Joomla Software solutions Template

Payday loan

І.  Образователна административна структура

Съвременната управленска структура в сферата на българското образование включва три вертикални административни равнища – централно, регионално и местно. На всяко от тези нива действат съответните органи с техните структури, цели, функции.

Основен административен орган на централното равнище е Министерството на образованието и науката (МОН), което се ръководи и представлява от министъра на образованието и науката. Той е централен едноличен орган на изпълнителната власт за провеждане на държавната политика в областта на просветата.

На централно управленско равнище пък функционират Регионалните инспекторати по образование (РИО). Те са териториални администрации към министъра на образованието и науката за осъществяване на управление и контрол на системата на народната просвета и представляват МОН в дадения регион.

Що се отнася до местното равнище на управленската структура на образованието, то на него действат учебните заведения в страната. Те представляват образователно-възпитателни институции в системата на народната просвета, които осигуряват завършването на клас, придобиването на степен на образование и / или на професионална квалификация.

Цялостната дейност на училището се организира и ръководи от директора, подпомаган от помощник-директорите по учебната част. Директорът играе ролята на едноличен административен орган на държавната власт.

В учебното заведение като консултативни органи за управление функционират Училищно настоятелство, учредено като форма за съвместна работа между училището, родителите и обществеността, Дирекционният съвет, който е оперативен съвещателен помощен орган  на директора на училището, и Ученическият съвет, като форма за участие на учениците в дейността и живота на училището. Самите органите на управление на училището обаче са  директорът и Педагогическият съвет.

ІI.  Педагогически съвет

1. Същност на педагогическия съвет

Педагогическият съвет е колективен педагогически орган, чрез който се осъществява „оперативна самостоятелност” на отделното учебно заведение. Според чл. 38 (1) от Закона за народната просвета „Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси”.

Като цяло може да се каже, че Педагогическият съвет решава основни задачи за дейността на училището, като по този начин се реализира действителна оперативна самостоятелност на отделното учебно заведение.

2. Функции на педагогическия съвет

Педагогическият съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца от директора, който е негов председател, утвърждаващ приетите от него документи и осигуряващ изпълнение на решенията му. Извънредно заседание се свиква по писмено искане до директора на най-малко 1/3 от числения му състав.

Заседанията на педагогическия съвет се провеждат, ако присъстват не по-малко от 2/3 от членовете му. Решенията му се приемат с обикновено мнозинство при наличие на тези 2/3 от числения му състав. Те могат да се отменят от самия съвет с квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете на присъстващите) или от началника на регионалния инспекторат по образованието. За всяко заседание на педагогическия съвет се води протокол.

Педагогическият съвет на училището като специализиран орган на управление разглежда и решава основни педагогически въпроси, като:

• приема стратегия за развитие на училището, която се актуализира всяка година;
• приема правилника за цялостната дейност на училището
• приема учебния план на училището;
• избира формите на обучение;
• приема разпределението на преподавателската работа в Сведението за дейността на училището за учебната година;
• обсъжда резултатите от обучението и взема решения, свързани с качеството на образователния процес;
• определя начина за приемане на учениците в училището при спазване на изискванията на нормативните актове;
• определя изискванията и реда за явяване на поправителни и приравнителни изпити, както и на изпити за ученици на самостоятелна подготовка;
• приема индивидуалните учебни планове и програми за обучение на учениците;
• приема избираните от учителите учебници и учебни помагала от одобрените от Министерството на образованието и науката и от Министерството на културата и туризма.
• обсъжда и предлага на Директора решения за награждаване и наказание на ученици;
• определя формите на обучение в зависимост от възможностите на училището и вида на подготовката;
• взема решение за преместване на учениците в самостоятелна форма на обучение в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 1 от ППЗНП, който гласи: „Самостоятелната форма на обучение се организира за ученици в задължителната училищна възраст, които по здравословни причини не могат да се обучават в дневна форма на обучение както и за даровити деца в задължителна училищна възраст”;
• обсъжда резултатите от работата на училищната библиотека и дава препоръки за дейността й;
• утвърждава униформено облекло, училищни символи и ритуали, по предложение на училищното настоятелство;
• определя дейностите извън държавните образователни изисквания и приема програми за осъществяването им.
• упражнява други правомощия, възложени му с нормативен акт.

