Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Самопомощ > Римско право

"Римско лично право и римско семейно право"

РИМСКО ЛИЧНО ПРАВО И РИМСКО СЕМЕЙНО ПРАВО

Записки на Райна Вълчева, студентка по право в

Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

І. Римско лично право

1. Правоспособност:

възможност, призната от правния ред на човека да бъде

носител на права и задължения. Pater familias - напълно

правоспособен. Правоспособността се определя от status

familiae, status civitatis et status libertatis. Sui

iuris - неподвластни. Загубването на някои от тези

статуси води до намаляване на правоспособността -

capitis deminutio. Роби - вещи, прокарани са закони за

подобряване на положението на робите - lex Petronia

(цирк - само при провинение). Робът е обект на правото,

няма правоспособност, няма имуществени права, няма право

на matrimonium, а има contubernium - полово съжителство;

не могат да търсят защита от съд, недееспособни; НО

могат да сключват договори и да придобиват права и

задължения за своите господари. Преторът обаче ограничил

отговорността на робовладелеца за сключваните от роба

сделки било до размер на това, за което робовладелеца

дал своето съгласие, било до размер на предоставеното в

управление на роба имущество, или до размера на

обогатяването. Господарят отговарял неограничено спрямо

лицето, с което робът е сключил договора (по силата на

actio quod iussu). Ако робът сключва сделка без знанието

на господаря си, той може да ангажира неговата

отговорност, при условие, че му е предоставено от

управлението на определено имущество (peculium - това е

имот на робовладелеца, който той предоставя на своя роб,

за да го стопанисва и управлява; робът дава една част от

приходите си на робовладелеца, а останалото е за него).

Свободно управление на peculium - libera administratio

peculii - с това си управление робът може да отчуждава

имота, да поема задължения. Искът на третото лице

(контрахент) срещу робовладелеца се нарича actio peculie

et de in rem verso. Ако робът извърши деликт -

господарят може да отклони насочената отговорност, ако я

поеме сам. На жертвата се дава ноксален иск срещу

господаря на роба. Попадане в робство: военнопленници и

раждане от майка робиня; неизправен длъжник; заловен

крадец. Освобождаване от робство: чрез завещание, ценз

(при преброяване на 5 години господарят вписва робът

като свободен римски гражданин) и виндикта (привиден

процес, робът се обявява за свободен). Могат да се

освобождават и по друг начин - per pistolam et inter

amicos, in ecclesia. Ограничения: Fufia Caninia -

освобождаванията не трябва да надхвърлят определен

процент и не трябва да са над 100. Aelia Sentia -

робовладелци под 20 г. не могат да освобождават роби;

роби под 30 г. не могат да се освобождават.

Правоспособността на освободения (libertinus) е

ограничена главно в публичното право (има ius

suffragii). При римското частно право съществува

понятието патронат - патронът имал значителна

дисциплинарна власт върху освободения. Може освободения

да работи няколко дни в годината безплатно за господаря

си; патронът можел да наследява освободения, ако той

няма низходящи. Също така патронът имал няколко

задължения: той е длъжен да изхранва робът, ако той не

може да го прави сам. Освободения роб може да се нарече

римски гражданин само ако има restitutio natalium et ius

aureorum (право да носи златен пръстен).

Напълно правоспособен е римския гражданин - трябва да е

свободно роден, неподвластен. Правоспособността включва

възможност да се сключват правни сделки (commercium),

брак (conubium), право да завещават и да им се завещава

(testamenti factio activa et passiva), право да гласуват

в НС (ius suffragii) и право да е избираем магистрат

(ius honorum). Придобиването на тези права става с

раждането от законен брак. Ако двамата родители са с

различен статус, то това се определя от iustum

matrimonium - т.е. дали брака е сключен с наличност на

conubium. Също става чрез adrogatio et adoptio

(осиновяване). Загубването на тези права става с

военнопленничество (после се възстановяват); може и

доброволно отказване (напр. ако отива в колония, за да

получи земя - така става latinus coloniarius). Статус на

чужденците (peregrinus) нямат пълна правоспособност или

въобще нямат; той е правоспособен по своето национално

право. Може и да добие hospitium в Рим; по-късно им се

признава commercium et conubium, а и пълна имуществена

правоспособност (по ius gentium). Чужденците с най-добър

статус са latini - имат commercium, conubium, testamenti

factio activa et passiva. Колоните имат ограничена

икономическа и юридическа зависимост от земевладелеца.

2. Дееспособност:

способността на едно лице да сключва правни сделки, да

предизвиква правни последици чрез собствени действия.

Правоспособността и дееспособността не са свързани -

робът няма правоспособност, но има ограничена

дееспособност. Навършилият пълнолетие подвластен също

има ограничена дееспособност. Пълнолетието при мъжа

настъпва на 14 г., а при жената - на 12 г. До тази

възраст те са непълнолетни (impuberes) и недееспособни.

До 7г. са малолетни (infantes) и са недееспособни. От 7

до 14 г. могат да сключват сделки, с които подобряват

положението си, но не могат да го влошават. След смъртта

на pater familias те стават неподвластни (sui iuris),

учредява се настойничество (чрез завещание, по закон -

най-близкия законен наследник от мъжа; от магистрата).

