Joomla Software solutions Template

Payday loan

Неизпълнение. Договорна отговорност: същност, видове. Предпоставки. Неустойка. Задатък.

Всеки Длъжника трябва точно да изпълни задължението си. Само така облигационните отношения достига крайната си цел и достига нормалния си край.

Промяна в съдържанието на облигационното отношение.

Неизпълнението на задължението, не осъществяване на дължимия резултат - изобщо съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение. То представлява една празнина от гл.т на законността т.к. правният ред очаква доброволно да бъде изпълнено задължението. Празнина и от гл.т. на Кредитора, който е очаквал дължимото му да бъде престирано. Затова всяко неизпълнение е не само анормално развитие, но облигационните отношения, но и едно правно, стопански и социално вредно, нежелано явление с редица неблагоприятни отражения.

Неизпълнението е патология в развитието на облигационните отношения. То е неизпълнение на дължимата престация, на дължимия резултат или дължимо поведение.

Причини за неизпълнението:

1. Може Кредитора да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението, когато е необходимо съдействие от страна на Кредитора. В този случай говорим за забава от страна на кредитора.

2. Възможно е неизпълнението да се дължи поради някакво случайно събитие или непреодолима сила, причина, която не може да се вмени във вина нито на Длъжника нито на Кредитора.

3. Причината може да е в Длъжника поради неговото виновно поведение, той не е изпълнил дължимата престация.

Форми на неизпълнението. Неизпълнението изобщо може да се прояви в най- различни форми. Може да не е изпълнено никак или пък само от части, със закъснение, лошо - изобщо неточно.

1. ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация. Или пък е изпълнил дължимата престация толкова късно и толкова лошо, че Кредитора няма никакъв интерес.

2. НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - то не е адекватно на дължимото по време, количество или качество.

2.1 Частично изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него Дл. е осъществил само част от дължимия резултат.

2.2 Забавено изпълнение. То е неточно във времето . Длъжникът престира но не когато дължи. Понякога дори Кр. вече няма интерес от такова закъсняло изпълнение. В тези случаи то се приравнява на пълно неизпълнение.

2.3 Лошо изпълнение. Всякакъв друг вид неточно изпълнение, когато то може да премине в пълно, ако несъответствието му е много голямо.

Средства, с които се ликвидират последиците от неизпълнението.

1\ Иск за пряко изпълнение. Чрез него Кредитора може да постигне макар и със забава и по принудителен ред, ефективно осъществяване на дължимия резултат.

2\ Овластяване на кредитора. Кредитора маже да бъде овластен от съда да осъществи сам за сметка на Длъжника Резултата, който последният виновно не е осъществил. Това е възможно, когато задължението е заместима престация.

3\ Договорна отговорност. Когато прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за Кредитора, законът възлага вредите от неизпълнението в\у Длъжника, ако това неизпълнение се дължи на негова вина.

4\ Освобождаване от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които Длъжника не отговаря, няма основание да му възложим вредите от неизпълнението.

Договорна отговорност. За такава говорим, когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан - той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от административен акт и т.н.

НЕУСТОЙКА.

Неустойката е установена предварително ч\з договорно съглашение м\у страните или с нормативно разпореждане - отговорност, но Длъжника за, в случай че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварителна на Длъжника да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси.

Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно т.к. главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА.

Ако неустойката е прекалено голяма съдът може да намали нейния размер.

Неустойката има още една наказателна функция. Наказателен характер има, когато пряко цели да накаже неизправния Длъжника - да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети Кредитора за вредите му.

Характерни белези на неустойката.

1. Тя е отговорност на Длъжника и конкретна правна възможност за Кредитора;

2. Предмета на неустойката е предварително определен в договора. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност.

3. Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, заради самото неизпълнение;

4. Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по договора. Ако договора е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката.

Предпоставки на неустойката.

1. Тя да е уговорена м\у страните или да е установена от НА.

2. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

3. Длъжникът да е нарушил договора, виновно да не го е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава.

За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно.

Видове неустойки. 1)Договорна или 2) Законна.

Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на 1)пълно неизпълнение или 2) за неточно неизпълнение, респективно забавено изпълнение.

В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението - да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна или 2)кумулативна.

ЗАДАТЪК.

Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение.

Функции на задатъка.

1. ПОТВЪРДИТЕЛНА - задатъкът е знак, белег, доказателство, че д-рът е сключен. Щом задатъкът е бил даден, договорът е вече сключен. А ако е бил уговорен, но не е бил даден, договорът не е сключен.

2. ГАРАНЦИОННА - з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си.

3. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от договора и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Действие на задатъка.

Задатъка се дава обикновено при двустранните договори. Той функционира така:

1. При изпълнение. Когато задълженията по договора са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил.

2. При не виновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която Длъжника не отговаря, задатъка се връща и отношенията м\у страните се уреждат по правилата на риска.

3. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които Длъжника отговаря изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи:

а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по-големи, отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди.

4. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и Длъжникът е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:

а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка.

б) Може да развали договора като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай договора следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление.