Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Самопомощ > История на българската държава и

право

Източници на българското средновековно право

Лекции по “ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

И ПРАВО”

Тема "ИЗТОЧНИЦИ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО ПРАВО"

Записки, предоставени от Констатин Кунчев, студент в НБУ

І. ИЗВОРИ:

1. Същност на изворите.

Изворите са в основата на държавното и правно

историческо познание. Определение: всеки паметник на

миналото, който съдържа информация за факти, събития и

личности, свързани и историята на държавата и правото.

Изворите са в основата на всяко историческо изследване.

Те често са противоречиви, заради което се подлагат на

задълбочени анализи и сравнения и за определяне на

тяхната автентичност се използва класификация:

- Критерий според произхода (езика) им: домашни и чужди.

Домашните български извори са малко, но имат важно

значение: международни договори, царски грамоти,

църковно-богословски съчинения и апокрифи. Въпреки

голямото си значение са недостатъчни за подробно

изследване. Чуждите извори съдържат пряко или косвено

сведения и са многобройни: византийски, латински,

арабски, сръбски и древно руски.

- Критерий според съдържанието им: юридически и

неюридически. Юридическите извори са закони, документи,

законодателни сборници. Неюридически извори са

исторически хроники и летописи, както и литературните

произведения.

- Критерий според автора им: официални и неофициални.

Официални извори са тези, които са създадени от

държавните органи по нареждане на владетеля. Такива са

грамотите и договорите. Неофициалните са създадени от

частни лица, които не са били свързани с държавата.

Достоверността на сведенията винаги трябва да се

анализира с оглед класификацията на изворите и в

зависимост от спецификата информацията, която се съдържа

в тях.

2. Крумово законодателство.

Крумовите закони са най-старият домашен юридически извор

в българската история. Не е доказано по безспорен начин,

че законите са били писмени. Сведения за тях намираме в

късния извор „Лексикон на Свидас” от ХIв.. Той е

речник-енциклопедия. В рубриката „Българи” се съдържат

сведения за хан Тервел и богатствата му, а след това са

поместени причините, които според автора са мотивирали

хан Крум да създаде своите закони. Тези сведения имат

легендарен характер. Всъщност причините са свързани със

социално-икономическото развитие на българското

население и културните различия между славяни и

прабългари. В Лексикона на Свидас се съдържат сведения

за 5 разпоредби, които не изчерпват цялото

законодателство.

- 1 - За клеветниците санкцията е била смърт.

- 2 - Ако някой помага или укрива крадец, се наказва с

конфискация на имуществото.

- 3 - Наказанието за кражба било чупене на пищяли.

- 4 - Административна разпоредба да се изкоренят всички

лози. Възможно е това да е била временна или частична

мярка.

- 5 - На просяците трябва да се дава достатъчно, за да

не просят.

Тази разпоредба се свързва със закрепостяване на

свободните селяни към земята, която им се предоставя, за

да я обработват. Санкцията е определена като конфискация

на имущество.

Посочените разпоредби имат наказателно правен характер.

Дават сведения за наказанията, както и за престъпленията

в ханството. Наказанията са имуществени, членовредителни

и най-тежкото наказание е смъртното. В първата

разпоредба се съдържа сведение за съдебния процес, който

има инквизиционно-следствен характер. Използват се

мъчения, за да се постигне самопризнание, което е било

единствено доказателствено средство в съдебния процес.

Характерно е за ранното средновековие не само за

българската държава.

От разпоредбите може да се направи извод за

социално-икономическите и политически отношения, които

са характерни за обществото, намиращо се в началния

стадии на феодализация. Най-характерно е, че се създава

имуществена диференциация между отделните прослойки и се

засилва тенденцията свободните селяни да изпадат в

крепостна зависимост. Съществено е, че с разпоредбите се

въвеждат строги правила, които ефективно трябва да

защитят частната собственост. В Лексикона Свидас се

съдържа сведение, че Крум е свикал всички българи.

Анализирайки това сведение се разбира, че, търсейки

по-широка социална подкрепа, Крум свиква народен събор,

в който участват славянските князе и прабългарските

багаини. Обявявайки законите си, Крум ги прави достъпни

за населението. Това е първият опит да се въведе единен

правопорядък в държавата, което оказва позитивно влияние

върху процесите на формиране и изграждане на българската

народност и държавност.