3. Състав на педагогическия съвет

Педагогическият съвет включва в състава си помощник-директорите, учителите, педагогическия съветник, библиотекаря и медицинското лице, обслужващо училището. Всеки от тях има право на глас при провеждане на заседанията и взимане на решение по поставените проблеми. Важно да се отбележи тук е, че в състава на Педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участва и председателят на училищното настоятелство.

ІII.  Помощник-директори

Основни функции на помощник-директорите

Помощник-директорите  по учебната дейност се назначават от директора на училището.

• Помощник-директорът, отговарящ за съответната образователна степен и смяна:

- Има помощни функции в ръководството и контрола  на всички дейности, свързани с УВП в поверената му степен и смяна (разпределение на часовете, преструктуриране на учебното съдържание, изготвяне на разписания, учебни планове и програми, сформиране на групи по ЗИП, СИП и извънкласни дейности, графици за дежурства, организиране посещения на уроци, работата по учебната документация и др.)

- Извършва пряко и косвено наблюдение на работата на учителите.

- Прави предложения пред директора за поощрения, квалификация и наказания на педагогическия персонал.

- Участва със становище при кадровия подбор на педагогическия състав.

- Организира по своя преценка обсъждане на различни проблеми с всички или с част от учителите от съответната степен.

- Контролира дейността на дежурните учители.

• Помощник-директорът по административно-стопанската дейност:

- Осъществява ръководство и контрол върху дейността по материално-техническото осигуряване и вътрешния ред в училището.

- Организира и отговаря за поддръжката и развитието на сградния фонд и вътрешното обзавеждане;

- Организира и отговаря за набавянето, експлоатацията и поддръжката на УТС;

- Организира и отговаря за набавянето на безплатните учебници от първи до седми клас и други материали, необходими за учебния процес;

- Организира и отговаря за  поддържането на хигиената и вътрешния ред в сградата на училището. За поддържането на хигиената могат да се провеждат и трудови акции с учениците, под ръководството на учителите.

- Пряко ръководи и контролира всички служби в училището, за които отговаря (медицинска, финансова, хигиенна, стол, бюфет и други).

- Следи за спазването на договорните задължения по обслужването и поддръжката на базата, комуникациите и техническата част от външни институции и фирми.

- Проверява стриктно документите на учениците за получаване на стипендии и ги предлага за гласуване пред педагогическия съвет.

ІV.  Учители

1. Роля на учителя в училището

Учителят организира и провежда обучението и възпитанието на учениците по даден учебен предмет, проверява и оценява знанията и уменията им, подпомага и поощрява развитието на творческо им мислене, самостоятелност и практически умения и съдейства за изграждане на личността и пълноценна интеграция на учениците в училищната и социалната среда.

1. Основни функции на учителя

Нормата на преподавателска работа е броят на учебните часове, които учителят изпълнява в рамките на работното време, предвидено в споразумението по чл. 107 от Кодекса на труда. Нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета са уточнени в Наредба № 3 от 18.02.2008 г. Изпълнението на тези норми е част от трудовите задължения на учителя.

1. Права и задължения на учител

• Учителят има следните права:

- свободно да определя как да провежда образователно-възпитателния процес, като активно използва интерактивни методи на преподаване и възможностите на информационните и комуникационните технологии;

- да членува в професионални организации и да взема участие в работата на регионалните и националните им органи;

- да дава мнения и да прави предложения по дейността на училището до административните органи в системата на народната просвета;

- да избира учебници и учебни помагала по учебния предмет от съответната образователна степен, по който преподава, след оценка за тяхното практическо прилагане.

