Home Право Правни субекти същност, характеристика и видове

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правни субекти същност, характеристика и видове ПДФ Печат Е-мейл

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Правни субекти: същност, характеристика и видове.

Индивидуални правни субекти. Правоспособност,

дееспособност и деликтоспособност.

СУБЕКТИ НА ПРАВОТО.

ИНДИВИДУАЛНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО.

1. Значение на темата.

Хуманността в правото. От Декарт насам категорията

"субект" означава активно начало, което противостои на

пасивното, на "обекта". Във философски план субектът е

носител на съзнание и самосъзнание. От представата ни за

субектите на правото зависи представата ни за правото и

обратно. Съществува диалектика между субект и обект на

правото: и двете са явления от обективната

действителност, но с различно участие, с различна роля в

обществените отношения.

2. Дефиниция.

Субектът на правото явление от обективната

действителност, на което позитивното право възлага

юридически права и задължения.

3. Нормативна уредба.

Основната българска нормативна уредба на индивидуалните

субекти на правото се съдържа в Конституцията на

Република България от 1991 год., Закона за лицата и

семейството, Закона за гражданската регистрация, Закона

за българските документи за самоличност, Закона за

българското гражданство и др.

4. Характерни черти на субектите на правото:

Не всички явления от обективната действителност могат да

бъдат субекти на правото. Субекти на правото могат да са

само тези явления от обективната действителност, които

притежават (отговарят на) следните два основни

характерни черти:

4.1. Извънправни:

а) задължителни:

- те следва да притежават възможност за външно

обособяване, за лична персонификация;

- биологична принадлежност към човешкия род - това е

важимо само за т. нар. "индивидуални субекти на

правото". Тази принадлежност води до съществуването у

всяко човешко същество на т. нар. "естествените и

неотменими човешки права", както и на естествена и

неотменима правосубектност;

- активно участие като субекти в обществените отношения;

- наличие на законни, признати от правото, интереси;

б) факултативни (незадължителни):

- те следва да имат способност да изразяват разумна

единна воля;

- те следва да притежават съзнание, самосъзнание воля,

интерес - това е валидно само за т. нар. "индивидуални

субекти на правото". Не всички човешки същества

притежават правно валидни разум и воля (напр. децата,

лицата поставени под пълно запрещение и пр.), но всички

те са субекти на правото.

4.2. Правни:

а) позитивното право трябва да е възложило на тези

образувания (явления от обективната действителност)

юридически права и задължения;

б) позитивното право следва да е уредило техния статут и

устройство, начин на представителство и на управление.

5. Историческо развитие на субектите на правото (на

правосубектността):

Исторически погледното в развитието на субектите на

правото съществуват противоречиви тенденции. От една

страна субектите на правото от малка част от хората днес

в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора.

От друга страна от признаването в миналото за субекти на

правото на различен род явления от обективната

действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се

признават от правото за субекти на правото само хората и

някои от техните общности.

Методологически по-правилно е субектите на правото да се

определят като вид "явление от обективната

действителност", а не просто като "хора и техни

общности", защото така се позволява да се обхванат от

дефиницията за субект на правото и другите евентуални

разумни същества - изкуствения интелект и извънземните

братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи

субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други

разумни същества да се превърнат в субекти на правото,

стига да има обществена необходимост от това.

Същевременно се решава още един проблем - трудността да

се определи що е човешко същество в светлината на

достиженията на науката и техниката (най-вече на генната

инженерия, медицината и на биокомпютърната техника).

В момента от юридическа гледна точка Бог не съществува,

доколкото Бог не е признат нито за субект, нито за обект

на правото.

В исторически план, явленията от обективната

действителност, явяващи се бивши, настоящи или

потенциални бъдещи субекти на правото, са:

а) човешките същества и техните социални образувания;

б) боговете;

в) животните;

г) изкуствения интелект;

д) братята по разум.

6. Животните като субект на правото.

Животните винаги са представлявали интерес като възможен

субект на правото. В правната теория широко е известна

теорията на интереса на Нелсън, според която животните

са субекти на правото доколкото те имат интерес. Според

Нелсън субектите на правото следва да се разделят на

субекти на юридическите права (които могат да са вече

хора и животни) и на субекти на юридическите задължения

(които могат да са само хора, защото имат разумна воля).

Животните са били само субекти на правата.

7. Теории за същността на субектите на правото.

Съществуват три основни теории за същността на субектите

на правото:

а) волева - субектите на правото са такива, защото имат

разумна воля;

б) на интереса (утилитарна) - субектите на правото са

такива, защото имат законни интереси, заради чието

удовлетворяване следва да им се възложат юридически

права и задължения;

в) дуалистична - субектите на правото са такива, защото

имат (по начало, с някои изключения) разумна воля и

защото винаги имат законни интереси. Това е

преобладаващата теория в българската правна доктрина.

8. Отграничения на субектите на правото от сходни правни

явления:

а) субект на правото и субект на правоотношението -

последният е конкретен субект на правото, участвуващ в

конкретно правоотношение;

б) субект на правото и адресат на правото - последният е

субект на правото, към който е адресирана, насочена

дадена правна норма;

в) субект на правото и личност - последната категория

обозначава духовната характеристика на човека, а първата

- неговата юридическа характеристика;

г) субект на правото и правосубектност - последното е

качеството на субектите на правото да бъдат носители на

юридически права и задължения. Категорията субект на

правото набляга повече на материалния характер на

субектите на правото, докато категорията правосубектност

набляга повече на юридическите качества на субектите на

правото.