3. Отговорите на папа Николай I по допитванията на

българите.

Покръстването на българите става основен фактор за

консолидацията на населението и формирането на

българската народност. (Причините за приемането на

християнството през 865г. са: Социално-икономическото

развитие на населението. В международен план

християнството става знак за цивилизованост и

просперитет в Европа, а това поставя в неравностойно

положение българската държава. Християнството като

идеология разяснява имуществената диференциация в

обществото и става крепител на светската власт. През

август 866г. българските пратеници кавхан Петър и

болярите Иван и Мартин занасят на Николай I писмо на

българския владетел Борис до папата, което съдържа 115

въпроса. През ноември 866г. в българската държава

латинските духовници занасят отговорите на папа Николай

I по допитванията на българите. В документа се съдържат

106 отговора, което показва много сериозното внимание на

папата към въпросите на българите. Папата споменава, че

рангът на българската църква може да е архиепископия,

което е много позитивно за българите, но не е искрен, а

цели само да печели време, убеден във върховенството на

римската църква.

Борбата за религиозно и политическо влияние между Рим и

Константинопол сред езическите народи се използва умело

от българската дипломация, опитваща се да защити

интересите на българите чрез създаване на независима

църква, която да е крепител на държавната власт, а не да

е проводник на чуждо влияние.

Константинопол не е готов на компромиси на този етап и

затова Борис се обръща към папа Николай I. Латинските

духовници наново покръстват населението, а византийските

духовници са прогонени от страната. Папа Николай I през

887г. отказва да назначи български архиепископ на

българската църква, което доказва неговата твърда

позиция за върховенството на римската църква. Смъртта

папа Николай I и възкачването на нов папа Адриан II не

променя твърдата позиция на Рим. Тогава Борис взема

решение да прекрати отношението си с Рим и се ориентира

отново към Константинопол, където назряват промени и

праволинейният и неотстъпчив патриарх Фотий е заменен от

патриарх Игнатии, което отразява промяната в политиката

на Византия, целяща отново да привлече българите под

своето духовно покровителство. Гъвкавата политика, както

и обективните фактори като географското положение

предопределят съдбата на българското решение трайно да

се обвърже с Константинопол. Така в 869-870г. в

Константинопол се провежда VIII вселенски църковен

събор, на който българската църква е определена като

автономна архиепископия под юрисдикцията на

Константинополската патриаршия. Това е решение, което

политически е било подготвено от владетелите на България

и Византия Борис и Василий I. През 879-880г. се провежда

нов църковен събор, на който се утвърждава

независимостта на българската архиепископия, дава се

възможност на Синода да избира български архиепископ.

Отговорите на папа Николай I по допитванията на

българите са неюридически латински извор. Въпросите не

са запазени в оригинал. Сведения за тях съдържат в

отговорите на папата, които са подробни. Изворът дава

разгърната картина на обичайното право, което има

прабългарски характер, а така също и за

социално-икономическото положение на населението. Голяма

част от въпросите засягат спецификата на новата религия.

Основно Борис се интересува от християнския светски

закон, иска и указание как чрез съда да регулира

обществените отношения. Съдържанието на отговорите

разяснява наказателното право. Основни престъпления

според него са били:

а) престъпленията срещу държавата: бунт срещу владетеля,

бягство на човек през границата, санкцията е за

пазителите на границата, отказ да се влезе в сражение,

неподдържано оръжие преди битка. Всички тези деяния се

наказват със смърт.

б) престъпления срещу личността: умишлено убийство или

по непредпазливост, отвличане на свободен човек и

наказание за лъжливо обвинение.

В тази връзка Борис пита: „Позволено ли е на държавата

да съди за престъпленията?”. В България към онзи момент

все още не е утвърдено публично правораздаване.