- да получава информация по въпроси, свързани с изпълнение на служебните задължения, както и за възможностите за повишаване на професионалната му квалификация;

- да получава информация за възможностите за повишаване на професионалната си квалификация от директора на училището или детската градина, от регионалния инспекторат по образованието.

- да повишава образованието и професионалната си квалификация;

- да използва материално-техническата база в училище за изпълнение на служебните си задължения;

- да членува в професионални организации и да взема участие в работата на регионалните и националните им органи;

- на безопасни и здравословни условия на труд.

• Учителят има следните задължения:

- да участва в работата и да изпълнява решенията на педагогическия съвет;

- да изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа, определена с наредба на министъра на образованието и науката;

- да преподава учебния предмет и да общува с учениците на книжовния български език, както и да ги подпомага да усвояват книжовноезиковите норми;

- изпълнява задълженията си, определени в Кодекса на труда, в нормативните актове в системата на народната просвета и в длъжностната характеристика;

- да избира и да бъде избиран в училищния съвет;

- да изпълнява предписанията и препоръките на контролните органи на регионалния инспекторат по образованието и на Министерството на образованието и науката;

- да зачита правата и достойнството на ученика и да не упражнява физическо и психическо насилие над него;

- да опазва живота и здравето на учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от него или от училището;

- да поддържа и повишава своята професионална квалификация;

- да информира родителите за развитието и успеха на ученика по съответния учебен предмет, за спазването на училищната дисциплина, както и за уменията му за общуване и интегриране в училищната среда, да ги насочва към форми за допълнителна работа с оглед възможностите, потребностите и желанията на ученика при зачитане на тяхното право да вземат решения.

Трябва да се отбележи, че правилникът за дейността на всяко отделно училище може да предвижда и други права и задължения за учителите, доколкото те не противоречат на този Закона за народната просвета

1. Изисквания за заемане на длъжността

За заемане на длъжността "учител" се изисква диплома за завършена степен на висшето образование "бакалавър", "магистър" или "специалист". Учителят може да бъде лице с висше образование по специалност от професионално направление „педагогика” или по друга специалност, съответстваща на учебен предмет от общообразователната или професионалната подготовка. От особено значение е лицето, заемащо тази длъжност, да е с високи морални и нравствени качества, тъй като работата с подрастващи е твърде деликатна.

Учителите се назначават от директора въз основа на конкурс, проведен по реда на съответната наредба. Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 1 се осъществява по реда на Кодекса на труда, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Професионалното развитие на учителите включва последователно заемане на следните длъжности:

- младши учител;

- учител;

- старши учител;

- главен учител;

- учител методист.

Заемането на по-висока длъжност става на основата на стаж, придобиване на допълнителна квалификация и след проведен конкурс. При първоначално постъпване на длъжност учител лицето се назначава на длъжност младши учител. Младшият учител се назначава на срочно трудово правоотношение. Необходимият стаж, допълнителната квалификация, условията и редът за заемане на по-висока длъжност и за провеждане на конкурсите, както и особените права и задълженията за всяка длъжност се определят в специална наредба.

V. Педагогически съветник

1. Роля на педагогическия съветник в училището

Професионалната ролята на педагогическия съветник в училище е от особено значение, поради посредническата му функция в отношенията между индивида и училищната система.

Основният предмет на дейността му е проучването и подпомагането на психичното развитие и здраве на децата и юношите в системата на средното образование, подготовка на професионален и образователен избор и адаптиране на учениците към образователните и социалните системи и на последните към учениците.

Педагогическият съветник е член на Педагогическия съвет и консултира Училищната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

1. Основни функции на педагогическия съветник

• Диагностична, която включва:

Педагогическият съветник диагностицира входното равнище на постъпващите ученици, както и затрудненията в интелектуалната, личностната и поведенческата сфера на учениците. Също така той идентифицира надарените ученици, както и ученици със специфични образователни нужди. Той е и човекът, който прави диагностика за подпомагане на училищното и професионалното ориентиране и насочване на учениците.

• Консултативна:

Педагогическият съветник провежда индивидуално консултиране на:

- Ученици – по проблеми, свързани с тяхното поведение, взаимоотношенията с връстници, родители и учители и с психичното, личностното и интелектуалното им развитие.

- Учители – професионално консултиране по проблеми, произтичащи от взаимодействията с учениците и колегите им.

- Родители – по проблеми на взаимоотношенията с техните деца; личностното, интелектуалното и поведенческото развитие на децата им и тяхното кариерното развитие (училищни, професионално и социално); взаимоотношенията с училището като институция – учители, училищно ръководство, училищно настоятелство.

Педагогическият съветник организира и  групова работа, насочена към развитие на социални умения и правене на социални избори, изграждане на умения за справяне с различни форми на насилие и решаване на проблеми, свързани с рисково за здравето поведение – ограничаване на злоупотребата с психоактивнивещества (тютюнопушене, алкохол, наркотици), превенция на зависимостите, рисково сексуално поведение и др.

Друг момент от дейностите на педагогическия съветник е консултирането на училищното ръководство и училищния състав по отношение на чилищния климат, училищното развитие и разработването на училищни правилници, проекти и програми.

• Посредническа – при взаимодействия или решаване на конфликти между  ученици, учители, родители и училищно ръководство.

1. Права и задължения на педагогическия съветник

• Педагогическият съветник има право:

-Да посещава уроци, съвети, съвещания и др. с цел получаване на информация и впечатления за отделните ученици,класове,учители.

-Да се запознава с класната и училищната документация.

-Да провежда индивидуални или групови психологически изследвания в учебно и извънучебно време.

-Да информира, обобщава и популяризира своята работа в средствата за научна и масова информация.

-Да повишава системно своята професионална квалификация.

-Да води курсове, факултативи, СИП и др. групи с ученици, учители, родители

-Един ден седмично да взаимоодейства с ощински структури.

• Педагогически съветник е длъжен:

- Да спазва професионалната етика.

- Да съхранява професионалните тайни.

- Да зачита и защитава личното достойнство на учениците.

• Педагогическият съветник има правата на учител с определената задължителна норма за работа с деца от 30 часа седмично, която се изпълнява и отчита в материалната книга в астрономически часове.
• На педагогическия съветник се осигурява самостоятелно помещение за извършване на индивидуална и групова работа, тъй като присъствието на други лица е недопустимо. Осигуряват му се и необходимите консумативи за осигуряване на дейността.

1. Изисквания за заемане на длъжността

Необходимо е педагогическият съветник да притежава определени знания, умения, компетентност и опит. Във връзка с това той трябва да има висше образование по специалност “Психология” или специализация “Психология”. Друг вариант е висше образование по една от специалностите “Педагогика”, “Педагогика на девиантното поведение”, ”Специална педагогика” със специализация ”Социална педагогика”.

Трудовият договор се сключва с работодателя за една година съгласно чл.68, т.1 от КТ, като в рамките на този срок педагогическият съветник е длъжен да се включи в квалифиционна програма, одобрена от МОН. След изтичане на срока на договора, при успешно завършване на квалификационния курс, по преценка на работодателя трудовото правоотношение може да се продължи с нов договор за една година  съгласно чл.68, т.1 от КТ или с договор за неопределено време.

VI. Медицинско лице

1. Роля на медицинското лице, обслужващо училището

Според Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения грижата за здравето на подрастващите се поема от техните лични лекари. Тя се изразява в извършване профилактични прегледи, имунизации и лечение на децата при заболяване. Следователно основната грижа за здравето и лечението на децата се осъществява от личния лекар, а училищният специалист осъществява промоция на здравето, профилактика и оказване на спешна помощ при инциденти.

