Joomla Software solutions Template

Payday loan

Припознаване.

За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители.

Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То не се контролира по същество. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност.

Припознаването е едностранен акт. За неговото извършване СК не изисква нито съгласие на припознавания, нито съгласие на другия родител. Тези лица могат да оспорят припознаването или пък мълчаливо да го приемат, но това са последващи действия и поведения. Майката може да желае да мълчи. Ако бащата е ограничен от съгласието на майката, той въобще би бил лишен от възможността да установява своето бащинство, защото той не може да предяви и иск за установяване на бащинство.

Припознаването е строго личен акт на родителя. То се основава на дълбоко субективни оценки и мотиви. Затова то не може да бъде извършено чрез представител. Дори и пълно запретеният припознава лично. Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята.

Автор и адресат на припознаването. Автор на припознаването може да бъде всеки родител - както бащата, така и майката. "Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете", гласи чл. 35 СК. Няма значение дали произходът на другия родител е установен или не е установен. Припознаващият трябва да е дееспособен.

Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход - и от двамата родители или от бащата, ако припознава мъж или от майката, ако припознава жена. Детето може да бъде или извънбрачно, или брачно. Детето трябва да е родено и живо, но тук има изключение - могат да бъдат припознавани и заченати, както и починали деца които са оставили низходящи. Така гласи чл. 35 СК.

Припознаване на заченато дете. По естеството на нещата такова припознаване може да прави само бащата. Например ако той ще отсъства твърде дълго от страната или се опасява, че няма да доживее раждането и се стреми да осигури наследствените права на нероденото. Чрез припознаването на заченато дете бащата спестява необходимостта от установяване на произхода след раждането. Припознаването ще породи действие само ако детето се роди живо и жизнеспособно.

Припознаване на починало дете. Чл. 35 СК допуска да бъде припознато и починало дете, ако е оставило низходящи. Припознаваният е дете на припознаващия, но вече е възрастно лице. Условието да са налице низходящи се обяснява с две съображения. Низходящите осигуряват насрещен субект, спрямо когото да се установи отношението на произход. В противен случай припознаването би било една без адресна декларация, лишена от правно действие. При наличието на низходящи то се извършва фактически в полза на внуците. От друга страна, наличието на низходящи гарантира безкористността на припознаването, защото низходящите изключват припозналия родител като наследник - чл. 5 и 6 от ЗН. Така припозналият родител не може да се домогне до наследството на починалия припознат.

Припознаване на несобствено дете. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него. Но може да бъде припознато и дете, което припозналият счита за свое, но в действителност не произхожда от него. Припознаването е валидно. Щом не бъде оспорено или унищожено по надлежния ред, то ще съставлява на общо основание титул за произход. Виж чл. 37, 38, 39 СК. Може да се припознае и дете, което припозналият не счита за свое и което действително не произхожда от него. Мотивите могат да бъдат различни: състрадание към детето, желание за придобиване на потомство и т.н.

Припознаване - форма. Припознаването е формален акт. Формата е за валидност. Уредена е в чл. 36 СК: "Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена по длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето".

Начините са три:

1) писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние;

2) декларация с нотариално заверен подпис пак до същото лице;

3) със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Формата е без значение, важното е волята да бъде ясно и недвусмислено изразена, че се касае до припознаване на определено дете.

Действие на припознаването. Припознаването е декларативен акт. То не създава бащинство или майчинство, а само го обявява. Обявяването на произхода става с обратно действие, т.е. към момента на раждането. Припознаването е титул за произход. До оборването му то е пречка за търсене на нов произход - подобно на акта за раждане, презумпцията за бащинство, съдебното решение за установяване на произход. Припознаването има действие спрямо всички.

Оспорване. Припознаването е едностранен акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други заинтересовани лица. Оспорване може да извърши всяко заинтересовано лице и преди всичко другият родител на детето. Оспорването от другия родител и от детето е уредено в чл. 37 СК. Процедурата е различна в зависимост от това дали детето е пълнолетно или не.

Ако детето е пълнолетно, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето. Ако в тримесечен срок от съобщението тези лица не оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, припознаването се вписва в акта за раждане" (чл. 37 (2) СК). Ако тези лица не оспорят припознаването в тримесечния срок от уведомяването, значи те мълчаливо се съгласяват с него. Тогава в акта за раждането се вписва припознаването и край.

Но ако тези лица оспорят припознаването, тогава в акта за раждане не се вписва нищо. Припозналият трябва да предяви иск, за да установи своето бащинство или майчинство. Ако този иск бъде уважен, припознаването се утвърждава с влязло в сила решение, въз основа на което длъжностното лице по гражданското състояние трябва да направи надлежно вписване в акта за раждане. Но ако припозналият не предяви такъв иск или пък съдът не го уважи, припознаването се счита за не станало. Ако детето не е пълнолетно? "Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичане на три години от навършване на пълнолетието или от узнаването на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане" (чл. 37 (3) СК). Мълчаливата идея на разпоредбата е, че оспорването е чисто лично действие. Затова възможността за оспорване трябва да бъде осигурена след пълнолетието. Дотогава пълнолетието се вписва в акта за раждане. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава чрез съответна бележка в акта за раждане с обратна сила.

Припознаване - оспорване от трети лица. Според чл. 38 СК "...припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването". Това е единственото овластяване от трети заинтересовани лица да предявят по своя инициатива иск в материята на произхода. Тази възможност балансира извършването на припознаването без проверка на истинността. Интересът може да бъде наследствен, морален и т.н. Третото лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Ако направи това припознаването ще бъде заличено с обратна сила. Припознаване - унищожаване. СК дава възможност и на самия припознал да иска унищожаване на собственото си волеизявление, поради порок на волята (грешка, измама, заплаха, недееспособност). Член 39 СК гласи: "Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността". Предмет на доказване е порокът на волята. Достатъчно е доказването на грешката, измамата, заплахата, дееспособността. Ако припознаването бъде унищожено с надлежно съдебно решение, ще се счита, че припозналият никога не е бил родител. Ще отпаднат с обратна сила всички последици, основани на този несъществуващ произход. Припознаването следва да бъде заличено със съответна бележка в акта за раждане