Joomla Software solutions Template

Payday loan

Залог върху вещи.

Всички движими вещи могат да бъдат предмет на договор, стига:

- залагането им да не е изрично забранено;

- да имат самостоятелно съществуване (напр. необраните плодове нямат);

- да имат имуществена стойност (лична карта не може да се залага напр.).

Договорът за залог е действителен и поражда заложно право само с действителното предаване на заложената вещ на залогоприемателя или на трето лице, избрано от него и залогодателя (чл.156,ал.1). Договорът е реален, т.е. съгласието между залогодателя и залогоприемателя се последва от предаване на заложената вещ.

Правото му да държи вещта е владелчески защитено (спрямо трети лица и залогодателя, който обикновено е собственик) и чрез това държане той упражнява заложното си право, което всъщност е едно ограничено вещно право.

Когато обезпеченото вземане е за стойност над 5 лв, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата и с означение на вещите и на вземането (чл.156,ал.2).

Заложното право е неделимо право – кредиторът има право да задържи всичко, което му е заложено, дори да е получил по-голямата част от задължението, докато обезпеченото вземане не бъде погасено изцяло. Кредиторът обаче няма право да си служи със заложената вещ, освен ако има изрична уговорка за това. (чл.157). Освен това трябва да полага грижите на добър стопанин. Залогоприемателят дължи и плодовете на заложената вещ.

Заложното право на кредитора е петиторно защитено – ако бъде лишен от държането на вещта, кредиторът може да иска връщането й не само на основание владението си (чрез владелчески иск по чл.76 ЗС), но на „основание на своя залог” (чл.157,ал.3). Този петиторен иск може да бъде предявен срещу всяко трето лице, в което вещта би се намирала (залогът следва вещта), освен ако третото лице е придобило заложената вещ добросъвестно, в какъвто случай заложното право на кредитора се погасява (чл.78 ЗС).

Кредиторът ще може да предяви този иск и срещу залогодателя, ако вещта се намира в негова фактическа власт, но ще трябва да обори законовата презумпция на чл.159, изр.2 – „предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника”.

Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора (чл.158).

Недействително е съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не се изпъни, кредиторът ще стане собственик на вещта (чл.152).

При няколко залога върху една и съща вещ, вземанията на кредиторите се удовлетворяват по реда на учредяването на залозите. Няма значение кога е възникнало вземането на съответните кредитори. Има значение само обстоятелството, кога договорът за залог е сключен – достоверната дата на документа, съставен при сключването му.

Най-същественото право на залогоприемателя, при неизпълнение, е правото му да се удовлетвори от цената на заложената вещ по предпочитание пред другите кредитори.

За реализирането на заложното право намесата на съда е безусловно необходима. Тази намеса често пъти е значително облекчена: „Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора” направо при спазване на правилата „за издаване изпълнителен лист по ипотечен акт” (чл.160,ал.1).

Предписаната от закона съдебна намеса не може да бъде избегната чрез предварителната уговорка, че кредиторът ще стане собственик на заложената вещ. Не може въобще да се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона (чл.152).

Никаква съдебна намеса не е необходима за реализиране на заложното право, као то е учредено в полза на банката. Банката може сама да пристъпи към продажбата на заложените ценности.

С извършването на продажбата се погасяват всички заложни права върху заложената вещ. Приобретателят на вещта я придобива свободна от всякакви тежести. Получената при продажбата сума служи за предпочтително удовлетворение на кредитора по залог.

Удовлетворяването по предпочитание става по същия ред от сумата, която се дължи вследствие отчуждаването на заложената вещ за държавна нужда, респективно когато се дължи обезщетение за погиването или повреждането й (застраховка, обезщетение по чл.45). Обезщетението идва тук на мястото на заложената вещ (чл.154). Предвидено е в интерес на застрахователя, респективно на лицето, което дължи обезщетението, че действително е плащането, което би било направено на собственика на заложената вещ, стига само кредиторът по залог да е бил предупреден за това плащане и в тримесечен срок да не се е противопоставил на същото.

Залогоприемателят е длъжен да върне залога веднага след като получи дължимото.

Залогодател, който е обезпечил чужд дълг може да прави на кредитора всички възражения на длъжника. И той може да прихваща вземането на длъжника със задължението на кредитора към длъжника, упражнявайки така чуждото право (чл.151).

Залогодателят няма никакви задължения, които възникват от самия залог (може да дължи разноски за запазване на заложената вещ, но те не са от заложния договор, а се дължат по правилата на неоснователното обогатяване (чл.61,ал.2). Следователно договори, при които за една от страните възникват само права се наричат едностранни. Договорът за залог е едностранен дог.

�отC���
(|��O �ало борбата между агресивния инстинктивен

егоизъм и социалните интереси в обществото) - Филип Хек и Роско Паунд.

6. Психологически теории за правото.
6.1. Дъщност, предимства и недостатъци - всички те разглеждат
психологическите измерения на правото.
6.2. Основни психологически възгледи:
а) психологическият позитивизъм на Леон Петражицки;
б) психоаналитичния възглед на Джером Франк.

7. Реалистични теории за правото.
7.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те се базират
на прагматизма и утилитаризма като основни философски направления, а
специално американския реализъм - и на водещата роля в семейството на
общото право на прецедента като източник на правото.
7.2. Основни подгрупи на реалистичните възгледи за правото:
а) американски реализъм:
- правото като правила за поведение,
определени от съдиите - Джон Грей;
- правото като пророкуване на това, което ще
стори съда - Оливер Холм, младши;
- правото като нещо, което длъжностни лица
правят относно спорове - Карл Левелин;
- правото като генерализация на потенциалните
правни ефекти и съображения, отчетени от съдилищата при решаване на
делата - Джозеф Бингам.
б) скандинавски реализъм:
- правото като заучен импулс - Аксел
Хегерстром;
- правото като съвкупност от независими
императиви - Карл Оливекрона;
- правото като детерминат на социалното
благополучие - Вилхем Лундщед;
- правото като схема на интерпретация на
мрежата от социални факти, които образуват съответствие на правните
норми - Алф Рос.

8. Феноменологични теории за правото
8.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те считат, че
правото е непознаваемо и може да бъде опознато единствено с
интуицията ни, а не с разума ни.
8.2. Основни феноменологични възгледи:
а) феноменологичния възглед на Густав Радбрух и Макс
Шилер;
б) интуитивистичната теория на Ханс Гудман.

ІІІ. Днешно състояние на основните възгледи (теории, школи) за
същността на правото и особено на естественоправните и
позитивноправните възгледи. Перспективи.