Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Обща теория на правото

Действие на нормативните актове във времето,

пространството и по отношение на лицата.

ДЕЙСТВИЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ

1. Понятие за действие на нормативните актове.

Проблемът за действието на нормативните актове е част от

по-общия проблем за действие на юридическите актове

въобще. Може да се дискутира въпроса за действие на

правоприложните актове, на тълкувателните актове, на

реализационните актове и пр.

Проблемът за действието на нормативните актове е също

така тясно свързан и с проблема за действието на

правните норми.

Действието на нормативните актове е процеса на тяхното

реално функциониране и съществуване, това е процеса на

фактическата проява на тяхната юридическа енергия, това

е процеса на тяхното реално въздействие върху

обществените отношения чрез действието на заложените в

тях правни норми.

Пряко свързани с действието на нормативните актове са

категориите "юридическа сила" и "юридически ранг".

Юридическа сила това е възможността на акта да бъде

правно валиден, да поражда правна обвързаност, да

придава действие на съдържащите се в него правни норми.

Юридически ранг пък е съпоставително свойство между

нормативните актове и изразява съотношението между

интезитета на юридическата им сила. Юридическата сила и

юридическият ранг зависят основно от мястото на

държавния орган, който издава нормативния акт, в

държавната йерархия.

Действието на правните норми е следствие и е обусловено

от действието на нормативните актове, от които се

извеждат. Чрез действието на нормативните актове се

установяват границите, пределите на функциониране на

извежданите от нормативния акт правни норми. Действието

на нормативните актове се отразява пряко на действието

на правните норми.

Точното установяване на границите на действие на

нормативните актове е елементарното, най-първото условие

на осъществяване на правното урегулиране.

Съгласуваността в пределите на действие на нормативните

актове се постига чрез йерархията в системата на

нормативните актове и чрез спазване на правилата за

преодоляване на противоречията в тях.

Различните видове нормативни актове имат различни

предели на действие.

2. Правна уредба на действието на нормативните актове.

В Република България тя се съдържа в Конституцията, в

ЗНА и УПЗНА.

Пределите на действие на нормативните актове се уреждат

от позитивното право с 2 вида специални правни

разпоредби, наричани "оперативни" и "колизионни".

3. Правните измерения на действието на нормативните

актове.

Тези измерения са в три насоки (предели, граници):

а) по отношение на времето (минало, настояще, бъдеще);

б) по отношение на територията (пространството).

"Територия" е по-юридическо понятие, "пространство" -

по-точно физическо понятие;

в) по отношение на лицата (или по-точно субектите на

правото).

4. Действие на нормативните актове във времето.

Два са основните проблема тук:

а) влизане в сила на нормативните актове (начало на

действието);

б) загубване на юридическа сила (прекратяване на

действието).

4.1. Влизане в сила на нормативните актове.

Нормотворческият процес и неговите четири стадия. По

начало влизането в сила на нормативните актове в

Република България (без наредбите на Общинските съвети,

които влизат в сила от момента, обявен в самите тях) е

обвързано с четвъртия стадий на нормотворческия процес -

обнародването им в държавния официоз, наречен "Държавен

вестник" (преди се наричаше "Известия на Президиума на

Народното събрание"). Съгласно КРБ нормативните актове

влизат в сила 3 дни след обнародването си, освен ако в

самите в тях не е указан някакъв друг по-ранен или

по-късен момент. Има нормативни актове, които влизат в

сила от друг нормативно установен момент, като решенията

на ВАС за отмяна на НА. Периодът от момента на

обнародване на нормативния акт до момента на влизането

му в сила се нарича "vocatio legis" и служи за

запознаване на адресатите на нормативния акт с неговото

съдържание, както и за подготовка на държавните органи

за неговото прилагане.

Има два варианта за влизане в сила на нормативните

актове:

а) действие занапред (ex nunc) - това е действие на

нормативните актове в настоящото и в бъдещото, това е

действие от момент, следващ този на обнародване на

нормативния акт в "Държавен вестник";

б) действие в миналото (ex tunc) - това е действие на

нормативните актове в миналото, във вече изтекъл период

от време. Това е действие, започващо от момент,

предхождащ момента на обнародване на нормативния акт в

"Държавен вестник". Това действие се нарича същинска

обратна сила. При нея се преуреждат вече приключили

правоотношения. Действието на процесуалните нормативни

актове никога не може да бъде с обратна сила. Обратната

сила на нормативните актове следва да се избягва. Тя се

допуска само изрично, при това в интерес на

справедливостта. По-долустоящ нормативен акт може да има

обратна сила само дотолкова и само в тази своя част,

доколкото кореспондиращата му част от нормативният акт,

въз основа на който е издаден, има обратна сила.

Тя следва да се различава от т. нар. несъщинска обратна

сила, която представлява преуреждане на заварени, висящи

правоотношения. Несъщинската обратна сила не е действие

ex tunc. Тя следва да се избягва. Това на практика се

постига като в нормативните актове се поставят преходни

разпоредби, които уреждат наред с другото и действието

на нормативните актове спрямо висящите правоотношения.

Обикновено се допуска те да бъдат приключени по

досегашния ред.

Измененията и допълненията на нормативните актове влизат

в сила по общия ред съобразно горните правила в

зависимост от своя момент на обнародване в "Държавен

вестник", а не от момента на обнародване на цялостния

нормативен акт в "Държавен вестник".

4.2. Отменяне на нормативните актове.