9. Правосубектност на субектите на правото:

9.1. Правосубектността обхваща правните свойства

(качества) на субектите на правото. Тези качества биват

два основни вида:

а) фундаментални - присъщи на всички субекти на правото

във всички случаи

б) особени - присъщи на някои субекти на правото в някои

случаи.

9.2. Правосубектността зависи от редица фактори, като:

а) гражданството (същност на гражданството - това е

подчиненост, обвързаност на субекта на правото на

определена национална позитивноправна система);

б) вида на правния субект - индивидуален или

неиндивидуален;

в) развитието на законодателството.

9.3. Правосубектността като цяло бива различни видове,

притежава хоризонтална (по правни отрасли) и вертикална

(по вид и възраст на правните субекти) диференциация, в

зависимост от вида субекти на правото и вида на правата

и задълженията, които ще се признават на тези субекти:

а) обща - притежава се от всички правни субекти и

изразява тяхната възможност да придобиват права и

задължения във всички правни отрасли. Общата

правосубектност в случаите, когато става дума за

индивидуални субекти на правото, включва три качества,

които са съставни елементи на правосубектността:

- правоспособност - това е възможността на

индивидуалните правни субекти да придобиват юридически

права и задължения;

- дееспособност - това е възможността на индивидуалните

правни субекти лично да упражняват придобитите от тях

юридически права и задължения;

- деликтоспособност - това е възможността на

индивидуалните правни субекти да носят юридическа

отговорност, да се осъществява спрямо тях юридическа

отговорност.

При неиндивидуалните субекти на правото става дума за

само за едно качество - праводееспособност, тъй като

всички горни три качества при тях са сляти в него.

б) отраслова - притежава се от някои правни субекти и

изразява тяхната възможност да придобиват права и

задължения в определен правен отрасъл;

в) специална - притежава се от някои правни субекти и

изразява тяхната възможност да придобиват конкретно

определени права и задължения.

9.4. Правосубектността следва да се разграничава от

сходните й правни явления:

а) правен статус - това е съвкупността е потенциалните,

възможните права и задължения, които може да придобие

даден правен субект в даден момент;

б) правно положение - това е съвкупността от реално

притежаваните, наличните права и задължения, които има

даден правен субект в даден момент;

в) правна свобода - това възможността на субектите на

правото да удовлетворяват своите законни интереси в

рамките на своя правен статус.

10. Видове субекти на правото

Традиционно и донякъде условно, субектите на правото се

делят на две основни групи:

а) индивидуални - това са винаги и само отделните

човешки същества (хора). Друг е въпросът, че липсва

легална дефиниция какво е човешко същество;

б) неиндивидуални (колективни) - това са всички други

субекти на правото, т. е. различните варианти на някои

от човешките общности. Тук са и ЕООД-та, ЕАД-та,

Фондациите и пр. Тези човешки общности са легално

дефинирани и уточнени.

11. Правоспособност на индивидуалните субекти на правото

(съгласно българското законодателство):

а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните

правни субекти да придобиват юридически права и

задължения;

б) историческо развитие - понастоящем, за разлика от

миналото, всички човешки същества са субекти на правото,

независимо от това дали могат да формират разумна воля;

в) възникване - от момента на раждане на човешките

същества. Изключението от момента на зачеването в

наследственото право.

г) изменение - остава непроменена през целия живот, вече

не е възможна т. нар. "гражданска смърт";

д) прекратяване - от момента на смъртта (прекратяване на

дейността на мозъчния ствол) или в случай на обявяване

на т. нар. "безвестно отсъствие" чрез съдебно решение.

12. Дееспособност на индивидуалните субекти на правото

(съгласно българското законодателство):

а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните

правни субекти лично да упражняват придобитите от тях

юридически права и задължения;

б) възникване - възниква на два етапа:

- ограничена - от 14 години до 18 години, като лицата от

0 до 14 години са недееспособни (малолетни) и не могат

лично да упражняват своите права и задължения. Те се

представляват от своите законни представители (родители

или настойник);

- пълна - над 18 години, като лицата от 14 до 18 години

са ограничено дееспособни (непълнолетни) и могат

частично да упражняват с лични действия своите права и

задължения, а над тези над 18 години са напълно

дееспособни, стига да не са поставени под запрещение.

Непълнолетните се подпомагат в своите правни действия от

своите законни представители (родители или попечител).

Някои конкретни права по изключение в предвидените от

закона случаи и ред могат да се придобиват и упражняват

от 16 години (право да се сключват трудови договори и

право да се сключва брак), други от 21 години (като

пасивно избирателно право) и пр.

в) изменение - тя намалява при т. нар. "поставяне под

запрещение", което се извършва със съдебно решение и на

свой ред бива:

- пълно - при него лицата по своя правен статут се

приравняват на недееспособните (малолетните);

- частично - при него лицата по своя правен статут се

приравняват на ограничено дееспособните

(непълнолетните).

г) прекратяване - от момента на смъртта, от момента на

поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване

за безвестно изчезване.

13. Деликтоспособност на индивидуалните субекти на

правото (съгласно българското законодателство):

а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните

правни субекти да носят юридическа отговорност, да се

осъществява спрямо тях юридическа отговорност

(наказателноправна, административноправна, дисциплинарна

и гражданскоправна);

б) възникване - при условията за настъпване на

дееспособността. Също бива:

- ограничена от 14 до 18 години;

- пълна - над 18 години;

в) изменение:

- тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение"

съобразно условията за намаляване на дееспособността;

- т. нар. "наказателен имунитет" (частично ограничаване

на наказателноправната деликтоспособност) на магистрати,

народни представители, президент и вице-президент.

г) прекратяване - от момента на смъртта или при

обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие", от момента

на поставяне под пълно запрещение и от момента на

обявяване за безвестно изчезване.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG