Home Право Същност на правото. Основни възгледи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност на правото. Основни възгледи ПДФ Печат Е-мейл

Същност на правото. Основни възгледи (теории, школи, направления) за същността на правото. Различните битиета на правото. Функции на правото.

Същност на правото. Основни възгледи (школи, теории) за това.
Различните битиета на правото. Функции на правото.
І. Постановка на въпроса:

1. Трябва ли да има едно универсално определение? Възможно ли
е това? Крайните определения от това на древен Рим (Целз) до това на
А. Вишински. Всички ли са вярни? Споровете за връзката между правото
и справедливостта, правото и свободата, правото и волята... Търсенето
на определение на правото е израз на непрестанното развитие на
правопознанието. Неопозитивистите Р. Витгенщайн и У. Скарпели за
релативизма на понятията и равностойните конвенциални определения.
2. Причини за съществуването на различни определения:
- правото е достатъчно сложно, многоаспектно,
многопластово явление, за да позволява съществуването на различни
възгледи за него, изтъкващи на преден план една или друга негова
действително съществуваща черта;
- различните философски и мирогледни установки на
учените;
- различните исторически и политически потребности на
съответната епоха;
- различните нива, степени в опознаването на правото,
в развитието на правопознанието, при което са създавани отделните
възгледи.
3. Популярни начини на групиране на възгледите на правото:
а) според съдържанието;
б) според източниците;
в) според участието на волята;
г) според участието на интереса;
д) според участието на свободата;
е) според участието на справедливостта и пр.

ІІ. Основни групи теории за същността на правото според съвременната
ОТП:

1. Естественоправни теории:
1.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото
право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение,
съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното,
човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от
него, съобразявано с него;
- подхождат към правото откъм ценностната му
характеристика.
б) различното между всички тях е това, че виждат
различни основания (причини) за съществуването на правото;
1.2. Подгрупи естественоправни теории:
а) ранни теории:
- ЕП като право на добродетелта - Дхарма, Лао
Дзе, Конфуции;
- ЕП като право на природата - Аристотел и
римските юристи;
- ЕП като право на разума - Цицерон;
- ЕП като създание на Господ - телеологичната
и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден,
Русо, Монтескьо...
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа
Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А.
Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от
антропологичните особености на човека - Маргарет Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и
общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон
Фулър;
- теория за възроденото ЕП на базата на
католицизма - Ж. Маритен.

2. Позитивистки теории за правото
2.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци, значение (етатистки позитивизъм):
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на
позитивното право, разбирано като общи или индивидуални правила за
поведение, създавани от държавата;
- отричат съществуването на естественото
право;
- наблягат на развитието на юридическата
техника, на реално съществуващите норми, създавани от държавата;
- обръщат внимание на връзката между
държавата и правото;
- анализират връзката и разликата между право
и закон.
2.2. Подгрупи позитивистки теории:
а) ранни позитивистки теории:
- китайският легизъм (Шанг Ланг, Шуен Тао и
др.);
- правните възгледи на маи, инки и ацтеки.
б) класически позитивистки теории:
- командната теория за правото на
утилитаристите - Джереми Бентам, Джеймс Стюард Мил, Джеймс Лабанд и
Джон Остин;
в) модерни позитивистки теории:
- нормативистката теория на Ханс Келзен;
- управленската теория за правото на Х. Харт
и Роналд Дворкин.

3. Идеалистически теории за правото
3.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци - в тази група попадат възгледите на философи-идеалисти,
представители на класическата немска философия.
3.2. Основни идеалистически възгледи:
а) правото като хармонизация на волевите действия -
Им. Кант;
б) правото като идея за свобода - Г. Хегел;
в) правото като средство за приспособяване на целите -
Рудолф Штамлер;
г) основно в правото е идеята за неговата еволюция -
Джорджо Дел Векио.

4. Исторически теории за правото
4.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че разглеждат
правото като естественоисторическо и конкретноисторическо явление;
б) различават се по материалистическите и
идеалистическите си подходи към правото.
4.2. Основни исторически възгледи:
а) правото като израз, манифестиране на духа на
народа в историята - Фр. Савини;
б) правото като развитие в историята на личните
условия от статус в договор - Хенри Майн;
в) правото като помощен елемент в стадия на
икономическата обусловеност - К. Маркс и Фр. Енгелс.
г) правото като резултат от прилагане на принуда -
силовите теории.

5. Социологически теории за правото
5.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те анализират
правото откъм неговото взаимодействие с другите социални явления,
откъм неговата социална роля и функции.
5.2. Основни социологически възгледи:
а) правото като средство за внасяне на ред в
обществото:
- правото като средство за съгласуване на
интересите - Р. Йеринг;
- правото като вътрешен ред на човешките
общности - "свободното право" на Ойген Ерлих и Херман Кантович;
- правото като обективни условия на
социалната солидарност - солидаризмът на Леон Дюги, Емил Дюркхайм,
Морис Ориу;
- правото като спонтанен обществен ред - Фр.
Хайек.
б) правото като съвкупност от правоотношения -
социологическият позитивизъм на Е. Пашуканис;
в) правото като юриспруденция на интересите (правото
като компромис между противоречивите интереси на обществото и на
индивида, правото регулирало борбата между агресивния инстинктивен
егоизъм и социалните интереси в обществото) - Филип Хек и Роско Паунд.

6. Психологически теории за правото.
6.1. Дъщност, предимства и недостатъци - всички те разглеждат
психологическите измерения на правото.
6.2. Основни психологически възгледи:
а) психологическият позитивизъм на Леон Петражицки;
б) психоаналитичния възглед на Джером Франк.

7. Реалистични теории за правото.
7.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те се базират
на прагматизма и утилитаризма като основни философски направления, а
специално американския реализъм - и на водещата роля в семейството на
общото право на прецедента като източник на правото.
7.2. Основни подгрупи на реалистичните възгледи за правото:
а) американски реализъм:
- правото като правила за поведение,
определени от съдиите - Джон Грей;
- правото като пророкуване на това, което ще
стори съда - Оливер Холм, младши;
- правото като нещо, което длъжностни лица
правят относно спорове - Карл Левелин;
- правото като генерализация на потенциалните
правни ефекти и съображения, отчетени от съдилищата при решаване на
делата - Джозеф Бингам.
б) скандинавски реализъм:
- правото като заучен импулс - Аксел
Хегерстром;
- правото като съвкупност от независими
императиви - Карл Оливекрона;
- правото като детерминат на социалното
благополучие - Вилхем Лундщед;
- правото като схема на интерпретация на
мрежата от социални факти, които образуват съответствие на правните
норми - Алф Рос.

8. Феноменологични теории за правото
8.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те считат, че
правото е непознаваемо и може да бъде опознато единствено с
интуицията ни, а не с разума ни.
8.2. Основни феноменологични възгледи:
а) феноменологичния възглед на Густав Радбрух и Макс
Шилер;
б) интуитивистичната теория на Ханс Гудман.

ІІІ. Днешно състояние на основните възгледи (теории, школи) за
същността на правото и особено на естественоправните и
позитивноправните възгледи. Перспективи.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG