Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Обн., ДВ, бр. 115 от 5.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., попр., бр. 19 от 17.02.1998 г., доп., бр. 21 от 20.02.1998 г., в сила от 1.01.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 12 от 12.02.1999 г., доп., бр. 50 от 1.06.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 51 от 4.06.1999 г., доп., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 111 от 21.12.1999 г., в сил от 1.01.2000 г., бр. 105 от 19.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 108 от 29.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица

Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на:

1. печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества);

2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон.

(2) За целите на този закон организациите на бюджетна издръжка се смятат за юридически лица.

Чл. 2. (1) Печалбите се облагат с данък върху печалбата за републиканския бюджет и с данък върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".

(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност вместо с данък върху печалбата и с данък за общините, се облагат с данък върху застрахователните, презастрахователните и всички други премии и приходи от други дейности, включително несвързани със застраховането.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4 се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват само дейностите, посочени в Закона за облагане доходите на физическите лица и при условията на същия закон.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник", и се внася:

а) за игри със седмичен цикъл - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определянето на резултатите от следващата игра; при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

б) за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите;

2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, данъкът се събира върху увеличението в цената, като данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г.) Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 начисляват и внасят данъкя по сметка на териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след прадставяне на документите за платения данък. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 подават ежемесечно до 10-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация на лицето, като към искането за връщане се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен и телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.

Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) Доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги, при които има увеличение на цената на услугата, вместо с данък върху печалбата и с данък за общините, се облагат с окончателен данък върху стойността на увеличението в цената. Данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата.(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по седалището си, и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка.

(3) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират получените суми от увеличението в цената на предоставените телефонни или телекомуникационни услуги в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларации по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 3. (1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и с данък за общините.

(2) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

Чл. 4. (1) Юридическите лица, които не са търговци, включително организациите на бюджетна издръжка и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.

(2) Организациите на бюджетна издръжка могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.

Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества.

(2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от минитъра на финансите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределянето на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на данъчната администрация.

Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2000 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;

4. местните неперсонифицирани дружества;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

Раздел II

Печалба и доходи от източници в страната

Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.

(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез:

1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;

2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.

(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.

(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната:

1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;

2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества;

4. лихви;

5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг;

6. авторски и лицензионни възнаграждения;

7. възнаграждения за технически услуги.

(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната.

(7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост.

(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.

(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са от източник в България.

Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.

Раздел III

Данъчна основа

Чл. 9. Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.

Чл. 10. Основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора, намалена с данъка за общините.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Основа за облагане на дейността на застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и на чуждестранните лица за дейността им чрез място на стопанска дейност е:

1. разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и

2. приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането.

(2) Отрицателната разлика на образуваната по реда на ал. 1 данъчна основа за календарен месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределената печалба под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:

1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2. авторски и лицензионни възнаграждения;

3. възнаграждения за технически услуги;

4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация, и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) За данъчни цели вноските по финансов лизинг включват лихва, равна на законната лихва. Разпоредбата се прилага, когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.

Раздел IV

Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 14. (1) Когато една или повече сделки са сключени и с цел отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.

(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 19 от 1998 г.) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.

Чл. 15. (1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения.

(2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.

(3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 20 на сто;

2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;

3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;

5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;

6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

Чл. 16. (1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез:

1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

3. метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба.

(2) Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, за целите на чл. 13 и 14 се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена.

(3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и 2 се определят с наредба от министъра на финансите.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат и за трансферите между мястото на стопанска дейност и други чести на предприятието на чуждестранното лице, разположени извън територията на страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност като част от предприятието.

Раздел V

Приоритетно прилагане на международни спогодби

Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Редът по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определя с постановление на Министерския съвет.

Раздел VI

Избягване на международното двойно данъчно облагане

Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.

Чл. 19. (1) При определянето на данъка върху печалбата и на данъка за общините местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всички идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.

(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху печалбата, данък за общините и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход.

Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:

1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;

2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;

3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;

4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.

Глава втора

ОБЛАГАЕМА ПЕЧАЛБА

Раздел I

Общи правила за определяне на облагаемата печалба

Чл. 21. Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон.

Чл. 22. (1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично линейният метод.

(2) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:

1. категория I - масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 110 от 2001 г.) категория II - машини, производствено оборудване, автомобили, апаратура, компютри и софтуер;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV - всички останали амортизируеми активи.

(3) За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми, с изключение на тези по ал. 4, не могат да превишават следните размери:

Категория активи

Годишни амортизационни норми (%)

I-40        II – 20      III – 8      IV - 15

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели или ускорена амортизация за дълготрайните активи от категория II, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (метода на снижаващия се остатък) с коефициент до 1,5 за повишаването на данъчната амортизационна норма, или като завишават с до 50 на сто данъчната амортизационна норма.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) Размерът на облагаемата печалба се получава, като счетоводният финансов резултат от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.

(2) Счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава със:

1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове размери за държавните служители;

2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;

3. превишението на сумата на счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло;

4. разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи;

5. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущ разход за ремонт;

6. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, когато са отчетени като текущ разход;

7. разходите от липси и брак на стоково-материални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от:

а) технологичен брак;

б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални запаси при тяхното съхранение и транспортиране;

в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти;

г) унищожението или частичното унищожение от бедствия;

8. разходите, които превишават евентуалните приходи при липси и брак на дълготрайни активи; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие;

9. загубите от обезценка (разходи от преоценка) на активи, които водят до намаляване на финансовия резултат;

10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;

11. разходи за провизии, които водят до намаляване на финансовия резултат, с изключение на финансовите предприятия;

12. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции, като не се прилага регулиране на слабата капитализация по чл. 26;

13. разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания; когато в нарушение на счетоводните правила придобиването на един дълготраен актив е отчетено като текущ разход, се извършва преобразуване само с разликата над полагащата се данъчна амортизация;

14. приходите, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред;

15. сумите, които в резултат от неспазването на принципите, определени по реда на ал. 10 (за признаване на приходи и разходи), са довели до намаляване на финансовия резултат;

16. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през текущия отчетен период съгласно раздел III от тази глава;

17. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV;

18. разходите, произтичащи от преоценка на стоково-материални запаси, водещи до намаляване на финансовия резултат;

19. частта от лихвите над определения размер по реда на чл. 26;

20. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства;

21. отчетените очаквани разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски, които не са ползвани от персонала до 31 декември същата година;

22. отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти;

23. сумата на резерва от преоценка на дълготраен материален актив в случаите на отписване, освен когато дълготрайният материален актив е отписан за сметка на капитала;

24. частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответната данъчна амортизационна норма по групи активи.

(3) Счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се намалява със:

1. дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, направено от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика, и когато е в полза на:

а) образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, лечебни заведения;

б) юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;

в) регистрираните в страната и общините изповедания;

г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;

д) Българския червен кръст;

е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители;

ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;

з) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;

и) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

к) учредените и предоставените стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;

л) общините;

2. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;

3. превишението за предприятието като цяло на данъчно признатите амортизации над счетоводните амортизационни квоти в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации; финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните квоти са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършвани увеличения, засягащи този резултат;

4. приходите от възстановяване на загубите от обезценка на активи, когато в предходен период е извършвано увеличение и само до размера на това увеличение;

5. разликите, проявяващи се при реализация на стоково-материалните запаси - носители на разлики, произтичащи от обложени в предходни данъчни периоди разходи от преоценката им;

6. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта;

7. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през текущия отчетен период по реда на раздел III от тази глава;

8. отрицателни разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26;

9. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V от тази глава;

10. прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци;

11. обложената част от провизиите по ал. 2, т. 11 в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата;

12. разходите за придобиване на контролни апарати в случаите, когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт;

13. доходите, получени от инвестирането на средствата, формирани съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - от пенсионно осигурително дружество;

14. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;

15. сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 6 месеца (в рамките на същата данъчна година), което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от две години и получава помощи по Закона за социално подпомагане; данъчното облекчение се ползва за годината, през която е назначено лицето;

16. обложени суми през предходни отчетни периоди по реда на ал. 2, т. 15, в отчетния период, през който е налице обратно проявление при признаване на приходите и разходите;

17. обложените разходи по ал. 2, т. 21 по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски, в отчетния период, през който отпуските реално са използвани от персонала.

