Joomla Software solutions Template

Payday loan

Договор – същност, значение, видове, сключване.

Двустранните правни сделки се наричат договори. "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях."

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части.

Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Определение търпи критики в няколко посоки:

1. От юридическа гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди".

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2. Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка”. Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.

Някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.

- Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления.

- Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в договора страни.

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по договора имат задължения. При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права. При двустранните са задължени и двете страни. Повечето договори са синалагматични. А те са тези договори, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени.

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни. При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3. Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни. Възмезден е този договор, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация. Не е необходимо двете престации да са еквивалентни. Договор за продажба, наем, залог, за превоз и т.н. Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са договорът за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4. С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС/фактическо състояние/ договорите се делят на формални и неформални. При формалните д-ри е необходима определена форма. Неформалните-  не се изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на договора е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални. Консенсуални са тези договори, за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни. Договорът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни. Реален е този договор, за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА, предмет на договора.

6.Комутативни и Алеаторни. Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на договора са известни облаги, които ще получат страните. Комутативните - известни; алеаторните - неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие.

7. Според това дали основанието е елемент от ФС на договора - Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

- Да се придобие едно СП;

- Да се надари едно лице;

- Да се погаси един дълг;

Основанието не е елемент от ФС на договора.

8. Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА.

Сключването на договора е постигане на съгласие между две лица по неговите съществени елементи.

ФС на сключването. Той е сложен, защото изисква наличието на два прости юридически факта - волеизявлението на предложителя и волеизявлението на адресата. Едната от страните поема инициативата за сключването му и прави оферта. Тази страна се нарича ОФЕРЕНТ.Другата страна е необходимо да изрази съгласие чрез приемане и се нарича приемащ, АДРЕСАТ НА ОФЕРТАТА.

Предложението. То е волеизявление за сключване на д-р, което един правен субект отнася до друг. Предложението трябва да отговаря на няколко изисквания:

1. Да съдържа всички съществени условия на договора. Тези условия се определят от закона, от обичаите или от естеството на самото задължение. Освен това предложението трябва да посочва и всички онези ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ДИСПОЗИТИВНИТЕ ПРАВИЛА на закона, на които оферентът държи. Предложението трябва и да е достатъчно пълно - по каква цена, какво предлага и т.н.

2. Предложението трябва да е отправено до друго лице т.е. принципът е, че офертата трябва да е насочена към точно определено лице (адресат). Възможно е обаче то да е насочено към определен кръг адресати.

3. Трябва да съдържа изисквания за намерения. Има две становища по въпроса дали анимуса е необходим и ако няма такъв- няма оферта, а покана за преговори. Второто становище е, че не е необходим, а е достатъчно само волеизявление.

4. Обвързваща сила на офертата. Предложението е едностранно волеизявление. То се отправя до друго лице, за да бъде узнато и евентуално прието от него.

Предложението обвързва предложителя.

а\ Ако предложителят е определил срок, в течение на който предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок без оглед на това, дали предложението се прави на присъстващ или на отсъстващ. Следователно предложителят не може валидно да оттегли офертата си до изтичане на този срок.

б\ Ако няма определен срок, в течение на който предложението може да бъде прието, трябва да различаваме с оглед на това, дали то се прави на отсъстващ или на присъстващ. Предложението, направено на присъстващ, обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане. За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона.

в\ Предложение, направено на отсъстващ, обвързва предложителя за толкова време, колкото е обикновено нужно за пристигане на приемането.Това е относително определена норма. Тук се включват три компонента:

- Време за пристигане на предложението до адресата;

- Време необходимо да се провери и обсъди предложението;

- Време за достигане на отговора до предложителя.

Оферента може да оттегли офертата, ако съобщението за оттегляне пристигне преди или най-късно със самата оферта. Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. За адресата договора е сключен, дори ако самият оферент умре или бъде поставен под запрещение, след като е отправил офертата. Офертата има задължителна сила по смисъла на закона.

Предложението губи силата си:

1. Ако бъде отхвърлено от адресата, до който е отправено. Молбата за продължаване на срока за приемане още не означава отхвърляне. Офертата може да бъде приета в първоначално определения срок.

2. Ако изявлението за приемане не пристигне своевременно.

3. Ако бъде оттеглено съгласно чл. 13 (2) ЗЗД.

Приемане. Лицето, на което е направено предложението, има една алтернатива - или да приеме предложението и с това договорът е сключен, или да отхвърли предложението и така да осуети сключването на договора. Приемането също отговаря на няколко изисквания:

1. Да изхожда от лицето, на което предложението е направено, от негов особен представител, евентуално от неговите наследници.

2. Да бъде отправено до предложителя, негов представител, респективно неговите наследници.

3. Да е безусловно, т.е. да няма резерви и насрещни условия, защото в такъв случай ще е налице контраоферта или покана за преговори.

Начини на приемане.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи окончателния договор. Приемането трябва да бъде безусловно. Няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни у-я.

Изявлението за приемане може да бъде ИЗРИЧНО или МЪЛЧАЛИВО.

1. Изрично е, когато волята за сключване на предложения договор личи от изрични изрази, които приемащия употребява.

2. Мълчаливо е, когато от действията на приемащия може да се съди за решението му да сключи предлагания д-р.

Оттегляне на приемането. Предложителят може да оттегли офертата си, стига само известието за това да стигне у лицето, на което се предлага, по-рано или едновременно с предложението.

Късно пристигане на приемането. От пристигналото приемане се вижда, че то е изпратено навреме, но по независещи от него причини то не е пристигнало навреме. Тогава договора се счита сключен, освен, ако предложителя незабавно уведоми другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Сключване на договора. Когато предложението се приеме тогава се постига съгласие м\у двете страни. То трябва да обхваща всички съществени страни на договора. Но, ако трябва да се постигне и съгласие и по несъществените елементи, то тогава съгласието по тях НЕ води до сключване на договора. Несъгласието м\у страните може да бъде явно и скрито-волеизявленията се отличават.

Момент на сключване. Договорът е сключен, когато се постигне пълно съгласие в\у всичко. Когато предложението е направено на присъстващ договора се счита сключен от момента на приемането. Когато предложението е направено на не присъстващ има четири теории:

1.В момента на изявлението на адресата - когато неговата воля за приемане бъде външно обективирана. Това е т.н. теория на ИЗЯВЛЕНИЕТО.

2. Договорът е сключен в момента, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението си на предложителя, че приема офертата. Тази теория е теория на ИЗПРАЩАНЕТО.

3. Договорът се счита сключен, когато е узнал за приемането на офертата. Това е т.н. теория на УЗНАВАНЕТО.

4. Д-рът е сключен в този момент, в който изпратеното съобщение за приемане на офертата е достигнало у предложителя.Това е т.н. теория на ПОЛУЧАВАНЕТО.