Конфликтите се решават според обичая, което създава

определена несигурност. Сведения има за азилното право

(право на убежище), когато човек извърши престъпление и

се укрие в цъква, се приема, че се отдава на Бог; за

църковните епитимийни наказания, а така също частична

информация за статута на чужденците. Сведения има за

езическото многоженство и отношенията в брака и зестрата

според обичаите. Папата настоява да се забранят

езическите обичаи и ритуали и да бъдат обявени за ерес,

но все пак настоява за християнско милосърдие, давайки

си сметка, че населението трябва да бъде приобщено към

новата вяра. Специфичните месни обичаи и християнската

идеология трябва да се съчетаят, за да се постигне

ефективно регулиране на отношенията. Този е началния

етап, след който започва работа по съставяне и

превеждане на закони и тяхното въвеждане. Това е нов

етап в развитието на българската държава.

4. Византийската Еклога.

Византийската Еклога е официален юридически византийски

извор, създаден през 726г. и обнародван от император Лъв

III и синът му Константин. С влизането в сила на

Еклогата се слага началото на кодификация на правото.

Еклогата е изработена с оглед нуждите на съдебната

практика. Предназначена е да даде на съдиите ясен и

кратък законник. Чрез нея императорът иска да замени

обширната, но трудно достъпна Юстиниянова кодификация.

Разпоредбите на Еклогата са пречупени с оглед новите

социално–икономически отношения през VIII–IХ в.. Съдиите

са поставени на държавна заплата с цел ограничаване на

корупцията. Еклогата е разделена на 18 титула.

- 1, 2, 3 и 7 Титули са свързани със семейното право –

годежа, брака, зестрата, настойничеството.

- 4 Титул урежда дарението.

- 5 и 6 Титули са свързани с наследственото право,

наследяване по завещание и наследяване по закон.

- 8 Титул урежда освобождаването на роб.

- 9 Титул урежда покупко-продажбата.

- 10 Титул урежда заема, залога и дружеството.

- 11 Титул урежда влога.

- 12 Титул урежда емфитевзите (дългосрочни договори за

наем на недвижими имоти).

- 13 Титул урежда наема на вещи.

- 14, 15 Титули уреждат съдебните доказателства и

свидетелските показания.

- 16 Титул - подялба и статут на военното имущество.

- 17 Титул съдържа 52 текста и има наказателно правен

характер.

- 18 Титул е за подялба на военната плячка.

Еклогата има смесено съдържание и в сравнение с

Юстиниановата кодификация има доста промени – жените

имат по-широки права. Според Еклогата имуществото на

съпругата остава нейна собственост по време на брака, а

не става собственост на съпруга й. Има различия при

формата на дарението, а така също има разминаване в

групите законни наследници. Най същественото различие е

в титул 17. Смъртното наказание е изместено от телесни и

членовредителни наказания, като е възможно да се заменят

някои от тях и с глоби. Новите наказания отразяват

по-дълбоко проникване на християнската етика, но отчитат

и жестокостта между хората. Съществува и съсловен подход

при определяне на наказанията.

Еклогата и земеделският закон оказват силно влияние

върху славяните. В България в началото Х в. на основата

на византийската Еклога се създава славянската Еклога,

която е домашен юридически извор и следва византийския

модел, но се откриват и разминавания, дължащи се или на

неразбиране на оригиналния текст, но в повечето случаи е

заради особеностите на славянските обичаи и разбирания.

Славянската Еклога се състои от 16 титула. Несъзнателно

поради небрежност са сляти титул 17 и титул 18 за

разделяне на военната плячка. В славянската Еклога

липсва титул 12 за емфитевзите, който вид договор не е

познат по нашите земи. Отпада и текстът в титул 17 за

наказание срещу фалшификаторите на монети по обективни

причини. Поради по-слабо развитата юриспруденция,

лудостта като основание за брака е отпаднала в

славянската Еклога. По същата причина криминалният аборт

в славянската Еклога се трансформира в убийство на

новородено пеленаче. По-демократични и патриархални

традиции на българското общество определят разминаването

с текста на византийската Еклога, според който, ако едно

лице почине и няма законни наследници, имуществото му се

поделя между държавата и църквата, а според славянската

Еклога се поделя между държавата, църквата и бедните

хора. Византийската Еклога претърпява доста промени, за

да бъде пригодена към българските условия, обичаи и

разбирания.

5. Земеделски закон.

Той е Византийски юридически извор. Популярен закон в

славянските държави. Не е намерен български превод, но

със сигурност е познат у нас, защото отразява и се

доближава до начина на живот в българската държава.

