поддържане и учебното преустройство на училищата, според който курсът на задължителното начално образование се увеличава от три на четири години, след тях са трикласните училища и четиригодишните реални и класически гимназии, с което се изгражда пълното средно образование. Училището става независимо от църквата и духовните дела.

Според Закон за обществените и частните училища в княжество България от 1885 г. обществените училища са на издръжка от общините, околиите, окръжията или държавата и са достъпни за всички. Имат два курса на обучение – начален – четиригодишен, задължителен за деца, навършили шест години, и главен – тригодишен. След тях са гимназиите, търговски, земеделски и индустриални учебни заведения с четиригодишен курс на обучение. Управлението се характеризира с демократизъм. Обемът и  съдържанието на учебния материал се определя на ежегодни учителски събори. Изборност на окръжните училищни инспекторати.

Законът за народното просвещение от 1891 г. постановява нови моменти в училищното законодателство: задължително предучилищно възпитание за децата от 3 до 6 години; удължаване на основното задължително образование от 4 на 6 учебни години; отпускане на стипендии за учениците в гимназиите, специалните и професионалните училища; изграждане на цялостна система, която включва всички видове учебни заведения; стабилизиране на финансирането. Средните учебни заведения подготвят за постъпване във висши училища. Регламентира се обучение във вечерни и неделни училища, предвиждат се „особени” училища за деца със специални образователни потребности. Учителите се разделят на редовни, временни и волнонаемни. Частните училища не получават държавна помощ, българският език в тях е задължителен; откриват се и функционират само под строг държавен надзор. Ръководна и роля имат училищните настоятелства, училищните съвети, училищния инспекторат, които се подчиняват пряко на министъра на народното просвещение. Главен държавен орган за контрол и управление е Министерството на народното просвещение. Централизиране на управлението.

През 1906 г. се приемат изменения в Закона за народното просвещение от 1891 г.: основното училище има две степени – долен – четиригодишен, безплатен и задължителен и горен тригодишен безплатен. Отпада задължителното изучаване на езиците, включват се нови предмети за изучаване – политикономия и гражданско учение; отпадат приемните и проверовъчни изпити в средното училище.

Законът от 1891 г. изцяло е отменен от Народното събрание през с нов Закон за народното просвещение от 1909 г., с който се модернизира учебното дело. Утвърждава се нова структура / напр.в мъжките и девическите гимназии, към които остава само горният курс с петгодишно обучение /, децентрализиране и масовизиране на образованието. Удължава се безплатната общообразова- телна подготовка / с тригодишната прогимназия, с която се ограничава ранната професионална ориентация, и се слага мост между началното и средното образование/. Преодолява се книжния характер на българското училище. Премахват се всички ограничения във връзка с чуждестранните учебни заведения. Съкращава се срока на обучение в детските и първоначалните училища. Всяка училищна степен получава свой статут като относително самостоятелен етап с гарантиран документ и права за реализация. Постига се диференциация на педагогическата подготовка.

В тези периоди просветното законодателство стъпва върху здрава национална основа, характеризира се с приемственост, вътрешно единство, гъвкава структура и отзоваване и реагиране на потребностите на времето.

В следвоенния период се внасят значителни промени и допълнения. Разширява се обхвата на социално-правната защита на учениците с още 2 години / основното училище - 7 учебни години/; въвежда се нов тип училище – реалното. Пълно осигуряване от страна на държавата на материалната база. Реформа в средните училища – ориентация на професионалното и специалното образование към стопанските потребности на страната. Профилиране на средното образование /на гимназиално, педагогическо и специално/. По-добро законодателство, свързано с просветата и културата / Закон за детската литература, Закон за строене на училищни здания, Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки и др./

През 1924г. се засилва националистическото възпитание и военизацията, извършват се организационни промени – увеличават се правата на директорите за сметка на учителските съвети; училищните настоятелства не се избират , а се назначават; ограничава се приемането в средните училища с изискване за успех и приемен изпит. Променят се функциите и предназначението на детските училища – Закон за народното просвещение от 1924 г.

Законът за народната просвета от 1948 г. води до следните промени: демократизира се образованието като се премахват приемните изпити; намалява се курсът на обучение в гимназията с една година; откриват се нови гимназии предимно в селата; въвежда се задължително образование от седем до петнайсетгодишна възраст; откриват се вечерни двегодишни училища; въвежда се държавна издръжка за малцинствени училища; закриват се класическите гимназии. Целите на образованието се диференцират по училищни степени. Откриват се полудневни, целодневни, седмични и сезонни детски градини; изграждат се промишлено-технически училища; откриват се общежития със столове; отпускат се стипендии и помощи от държавата за бедни учащи. Създават се организации, чрез които училището възпитава в духа на социализма.

Новият рамков закон от 1959 г. – Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в Народна република България – внася допълнителни промени в устройството на образова- телната система. Задължителното образоваяние се увеличава с 1 година – до 16 годишна възраст. Всички училища стават безплатни. Гарантира се правото на всички да продължат във висше учебно заведение, независимо какъв вид средно училище са завършили. Не се позволява откриване на частни училища. Всички образователни степени и училища имат за цел възпитаване и обучаване в комунистически дух, в изпълнение на партийната и правителствена политика /чл. 37/.