Home История Английската революция - Управление на Джеймс I (1603 1625)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Английската революция - Управление на Джеймс I (1603 1625) ПДФ Печат Е-мейл

Английска революция

Управление на Джеймс I (1603 – 1625)

Джеймс I се възкачва на престола през 1603 година. Той обединява шотландците и англичаните (управляващата династия е Стюардите). С възкачването му навлиза Френският Абсолютизъм. Джеймс идва с идеята, че е назначен по Божията милост. Освен че изисква от слугите си подчинение, той смята че парламентът и депутатите му трябва да са слуги. Още в първата си реч пред парламента обявява, че самият Бог го е обявил – imago dei. Това много бързо му навлича неприятности, защото парламентът е пуритански (калвинистки) и тази идея не му допада. Джеймс I е силно религиозен. Той силно обвързва църквата и нейната структурата с епископи. По този начин той изразява изключителна привързаност към тази институция. Калвинистите обаче не зачитат епископите, а само пасторите. Това усложнява отношенията между Джеймс и парламента допълнително.

Кралят намира начин, как да се освободи от влиянието на парламента. Започва да продава монополи – продава права на отделни хора за различни звания. По този начин си осигурява достатъчно приходи, за да управлява без да свиква парламента. Това се оказва една сравнително добра работеща практика, въпреки че търпяла много критики. Постига териториални разширения, ограничение във външната политика. Джеймс се оказва в състояние да завърши своето управление и умира от естествена смърт, предава властта на Чарлз I. Джеймс показва, как може да се управлява без парламент. При него  се проявява основната слабост на Стюардите, а именно – нежеланието на Шотландия да се обвързва с английската политика повече, отколкото и е изгодно на нея, свързани са с краля, но са и абсолютно независими, не са готови да се бият за краля.

Управление на Чарлз I (1625 – 1649)

Чарлз I израства с идеята, че кралската власт трябва да се налага над парламента и останалите държавни организации. Тъй като конфликтът между крал и парламент е много сериозен, Чарлз решава да НЕ го разпуска. Решава да подобри ефикасността на методите на неговия баща. Съветниците на Чарлз започват да търсят все по – нови методи:

  1. Продължава продажбата на кралски монополи. Тези монополи създават вътрешно напрежение, което се усилва заради политиката на Чарлз. Той разквартирува кралската армия по домовете на английските граждани. По този начин не държавата, а хората издържат въоръжената сила на Чарлз. Тъй като армията е и полиция, той е имал възможността да следи за реда и да налага своята воля.
  1. Чарлз въвежда данък „корабни пари”. Това е стар данък от времето на постановяването на английската монархия, според който крайбрежните градове плащат на краля, а той от своя страна строи кораби. Но Чарлз въвел този данък навсякъде и не използвал парите само за кораби. Недоволството на гражданите се увеличило много бързо, защото започнала практика да се намират стари искове и задължения, загубили давност, които администраторите на краля събирали от хората за поколения назад.

През 1628г.е приета т.нар. „Петиция за правата в парламента”. Тя се превърща в основата на съпротивата на парламента срещу кралския абсолютизъм в Англия. Възразявало се срещу:

v      Незаконното разквартируване на войниците.

v      Незаконното въвеждане на военно положение в страната

v      Противопоставят се на данъка „корабни пари” и го обявяват за незаконен.

Приели решение, че нито един данък не е гласуван от парламента не е валиден.

Тази петиция е и поводът през 1628г. Чарлз да разпусне парламента и да започне „11 годишната тирания”. През това време той налага сериозна власт – разквартируване, нови данъци, увеличава корабните пари. По този начин свързвал бюджета на държавата. Вероятно щал да установи този режим, но блудният граждански дух подбудил Джон Хемпдън да заведе дело срещу краля за  „корабните пари”. Това дело не било спечелено и Хемпдън бил хвърлен в затвора. Неговото дело обаче е показателно за борбата срещу властта на Стюардите (абсолютизма).

Самият Чарлз довел нещата до крах, тъй като не установява религиозна власт. Чарлз е възпитан под влиянието на католиците и прави промени в Шотландската църква – искал да въведе епископално управление (Шотландия е калвинистка държава). Тогава шотландците вдигнали възстание – бунт срещу собствения си крал. В началото Чарлз започва война, но финансиите бързо се изтощили, а и парламентът не му помагал. Шотландците взели превез над кралската армия.

През 1640г. Чарлз е принуден да свика парламента.  Той бързо взел в свои ръце нещата и осъдилл на смърт граф Страфорд, който приел закони, с които ограничава кралската власт. Същият този граф приел и закон, според който парламентът трябва да се свиква поне веднъж на 3 години и да има поне 2 сесии. Възобновен е и закона, че единствено парламентът може да гласува данъците и бюджета. Всички такси,данъци и монополи са отменени, т.е. незаконни. Отделно са премахнати прерогативните съдилища – ограничава се съдебната кралска власт. Чарлз е недоволен и започва да измисля начини да се противопостави.

През 1642г. Чарлз изпратил гвардейци да арестуват спикера (говорителя) на парламента. Спикерът казал, че парламентът няма друг господар освен народа. Този парламент е известен като „дълъг”, неговите слоеве управляват до началото на 50-те години. Чарлз свиква парламент след възстанието в Шотландия. Първият парламент е „къс”, а вторият – „дълъг”. „Дългият” парламент издава 2 декларации, които имат за цел да потвърдят „Петиция за правата” от 1628г.:

  • „Великата ремонстрация” – презаявяване.
  • „19-те предложения”

И двете имат за цел да представят в по – разширен вид нещата, които вече са заявени. През 1642г. – втората декларация предизвиква Чарлз да арестува парламента.