Настойникът управлява имуществото, отчуждава, сключва

сделки, води съдебни процеси (по-късно може да отчуждава

само в кръга на обикновеното управление на имуществото

на пупила, не ценни неща). Ако на 7 г. сключи сделка

трябва разрешението наз настойника - съдействието се

дава под формата на auctoritatis interpositio (Auctorne

fis? - Auctor fio.). Lex Plaetoria - установява

наказателна отговорност за недобросъвестни контрахенти,

които чрез измама ощетявали ненавърщилите 25 г. Преторът

дава по-късно права на ощетените да възразят срещу

ощетителя. Започва и назначаването на попечител. В

следкласическото право ненавършилите 25г. се третират

като частично недееспособни, когато им е назначен

попечител. Жените са напълно недееспособни, подвластни

(родителска или съпружеска власт). Когато е sui iuris

има настойник, чрез когото сключва сделки. Август

освободил от настойничество някои категории жени имащи

ius liberorum с 3 и повече деца; при останалите жени

настойникът се превърнал в прост съветник; в

следкласическото право настойниеството отпада напълно.

Луди, разточителни: недееспособни, според 12-те таблици

трябва да имат агнати или гентили (пазач). За попечители

на лудите могат да бъдат назначавани не само агнати, а и

други лица (които съответно могат да сключват сделки

вместо лудия). На разточителният (разпилява фамилно

имущество) се назначава попечител. Разточителният можел

да сключва сделки, с които само да подобрява положението

си (само права, но не и задължения).

ІІ. Римско семейно право

1. Римската фамилия:

Pater familias има пълна правоспособност, а подвластните

имат ограничена правоспособност (заради патриархалната

организация). Фамилната собственост обаче започва да се

ликвидира и се появява частната. Pater familias става

собственик на цялото имущество на фамилията. Фамилията

включва робите, синовете, съпругата (cum manu), снахи,

внуци, осиновени. Не влизат дъщерите, встъпили в брак

cum manu и отишли в друга фамилия, както и освободените.

Римската фамилия не е базирана на кръвна връзка, а на

фамилна власт. Тази власт се нарича patria potestas по

отношение на синовете и внуците, а по отношение на

съпругата и снахите - manus. Властта на Pater familias

стига до ius vitae ac necis, може да води иск за

собственост (rei vindicatio), за да връща подвластни под

негова собственост; може да ги продава, те не могат да

сключват брак без негово съгласие; също така

подвластните не могат да имат имущество - всичко е в

патримониума на Pater familias. Юридическата

неограничена власт на Pater familias е ограничена от

обичаите, от религията, от контрола наз цензорите - няма

чист произвол. Съществуват нововъведения през Принципата

и Домината относно режима на подвластните; смекчена е

властта на Pater familias върху личността - само телесни

наказания; също така се предоставя и част от имуществото

на подвластните, за да го стопанисват (peculium). Pater

familias отговарял неограничено за сделките на

подвластния (за които е дал съгласие) и ограничено до

размера на обогатяването (за което не е дал съгласие).

След смъртта на Pater familias синът придобива пълна

правоспособност и дееспособност и става на свой ред

Pater familias. Ако синът е на военна служба има

имуществто - лагерен пекулий, който Pater familias не

може да отнеме. Подвластният се разпореждал с

имуществото, но ако не остави завещание, имуществото

отива при Pater familias като пекулий (а не наследство).

Peculium quasi castrense - онова, което подвластният

придобивал на каквато и да било държавна или черковна

служба; може и да завещава при Юстиниан. Ако подвластния

получи наследство от майка си - негово е, бащата има

само право на управление и плодоползване (bona

adventicia - всички имоти, които не са придобити със

средства на pater familias).

2. Агнатство и когнатство:

Родството е цивилно. За родственици (агнати) се смятали

тези, които били подчинени на еднаи съща фамилна власт;

членове на една фамилия, братя, чийто баща не е умрял

(защото те биха били подчинени на същата фамилна власт,

ако беше жив техният родител; еманципиран брат -

престава да е агнат на дотогавашното семейство; омъжена

сестра - вече не е агнат на семейството си, а е агнат на

новото си семейство. Кръвното родство (когнатство) -

пречка за брак, значението нараствало особено при

наследственото право. При Юстиниан когнатството измества

агнатството. Родство по права линия: дядо - баща - син -

внук; по съребрена линия - от общ родоначалник - братя,

братовчеди (определя се по двойна стълба, като се броят

ражданията).