(4) Намаленията по ал. 3, т. 1 се ползват при условие, че с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях.

(5) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по балансовата стойност на предмета на дарението или спонсорството.

(6) Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор или други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен.

(7) Даренията по реда на ал. 3, т. 1 се смятат за извършени, както следва:

1. за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице;

2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;

3. за дялово участие - от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;

4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.

(8) Разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в полза на чуждестранни физически лица в качеството им на съдружници, управители, членове на съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели.

(9) Положителните или отрицателните курсови разлики, възникнали в периода от записването на дялов или акционерен капитал в търговските дружества и внасянето му в чуждестранна валута, не се включват при определяне на облагаемата печалба.

(10) За целите на този закон признаването на приходи и разходи се осъществява при спазване на следните принципи:

1. документална обоснованост;

2. текущо начисляване;

3. съпоставимост между приходите и разходите;

4. предимство на съдържанието пред формата.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви, освен ако те са установени със закон като разход при формиране на финансовия счетоводен резултат. Други разходи се вземат предвид за целите на данъчното облагане само когато това е предвидено със закон.

(2) Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм., бр. 110 от 2001 г.)

Чл. 25. (1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност.

(2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Не се счита за място на стопанска дейност покупката на стоки за лични цели за или от името на чуждестранно лице.

Раздел II

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви, намалени с приходите от лихви, по заеми от търговци, съдружници и други лица (без банкови заеми), както и по финансов лизинг не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без да се смятат лихвите. При загуба се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.

(2) Алинея 1 не се прилага за банките и холдинговите дружества при условията на чл. 280 от Търговския закон.

(3) Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат при данъчното му преобразуване, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера на намалението по ал. 1.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от двукратния размер на собствения капитал.

Раздел III

Данъчно третиране на разходите и приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 16 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са довели до неговото намаляване:

1. начислени в по-малък размер или неначислени данъци за минали отчетни периоди: данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд "Мелиорации" и данък върху нарастването на средствата за работна заплата;

2. разходи от минали отчетни периоди само когато за съответния отчетен период финансовият резултат преди данъчното преобразуване е отрицателен или положителният финансов резултат е по-малък от тези разходи.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) По реда на чл. 23, ал. 2, т. 16 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи.

(2) Не са предмет на увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване извънредните разходи, които не са посочени в чл. 27.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 7 с начислени в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 7 с приходите, отчетени по реда на счетоводното законодателство като извънредни приходи, върху които се начисляват данъчни задължения и вноски от печалбата за съответния данъчен период.

Раздел IV

Данъчно третиране на наемните (лизинговите) договори

Чл. 30. При експлоатационен наемен договор на дълготраен актив (оперативен лизинг) наемодателят отчита в своите приходи получените наеми, а в разходите - начислената амортизация на отдадения актив, както и другите си пряко свързани с наемния договор разходи.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя, както и поне две от следните три условия:

1. прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива;

2. срокът на наемния договор, в това число сроковете, за които се подновява, да покриват по-голямата част от полезния срок на използване на актива;

3. прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор.

(2) Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята за купувач на отдадения актив.

(3) В случаите, когато под формата на експлоатационен наемен договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се смята за финансово обвързан.

(4) Когато експлоатационен наемен договор в процеса на изпълнението му се трансформира във финансово обвързан наемен договор, се прилагат разпоредбите на ал. 2.

Раздел V

Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите

Чл. 32. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март следващата година.

(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката й.

(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

(4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 9. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 110 от 2001 г.) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като извънреден разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 22.

Чл. 33. (1) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Получените от член-кооператорите потребителски дивиденти не се облагат с подоходни данъци.