Според българския Закон за нормативните актове два

възможните начини за прекратяване действието на

нормативни актове:

а) изтичане на срока, за който са издадени;

б) изрична отмяна.

От гледна точка на ЗНА мълчалива отмяна на нормативен

акт не е възможна, макар и в правната теория да има и

други становища. По принцип неприлагането на един

нормативен акт само по себе си не води до неговата

отмяна, колкото и дълго да е то.

4.3. Въпросът за т. нар. "спиране" ("неприлагане") на

действието на нормативните актове.

За спиране на действието във времето на нормативните

актове (в частност на законите) говорим тогава, когато с

решение на Конституционния съд даден закон е обявен за

противоконституционен, което води до неприлагане на

закона. Това дава основание на някои автори да твърдят,

че в този случай е налице спиране на действието на

законите. То може да се възстанови, ако се промени

конституцията или тълкуването на Конституционния съд,

стига междувременно тези закони (респективно отделни

разпоредби от тях) да не са отменени от Народното

събрание. Други автори, както и самите Конституционен

съд и Народно събрание, считат, че в случая няма спиране

на действието на нормативните актове, а е налице тяхна

мълчалива, фактическа отмяна, поради което не е

необходимо Народното събрание изрично да отменя

обявените от Конституционния съд за

противоконституционни разпоредби от законите. (Така

счита, напр., Ж. Сталев - "Намесата на народното

събрание за изрична отмяна ще е необходима, когато

непосредственото отменително действие по чл. 5, ал. 2 от

Конституцията ще доведе до недопустима празнота в

правната уредба поради липса на общ правен режим, който

да влезе в действие вместо отменената разпоредба").

Друг изключително спорен случай на спиране на действието

на нормативните актове е тяхното спиране с индивидуален

акт. Подобни случаи имаше по време на Великото народно

събрание, когато с няколко т. нар. решения-мораториуми

се постанови спиране на действието на отделни нормативни

актове.

4.4. Въпросът за т. нар. "преживяване" на действието на

нормативните актове.

В някои случаи с изрична разпоредба на отменящ

нормативен акт може да бъде запазено действието на

подзаконов нормативен акт, издаден в приложение на

отменяния нормативен акт. Тогава се получава т. нар.

"преживяване" на подзаконовия нормативен акт. Правното

основание (разпоредба, нормативен акт), на базата на

който е издаден, е отменено, но друга разпоредба се

явява ново правно основание за продължаване на

действието на подзаконовия нормативен акт. Типичен

случай е Правилника за приложение на Закона за движение

по пътищата, който запази своето действие и при

приемането на съвсем нов Закон за движение на пътищата.

Подобен бе и случая с няколко наредби за приложение на

бившия Закон за ценните книжа, фондовите борси и

инвестиционните дружества, които запазиха своето

действие и при новия Закон за публично предлагане на

ценни книжа.

5. Действие на нормативните актове в пространството.

По начало действието на нормативните актове се

ограничава до територията на съответната държава. В

територията се включват повърхността от Земята,

обхваната от националните граници на съответната

държава; въздушното пространство над тази територия от

повърхността на Земята до 100 километра нагоре към

космоса; частта от Земята, намираща се под територията

на съответната държава до центъра на платетата Земя. Към

територията на съответата държава се добавя и площта на

нейните посолства и консулства в чужбина, на корабите и

самолетите с неин флаг, както и нейните дипломатически

автомобили.

Съществуват изключения. От тази територия се изключват

площта на посолствата и консулствата на други държави на

територията на съответната държава (принципа на

екстериториалност и ролята на дипломатическия имунитет).

Изключителна е ролята на международното частно право за

определянето на границите в пространството на действие

на нормативните актове, както и за решаване на споровете

относно това кой е приложимия закон.

Самостоятелен проблем е действието на българските

нормативни актове в киберпространството.

6. Действие по отношение на лицата (субектите на

правото).

Българските нормативни актове по начало действуват

спрямо българските граждани, спрямо неиндивидуалните

правни субекти със седалище в Република България, както

и спрямо чужденците (с изключение на тези, притежаващи

т. нар. дипломатически имунитет), апатритидите (лицата

без гражданство) и бипатридите (лицата, притежаващи

едновременно две и повече гражданства), намиращи се на

територията на Република България.

Българските нормативни актове действуват и по отношение

на българските граждани, намиращи се в чужбина.

10. Обезпечаване на безконфликтното действие на

нормативните актове.

Евентуалните противоречия при действието на нормативните

актове се решават съобразно следните три правила:

а) при противоречие на норми с различен юридически ранг,

предимство има тази с по-висок юридически ранг;

б) при противоречие от норми от един и същи юридически

ранг, предимство има специалната норма пред общата;

в) при противоречие на общи или на специални норми от

един и същи ранг, предимство има по-новата норма като

момент на влизане в сила.

ЛИТЕРАТУРА:

Алексеев С. Обща теория на правото. Т. 2, С., 1982, с.

209-221.

Бержел Ж. Обща теория на правото. Бл., 1993, част I,

раздел 2, с. 131-180, и част II, раздел 1, с. 204-277.

Милкова Д. Обща теория на правото. С., 2000, с. 157-162.

Спасов Б. Съставяне на правни нормативни актове. С.,

1996.

Торбов Ц. История и теория на правото. С., 1993, с.

387-408.

Закон за нормативните актове. Указ № 883 за приложение

на ЗНА.