Създаден е малко след Еклогата, по време на император

Лъв III. С течение на времето е изменян в зависимост от

характера на населението. Доказва се вследствие на

съпоставка на различните преписи (сръбски, румънски и

руски). Земеделският закон отразява в юридическа форма

отношения, които са битували в славянската общност. Той

представлява синтез между местни обичаи и

римо-византийски юридически разрешения. Законът има

смесен характер и е разделен на 85 текста. Общо 20

текста имат гражданско-правно съдържание, а останалите

текстове са с наказателно-правно съдържание.

- 3 чл. от него урежда договора за замяна на ниви, който

е формален. Необходимо е размяната да стане пред двама

(трима) свидетели.

- 4 и 5чл. обхващат различните хипотези за разваляне

договора за замяна.

- 7чл. урежда конфликта за прокарване на граница чрез

съдии.

- 9, 10 и 11 чл. са свързани с наем на ниви. Като се

разграничават два вида исполичарство, при този вид

половината от продукцията е размера на плащането, а при

мортитството се плаща 1/10 от продукцията, обикновено

при тази хипотеза наемателят е обработвал земята със

собствения си селскостопански инвентар.

Субект на престъпление е всеки член на общината, който е

извършил инкриминирано престъпление. Робът е обект на

правото и не носи правна отговорност, но при хипотезата

на 46чл., ако някои роб възнамерява да краде през нощта

и бъде хванат, може да бъде убит. 49чл. гласи, че

животно, което прави пакости, трябва да бъде върнато на

стопанина, а ако се повтори 3 пъти, може да бъде убито.

Предвиждат се наказания за кражба на селскостопански

инвентар, а също и наказателно-правна отговорност за

говедаря, който убие вол или друго животно, дори ако е

поради непредпазливост. Наказания се налагат за палежи,

сечене на чужди лози, разрушаване на ограда. Предвижда

се наказателна отговорност за стопанина на зло куче.

Земеделският закон отразява адекватно отношенията в

общество, което се занимава предимно със земеделие и

скотовъдство.

6. Закон за съдене на людете.

Той е най-старият домашен юридически извор. Съдържанието

му разкрива процеса на развитието на нашето право.

Създаден е в края на IХв. и оказва значително влияние на

съседните славянски народи. Познат е в две редакции.

Кратката е създадена в българската държава и съдържа 32

текста (статии). Обширната редакция е създадена по-късно

в Русия и съдържа 77 статии. В основата на закона са

разпоредбите на титул 17 от византийската Еклога.

Съществуват различни теории за произхода и автора на

Закона за съдене на людете.

- През 1948г. Шмид смята, че авторът на закона е

Методий, като същият (законът) е създаден в Панония. Има

доста сведения за живота на Методий, но никъде не се

споменава, че е законодателствал. В ЗСЛ се налагат два

вида наказания: светски и епитимийни. Те се налагат

кумулативно на провиненото лице, което означава, че

законът се прилага в страна, в която правораздават

смесени съдилища, а такива съдилища е имало в Панония. В

ЗСЛ има случаи, когато наказанията са предвидени да се

приложат алтернативно. Например статия 15 - наказание за

палеж. Аргументът за смесения съдебен състав не е

убдителен с оглед статиите 2а и 2 на ЗСЛ, където е

посочено директно, че при всеки спор князът и съдята са

органите на правораздаване. Смесеният съдебен състав не

е необходим, тъй като за правораздаващия орган

единствено остава да подведе деянието на едно лице към

съответната хипотеза на статия от закона и наказанието е

посочено директно в текста.

- Теорията на фиолога Вашицае, че ЗСЛ е създаден от

Константин Кирил при мисията във Великоморавия. За

автора аргументите са, че в текста на ЗСЛ е посочено

името на св.Константин, но в сведенията за Константин

Кирил не се среща информация за това, а и приживе той не

е бил светец. По стара римска традиция, за да се придаде

авторитет на закона, се посочва името на император. В

теорията великоморавският произход на закона се извежда

от 15 думи, които се считат за моравски. Този аргумент

не е свързан с правото и не категоричен, защото при

хипотезата, че законът е писан в България от ученик на

Кирил и Методий, е нормално да има думи с чужд произход,

тъй като в нашия език е нямало подходящи думи и за да се

обозначат определени термини се използват чужди такива.

