Joomla Software solutions Template

Payday loan

Фидий

Фидий е древногръцки скулптор. Смятан е за най-великия гръцки скулптор. Роден е около 490 г. пр.н.е. и е починал около 428 г. пр.н.е..

Изкуството на скулптурата Фидий е изучавал в Атина в школата на Хегий и в Аргос в школата на Агелад, като е възможно при него да е бил едновременно с Поликлет. От оцелелите до наши дни статуи, за нито една не може да се каже със сигурност, че е дело на Фидий. Черпим знания за неговото творчество от описанията на античните автори, от късни копия на негови творби, както и от оцелели скулптури, които с по-малка и по-голяма достоверност са приписвани на Фидий. Фидий е построил през V век пр.н.е. внушителните статуи на древногръцката богиня Атина в Партенона в град Атина и статуята на Зевс в Олимпия. И двете покрити със злато и слонова кост. За изработката на статуята на Зевс, Фидий въвежда нова техника на обработка на слоновата кост, рецептата за която запазил в тайна, но която му позволявала да огъва и фино да обработка слоновата кост. Предполага се, че е киснел слоновата кост в оцет, което я правело податлива да огъване и дори след изсъгхването си, придобитата форма се запазвала. Когато Перикъл разгърнал мащабно строителство в Атина, Фидий оглавил работите на Акропола. Негова е грандиозната бронзова статуя на Атина Промахос на Акропола. Другата бронзова статуя от Акропола, Атина Лемния, която държи шлем в ръката си е създадена от Фидий около 450 пр.н.е по поръчка на атически колонисти, заселили се на остров Лемнос. Изглежда Перикъл е наредил те да бъдат издигнати през 447 г. пр.н.е.. В процеса на строителните работи по Партенона, въпреки строгия контрол, наложен от Фидий, за когото се смята, че бил главен архитект на храма, той е обвинен в присвояване на ценности, най-вероятно слонова кост, предназначенa за направа на статуята. Сведенията за по-нататъшната му съдба не съвпадат. По сведения на историка Ефор, Фидий бил арестуван и умрял в затвора. Диодор казва, че Фидий напуснал Атина в неизвестна посока, а според Филохор, чието мнение е потвърдено и в намерените в наши дни папируси, Фидий доживял дните си в Олимпия.Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий е едно от Седемте чудеса на света. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. Именно там Зевс е победил кръвожадния Кронос. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър. През 394г. от н.е., около 800 години след създаването й, тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната й красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

ФИДИЙ

Атински скулптор от V в. пр.Хр., син на Хармидас. Плиний Стари определя като връхна точка из творческия му живот годините на 83. Олимпиада (448 - 445 г. пр.Хр.), което съвпада със завършването на неговия шедьовър - статуята на Зевс в Олимпия. Бил на Хагеладас и трябва да е започнала да работи след Гърко-персийските вожни. Атинския оброчен дар в Делфи. (Милтиад с Атина и Аполон, придружени от херосите-епоними на атическите фили), издигнат в памет на битката при Маратон, ръководил атинската политика. Голямата бронзова статуя на богиня Атина, висока 8 м. издигната на Акропола и наречена по късно Атина Промахос, е може би същата, която е засвидетелствувана в един епиграфски документ от 453 - 452 г. пр.Хр.. Между тази дата и началото на строежа на Партенона в 447 г. пр.Хр. Фидий ще да е отишъл в Олимпия да направи хризелефантинната статуя на Зевс, предназначена за току-що завършен храм, построен от Либон. Неотдавна там бе намерена скромна атическа купа, принадлежаща на великия скулптор, който със собствената си р ъка е написал с острие върху поставка ,На Фидий съм. По-късно Фидий бил натоварен от Перикъл да ръководи цялото строителство на Акропола в Атина и се заел специално със скулптурната декорация на Партенона, на което се дължи забележителното единство както в концепцията, така и в изпълнението . По същото време той работил над колосалната Атина Партенос (12м висока), завършена през 438 г. пр.Хр. Между тази дата и началото на Пелопонеската война (432 г. пр.Хр.) Фидий бил обвинен в злоупотреба със средствата, който му били поверени за статуята; осъден, той според Плутарх умрял в затвора. Една атическа трагедия, която без съмнение иска да измие Атина от тази жестока неблагодарност великия художник, твърди, че той сам отишъл в изгнание в Елида и едва тогава изваял статуята на Зевс в Олимпия. С изключение на две големи хризелефантинни статуи, познати ни от подробните описания на Павзаний, от повече или по-малко врни и малки по размери репродукции (само на Атина Партенос) и от монетите, които са недостатъчно точни, ни е твърде малко познаваме други произведения на скулптора, споменати в текстовете. Приписват му се с голяма вероятност един Аполон (копие на Касел), една Амазонка (от типа наречен Матеи във Ватикана, който е потвърдил от една неотдавнашна находка в Тиволи) и също една Атина (от типа Медичи в Лувъра, за което говорят редица други документи). Древните са се възхищавали от Фидий не само заради безупречната му техника, проявила се както в бронзовите му статуи, така и в сложното изкуство на хризелефантните му творби, в ювелирното изкуство, в живописа (вътрешната страна на щита на Атина бил украсен с една Гигантомахия но също и най-вече заради благородния порив на неговото вдъхновение: висшата представа, която той имал за божественото, му помагала, според думите на Квинтилиан, да обогати по своему традиционната религия. Огромно влияние, което упражнявал върху съвременниците се и върху цялото по-сетнешно изкуство, се обяснява до голяма степен с това му качество.