Глава трета

ДАНЪЦИ, УДЪРЖАНИ ПРИ ИЗТОЧНИКА

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци, и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно или общинско юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато разпределената печалба е под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2000 г.) Когато данъчно задължените лица и едноличните търговци начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Данъчнозадължените лица и едноличните търговци удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е данъчнозадължено лице по смисъла на този закон или едноличен търговец, данъкът се внася от получателя на дохода.

(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г.) Социалните разходи, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Разходите за гориво и смазочни материали на леките автомобили, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред независимо от това, дали е издаден пътен лист.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., изм., бр. 110 от 2001 г.) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане при условие, че предприятията нямат ликвидни и исикуеми публични задължения към момента на извършване на разхода.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Не се облагат разходите за застраховки, отнасящи се за определени рискови работни места и професии, регламентирани като задължителни със закон и специфични подзаконови нормативни актове.

Чл. 37. Данъкът по чл. 35 и 36 представлява разход за дейността на предприятието и с него не се преобразува финансовият резултат по реда на глава втора.

Глава четвърта

ПРЕНАСЯНЕ НА ЗАГУБИТЕ В СЛЕДВАЩИ ДАНЪЧНИ ПЕРИОДИ

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, коригиран със сумите по чл. 23, ал. 2, с изключение на сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 17, 15, 18 и 22, се приспада последователно през следващите пет данъчни години, а за банките - през следващите десет години.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им.

(3) За нови загуби се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният, съответно десетгодишният срок започва да тече от момента на възникването им.

Чл. 39. (1) Правото за пренасяне на загубите по чл. 38, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване с ликвидация или поради обявяване в несъстоятелност на предприятието.

(2) Правото на пренасяне на загуби при преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне и отделяне се преустановява само когато е налице повече от 50 на сто промяна в собствеността.

Чл. 40. Загуби, определени по реда на чл. 38 с източник извън България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет данъчни години.

Глава пета

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ

Раздел I

Данъчно третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност

Чл. 41. (1) В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в съда на прекратяването.

(2) Установяването на данъците по ал. 1 се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен счетоводен отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия.

(3) Дължимите по този закон данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията й за данъци и лихви върху тях.

(4) Данъчната регистрация се прекратява към датата на заличаване на юридическото лице от съда.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(6) Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се декларират по образец на годишна данъчна декларация и се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски.

(7) Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването.

(8) Правилата по предходните алинеи се прилагат и при прекратяване поради несъстоятелност.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Раздел II

Данъчно третиране при преобразуване

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Юридическите лица, които се прекратяват поради разделяне, сливане или вливане, се облагат с данък върху печалбата и с данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър на съда.

(2) Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване на решението за преобразуване в търговския регистър.

(3) За останалия период до края на годината данъкът върху печалбата и данъкът за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.

Чл. 43. При сливане, вливане, разделяне или отделяне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативни организации до размера на полученото имущество.

Глава шеста

ДАНЪЧНИ РАЗМЕРИ

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Данъкът върху печалбата е в размер 15 на сто.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2000 г., отм., бр. 110 от 2001 г.)

Чл. 45. Данъкът за общините е в размер 10 на сто.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г.) Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 е в размер 7 на сто, а за дейността животозастраховане е 2 на сто. Данъкът е окончателен.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 и по чл. 2б е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или в други документи за участие, съответно върху увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка.

Чл. 47. Данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Данъкът по чл. 35 е в размер 25 на сто.

(2) Данъкът по чл. 36, ал. 1, 2 и 4 е в размер 20 на сто.

Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Глава седма

ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Раздел I

Вносители на данъка

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Данъкът върху дивидентите, доходите от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи, лихвите, доходите от използване на движимо или недвижимо имущество, включително по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и доходите от прираст на капитал с източник в България се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват и изплащат тези доходи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Когато данъкът по ал. 1 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените лица и данъчните субекти по този закон.

Раздел II

Данъчна декларация

Чл. 51. (1) Дължимите годишни данък върху печалбата, данък за общините и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната териториална данъчна дирекция до 31 март следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишният счетоводен отчет без приложенията.