- Според трета теория ЗСЛ е създаден от Методий докато е

бил областен управител на Македония. Създава го, за да

го прилага по отношение на подчинената славянска войска.

В сведенията за Методий няма информация да е

законодателствал. В Македония е чиновник, а във Византия

само императорът е имал законодателни правомощия и той

никога не е делегирал тези си правомощия на друг.

Наименованието и съдържанието на ЗСЛ не подкрепят

аргумента, че ЗСЛ е предназначен да се прилага за

войници.

- Историческите събития в българската държава след

приемането на християнството показват, че част от

аристокрацията уплашена, че ще загуби досегашните си

привилегии, организира бунт и увлича обикновени хора,

привързани към езическата си вяра. По време на Владимир

Расате отново, този път организирано от българския

владетел, се подготвя да се върне езичеството и това

става през 889 -893г., когато Борис отново потушава

бунта и свиква народен събор. В Панония и Великоморавия

християнството е прието по-рано и не е породило силна

съпротива. Напрежението в тези страни е свързано с борба

за политическо надмощие. В статия 1 от ЗСЛ е определено

наказание за село, което извършва езически ритуали, но в

текста присъства хипотеза за наказание на управниците,

извъшващи езически ритуали. Санкцията е икономическа за

тях, но е сурова, защото им отнема социалния статус. В

ЗСЛ са изброени множество провинения срещу християнската

етика, като санкциите са алтернативни, даващи възможност

християнството да се възприеме от населението.

Определени са санкции за кражба на свещени предмети и за

светотатство. Определена е и забрана да се свидетелства

по слух. Анализът на текста доказва, че в страната, в

която се прилага ЗСЛ, християнството навлиза и

християнските етични норми не са все още добре познати,

а суровата санкция срещу феодалите, извършващи езически

ритуали, отговаря на условията в българското общество,

където съзнателната съпротива срещу християнството се

организира от феодалното съсловие. В титул 17 на

византийската Еклога тези проблеми са във втората

половина, докато в ЗСЛ са в началото, защото тези норми

акцентират върху новата християнска етика.

Съществува връзка между Крумовото законодателство,

Отговорите на папа Николай I и ЗСЛ. Статия 2 от ЗСЛ

посочва, че при всеки спор или разпра съдята да не съди

без много свидетели. В статия 3 от закона са определени

изискванията към свидетелите да са честни, богобоязливи

и да нямат вражда със спорещите.

Сравнявайки текста с този във византийската Еклога,

разликата е съществена, защото там се набляга на

аристократичния произход на свидетеля. Тази разлика се

дължи на патриархално-демократичните разбирания на

славяните. За характера на ЗСЛ може да се каже, че е

истински светски закон и съд за покаяние, който Борис

иска от папа Николай I. Епитимийните наказания се

поставят като алтернативни на физическите с цел местното

население да възприеме християнството, като наказанията

се определят с оглед месните традиции на населението. От

Крумовото законодателство се знае, че процесът е бил с

инквизиционно-следствен характер, а държавата е

преследвала и наказвала само определен ограничен кръг

престъпления, засягащи владетеля или държавата. Затова

Борис се интересува как и кога може да използва съда, за

да регулира обществените отношения. В българската

държава конфликтите, засягащи частни лица, са се

решавали по пътя на кръвното отмъщение (талионът), което

е заплашвало новосъздадения ред на феодалната класа. В

статия 16 от ЗСЛ се определя наказание за лице, което

преследва престъпник укрил се в църква. Накаказанието е

определено на 140 рани. Тази мярка цели да ограничи

произвола и самоуправството в обществото като привлече

населението в новите храмове – църквите. В статия 17 има

наказание за самоуправство. И двете статии целят да

утвърдят значението на държавните правораздаващи

институции, което да спомогне за създаването и

контролирането на новия обществен ред в едно феодално

общество. Съдебният процес има състезателен характер.

Процесът на изграждане на българската народност и

държавност приключва към средата на X в..

7. Царски грамоти.

