Joomla Software solutions Template

Payday loan

Методът е форма на практическо и теоретично усвояване на действителността, изхождащо от закономерностите на движението на изучавания обект.Методите на обучението са начин за работа на учителя и учениците, с помощта на които се постига овладяване на знанията, уменията и навиците, формира се светогледът на учениците и се развива техните способности.

Използва се най-различни методи на обучение на учениците от учителите с , които учениците придобиват знания.Някои от тия методи за обучение са: Дискусия и обсъждане; Панелна дискусия; Дискусия по процедура Филип-66; Ситуационен метод; Лабораторни и практически работи; Игрови методи; Интерактивни методи- които се делят от своя страна на – Евристична беседа; Мозъчна атака; Визуализиране; Обсъждане; Решаване на проблеми; Интервю; Ролеви игри; Симулативни игри;Игри – драматизации; Дебат; Дискусия; Проект; Изследване на случаи; Казус; Инцидент; Кооперативни обучение; Решаване на морални дилеми; Самостоятелна работа и синектика. Всеки учител използва един от тези изброени методи при обучаването на учениците си, но може да използва два, три и повече едновременно зависи от темите които обработват.

Игрови методи – Прилагането на игровите методи се основава на пълното или частичното съблюдаване на няколко основни изисквания: целесъобразност или подчиненост на целите на обручението; проблемност, занимателност, интелектуална и практическа предизвикателност на предстоящата за изпълнение задача; интеграция между знанието и действието; изпълнение на определени социални роли. Играта е особен начин на отражение и усвояване на действителността чрез собствената дейност във въображаем план. Играта е особен начин на отражение и усвояване на действителността чрез собствената дейност във въображаем план. За процеса  на обучение най-голямо значение имат дедактическите и симулативните игри. В зависимост от съдържанието и целта игровите методи могат да бъдат: сензорни; за развитие на речта; математически; конструкторски;музикални; приложни; символни; за развитие на ориентировъчната способност; за развитие на паметта; творчески и др. Особено внимание заслужават полевите игри, които възпроизвеждат определена ситуация и роли от дадена тематична област. При тях спазването на правилата и овладяване на техниката за изпълнение на ролята имат най-голямо значение, защото участниците действат , извършват различни операции и встъпват в сложни взаимоотношения. Игровите методи стимулират чувствата на учениците, активизират мисълта и въображението, засилват евристичната ориентация на цялостното поведение и в известна степен го моделират.Отражението им върху цялостния живот на класа или групата, в която се използват е благоприятно. Когато когнитивният момент в тях е водещ, те облекчават процеса на ученето.Важни организационно дидактически моменти при използването им са: изясняване същността на игровата ситуация и на правилата, разделя на групи, разпределяне на ролите, уточняване на отговорностите, фазите и необходимите за играта материали.Учителят подпомага избора на предмет на играта, формулирането на дидактическите и възпитателните цели, координира гъвкаво взаимодействията, предпазва от отклонения от темата, дава указания и при нужда стимулира участието.Според мен игровите методи са най-сполучливи при обучаването на учениците, защото всеки ученик по един или друг начин запомня тези знания, а при игровия метод всеки може да запомни материала, защото хем се забавлява хем се научава.За това според мен всеки учител трябва да може да преподава уроците, така че да бъде приятно на учениците при слушането.

Ситуационен метод –Чрез ситуационния метод обучението се приближава максимално до реалния живот и практическата дейност на хората.Методът е особено подходящ за професионалното образование.Отличителна  черта на метода е подборът на реална ситуация от живота, която е типична за даден вид човешка дейност. С помощта на този метод се реализира преди всичко индуктивно учене , но от това не следва , че не може да се върви и по индуктивен път. Методът предлага добри възможности за възход от конкретното към абстрактното и обратно. Учителят представя ситуацията, ръководи многостранния и анализ и обсаждане , стимулира участието на учениците , насърчава предположението, проявява търпимост и такт към изказваното съображение, стимулира критичното оценяване  на предлаганите решения, подтиква към по-широки обобщения , обръща особено внимание на предимствата и недостатъците на предлаганите решения, за да се научат учениците да анализират сложни проблеми. Методът има няколко варианта.Ако действителната ситуация се представя цялостно с пълната  информация, необходима за решението анализът започва веднага. Този вариант се използва , когато учениците имат малък опит и разполагат с малко време. Но в действителния живот не винаги се разполага с пълната информация за решаването на възникналата ситуация. При това положение ситуацията се изучава аналитично. Учениците трябва сами да търсят, подбират и съотнасят информацията.Поощрява се самостоятелната работа с източниците на информация и точното формулиране на въпросите , които ги интересуват и чиито отговори имат значение за решението. В организационно дидактически план ситуацията може да се представи на целия клас, на отделни групи от класа или само на една група, на всеки ученик по отделно със последващ анализ на най-доброто решение или не всеки ученик за самостоятелна работа у дома.Ситуационния метод според мен е също така важен метод както игровите методи. При ситуационния метод учителят поставя учениците в някаква ситуация приблизителна на реалния живот. При прилагането на този метод , от личен опит знам , че е сполучлива и приятна за запомняне от страна на учениците. Анализът на ситуацията от различни гледни точки подтиква учениците да търсят различни варианти за решение и това стимулира мисленето им, актуализирането на придобитите знания, умения и навици в нов контекст. Най-съществена особеност на метода е не толкова придобиването на нови знания, колкото творческото приложение на придобития познавателен опит в нови условия и реконструирането му в усилията да се намери оптимално решение на новата ситуация.