Съществува система, която дава възможност на работещите в здравните кабинети да поддържат постоянна връзка с личните лекари и да имат актуална информация за здравословното състояние на подрастващите и проведените имунизации и отразяват тази информация в здравно-профилактичната карта на ученика. Целта е работещият в училището медицински специалист и личният лекар да се допълват и подпомагат в работата си, а да не се допуска дублиране на дейности в лечебно-диагностична и профилактична работа, каквато е ситуацията до 1999 г.

Понастоящем Министерството на здравеопазването има нормативна уредба на дейността на здравните кабинети в училищата. Тя урежда подробно организацията и дейността на здравните кабинети в училищата у нас.

2. Основни функции на медицинското лице

Една от основните функции на лекарите и медицинския персонал - да провеждат здравно образование, с оглед предоставяне на знания и формиране на убеждения, умения и нагласа за активно отношение към здравето и избор на здравословен начин на живот на учениците. Медицинските специалисти имат и ангажимента да проследяват и контролират факторите на средата, в която се отглеждат и възпитават децата и се обучават учениците, учебния режим, храненето, спортната дейност, провеждането на профилактични противоепидемични дейности за предпазване от възникване и разпространение на заразни заболявания.

Дейностите по здравното обслужване на подрастващите се извършват в здравни кабинети, които съществуват в почти всички училища и това са бившите училищни лекарски кабинети. За оптимизиране работата на медицинския персонал в училищата, Министерството на здравеопазването е поело ангажимент и се грижи за повишаване квалификацията на работещите в здравните кабинети чрез изпълнение на задължителни ежегодни програми за обучение. Здравните кабинети и тяхната дейност са законово регламентирани като важен елемент от здравната закрила на децата и учениците.

Точно поради посочените по-горе функции, медицинският специалист в училище има заслужено място в Педагогическия съвет и участва в разглеждането и решаването на основни педагогически въпроси.

VII. Библиотекар

1. Роля на библиотекаря в училището

Библиотекарят организира и управлява училищната библиотека. Като неразделна част от системата на училищното образование тя функционира при наличие на минимум 2 500 библиотечни документа и се открива и поддържа съобразно изискванията на Министерството на образованието и науката.

Училищният библиотекар планира и осъществява изцяло своята дейност в тясна връзка с образователния процес в системата на училищното образование и държавните образователни изисквания (ДОИ). Освен това той организира библиотечно-информационното обслужване съгласно нормативните документи и правила за обслужване на читателите, професионалните стандарти и указания.

2. Основни функции библиотекаря

На първо място като Член на Педагогическия съвет училищният библиотекар представя дейността на училищната библиотека пред него и съдейства за осъществяване на политиката на училището. Освен това той формулира и прекарва общите принципи на развитие на библиотечното обслужване, адаптирани към съвременните изисквания на информационното общество и образователния процес.

Друга негова функция е да анализира информационните потребности на учениците и да изработва правила за ползване на библиотечния фонд. Библиотекарят е и човекът, който съставя бюджета на училищната библиотека, ръководи изпълнението  и отчета му.

Негова е и отговорността за класификация и каталогизация на библииотечни документи, за изработването на правила за ползване на Интернет (при наличие на съответното техническо оборудване) и за разпространяване на библиотечно-библиографски знания и умения за търсене и ползване на информация в интернет. И не на последно място училищният библиотекар съдейства за повишаване библиотечно-информационното обслужване като част от общата оценка на училището.