(3) Когато на местно лице е удържан данък в чужбина, заедно с годишната данъчна декларация местното лице представя удостоверение от компетентните власти на чуждата държава за размера на удържания в чужбина данък заедно с легализирания му превод.

(4) При прекратяване и преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация за дължимия данък в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването им.

(5) За данъчна декларация се смята и молбата на чуждестранните лица за издаване на удостоверение по утвърден от министъра на финансите образец, с която те удостоверяват вида на дохода и удържания при източника данък.

(6) При прекратяване на дейността на данъчно задълженото лице без правоприемство ликвидаторите подават данъчна декларация в 30-дневен срок след регистриране на прекратяването.

Раздел III

Срокове за внасяне на данъка

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон (без данъка за общините) в приход на републиканския бюджет, с изключение на лицата с над 50 на сто общинско участие, които внасят данъците в приход на съответните общински бюджети.

(2) Данъчно задължените лица внасят данъка за общините в съответните общински бюджети.

Чл. 53. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините за съответната година се внасят в срок до 31 март следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски.

(2) Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишната данъчна декларация могат да се приспадат от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същите данъци.

(3) Данъчно задължените лица - платци на данъка за общините, които имат поделения, производства и дейности, необособени на самостоятелен баланс, и които се намират на територията на други общини, внасят дължимия данък за общините, определен пропорционално на заетия в поделенията, производствата и дейностите персонал в приход на съответните общински бюджети.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъкът, дължим от лицата по чл. 2, ал. 3, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец и е окончателен.

Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55, изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2000 г.) Платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случая по чл. 34, ал. 4, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2000 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 35 и 36 са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 34 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.

(4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г.) Лицата, удържали данъка по ал. 1 и удържали и внесли данъка по ал. 3, декларират това обстоятелство пред териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация на платеца. Въз основа на декларацията териториалната данъчна дирекция издава удостоверение за платени данъци на чуждестранното лице. Образецът на удостоверението и декларацията се одобряват от министъра на финансите.

Глава осма

АВАНСОВИ ВНОСКИ

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят за периода от 1 април до 31 декември на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година.

(3) Регистрираните поради преобразуване лица правят авансови вноски по реда на ал. 1, както следва:

1. при преобразуване на търговски дружества и кооперативни организации от един вид в друг, както и при вливане и сливане - на базата на облагаемата печалба за предходната година на преобразуващите се търговски дружества и кооперативни организации;

2. при разделяне и отделяне - на базата на съответната част от облагаемата печалба за предходната година, установена пропорционално на собствения капитал.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Месечните авансови вноски за данък върху печалбата по реда на ал. 1 се правят при данъчна ставка 15 на сто.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2000 г.) Данъчно задължените лица, приключили с облагаема печалба - отрицателна величина през предходната година, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване в размер 15 на сто.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 105 от 2000 г.) Юридическите лица и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 1 април до 31 декември, ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(7) Месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.

(8) Новообразуваните през годината данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 5, считано от датата на регистрацията им.

(9) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) Месечните авансови вноски на лицата по чл. 36, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица са в размер 20 на сто.

Чл. 57. Местните юридически лица - преработватели на селскостопанска продукция и тютюн, не правят авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините за периода от април до септември включително.

Глава девета

ЛИХВИ ЗА ПРОСРОЧИЕ

Чл. 58. (1) За неудържаните и невнесените в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на чл. 54, 55 и 56.

(2) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 56 авансови вноски, върху разликата се събира лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта към 31 декември на съответната календарна година.

Глава десета

ПРЕОТСТЪПВАНЕ И НАМАЛЯВАНЕ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.)

Чл. 59. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпват на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от:

1. за слепи и слабо зрящи - 30 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност;

2. за всички останали заболявания - 50 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност.

(2) В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица начисляват, но не внасят данък върху печалбата и данък за общините.

(3) Данъкът върху печалбата на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на трудоустроените лица и инвалидите е под нормите по ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала.

(4) Преотстъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършват с наредби на националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Дължимият данък върху печалбата се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на дружествения капитал, използвани за придобиване или за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайните материални активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2. Правото се ползва и за годината на извършване на разхода за целите на предходното изречение, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.

