Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Основни видове юридически актове: нормативни и

индивидуални юридически актове. Същност на нормативни

актове. Видове нормативни актове.

НОРМАТИВНИ ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ

1. Общо (нормативно) и индивидуално регулиране на

обществените отношения.

Обществените отношения се регулират чрез общи (важащи за

неопределен кръг лица и брой случаи) и чрез индивидуални

(важащи за определени лица и случаи) правила за

поведение. Правните повели съдържат както едните, така и

другите. Позитивното право се явява съвкупност от общи и

индивидуални правила за поведение, обезпечавани от

държавата с нейната принуда.

Всеки от двата начина на управление на обществените

отношения си има своите положителни и отрицателни

страни.

Чрез общите правила за поведение се създава типичност,

повторяемост, стандартност, предсказуемост в поведението

на социалните субекти, което е абсолютно необходимо

условие за запазване и развитие на човешкото общество.

Затова основните социални нормативни регулатори, като

обичаи, морал, право и пр., използуват предимно общи

правила за поведение.

Когато тези общи правила за поведение се създават от

държавата, говорим за правни норми. Юридическите актове,

в които се закрепват (обективират, материализират)

правните норми, са нормативните (НА). Те винаги си са в

документална форма.

2. Нормативни юридически актове и конструктивен

рационализъм.

Конструктивният рационализъм е мощно идейно учение,

появило се през ХVІІІ и добило особено голямо развитие

през ХІХ. Според него всичко е постижимо на човешкия

разум, всички природни и социални процеси могат да бъдат

управлявани от човека както той намери за добре. С

нормативни актове (закони), със създавани от самите хора

правила, сме могли да конструираме каквото си искаме

общество независимо от всякакви обективни природни и

социални закони. Положителното на това учение е това, че

то обръща особено внимание на инструменталната роля на

нормативните актове (закона) и това, че то разглежда

нормотворчеството и правоприлагането като процеси на

социално управление.

3. Родови черти на нормативните юридически актове като

вид юридически актове:

а) по отношение на съдържанието;

- имат познавателно съдържание - дават, предписват общи

модели за поведение на правните субекти;

- имат волево съдържание - изразяват държавната воля;

- имат оценъчно съдържание - закрепват официалния морал;

б) по отношение на функциите:

- те са източник на правото;

- те са битие (носител, инструмент за конституирането)

на позитивното право.

4. Видови черти на нормативните юридически актове като

вид юридически актове:

а) по отношение на формата - тя винаги е писмена

(документална);

б) по отношение на връзката с държавата - винаги

държавата е техен създател;

в) по отношение на своя субект - това е само държавата;

г) по отношение на правилата за поведение, които съдържа

- нормативните актове съдържат предимно правни норми,

само понякога по изключение могат да съдържат и

индивидуални правила за поведение (в преходните и

заключителни разпоредби);

д) те имат официален характер.

5. Официален характер на нормативните актове.

Той се изразява се в това, че те:

а) се издават в рамките на компетентност на съответния

държавен орган;

б) са винаги в документална форма;

в) при своето създаване спазват йерархията на

нормативните актове;

г) притежават специална нормативно уредена процедура за

тяхното създаване, включваща обикновено четири етапа -

подготовка, обсъждане, приемане и обнародване в

"Държавен вестник";

д) се обнародват задължително в официоза на държавата

"Държавен вестник", което обнародване е от значение за

тяхното влизане в юридическа сила. Има НА, които не се

обнародват в "Държавен вестник", като например наредбите

на Общинските съвети.

6. Дефиниция на нормативните юридически актове.

НА са юридически актове, с които се създава, изменя или

прекратява действието на правни норми.

7. Отграничения на нормативните юридически актове от

сходни правни явления.

НА следва да бъдат разграничавани от:

а) общите реализационни ЮА - при тях се създават общи

правила за поведение, които важат за определени случаи и

за определени правни субекти, тези, които са ги създали.

