Joomla Software solutions Template

Payday loan

Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице.

І. Договор в полза на трето лице – всеки договаря за себе си. Дог. произвежда действие за договарящите – това е принципът. Законът прибавя, че в някои предвидени в закона случаи договорите могат да произведат действие и по отношение на трети лица – да породят за тях не задължения, а права. „Може да се договаря и в полза на трето лице” – чл.22,ал.1,изр1.

Може да се договаря така, че от договора (по изричната воля на договарящите) едно трето лице да придобива веднага и непосредствено свое самостоятелно право. Този договор наричаме „договор в полза на трето лице”. Договорът в полза на трето лице е този дог., по който страните (обещателят – промитент и уговорителят – стипулант) се съгласяват, че едно трето лице (бенефициер), което не участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има правото да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение. Приложно поле – застраховките живот и транспортните застраховки са главната (но не единствена) област на приложение на договора в полза на трето лице.

Предпоставки за валидност:

- преди всичко необходимо е дог., който съдържа клаузата „в полза на трето лице” да е валиден. Ако същият е нищожен, третото лице не придобива никакви права. В случай, че бъде унищожен, правата на третото лице отпадат с обратна сила.

- договарящите трябва да са се съгласили да облагодетелстват едно трето лице.

- необходимо е третото ползващо се лице да е достатъчно определено. Практиката приема, че ползващите се трети лица са достатъчно определени, ако са определяеми. Валидна е например застраховката „в полза на наследниците ми”.

Действия на уговорката.

Придобиване правата от третото лице – то придобива вземане с/у обещателя непосредствено от договора, в който то не участва нито пряко, нито ч/з представител. Това означава, че стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Договорът поражда за третото ползващо се лице пряк иск с/у обещателя, пряка претенция за престиране на това, което в негова полза е уговорено.

Отмяна на уговорката – уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Неговото едностранно изявление в този смисъл е напълно достатъчно. С обратна сила тогава отпадат придобитите от третото лице права, стига само отмяната да е последвала преди облагодетелстваното лице да е заявило, че приема уговореното в негова полза (чл.22,ал.1,изр.2). Следователно прякото придобиване не е окончателно и се намира във висящо състояние, докато бъде прието.

Приемане от третото лице – висящото състояние, в което се намира клаузата, се премахва след като третото лице приеме уговорената в негова полза облага. Защото с приемането отпада възможността да се отменя уговорката и облагата окончателно се придобива от третото лице.

Никаква форма не е необходима за валидността на изявлението на третото лице. И конклудентни действия са достатъчно – напр. цесия на застрахователната сума.

Чл.22, ал.1,изр.3 обаче допуска възможността уговорителят да си запази правото да отмени клаузат аи да посочи друго ползващо се лице и след като първоначално облагодетелстваният е приел облагата (напр. ако отношенията м/у третото лице и уговарящия са дарствени и са налице условията на чл.227, тогава уговорителят ще може да иска отмяна на дарението в течение на 1 г., от момента, когато са му станали известни основанията за това отменяване).

Отказ от третото лице – то може да заяви, че не желае да се ползва от облагата. В такъв случай придобитото от него право отпада с обратна сила. Договорът не губи силата си, само друго ползващо се лице трябва да бъде посочено.

1)Отношения м/у обещателя и уговорителя – това са страните по договора. Като страна по договора уговорителят може да предяви иск с/у обещателя за изпълнение на задълженията му. Тъй като той е страна по договора (а не бенефициера), на него единствено принадлежи правото едностранно да развали или да иска развалянето на договора по съдебен ред поради неизпълнение на същия.    2) М/у обещателя и третото лице – третото лице има претенция за изпълнение към обещателя. Той може самостоятелно и без ничие посредничество да иска изпълнението на уговореното в негова полза. Този иск е лично негов.

Третото лице не е срана по договора. Затова на него могат да бъдат направени всички възражения, които обещателят е могъл да противопостави на уговорителя, стига те да произтичат от самия дог., а не от други някакви отн-ия м/у обещателя и уговорителя (чл.22,ал.2).    3) Отношения м/у уговорителя и третото лице – тези отн-ия могат да бъдат най-различни. Стипулантът може да уговаря нещо в полза на трето лице, за да изпълни едно свое задължение към това лице или пък иска да го дари.

4) М/у третото лице и кредиторите на уговорителя – за тях се отнася чл.22,ал.3 – в това разпореждане се казва, че ако кредиторите на уговорителя обявят за недействителен по реда на отменителния иск (чл.135) договора, от който третото лице черпи правото си, последното е длъжно да върне само онова, което уговорителят е дал по договора. Хипотезата се поставя при застрах-те.

Обещаване действието на трето лице – „договорът поражда д-ие м/у страните” (чл.21,ал.1). Но по изключение и само в предвидените от закона случаи договорът може да породи д-ие и спрямо трети лица, к/о не са страна по него (дог. в полза на трето лице – поражда се субективно право в полза на лице, к/о не е страна по него).

Законът не предвижда договорът да поражда задължение за трето лице. Не се допуска две лица да се съгласят да създадат задължение за трето лице без негово знание, участие и въпреки волята му. Всеки договаря за себе си и може да обвърже само себе си.

Разпореждането на чл.23 не съставлява отклонение от този пр-ип. Споменатият текст наистина предвижда, че „Този, който е обещал задължението или д-ието на едно трето лице...”. От това обещание не възниква никакво задължение за третото лице, а само за този, който обещава. Той единствено е правно обвързан. Обвързва се за един резултат – че едно трето лице ще престира нещо, респективно, че ще се задължи да престира нещо на контрахента, за което той (обещателят) ще положи съответните усилия и ще направи необходимите жертви.   От договора, с който едната страна обещава на другата, че трето лице ще извърши нещо или ще се обвърже спрямо нея, възниква задължение само за обещателя, не и за третото лице. Счита се, че обещателят е изпълнил задължението си, ако третото лице извърши уговореното д-ие или поеме обещаното задължение. Ако третото лице откаже да се задължи, респективно да извърши обещаното д-ие, обещателят дължи на съконтрахента си обезщетение на общо основание.

От тази отговорност за вреди обещателят може да се освободи, ако сам (вместо третото лице) извърши обещаното, стига само личните качества на третото лице да не са от решаващо значение за контрахента му.

Рабира се, може да се освободи от отговорност, ако е настъпила последваща невъзможност за изпълнение на проектирания договор с третото лице. В случай, че съм обещал, че Х ще ви продаде автомобила си, а същият автомобил бъде унищожен при злополука.