Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Правни системи на съвременността

Индуското правно подсемейство на семейството на

религиозно-традиционното право. Обща характеристика.

Правната система на Индия. Юдейското правно подсемейство

на семейството на религиозно традиционното право.

Правната система на Израел.

ИНДУСКОТО ПРАВО

1. Определение на индуското право.

Втората система на традиционното право, която се

признава от широката общественост, е индуското право.

Това не е правото на Индия, така както мюсюлманското

право не е просто право на мюсюлманските държави.

Индуското право е право на общините в Юго-Източна Азия

(Индия, Непал, Пакистан, Бангладеш, Бирма, Малайзия,

Южен Йемен и др.), които изповядват индуизъм. Също като

исляма, индуизмът задължава своите последователи да

приемат на вяра определени догми и определено

светоразбиране. Това светоразбиране предполага особена

обществена структура и особен начин на живот. В крайна

сметка религиозните предписания играят същата роля,

която в други общества принадлежи на правото. Огромната

част от жителите на Индия изповядват тази доктрина,

която по такъв начин играе важна роля в регулирането на

отношенията, свързани с личния статус. Едновременно с

това в Индия огромен кръг обществени отношения са

регламентирани от общонационални норми, основани на

английските правни понятия.

2. Право на индуските общини.

2.1. Шастри.

Цивилизацията на Индия е различна от християнската или

ислямската. За мюсюлманите и евреите основен е принципа

на Светото писание, съгласно който всички хора са равни

пред бога, по чийто образ и подобие са създадени.

Индуизмът не признава тази фундаментална за западната

цивилизация концепция. За него човек е просто

абстракция. Има само хора, раздели от момента на

раждането си на социални йерархични категории, всяка от

които има своя система права и задължения, свой морал.

Нормите, които уреждат поведението на хората, са

изложени в книги, наричани шастри. Има 3 вида шастри,

тъй като светът се базира на 3 основи поведението на

хората може да се определи от 3 движещи сили:

добродетел, интерес и удоволствие. Едни шастри учат

хората как трябва да постъпват, за да бъдат полезни на

бога, това е науката дхарма. Други шастри учат как да

забогатеем и как да ръководим, това е науката за ползата

и политиката артха. Третите шастри пък ни учат как да

научим на удоволствия, това са кама.

Всичките три шастри – дхарма, артха и кама – са

легитимни и трябва да се спазват. Всеки трябва да

постъпва в съответствие и при отчитане на особеностите

на своята каста.

Индуската философия признава за дхармата определен

приоритет. Дхармата не е израз на индуския морал в пълен

обем. По това тя се отличава от фикха при мюсюлманското

право. Дхармата не е право. Тя е по-скоро прост модел,

допускащ отклонения и изискващ гъвкавост в духа на

реализма и търпимостта, които се явяват отличителна

черта на индуизма.

2.2. Дхарма.

Дхармата е основана на вярването, че съществува световен

ред, произтичащ от природата на нещата и необходим за

съхраняването на света. Боговете се явяват пазители на

този ред. В Дхармата не се различават религиозните и

юридическите задължения. В нея обаче не се признават

субективните права. Съществувал само комплекс от

задължения, изпълнението на които е задължително за

всички тези, които не искат да се покрият с позор и

които мислят за задгробния свят. Тези задължения са

твърде строги и варират в зависимост от поведението на

индивидите и възрастта им. Авторитетът на дхармата е

основан не на обичая, а на почитането на мъдреците,

които са ги създали.

2.3. Дхармашастри и нибандхадзи.

Дхармите са изложени в специални трактати, наричани

дхармашастри, които са твърде многочислени.

Най-известните от тях са в стихове. Такива са, например,

законите на Ману, законите на Нарада и други, създадени

между І и ІІІ век от н. е. Авторитетът на всеки трактат

се установява от традицията. Дхармашастрите са единно

цяло, независимо от датата на създаването им. Те трябва

да се познават всички.

От дхармашастрите са неотделими и други многочислени

сборници – нибандхадзите. Те представляват коментар,

тълкувания и пояснения на дхармашастрите. Повечето от

тях са съставени между ХІ и ХVІІ век.

Има 2 школи в разбирането на дхармите: Митакшара и

Дайябхага. Те съответстват на мюсюлманските школи на

шиитите и сунитите.

2.4. Дхарма и обичай.

Животът не може и не е урегулиран само от дхармите.

Дхармите изразяват вечните истини, но други правила

определят полезното и приятното (артха и кама).

Разумният човек съчетава добродетелта с интереса и

удоволствието.

Освен това съществуват и обичайни правила.

Обичайно-правните норми не са свързани с божествените

предписания, стоящи в основата на дхармата. Ето защо

позитивното индуско право се явява обичайно право, в

което в някаква степен доминира религиозната доктрина –

индуизма. Тази доктрина определя норми за поведение. В

съответствие с нея се изменят или тълкуват обичаите.

Обичаите на свой ред са твърде многообразни. Всяка каста

и подкаста си има свои собствени обичаи. Споровете в

местен мащаб по отношение изпълнението на обичаите се

разрешават от събранието на съответната каста (панчаят)

на основата на общественото мнение. Това събрание може

да налага и наказания за неизпълнението на обичаите,

най-строгото от които е отлъчването от съответната

социална група.

Обичаите следва да се прилагат съобразно

справедливостта.

2.5. Законодателство и съдебна доктрина.

Според доктрината на индуизма, съдебните прецеденти и

законодателството не са източници на правото.

Управниците имат право да законодателстват, но приоритет

има артха. Съдиите са длъжни да прилагат законите в

рамките на справедливостта и артха.

Съдебните решения също следва да бъдат подчинени на

артха. Прецедентите са недопустими. Всяко решение е

оправдано дотолкова, доколкото съответства на

определените обстоятелства, при които е постановено.

2.6. Съвременната доктрина.

В дхармата правните норми са формулирани и групирани по

различен начин в сравнение със западното или

мюсюлманското право. Религиозните и правните предписания

са смесени. Все пак има свещена книга, отнасяща се

повече до правото, отколкото другите. Тя се нарича

виавахара. В нея се уреждат основите на правосъдието и

процеса. Публично правни норми се срещат повече в

дхармашастрите, но управлението се урежда повече от

артхашастрите.

Индуското право от правна гледна точка регулира

предимството родството, недееспособността,

осиновяването, брака и развода, семейната собственост,

наследяването, съсобствеността и пр. Всеки от тези

институти си има свои особености. Така например

индуското право познава 8 вида брак.

2.7. Мюсюлманското господство.

Мюсюлманското господство, установено в Индия през ХVІ

век, е забавило развитието на индуското право. По време

на него съдилищата са прилагали само мюсюлманското

право. Само панчаятите на кастите са прилагали индуско

право.

2.8. Английското господство.

То е установено в Индия през ХVІІ и ХVІІІ век. Новите

господари не са се стремили да наложат на всяка цена

английското право. Те са допускали в сферата на частното

право да действа индуското право.

Все пак английското право има влияние върху индуското

право в 2 насоки. Първо, то признава официално индуското

право и мюсюлманското право. Второ, то предизвикало

дълбока трансформация на индуското право, иззело е от

него за регулиране най-важните сфери на обществените

отношения, намалило е неговия авторитет, защото

английското право е било задължително за всички поданици

на Индия, независимо от религията си.

2.9. Използване на пандити.

Желанието на англичаните да уважават нормите на

индуското право е било спъвано от тяхното непознаване на

тези норми. Погрешно било считано, че дхармата е

действащото право на Индия. Затова англичаните побързали

да кодифицират известното им индуско право. До

завършването на този процес, английските съдилища се

задължавали да ползват услугите на експерти – пандити,

които да подсказват на съда решение на казуса на базата

на познанията си на дхармашастрите и нибандхазите.

Скоро пандитите се превърнали в обект на ожесточени

спорове между техните защитници и противници. Самите

съдии също не били съгласни да се съобразяват безропотно

с предложенията за решения на пандетите.

Затова след постепенното по-добро опознаване на

индуското право от страна на съдиите се преминало към

ограничаване и елиминиране на пандетите.

2.10. Деформация на индуското право.

Постепенно слабото познаване на огромното по обем

индуско право довело до неговото профаниране от страна

на английските съдии. Те не могли да разсъждават в

съответствие с индуските догми, те прилагали прецеденти,

те използвали понятия и институти на общото право, те

съобразявали своите решения с колониалните нужди на

Англия.

Всичко това довело до намаляване на разнообразието на

местните обичаи. Индуското право претърпяло еволюция,

която може да се оценява нееднозначно.

2.11. Ограничаване на сферата на индуското право.

В периода на британското владичество индуското право не

само се деформирало, то се е и ограничило по сфера на

действие.

Британците прекъснали самобитния път на развитие на

индуското право. Те му предложили готови правни решения,

те изисквали най-важните обществени отношения да се

урегулират от общото право.

2.12. Британското законодателство.

Все пак английските законодатели избягвали да се

намесват много в регулирането на обществените отношения.

Те сравнително рядко издавали закони.

2.13. Независимостта на Индия.

След прогласяването през 1947 год. на независимостта на

Индия, движението за модернизация и унификация на

индуското право получило възможност да се развива без

препятствия. Цялата съдебна система на Индия била

възглавена от Върховния съд на Индия.

Новата конституция на Индия отхвърлила кастовата

система. В съответствие с това било преработено цялото

законодателство или пък създадени изцяло нови закони. От

особена роля бил Закона за брака от 1955 год. Според

индуското право бракът бил дарение, извършвано от

родствениците на жената на родствениците на мъжа.