Международните договори стават нормативни ЮА, тъй като с

тяхната ратификация държавата установява общи правила за

поведение, важими за неопределен брой случаи и за други

правни субекти, а не за тези, които са ги създали;

б) тълкувателните ЮА - те разясняват, поясняват,

изясняват други ЮА, но не съдържат нито общи, нито

индивидуални правила за поведение;

в) правоприложните ЮА - чрез тях държавните органи

установяват чрез предоставяне на права и възлагане на

задължения индивидуални правила за поведение на трети

лица.

8. Нормативните актове като вид основен източник на

позитивното право.

Категорията НА е синоним на една друга категория "закон"

в нейния широк смисъл. Поради това следва да се приеме,

че именно НА са основен, при това най-важния, източник

на правото, заедно с правния обичай и прецедента.

С тях НА имат някои общи черти и някои различия:

а) предимства в сравнение с тях:

- по-голяма динамика в сравнение с обичая;

- по-добра съгласуваност в сравнение с обичая и

прецедента;

- по-добра определеност в сравнение с обичая;

- по-голяма стабилност в сравнение с прецедента;

- по-добра юридическа техника в сравнение с обичая и

прецедента.

б) недостатъци в сравнение с тях:

- по-малка легитимност в сравнение с обичая;

- по-малка динамичност в сравнение с прецента.

9. Видове нормативни актове.

а) според мястото им в йерархията на нормативните

актове:

- законови (конституция, закони, кодекси и пр.)

- подзаконови (НА на МС, НА на отделните министри, НА на

общинските съвети);

б) според отношението си към отделните отрасли:

- вещноправни;

- облигационноправни;

- гражданскоправни;

- и т. н.

в) според структурните деления на позитивното право:

- материални и процесуални;

- частни и публични;

- вътрешноправни и международноправни.

г) според наименованието им:

- конституция;

- закони;

- постановления;

- наредби;

- правилници;

- инструкции;

- други.

д) според съдържателността им:

- материални;

- формални.

е) според формата им:

- в обща форма - закони, постановления, правилници и пр.

- в индивидуална форма - решенията на КС, решенията на

ВАС (само тези, с които се преустановява действието или

се отменят правни норми, но не и тълкувателните или

правоприложните решения на ВАС).

10. Система на нормативните юридически актове и система

на законодателството.

Системата на НА е подсистема на системата на ЮА и има

същите характерни черти, включително йерархичност.

Категорията "система на законодателството" е на практика

синоним на категорията "система на нормативните актове",

тъй като в нея се обхващат всички нормативни актове, а

не само законите като вид нормативен акт. Няма пречки на

категорията "система на законодателството" да й се

придаде и по-тясно значение, като с нея се обозначи само

съвкупността от Конституция, закони, кодекси и

нормативни укази с ранг на закон.

11. Йерархия на системата на нормативните актове.

Йерархичността е най-характерната черта на системата на

НА. Йерархията на НА е динамично и исторически

променливо явление. Като цяло тя зависи от вида и

значимостта на държавния орган, който постановява

съответния нормативен акт. В зависимост от

принадлежността на правната система към едно или друго

правно семейство са възможни големи вариации на мястото

в йерархията на НА на един и същи НА. Йерархията на НА

по начало изразява официалните разбирания на съответната

държава за народния суверенитет и за легитимността на

отделните държавни органи.

Йерархията на НА се установява легално. В Република

България това е сторено с Конституцията от 1991 год. и

със Закона за нормативните актове от 1973 год.

В зависимост от мястото си в йерархията, НА имат свой

юридически ранг и определен интезитет на своята

юридическа сила.