Лабораторни и практически работи – Лабораторната работа изпълнява разнообразни дидактически функции, развива наблюдателността, формира умения и навици, създава култура на труда и съдейства за решаване на задачите на професионалното образование. Тя може да служи както за възприемане на нови знания, така и за затвърдяването им. Лабораторната работа може да се провежда фронтално, групово или индивидуално в зависимост от характера на дидактическата задача и от наличието на уреди, инструменти, апарати и други материали, необходими за пълноценно и прожектиране.Има основания да се смята, че лабораторната работа не е самостоятелен дидактически метод, защото при нейното провеждане неизбежно се използват най-различни методи като: наблюдение, обяснение, беседа и др.Практическите работи, изпълнявани във или извън лабораторни условия, имат голямо значение за формиране на двигателни и технически умения и навици. Те се различават съществено от експериментите, които се извършват в лабораторията. При тях на преден план излиза приложението на усвояваните знания, а не самостоятелно откриване или не откриване на научните истини, както при експеримента.Практическите работи са част от интегралното единство „теория – практика”, защото са операционалната част на теоретичното знание. Основните фази на практическата работа са планиране, извършване, контрол и оценяване. Главното изискване е трудността им да нараства постепенно под непосредственото  ръководство на учителя. При лабораторната и практическата работа учениците придобиват значително повече знания отколкото, така да го кажа при часовете (теорията).За тях ще е по-интересно когато видят реално това което учат, ще е по-впечатляващо, отколкото по време на часовете когато ги изучават теоретично. И за това не на празно учените още преди време са въвели дисциплината практика и лабораторна работа. Лично на мен мие по-интересно когато имаме упражнения, практика и лаборатория. Но все пак това е моето мнение, моят стил на по-бързо възприемане, овладяване на знания. Общо казано и този метод е един от най-качествените методи при преподаване на учителя.

Метода дискусия и обсъждане –Дискусията е размяна на мнения и идеи в рамките на дадена тема, за да се постигне по-голяма яснота и по-задълбочено познание. Тя се отличава от обикновения разговор по това, че е внимателно структурирана и е ясно очертана. Дискусията като метод на обучение е насочена към постигане на определени цели. Обсъждането е вид дискусия върху противоречиви подробности, които са останали открити в даден проблем за разрешаване и изискват по-широка размяна на мнения. Обсъждането трябва да завърши с вземане на решение, докато при дискусията решение не се взема. Целите на дискусията и обсъждането в процеса на обучение могат да се дефинират в зависимост от съдържанието и характера на темата и обхваща: съвместно изясняване и задълбочаване познанията за дадени понятия и адрес. Затвърдяване и систематизиране на понятията и данни, с които учениците вече са запознати; проучване на подобия и различия в отделни теории и концепции; извършване на ситуационен анализ; решаване на теоретични и практически проблеми, които изискват оригиналност и алтернативи. Въздействието на дискусията е особено благоприятно върху организирането на собствената мисъл и ориентирането в противоречията. Тя стимулира творческото мислене, комбинирането на частични решения, за да се постигне по добро решение или по-добра интерпретация, формира обективност, че тя може не само да стимулира, но и да потиска някои участници по различни причини.Дискусията и обсъждането са най-представителната стратегия на активното учене и за диференциране на обучението. По отношение на типовете дискусии се разграничава: обща, ръководена или насочена, разсъждаваща, изследователска, проучвателна и оценъчна дискусия. Общата дискусия съдържа всички характеристики на дискусията. Целта може да бъде различна. Разположението може да бъде в кръг, полукръг или по друг удобен начин.Ръководената дискусия се използва, когато учениците трябва да преоткриват някои научни истини, факти, принципи, отношения или други резултати и е най-често срещана в обучението. Мисленето на учениците се ръководи постепенно и методично към известия на учителя резултат. Разсъждаващата дискусия се използва за развитието на аналитични умения за ориентиране в алтернативни обяснения, решения, класификация на идеи, предмети и т.н. за постигане на високи равнища на познавателна дейност, отговарящи на целите на обучението. Изследователската дискусия се използва, за да се представи възможност на учениците да прилагат аналитичен подход при осмислянето или придобиването на нова информация с помощта или без помощта на учителя. При тази дискусия на преден план излиза критичното мислене. Проучвателната дискусия се различава от изследователската по това, че е насочена към противоречив проблем. Оценъчната дискусия осигурява възможност на учениците да се научат да оценяват обоснованото. Общо казано при всички тези изброени видове дискусии се разменя мнения и идеи в рамките на дадена тема.

Методи панелна дискусия – Най-характерно за тази дискусия е това, че се съсредоточава само върху една част от темата, върху един елемент или план. Темата може да бъде различена съобразно вътрешната и логика на няколко части и различни групи ученици дискутират различните части поотделно. Броят на учениците, участващи в панелната дискусия, трябва да бъде около шест. Такъв опит се е утвърдил по силата на процедурата „Филипс-66”, наречена на името на Дж.Д.Филипс от Мичигънския  университет в САЩ. Задачата на учителя е да разчлени темата и да обособи панелите, да помогне да се формират групите и да въведе и запознае групата с под темата , върху която ще дискутират учениците. Той помага при необходимост, но не се намесва в дискусията на групата. На края на панелната дискусия той може да попита всеки ученик за изводите и констатациите, до които се е достигнало в хода на дискусията.

В обща линия това бяха най-важните методи при преподаването на учителите на учениците. Всеки учител трябва да знае точно как, по какъв начин да преподава на учениците така , че да им бъде приятни и развлекателни часовете му, и най-вече да бъде уважаван от учениците си. Все пък учителската професия е един от най-трудните професии в света, защото учителя възпитава, изучава на култура, и много други важни неща. И за това не всеки може да бъде учител. Ти трябва да имаш вътрешно желание за да си такъв.