Определение им е следното: актове на владелческата

канцелария, издавани по нареждане на владетеля. Имат

голямо значение за историята на държавата и правото,

защото са официални юридически домашни извори, съдържащи

информация за административно-териториалното деление,

формите на феодална собственост и за държавните

чиновници. Запазени са 8 царски грамоти: Ватопедската,

Витошката, Зографската, Мрачката (Дубровнишката,

Брашовската) – с тях се създават привилегии за

чуждестранни търговци и са вид администартивни заповеди,

Рилската и Вергилската, за която има съмнение, че не е

достоверна. С някои царски грамоти се предоставят

привилегии на чужди търговци или граждани или се

предоставят земи на селяни, които да ги обработват, на

манастири и светски феодали. Няма нормиран формуляр,

всяка грамота има различна специфична дължина. Грамотите

са изразявали дарствените намерения на владетеля и

тържествено оформени, подпечатани със златен печат се

наричат христовули. Българските грамоти са следвали

византийския модел, но има и определени различия.

Христовулите се състоят от 3 части: Уводна, в която се

отразява важността и полезността на владетелското

дарение. Някои грамоти нямат уводна част, което се дължи

на по-голямата свобода на българските писари. В

Същинската част се отбелязват конкретните постановления.

Заключителна част, в която се посочват санкциите за

всеки, който наруши царската заповед. В края името на

владетеля се изписва с червено мастило. При изработване

на българските грамоти писарят е полагал подписа на

владетеля, за разлика от византийските, където

императорът винаги саморъчно се е подписвал.

8. Синтагмата на Матей Властар.

Това е Византийски сборник, създаден през 1335 г.,

пригоден към променените условия и към практиката.

Съдържа основно църковно право, но се включват и

гражданско- и наказателно-правни разпоредби. Светското

право е заимствано от Прохиронът, познат в славянските

страни като Градски закон, който във Византия е изместил

Еклогата, но някои текстове са заимствани и от нея.

Намерен е сръбски превод от времето на Стефан Душан.

Няма старобългарски превод до 1396г., но има по-късен

превод от ХV в., което е косвено доказателство, че

Синтагмата е позната на населението и се е прилагала.

Наричана е още ”Азбучна синтагма”, защото е разделена на

24 раздела, обозначени с буква от византийската азбука.

Сборникът има смесено съдържание.

- 1 раздел, 4 глава - урежда договора за

покупко-продажба, не се различава от византийската

Еклога. Договорът е консенсуален като се предвижда

задатък. Определена е санкция срещу спекулативна

продажба.

- 3 раздел, 2 глава - дава дефиниция на брака: съюз

между мъж и жена, общ жребий за цял живот, съединение

между човешкото и божественото право. Причините за

разторгване на брака са различни от тези във

византийската Еклога.

- 4 раздел, 2 глава - урежда заема на вещи и свързания с

него залог. Ако вещта, която е дадена в залог, е

плодоносна вещ, стойността на придобитите плодове се

приспада от дължимата сума.

- 21 раздел, 2 глава - фиксира зоконната запазена част

за децата на наследодателя, който не може да се

разпорежда свободно с определеното имущество. Ако е имал

до 4 деца, запазената част е 1/3 от имуществото. Ако е

имал повече от 4 деца, запазената част е 1/2 от

имуществото на наследодателя.

- 21 раздел, 5 глава – има наказателно-правен характер.

Различават се два вида убийства: „волни” и „неволни”,

има и съответно разлика в размера на наказанията - при

първата хипотеза наказанието е 5г. затвор, а при втората

- смърт или конфискация на имуществото, което се

определя според произхода на извършителя. Убийство на

роднини се наказва с изгаряне на клада. Не се налага

наказание на човек, убил крадеца, извършващ

престъплението през ноща (което е взаимствано от

Еклогата).

Разликата е, че децата до 7 г. възраст са наказателно

неотговорни.

ІІ. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ:

9. Административно-териториално деление, данъчно

облагане и длъжности в централното и местно управление в

първата и втората българска държава.

- В първата българска държава органи на централното

управление са: хана, кавхана и ичиргу-боила,

канартикана, болярски хански съвет и народните събори.

Ханът има неограничена власт в държавата, която власт

има божествен произход. Това е заимствано от Византия. В

езическия период ханът е и върховен жрец, той е върховен

военачалник. Ханът притежава и законодателната власт,

той е абсолютен суверен, носител е на политическата

власт и лично представлява държавата в международните

отношения.