В Република България нисходящата йерархия на НА е както

следва:

- Конституция на Република България от 1991 год.;

- решенията на Конституционния съд на Република

България, с които даден закон се обявява за

противоконституционен;

- ратифицираните от Република България международни

договори;

- законите (вкл. т. нар. кодекси, които имат същия

юридически ранг, както и законите), които имат еднакъв

юридически ранг, независимо от това дали са приети от

Великото народно събрание или от някое от обикновените

народни събрания; указите с ранг на закон, издавани от

бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното

събрание и Държавен съвет;

- нормативни подзаконови укази, издавани от бившите

държавни органи, наричани Президиум на Народното

събрание и Държавен съвет, които укази са с по-малък

юридически ранг от законите и от предходните укази, но

са с по-голям юридически ранг от нормативните актове на

Министерския съвет;

- решенията на Върховния Административен Съд на

Република България, с които даден нормативен акт на

Министерския съвет или на отделен министър се отменя

като противоречащ на законите;

- нормативни актове на Министерския съвет, които на свой

ред имат следната своя низходяща йерархия:

- нормативни постановления (има и ненормативни,

индивидуални);

- правилници (обикновено са за цялостно приложение на

закон, но може и да регулират самостоятелно обществени

отношения);

- наредби (обикновено са за частично приложение на

закон, но може да регулират и самостоятелно обществени

отношения);

- нормативни актове на отделните министри, които на свой

ред имат следната своя низходяща йерархия:

- правилници;

- наредби;

- инструкции.

- нормативни актове на общинските съвети - само

наредбите им са такива. Правилниците на общинските

съвети са устройствени индивидуални актове.

Освен тези нормативни актове, роля на нормативни актове

имат и редица други ЮА, издавани (по-скоро издадени

отпреди влизането в сила на ЗНА) от Министерския съвет

или отделни министри, каквито са: тарифите, нормалите,

правилата, уставите и пр.

След приемането на Република България в Европейския

съюз, НАД Конституцията ни в йерархично отношение ще

застанат всички основни нормативни актове на Европейския

съюз.

ЛИТЕРАТУРА:

Алексеев С. Обща теория на правото. Т. 2, С., 1982, с.

169-209.

Милкова Д. Обща теория на правото. С., 2000, с. 167-188.

Закон за нормативните актове. Указ № 883 за прилагане на

ЗНА.

o-ansi-`�#ug
�j�?p'>                        закона случаи и ред могат да се придобиват и упражняват

от 16 години (право да се сключват трудови договори и

право да се сключва брак), други от 21 години (като

пасивно избирателно право) и пр.

в) изменение - тя намалява при т. нар. "поставяне под

запрещение", което се извършва със съдебно решение и на

свой ред бива:

- пълно - при него лицата по своя правен статут се

приравняват на недееспособните (малолетните);

- частично - при него лицата по своя правен статут се

приравняват на ограничено дееспособните

(непълнолетните).

г) прекратяване - от момента на смъртта, от момента на

поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване

за безвестно изчезване.

13. Деликтоспособност на индивидуалните субекти на

правото (съгласно българското законодателство):

а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните

правни субекти да носят юридическа отговорност, да се

осъществява спрямо тях юридическа отговорност

(наказателноправна, административноправна, дисциплинарна

и гражданскоправна);

б) възникване - при условията за настъпване на

дееспособността. Също бива:

- ограничена от 14 до 18 години;

- пълна - над 18 години;

в) изменение:

- тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение"

съобразно условията за намаляване на дееспособността;

- т. нар. "наказателен имунитет" (частично ограничаване

на наказателноправната деликтоспособност) на магистрати,

народни представители, президент и вице-президент.

г) прекратяване - от момента на смъртта или при

обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие", от момента

на поставяне под пълно запрещение и от момента на

обявяване за безвестно изчезване.

ЛИТЕРАТУРА:

Алексеев С. Обща теория на правото. Т. 2, С., 1982, с.

122-135.

Ганев В. Обща теория на правото. Т. 2, С., 1992, с.

9-56, 202-262.

Милкова Д. Обща теория на правото. С., 2000, с. 107-144.

Михайлова М. Обща теория на правото. С., 1996, с.

151-171.

Радев Д. Обща теория на правото. С., 1995, с. 166-172.

Торбов Ц. История и теория на правото. С., 1993, с.

445-465.

Закон за лицата и семейството.