Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Облигационно право- Отговорност на поръчителя. Права на поръчителя |
Отговорност на поръчителя. Права на поръчителя. Отговорност на поръчителя – два фактора определят съдържанието на поръчителската отговорност: 1) Чуждият дълг, чието изпълнение се обезпечава 2) Уговореното от страните. А. Значение на чуждия дълг за отговорността на поръчителя. 1. Главният дълг определя поръчителската отговорност – отговорността на поръчителя е функция на главното задължение, т.е. каквото и колкото дължи главният длъжник, това и толкова дължи поръчителят. - какъвто е предметът на задължението на главния длъжник, такъв е поначало предметът на поръчителското задължение. Но може да бъде уговорено, че поръчителят ще дължи нещо друго – нещо стопански идентично и еквивалентно на него. Това ще е налице винаги когато престацията на главния длъжник е лична и незаместима. - обемът на главното задължение определя обема на поръчителската отговорност. - настоящият състав на главното задължение е винаги меродавен за определяне обема на отговорността на поръчителя. Първоначалният състав на дължимото може да се промени, да се намали или увеличи. Без значение са причините, довели до промяната. Тя може да настъпи и по вина на самия длъжник. Поръчителят ще отговаря „за всички последици от неизпълнението на главната задължение, включително и за разноските по събирането на вземането” (чл.140). - поръчителят отговаря еднакво с главния длъжник, т.е. солидарно – не може да иска от кредитора да търси най-напред изпълнение от гл.длъжник, нито пък да иска разделяне на дълга. 2. Модалитетите на главния дълг са модалитети на отговорността на поръчителя (модалитети са – условието, срокът и модусът) – когато дължи главният длъжник, тогава дължи и поръчителят. Все пак законът предвижда, че „продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това” (чл.147,ал.2). Тук принципът на акцесорната зависимост на поръчителската отговорност спрямо гл.дълг е отменен в полза на поръчителя. Но това не означава, че поръчителят се освобождава от отговорност с настъпването на падежа на гл.задължение. Той отговаря освен за изпълнението му, но и за неизпълнението на същото,т.е. за неизпълнението на падежа: „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иска против длъжника в течение на 6 месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят е изрично ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.” (чл.147,ал.1). 3. Разпорежданията с главния дълг са разпореждания с отговорността на поръчителя – ако кредиторът прехвърли вземането си, престава да му принадлежи и претенцията срещу поръчителя. Тази претенция ще принадлежи на новия кредитор. 4. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, които може да противопостави и гл.длъжник, дори последният да не ги е предвидил (чл.142) – това право му принадлежи без оглед на това, дали те са пресекателни (перемпторни) или отлагателни (дилаторни); дали те са свързани с дълга или с личността на главния длъжник (лични възражения). Б. Значение на уговореното за отговорността на поръчителя. 1. Поръчителят отговаря в рамките на главния дълг, като може изрично да се уговори и отговорност за част от дълга или при по-леки условия (уговорил е, че няма да отговаря за закъснителните лихви или че няма да отговаря солидарно с длъжника и др.) – чл.139, изр.1. 2. Поръчителят не може да отговаря и да се задължи за повече от това, което дължи гл.длъжник или при по-тежки условия. – чл.139,изр.2. Задължението му се намалява до границите на главното задължение. Права на поръчителя – ако поръчителя изпълни задължението на гл.длъжник, за да си възвърне даденото, същия има право на два иска срещу длъжника: 1) Личен обратен (регресен) иск. А) основание на иска – може да бъде мандатен обратен иск; обратен иск на управляващия чужда работа без мандат (чл.61); иск за изравняване на неоснователното обогатяване, което длъжникът реализира вследствие на станало плащане (чл.59). б) условия: - Поръчителят да е погасил дълга на гл. длъжник чрез изпълнение или друг равностоен способ (даване вместо изпълнение, новация, прихващане и т.н.) - Поръчителят да уведоми гл.длъжник, че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнение срещу него (чл.143,ал.1). Поръчителят губи личния си обратен иск с/у гл.длъжник, ако същият изпълни задължението си, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане (чл.143,ал.2). Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за това длъжника, но и без длъжникът да го е изпълнил повторно, поръчителят не губи обратния си иск, но трябва да търпи да му се противопоставят от длъжника всички възражения, които той е могъл да направи на кредитора при изпълнението (чл.143,ал.2,изр.2). И в двата случая кредиторът получава нещо недължимо. Законът позволява на поръчителя да иска от кредитора връщането на това, което недължимо е получил (чл.143,ал.2). в) Длъжникът от своя страна също е длъжен да уведоми поръчителя, че е изпълнил – чл.144 – „длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя”. Чрез обратния иск поръчителят може да иска от гл.длъжник главницата, направените разноски по изпълнението (и по евентуален процес), законните лихви върху платените суми от деня на тяхното плащане и вредите, които понася вследствие плащането на чуждия дълг (законът нищо не казва за тази възможност, но те се търсят на общо основание – чл.79). Обратният иск на поръчителя към гл.длъжник му придава само качеството на хирографарен кредитор. 2) Суброгаторен иск – а) действие на суброгацията спрямо главния длъжник (чл.146,ал.1) – вземането на удовлетворения кредитор се счита запазено в полза на поръчителя както с всичките му привилегии, така и с всички залози и ипотеки, ако те са дадени от самия длъжник. Правата и исковете, които е могъл да упражнява удовлетворения кредитор, се наследяват от поръчителя. Суброгацията способства поръчителя да реализира обратния си иск – тя е изключена, ако поръчителят няма такъв обратен иск. В този смисъл естеството на вътрешните отношения м/у поръчител и главен длъжник определят дали поръчителя има право на обратен иск. Б) спрямо трети лица (чл.146, ал.2) – може трети лица да са обезпечили вземането на кредитора със залог или с ипотека върху свои вещи. Суброгацията не може да бъде пълна спрямо тези трети лица. Те всъщност имат правното положение на поръчители. Следователно щом правното им положение е еднакво, суброгацията ще бъде допустима, доколкото тя е допустима въобще между поръчители, според вътрешните отношения между тях (съпоръчители). Отговорност между съпоръчителите: - пред кредитора – всички съпоръчители отговарят за целия дълг, освен ако има съглашение дългът да се раздели между тях. Тези, които са се задължили за един длъжник и за един дълг, отговарят солидарно пред кредитора (чл.141,ал.2). - помежду си – не отговарят солидарно. Всеки един отговаря за своята част. Когато един е платил това, за което всички отговарят, платилият има право да иска от другите припадащата им се част от платеното. А нейният размер се определя от вътр. отношения м/у съпоръчителите.
|