Кавханът е бил съуправител в държавата, има за функция

да се грижи, за да замества владетеля при военни походи

и при дипломатически преговори, отговаря и ръководи

вътрешните работи.

Ичиргу-боилът е управител на вътрешната крепост и

ръководи войката.

Канартикан е първородният син на владетеля и

престолонаследник.

Болярският хански съвет е колективен съвещателен орган

на хана.

Народният събор е приемственик на славянското „вече” и

има ограничени правомощия. Владетелите свикват народния

събор тогава, когато търсят по-широка социална подкрепа

от населението. През втората българска държава Народният

събор се превръща в Орган на местното управление.

Българската държава е разделена на комитати, които се

управляват от местни управители - комити, а комитатите

се разделят на жупи, които се управляват от жупани.

Аристокрацията на прабългарите се дели на боили и

багаини, като първите са били по-заможни и са с

по-широки правомощия. Има една група на приближени на

хана хора - „хранени хора”. До периода на управление на

хан Омуртаг всички „хранени хора” са били от

прабългарски произход, но това се променя. Славянската

аристокрация пък се състои от князе и старейшини. Друго

деление на болярите е на вътрешни и външни. След

приемането на християнството българският владетел сменя

титлата си на княз, а Симеон си присвоява титлата цар,

която е официално призната на неговия син Петър.

-Във втората българска държава. Органи на централното

управление. Властта на българския владетел е подчертана

със заимстваните от Византия символи на императора като

скиптър, корона, пурпорна мантия и червени ботуши, които

подчертават дистанцията на подчинените пред владетеля.

Властта на българския цар има божествен произход и се

налага теорията, че държавата е собственост на

владетеля, негов патримониум. Царят има отново широки

правомощия, върховен военачалник, законодател и съдия.

Представлява лично държавата в международните отношения.

Велик логотет е съуправител, първи помощник на царя.

Протовестиарят пазител на държавната хазна отговаря за

финансите.

Протостраторът отговаря за войската.

Длъжности, свързани пряко с лиността на владетеля.

Протокелиотът е царски адютант и отговаря за сигурността

на владетеля.

Епикерният е царският виночерпец (чашник).

Великият примикюр отговаря за протокола в двореца.

Във втората българска държава на някои боляри им се

дават титли, които не са свързани с дадена служба, а са

белег за висок съсловен характер. Обикновено се дават на

роднини на владетел и са севастократор и деспот.

Продължава да съществува болярският съвет, като в него

участва и българският патриарх.

Областен административен апарат. Българската държава се

деляла на отделни административни единици - хори, които

се управляват от дукове, назначавани директно от

владетеля. Хорите се делят на по-малки административни

единици - катепаникони, които се управляват от

катепаните. Всеки град има свой градоначалник, който се

нарича кефалия. Имало е и отделни селски общини, начело

на които стои княза.

Военни длъжности са: кастрофилакси, които командват

градския гарнизаон и отговарят за отбраната на града,

алагаторите са също военачалници, а находниците са

царски пратеници.

Данъците са: натурален данък, бербера, десятък каноникон

– църковен данък и митата – задължението на селото да

осигурява подслон и храна на чиновниците.

Таксите са: тревнина, броднина, мостина и кушарищина.

Глоба за убийство е фун, има и глоба за кражба на кон и

девойка.

Практорите са основните събирачи на данъци и в

зависимост от данъка имат различни наименованиая:

десеткари, винари аподохатори –складажии. .

ІІІ. ФЕОДАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ:

10. Възникване, форми и защита на феодалната

собственост.

През ранното средновековие, когато е започвала да се

формира българската държава, земята е била основен

източник на материални блага. Познати са 3 форми на

собственост: колективна общинна, колективна задругарска,

индивидуална собственост.

-Колективната общинна собственост обхваща: ниви, пасища,

гори, които са били еднакво достъпни за всички членове

на общината. Първоначално тази собственост има най-висок

относителен дял, но постепенно се ограничава. Сведения

има в чл.6 от ЗСЛ.

-Колективната задругарска собственост. Задругата е

обичаен семейно-правен институт, който е характерен за

славянските народи. Има дълго и продължително

съществуване до 30-те години на ХХв..