malj'32l=� `�ight:3.1pt;text-align:justify'>

�W'F2��� `�ими; използване на неправилни граматични форми; използване на единствено и множествено число на ежедневните думи;  разполага ли правилно събитията и обектите във времето (напр. използва ли правилно думите “преди”, “след”, “днес”, “вчера”, “утре”); в какъв интервал се ориентира във времето (дни, месеци, сезони); миналите събития правилно ли са разположени в хронологичен ред; ориентира ли се в пространството и времето; може ли да опише ежедневното обкръжение; може ли да намира по-общи понятия за по-конкретни (напр. дрехи, животни, плодове, растения); познава ли главните различия на множествата (равно, повече, по-малко) и може ли да ги назовава; може ли да съотнесе множество до пет елемента към цифрите от 1 до 5 /т.е. има ли изградено понятие за число, в частност за цифрите от 1 до 5/; кое е  най-голямото множество, което детето може да обхване с един поглед! (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8/; до кое число може да брои без грешка /до 10; до 20; до 30; повече от 30/; познава ли формите четириъгълник, кръг и триъгълник и може ли да ги назове; може ли да брои предмети „наум", без да използва материална опора /пръсти/; познава ли основните функции на човешкото тяло; познава ли разликата между главните форми на живия свят; използва ли правилно молив, химикалка, тебешир; пише ли само къси думи; правилно ли пише между две линии, може ли да повтаря и рисува прости фигури; има ли понятие за “ляво” и “дясно”; координирано ли е тичането, скачането, хвърлянето, бутането, дърпането; пее ли с желание; слуша ли музика с внимание; възпроизвежда ли ритми;

- обща емоционална насоченост на поведението /темперамент и активност/: има ли вид на достатъчно отпочинало, уравновесено и спокойно; темп на работата /страхливо, сковано; плахо, несигурно;  отворено, сигурно в себе си; “нахакано”; внимателно, концентрирано; разсеяно, равнодушно; незаинтересовано, замечтано/; с какъв темп рисува или сгъва нещо /бързо; със средно темпо; бавно/, любопитство и желание за учене; как реагира, ако в нещо не успее /равнодушно, без промени в поведението; леко разстроено, малко без настроение; силно разстроено; неопределеност на поведението/.

Върху основата на степента и динамиката на промяна на регистрираното поведение, педагозите определят готовността на детето за обучение в училище с приблизителни понятия като: “изключително добра готовност за училище”, „добра и много добра готовност за училище", “изключително ниска готовност за училище", “отсъствие на готовност за обучение в училище”[8].

Фактори от околната среда, които са свързани с психичното развитие в предучилищна възраст-

С увеличаване на възрастта разликите между скоростта и съдържанието на психичното развитие на отделните деца се увеличават. Някои деца по-бързо и по-лесно научават най-важните неща, към които ги насочват възрастните, други деца – по-бавно и по-трудно. Всеки родител желае най-доброто на своето дете, и поради това се безпокои дали то се развива правилно. Това пък от своя страна стимулира педагозите и психолозите да търсят отговор на въпроса какво може да се направи за детето, за да бъде неговото психично развитие оптимално.

Общоизвестно е, че хората, които имат успех в живота, схващат по-добре и по-бързо различните ситуации, имат добро общо психично развитие, не са “глупави”, а  “интелигентни”.

Ето защо доброто психично /умствено/ развитие винаги се е смятало като необходимо условие за постигане на успех в живота, а факторите, които влияят върху доброто умствено развитие, винаги предизвикват огромен интерес в хората и, разбира се много спорове по това кои са тези фактори.

Ясно е, че доброто умствено развитие е необходимо условие за постигане на успех в живота. Дали обаче това условие е достатъчно? Т.е. човек с добро умствено развитие непременно ли постига успех в живота?

Това пък от своя страна винаги е карало педагозите и психолозите да полагат големи усилия, за да разберат две неща: 1/ кои фактори гарантират добро общо психично развитие, и 2/ каква е връзката между общото равнище на психичното развитие и постигането на успех в живота.

Общото равнище на развитието на психиката се регистрира като на детето се дадат за решаване задачи от разнообразни сфери на познанието.

Като се знае типичната трудност на задачите, която повечето деца на определена възраст решават, може да се направи извод дали психиката на конкретно дете изостава от типичната или я изпреварва. Тази оценка на психичното развитие се означава с понятието "коефициент на интелигентност".