3. Брак:

Сключване на брак и попадане под манус; фактическо

отношение; трайно съжителство между жената и мъжа;

общение за цял живот; за да се разтрогне брака е

достатъчно единият да не иска да бъде в брак. При самият

ритуал булката се покрива с цветно було; иначе брачните

ритуали са уредени от обичая (жертвориношения, ръкуване

и т.н.). При брак жената минава под манус, което става

чрез 1) coemptio - Pater familias е манципирал властта

над дъщеря си върху съпруга. 2) usus - една година

съвместен живот на жената с нейния съпруг довежда до

манус (може да спи три пъти навън и да осуети попадането

под манус). 3) confarreatio - встъпването в брак и

придобиването на фамилна власт върху жената става

едновременно; религиозен акт; 10 души свидетели и жреци

(flamen dialis, pontifex maximus). През Домината бракът

с манус отпада. Предпоставки за брак: полова зрелост

(мъж - 14; жена - 12); душевно здраве, липса на кръвно

родство; нужно е съгласието на Pater familias; Conubium

- способност да бъде сключен валиден римски брак между

определени лица; бракът между християни и езичници е

запретен; годежът не е необходима предпоставка за брак.

Октавиан Август въвежда няколко реформи - римските

граждани не могат да встъпват в брак с проститутки,

сводници, осъдени, сенатори - не могат с libertini.

Мъжете между 25 - 60 г. и жените между 20 и 50 г. са

длъжни да встъпят в брак. Неженените не са имали право

да наследяват по завещание или легат. Оженените, но

бездетни получават само 1/2 от това, ако са имали деца.

Женените с 3 или 4 деца имат привилегии - улеснен достъп

до магистратурата, освобождаване от настойничество.

Жените - прелюбодейки - заточение, конфискация на

имуществото (adulterium); мъж - сводник (lenocinium).

Развод: първоначално бракът се разтрогвал по едностранна

воля на мъжа; редки са; remancipatio - прекратяване на

manus. През класическия период може и по едностранната

воля на жената. По времето на Август има lex Iulia de

adulteriis - задължителна форма относно волеизявлението

за развод (пред 7 свидетели). Основания за развод: на

жената - държавна измяна, прелюбодеяние, опит за

убийство, неморално поведение; за мъжа - държавна

измяна, опит за убийство, при лъжовно обвинение в

прелюбодеяние. Ако жената е виновна за развода губи

зестрата си, ако е неоснователен развод се заточва в

манастир (2/3 от имуществото и отива за децата й, а 1/3

за манастира). Ако мъжът е виновен - губи зестрата и

брачното дарение.

4. Отношения между съпрузи, между родители и деца:

Жената е под мануса на мъжа, дъщеря на своя мъж, сестра

на децата си; няма имущество; може да наследява съпруга

си и неговия Pater familias. Когато не е преминала в

друга фамилия запазва своето имущество и ограничена

дееспособност (неподвластна). Съпрузите не могат да си

правят взаимни дарения; не могат да водят искове помежду

си, които водят до infamia (безчестие). Зестра (dos)

може да се прехвърли като обикновена собственост, но

може и да има dictio dotis. Когато жената е под манус

мъжът е собственик на зестрата. Стипулация се сключва в

момента когато мъжът получава зестрата и се задължава да

я върне след прекратяване на брака. Деца: patria

postestas на Pater familias; ius vitae ac necis -

постепенно се смекчава; имат задължение да почитат

родителите си. Ако го съдят родителят отговаря до размер

на това, което може да плати. Родителят има право да

наследява децата си, а може и да търси издръжка. Докато

са малолетни децата получават издръжка от родителите си.

Придобиване на patria potestas: 1) по силата на раждане

от законен брак; 2) чрез осиновяване - на неподвластен

(adrogatio) и на подвластен (adoptio); 3) чрез

узаконяване - конкубинат; брак. Adrogatio - формален акт

с голямо значение; цяла фамилия преминава под чужда

patria potestas. Adoptio - осиновеният предминава от

една фамилия в друга. За да се извърши е необходимо: 1)

да се погаси бащината власт на дотогавашния pater

familias. Ако е син - манципира се три пъти, ако е

дъщеря - само веднъж. 2) да бъде създадена patria

potestas в полза на осиновителя. Първо се извършва

vindicatio filii - осиновителят завежда иск срещу бившия

pater familias, и твърди, че е негов син. Третото лице

мълчи/ приема. Patria potestas се придобива и чрез

узаконяване - придобиване на власт върху деца от

конкубинат - 1) децата се узаконяват чрез брак; 2)

рескрипт; 3) като стане член на градския сенат (или е

женено за такъв).

5. Корпорация:

Това са държавата, общините (муниципии), жреческите

колегии, сдруженията със стопанска цел, институциите на

християнската църква; занаятчийските колегии. Те са

носители на права и задължения, различни от тези на

членовете, които ги съставят. Тези, които го съставят са

физически лица, съсобственици на имуществото. Появяват

се и фондации - самостоятелни правни субекти. До края на

Републиката са се учредявали свободно. По времето на

Август тези частноправни корпорации стават такива с

решение на Сената. Установява се концесионна система.

Такова решение не е нужно за посмъртните каси и

взаимоспомагателните. Корпорациите имат само имуществена

правоспособност - по изключение им е призната възможност

да бъде носител на наследствени права. Широка

правоспособност имат благотворителните учреждения.

Според Улпиан корпорациите могат да владеят; не

отговарят деликтно. Дееспособност - има управители,

които сключват сделки.