-Индивидуалната собственост възниква в периода на

военните походи. Аристокрацията разпределя военната

плячка. Отначало тя има най-малък относителен дял.

Начини и пътища за формиране на феодалните отношения и

възникване на феодалната собственост.

–Патронатните отношения. При определени отношения

определени лица се поставят в защитна зависимост спрямо

по-имотните.

-Наемните отношения се регулират от Земеделския закон

като се определят две форми: исполичарство и мортитство.

Голяма част от населението е отделено от земята и е

принудено да влиза в наемни отношения с по-заможни

феодали, а разпоредбите на ЗЗ гарантират по-изгодни

условия за земеделеца, който отдава земята си. Така при

бедствията и войните става невъзможно наемателят да

плаща задълженията си към наемодателя и изпада в

икономическа зависимост.

-По силата на юридическата санкция първоначално според 5

разпоредба от законите на Крум, на селяните, които са

обезземени, им се два земя, за да я обработват и така

започва закрепостяването. В ЗСЛ в 1 статия селяни

извършващи езически ритуали се отдават на църквата със

цялото си имущество. Това е начален стадий на

феодализация. Процесът е завършен през XIII –XIV в.,

когато настъпва пълният разцвет на феодалните отношения.

-Чрез административни разпоредби владетелят вменява на

населението задължението да осигурява храната му.

Отработъчната рента е дадена възможност на болярите да

използват безплатно труда на селяните. Ангарията е

задължителен и безплатен труд на селяните за феодала, но

до края на първата българска държава е само спорадично.

- За формите на феодалната собственост сведения се

съдържат в христовулите.

- Пронията е най-неразвитата форма. При нея владетелят

прехвърля собствеността на имота на феодала срещу

задължението за военна подкрепа. Царят запазва

суверенната си власт и правото на разпорежадане с имота,

а правото на ползване и плодоползване са за феодала.

-Пълна феодална собственост - царят отдава цели села на

един боляр. Владетелят запазва единствено суверенната си

политическа власт, а болярът има право на ползване,

плодоползване и разпореждане. Тези две форми са

противоположни в правната си същност, но не са били

широко разпространени.

-Разделна феодална собственост. Владетелят и болярът

делят феодалната рента - по-голямата част се полага на

владетеля, който има върховната собственост, а феодалът

запазва полезната си собственост. Феодалът има право на

ползване и частично право на плодоползване, ограничено

право на разпореждане. Владетелят има суверенната си

власт, частично право на плодоплзване и право на

разпореждане. Феодалът притежава пълна правна

собственост само върху домена. Селяните, които

обработват земята, имат право на ползване, частично

право на плодоползване и ограничено право на

разпореждане и могат да сключат сделка със земята, само

ако феодалът им разреши. Селяните имат върху земята

дълготрайно право на ползване.

-Гражданско-правни и наказателно-правни способи за

защита на собствеността. Право на иск на невладеещия

собственик срещу владелеца, който няма правно основание

за това. Чрез наказателната репресия собствеността

ефективно и имунитетно бързо може да бъде защитена.

11. Феодални имунитети. Те се развиват през втората

българска държава в значителна степен като се

разграничават административни, финансови и съдебни.

Влияние в тази посока оказва византийската практика.

Имунитетът е милост, проявена от владетеля. То е царско

намерение за благодеяние и израз на висока почет. Чрез

този акт владетелят се самоограничава като предоставя

определени привилегии в дарените територии. Така на

царските служители е забранено да събират от населението

на тези територии данъци, селяните са освободени от

данъчните си задължения към владетеля. Селяните са

длъжни да плащат всички данъци, които съществуват в

държавата, на игумена на манастира или на светския

феодал. С разширяване на финансовите имунитети

българският владетел освобождава търговците от налозите,

независимо къде търгуват. Първоначално се формират

административният и финансов имунитет. В Мрачката

грамота се дава и съдебен имунитет. Хипотезата, че с

всички христовули се дава и съдебен имунитет, е

неприемлива, съдейки от византийската традиция. При

правораздаването се обособява игуменски съд и

владетелски съд. Когато престъпленията засягат държавата

или владетеля, винаги се отнасят до владетелския съд.

Имунитетите винаги се дават безсрочно.