(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява и с ефективно внесените задължителни осигурителни вноски пропорционално за новоразкритите средногодишни работни места спрямо средногодишния списъчен персонал, нает по трудов договор в предприятието за предходната година и при условие, че данъчно задълженото лице няма изискуеми публични задължения към момента на ползване на намалението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., презишна ал. 2, бр. 110 от 2001 г., изм., бр. 110 от 2001 г.) Намаленията по ал. 1 и 2 се ползват само когато изпълнението на предвидените в тях условия е осъществено изцяло в административните граници на общини, в които за последните 2 години преди текущата има безработица 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период съгласно приложението. Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на Министерството на труда и социалната политика.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Размерът на намалението по ал. 1 се отчита като резерви. Когато размерът на намалението е по-голям от дължимия данък върху печалбата за съответната година, с разликата се намалява изцяло или на части дължимият данък през следващите 5 данъчни години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 110 от 2001 г., изм., бр. 110 от 2001 г.) За инвестициите и разходите по ал. 1, извършени през повече от една данъчна година, разпоредбите на ал. 4 се прилагат, като се спазва поредността на възникването им.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., доп., бр. 110 от 2001 г.) Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски организации на бюджетна издръжка и на висши училища за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., доп., бр. 110 от 2001 г.) Сто на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на здравните и лечебните заведения с изцяло държавно и общинско участие за лечебната им дейност, както и на Българския червен кръст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Преотстъпеният данък по ал. 1 и 2 се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата.

Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности.

Чл. 61б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) (1) На Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" се преотстъпва данъкът върху печалбата за основния му предмет на дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерв. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират и разходват за изпълнение на европейските програми за интегриране и харммонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 61в. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно лешение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за данъка върху печалбата и данъка за общините върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на плана за оздравяване.

(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно при условие, че се изпълняват задълженията по плана за оздравяване. Неизпълнението се установява с решение по чл. 709 от Търговския закон.

Глава единадесета

ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.)

Глава дванадесета

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.).                      Глава тринадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) (1) На данъчно задълженно лице, кеото не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно преотстъпване на данък или освобождаване от данък, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) Зя неподаване на декларация, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер или до неоснователното му преотстъпване или освобождаване, на управителя или на счетоводителя на предприятието се налага глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) За неиздаване на фактура за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага санкцията по чл. 136 от Закона за данък върху добавената стойност.(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 3 и 4 се налагат санкциите по чл. 137 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.)

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Предприятие по чл. 2а, ал. 2, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие без представяне на документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция се събира в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или внася документите за участие в игрите по чл. 2а, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който провежда такива игри без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 1000 лв. и не повече от 5000 лв..

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Санкцията по ал. 3 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който предлага, предлага или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отчетния номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и данъчен орган от териториалната данъчна дирекция по данъчна регистрация на организатора.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) При повторно нарушение по ал. 3 и 4 се налага:

1. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв. и не повече от 15000 лв., и лишаване по реда на чл. 265, ал. 2 - 6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността, когато повторното нарушение е по ал. 3;

2. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 6000 лв. и не повече от 30000 лв., и лишаване по реда на чл. 265, ал. 2 - 6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността, когато повторното нарушение е по ал. 4.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Санкциите по ал. 1 - 5 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при териториалните данъчни дирекции, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Корпоративно облагане" е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества.

2. "България или страната" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. "Свързани лица" са:

а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, и по съребрена линия - до четвърта степен;

б) работодател и работник;

в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

г) съдружниците;

д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;

ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

з) лицата, едното от които е търговски представител на другото; и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

4. "Обичайна печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.

5. "Доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от продажба на недвижими имоти, движими ценности и финансови дълготрайни активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем.

6. "Дивидент" означава:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително и в неперсонифицирани дружества, и от други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи доходите от вземания за дълг;

в) извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото юридическо лице, независимо дали то има текущи или натрупани (акумулирани) приходи и печалби;

г) (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) извършено скрито разпределение на печалбата съгласно т. 15.

7. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 1999 г.) "Авторски и лицензионни възнаграждения" означава: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

9. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2000 г.) "Възнаграждения за технически услуги" означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране, както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност. Договорите за управление не се смятат за технически услуги.

10. "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена на услугите се определя според условията на пазара, от който произлизат, а на стоките - според условията на пазара, на който се реализират.

11. "Чуждестранно физическо лице" се определя съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица.

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1998 г.) "Данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.

13. "Място на стопанска дейност" е:

а) определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или база, посредством която чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси;

б) извършване на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с местоизпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или база.

14. "Социални разходи" са: предоставените на персонала, включително и на този по договори за възлагане на управление социални придобивки, съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда и отчетени като разходи за дейността.

15. "Скрито разпределение на печалбата" са различни плащания в брой или в натура, отчетени като разходи, направени от данъчно задължените лица в полза на съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност.

16. "Разходи за подобрения, реконструкция и модернизация, водещи до увеличаване стойността на дълготрайните активи" са разходите, в резултат на които се променя функционалното предназначение на актива или които водят до цялостна или частична промяна на технологичното оборудване и обзавеждане на производствени и обслужващи сгради и съоръжения.

17. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

18. "Преотстъпване на данъка" е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон и начислени суми за данъка, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се разходват за цели, определени със закон.

19. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) "Облекчения" по смисъла на чл. 24 са тези по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 14 и 15 и по чл. 32.

20. "Спонсорство" е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора. Когато спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация - реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286 от Търговския закон.

21. "Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др.

22. "Франчайз" е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители.

23. "Франчайз-договор" е договор, при който едно предприятие - франчайзодател, дава на друго - франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги.

24. "Факторинг" е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение.

25. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Разходи за ремонт" са разходите, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническото обслужване на транспортните средства и машините.

26. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Дългосрочни ценни книги" са акции, както и ценни книги, изразяващи вземане с падеж повече от една година, при условие че са в патримониума на данъчния субект повече от една година.

27. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 110 от 2001 г.) "Дейност по занятие" във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 3 е извършването на производствена или търговска (включително услуги и сервизна) дейност, доколкото леките автомобили не се използват за обслужване на административно-управленска дейност.

28. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 110 от 2001 г.) "Собствен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е определеният от Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му. "Привлечен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е сумата от дългосрочни и краткосрочни пасиви, с изключние на приходите за бъдещи периоди и финансиранията.

29. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) "Законна лихва" е основният лихвен процент плюс 10 пункта. Когато кредиторът, наемодателят или лизингодателят е чуждестранно лице и няма място на стопанска дейност на територията на страната, за законна лихва по смисъла на този закон се приема 6-месечен ЛИБОР плюс 5 пункта за съответната валута.

30. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) "Лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.

31. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) "Непреработена растителна и животинска продукция във връзка с прилагането на чл. 61а" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

32. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Ликвидационни дялове" - по смисъла на чл. 34, ал. 1 в ликвидационните дялове не се включват вноските за придобиване на акции и дялове, които всеки акционер или съдружник е направил.

33. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Пазарната цена на насрещната престация" във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 3 е документално доказаната цена на придобиване на тази насрещна престация, освен ако не се докаже, че пазарната цена е различна.

34. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи.

35. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Текущо начисляване" означава, че приходите и разходите от сделките и събитията се признават за данъчни цели в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване на насрещната престация или плащането на парични средства.

36. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Съпоставимост между приходите и разходите" означава признаването за данъчни цели:

- на разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, за периода, през който възникват приходите или се ползват изгодите, свързани с тях,

- на приходите, възникнали за периода, за които са признати реално извършените разходи.

37. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Предимство на съдържанието пред формата" означава, че приходите и разходите от сделка или дейност се признават за данъчни цели в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната (договорната) им форма.

38. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Действащо предприятие" във връзка с прилагането на чл. 41 е всяко данъчно задължено лице до датата на вписване на заличаването му.

39. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна услуга или връзка" е договореното между организатор на хазартна игра или доставчик на услугата и телекомуникационния оператор увеличение на цената над обявената цена по ценоразпис (ценова листа) на телекомуникационния оператор.

40. (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) "Залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития" са такива хазартни игри, за които не се заплаща акциз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчно задължените лица са длъжни при поискване от страна на данъчните органи да декларират наличието на обстоятелства по § 1, т. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) Данъчно задължените лица са длъжни в срок до 31 март 1998 г. да декларират в териториалните данъчни дирекции по местоседалище притежаваните акции и дялово участие в задгранични дружества, дъщерни дружества и място на стопанска дейност в чужбина, както и недвижима собственост. При възникване или промяна на всяко едно от тези обстоятелства данъчно задължените лица са длъжни да подават декларация в едномесечен срок от възникването на тези обстоятелства.

§ 3. Лицата, ползващи облекченията по чл. 58, 59 и 60 и по § 3, 8 и 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.), продължават да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени, при спазване на определените в тези разпоредби условия. Условието за инвестиции в материални дълготрайни активи се смята за изпълнено, ако инвестициите са направени до подаването на годишната данъчна декларация.

§ 4. При определяне на авансовите вноски за първото тримесечие на 1998 г. за база се взема размерът на облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г.

§ 5. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 1997 г.

§ 6. Алинея 9 на чл. 23 се прилага само за банков капитал, увеличен през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г.

§ 7. Положителните временни разлики, формирани през 1997 г. при прилагането на чл. 21 от Закона за данък върху печалбата, се приспадат по реда на ал. 3 на същия член през 1998 г.

§ 8. Начислените през 1998 г. дивиденти за сметка на печалбата по годишния счетоводен отчет за 1997 г. на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове се вземат под внимание при ползването на данъчното облекчение по чл. 28 от Закона за данък върху печалбата през 1997 г.

§ 9. Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г.

§ 10. Този закон отменя Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.).

§ 11. В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава чл. 5а:

"Чл. 5а. Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане."

§ 12. В § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г.) думите "до 31 декември 2000 г." се заменят със "за непреработената земеделска продукция".

§ 13. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 26, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 1999 г.

§ 15а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Алинея 1 се прилага и за лихвите, съдържащи се във вноските по договори за финансов лизинг и по банкови заеми."

2. Създава се ал. 5:

"(5) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от размера на собствения капитал."

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 27. Данъчнозадължените лица, ползващи данъчни облекчения по отменени разпоредби на този закон, имат право да изберат за следващи данъчни години дали да продължат използването на данъчните облекчения по отменените разпоредби, или облекчението по чл. 60.

§ 28. Заварените от този закон лица, ползващи облекчението по чл. 87, ал. 6 от Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.) и по глава пета от Закона за данък върху печалбата (отм., ДВ, бр. 115 от 1997 г.), прилагат разпоредбите на закона до изчерпване на загубите или до изтичане на петгодишния срок от възникването им.

§ 29. Дължимият данък, определен по реда на Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.), във връзка с необложените резерви в лицата по чл. 2, ал. 3, отчетени като разход при формиране на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, се внася на 7 равни части до 2005 г. включително, като върху него не се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Разсрочване на данъчните задължения не се прилага за дружества, които се преобразуват или се прекратяват с ликвидация или при несъстоятелност.

§ 51. Параграф 10 не се прилага за договорите, сключени преди 1 януари 1999 г., по които изпълнението е започнало.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Данъчния процесуален кодекс

(ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)

§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.

(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.

(3) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят и териториалният обхват на данъчните дирекции се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".

§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

(ДВ, бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г.)

§ 34. Член 61в се прилага за лицата, за които съдебното решение за утвъждаване плана за оздравяване е влязло в сила след 1 януари 2002 г., като обхваща неизплатената част от задълженията им.

§ 35. Лицата, ползващи посочените облекчения в § 3 на Закона за корпоративното подоходно облагане и предвидени в чл. 59 от отменения Закон за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.; отм., бр. 115 от 1997 г.) продължават да ги ползват до 31 декември 2005 г.

Приложение към чл. 60, ал. 2