Съгласието не жената не било изисквано, тъй като тя била

обект на договора. Бракът бил без възможност за

прекратяване. Многоженството било допустимо. Нямало

минимална брачна възраст. Всичко това било отхвърлено от

новото индийско право.

Подобна революционна роля имал и Закона за наследството

от 1956 год. Той дал наследствени права на жените.

2.14. Характер на еволюцията.

Индуското право в днешна Индия има съвършено нови черти.

То си остава право, прилагано само от индуската част от

населението на Индия. Но са отпаднали много обичаи.

Дхармата вече се разбира по-гъвкаво.

Индуското право се оказало по-променливо към новите

условия, отколкото мюсюлманското.

2.15. Индуско право и индийско право.

Индийското право се създава от индийската държава и се

отнася до всички нейни граждани. То счита всички

граждани за равни независимо от тяхната кастова и

религиозна принадлежност. То съчетава общочовешките

норми с местните национални традиции.

Но индуското право си остава за повечето индуси

единствено значимото право. То регулира личния им

статус.

2.16. Новото право и традиционните нрави.

Новото индийско право не може с магическа пръчка да

премахне старите традиции. Необходим е дълъг период на

превъзпитание на масите.

3. Националното право на Индия.

3.1. Определение на индийското право.

Индуското право е право на общност, обединявана от

брахманизма. В съвременна Индия тенденцията е

религиозните права (мюсюлманско, индуско, каноническо)

да се заменят с национално, чието прилагане да не зависи

от религиозната принадлежност на гражданите.

Това национално право се нарича индийско право.То

включва всички закони, създадени от индийската държава.

3.2. Lex loci.

Това означава териториално право. То е комплекс от

държавни норми, отнасящи си до определен район. В Индия

то започнало да се развива по време на английското

господство.

3.3. Териториалното право и президенциите.

Президенциите на Индия това са нейните мегаполиси –

Бомбай, Калкута и Мадрас. В президенциите твърдо действа

английското право и английски кралски съдии.

В останалата част на Индия, наречена мофусил, влиянието

на английското право се усилва постепенно.

През първия етап (ХVІІІ век) то се налага от чиновниците

на английските компании (Източно-Индийската компания) до

1858 год., а по-късно от данъчните служители, които

най-често не са юристи, но са имали правораздавателни

функции, поверени им от държавата. Те са прилагали норми

на английското, на мюсюлманското и на индуското право в

зависимост от конкретната ситуация така, че да се защити

справедливостта.

През втория етап (ХІХ век) се извършва кодификация на

индийското право по подобие на френските граждански

кодекси. Създават се и основните индийски закони.

3.4. Рецепцията на английското право.

Всички закони били изработвани от английски юристи и

отразявали повече или по-малко английските правни

разбирания.

3.5. Оригиналността на индийското право.

Кодексите и законите на Индия от епохата на британското

господство са се базирали на концепцията за английското

право. Но те не се явяват резултат от проста

консолидация. В тях били отчетени правните достижения и

на други правни системи.

Затова индийските кодификации послужили за пример на

цяла Азия и Африка.

3.5. Принадлежност към семейството на общото право.

Индийската правна система от епохата до прогласяването

на независимостта на Индия, принадлежи към семейството

на общото право.

Тази принадлежност се определя преди всичко от

терминологията в нея, със своята техника и с концепцията

си за правни норми. Кодексите са кодекси на общото

право, а не на континенталното.

Индийското право допуска съдебните прецеденти. От

средата на ХІХ век се издават сборници със съдебни

решения.

В Индийското право няма деление на правото на частно и

публично.

3.6. Различия от английското право.

В Индия няма деление на правото на общо право и на право

на справедливостта. В Индия те са слети.

В Индия по коренно различен начин се разбира института

на доверителната собственост.

В Индия не се прави разграничение между защитени права и

интереси.

В Индия често пъти английските правни термини имат

съвсем друго значение.

3.7. Независимостта на Индия и индийското право.

Индийската конституция от 1950 год. е оставила в сила

колониалното индийско право.

Индия останала в семейството на общото право.

Но в Индия вече има Конституция, за разлика от Англия.

Самата Индия вече има федерална структура. Според

конституцията има 3 сфери на компетентност – на

отделните щати, на държавата като цяло и съвместна

компетентност. Федератите в Индия са значително по-малко

обособени и свободни, отколкото в САЩ.

Самата Конституция се променя твърде лесно. Тя има вече

на 40 изменения.

Контролът за конституционосъобразност се осъществява от

Върховния съд на Индия. Но лесното изменение на

конституцията го прави излишен.

3.8. Съдебната организация и правилото на прецедента.

В Индия няма централизирана система на правосъдие. В

Индия няма федерална съдебна система, но има федерален

върховен съд. Той обаче има за основна задача да

контролира съблюдаването на Конституцията, а не да

правораздава. Той твърде лесно променя своята практика.

Другите съдилища трябва да спазват прецедентите на

Върховния федерален съд.