Коефициентът на интелигентност е косвен показател за общото равнище на психично развитие. Наистина, негласно добрият коефициент на интелигентност като че ли означава, че той и по-нататък ще бъде такъв, и притежателят му ще може да постигне повече от връстниците си, а недобрият коефициент на интелигентност пък като че ли завинаги ще си остане с човека.

Така или иначе, за измерване на общото психично развитие /коефициента на интелигентност/, са положени много усилия: за изследване на неговата динамика през живота на човека, и за връзката му с мястото, което човекът заема в структурата на обществото. Ето някои изводи на психолозите.

Фактори, които оказват влияние върху развитието на психиката.

1. Едно ясно и очевидно условие за нормално психично развитие е детето да възприема разнообразна околна среда /природна и социална/ и да има възможност да експериментира с нея /т.е. да играе/.

Децата, които живеят в отдалечени изолирани региони на земното кълбо, в еднообразна среда и без играчки, изостават с няколко години в познавателното си развитие от американските деца.

Деца, които през първата година от живота си не са получавали достатъчно информация /били са отглеждани в детски ясли с повече от една възпитателка на 10 деца/, през втората година от живота започват да показват забележимо изоставане в психичното развитие.

2. Най-сериозният фактор, който влияе върху общото психично развитие на детето /т.е. върху коефициента на интелигентност/, е образованието на майката.

Майките на деца с висок коефициент на интелигентност имат високо вербално /езиково/ равнище, съчувстват на своите деца, избягват много строгите наказания и ограничения, добре стопанисват жилището си, децата им спазват определен режим.

3. Силно въздействие върху общото психично развитие има социалният слой, в който живее детето. Например при осиновяване на дете от социалнослаба група неговият коефициент на интелигентност достига този на доведените му братя и сестри, и надхвърля този на биологичните си братя и сестри. Ниският социален слой е фактор, който сам по себе си задържа психичното развитие на децата, живеещи в него.

4. Шумът  и хаосът в жилището също сами по себе си въздействат задържащо на общото психично развитие.

5. Броят на децата в семейството е фактор, който е свързан пряко с общото психично равнище на децата. Въпреки разпространеното мнение, зависимостта тук е обратната: колкото повече са децата в семейството, толкова по-малък е техният измерен коефициент на интелигентност.

Това се илюстрира с хипотезата за “интелектуалния климат в семейството” на двама холандски изследователи /Zajonc и Marcus/, които през 1973 г. са направили диагностика на психичното развитие на 380000 холандски младежи, постъпващи на военна служба. Оказало се, че коефициентът на интелигентност на младежите е толкова по-малък, колкото повече братя и сестри има между съответното дете и първото дете в семейството. Този резултат озадачил изследователите и те се опитали да го обяснят по следния начин.

Във всяко семейство съществува определен “интелектуален климат”, който зависи от броя на децата в семейството. Всеки член на едно семейство /родител или дете/ има определено интелектуално равнище, което зависи от неговата възраст и натрупания от него жизнен опит. Очевидно най-високо е интелектуалното равнище и опитът на най-възрастните членове на семейството /родителите/, и най-ниско е това равнище на най-малките членове на семейството, като при новороденото дете интелектуалното равнище фактически отсъства. Следователно колкото по-голям е броят на по-малките деца, толкова по-нисък е средният “интелектуален климат” в семейството. Съответно толкова по-малка възможност имат най-малките членове на семейството да общуват продължително и задълбочено с най-опитните членове. Вместо това, през по-голямата част от своето време те общуват хаотично с малкоопитни членове на семейството /по-големите и по-малки братя и сестри/, и този факт очевидно задържа тяхното общо психино развитие. Като следствие от това първото дете в семейството обикновено се развива по-добре от своите братя и сестри.

В крайна сметка факторът, който оказва най-силно влияние върху успеха в живота на детето, не е общото психично развитие /коефициентът на интелигентност/, както повечето хора са склонни да смятат, а социалният слой, в който живее детето.