Започва Анлгийската революция  (гражданска война). На страната на краля застават повечето аристократи, едрите земевладелци и голяма част от селското население. На страната на парламента – дребните аристократи и градското население (на страната на революцията – по – прогресивните прослойки). В началото парламентът не иска да сваля краля, а само да постанови власт на Чарлз и да не променя нищо в държавата (както при Френската революция). Нещата обаче ескалират. Първоначално желанията са обикновени, но при всяка революция се забелязва градация – от по – умерни към по – радикални идеи. Най – голямото престъпление, което народът може да извърши, е да убие краля.

Първоначално кралят взима превез във военните действия. Постига победи. Под негов контрол са Уелс и северните райони на Англия. Парламентът постановява под контрол Лондон и южните по – богати области на страната. С издигането на Оливър Кромуел парламентът обръща хода на събитията.

Революциите

*         Наричат се буржоазни, заради техните резултати.

*         Ликвидират всички пречки за развитието на капитализма.

*         Създават всички предпоставки за преминаване от съсловно към класово общество.

*         Създава се нова политическа система, отговаряща на новите потребности на обществото.

Според Чарлз I – върховенството му не е подвластно на ничия власт

Оливър Кромуел- 1649- 1658г.

Оливър Кромуел е роден на 25. април 1599г. в Хънтингдън, в обикновено английско провинциално семейство и не е имал никакви предимства, които да подпомогнат издигането му като водач на нацията. Той е стриктен пуритан, получил образованието си в Кембридж. Наследството на Кромуел от неговия баща Робърт Кромуел, който умира в 1617г., и по – късно от вуйчо му, не било голямо. Доходите му били скромни и той трябвало да издържа семейството си – майка си, жена си и 8 деца. Тих, макар и простодушен, но със сериозни намерения, той говорел малко. Когато, обаче, нарушавал тишината, правел го с голяма власт, налагаща подчинение без въпроси или оспорване. Като мирови съдия, той привличал вниманието към себе си, като хващал безделниците в кръчмата за яката и ги принуждавал да се присъединят към него в пеенето на псалми. Тези подвизи, заедно с умиротворяването на вълненията, породени от някои студентски фракции в съседния град Кеймбридж, му спечелили уважението на местните пуритани и те го изпратили в Парламента, като техен представител. Там той привличал вниманието със своята груба, силна реч, като член на партията на Индипендентите (Independent Party – партия на независимите), която била съставена от пуритани.

До 1640 година той изпълнявал само малки роли в местната администрация и никаква значителна роля в националната политика. Отива в Лондон, за да представлява семейството си в Парламента. Облечен консервативно, пламенен пуритан и способен оратор, той прави име с участието си в Късия Парламент (април 1640година) и Дългият Парламент(август 1640- април 1660). Чарлз I, разорявайки държавата и опитвайки се да наложи в Шотландия нов молитвеник е победен от шотландците и те искат от краля 850 паунда на ден, докато двете страни успеят да се спорузомеят. Чарлз няма друг избор, освен да свика Парламента.

Дългият Парламент отказва всякакво финансиране на краля. Институциите на Тюдорите за фискален феодализъм, Съдът на Звездата и Съдът Горната Камара са обявени за нелегални от Парламента през 1641г. Започва епохата на управление на Камарата на общините. Парламента ненавижда неискренноста на Чарлз, който се разправя с двама негови членове и шотландците и презира връзките му с католиците.

В 1642г. Парламента лишава Чарлз от последните му правомощия, поставяйки армията и флота под парламентарен контрол, чрез премахване на епископацията. Кралят отива в Парламента с намерение да арестува

Джон Пим, ръководител на Парламента и други четирима негови членове. Петтимата заговорници успяват да избягат, карайки Чарлз да изглежда глупаво. Кралят отива на север, събира армия и на 22.08.1642г. напада Парламентарните сили при Нотингам. Англия отново след 157г. е въвлечена в Гражданска война.

В битката при Хъл( 1642г. ) конницата на Парламента е разбита от кавалерията на Чарлз, което убеждава Кромуел да осъздаде добре обучена кавалерия.Оливър Кромуел, виждайки със своята проницателност кои са слабостите на армията на “кръглоглавите”, решил да стане предводител на кавалерията. Той никога не бил обучаван във военно майсторство, но още от самото начало показал ненадминат гений като генерал. Кромуел разбирал, че успешните революции винаги се печелят с помощта на фермерите така, че той събрал хиляда пуритани с копия - фермери и овчари, които да използва полевите битки на открито. Неговият полк бил известен с прякора “Храбреците” (“Ironsides”) и никога не е бил побеждаван, въпреки, че се е сражавал с мнокократно по-многочислен противник, понякога в съотношение едни към три. Тактиката на Кромуел била да удари с кавалерията си в центъра през атакуващата го армия, да премине направо през редиците им и после да обгради в кръг или лявата, или дясната част, смилайки обърканите редици, превърналите се вече в тълпа, като ги унищожи окончателно. Кромуел събрал войскова част от кавалеристи и скоро станал техен върховен главнокомандващ. Неговата дисциплина създала единствената редовна войска, която проповядвала, молела се, плащала глоби за мръсни думи и пиянство, осъждала врага пеейки химни – най-странното и ненормално за времето си явление, когато за войниците и наемниците били присъщи всички въобразими пороци.

В битката при Нейзби, проведена на 16 юни 1645 година, близо до Нортхемптън, се сблъсъкват войските на крал Чарлз I и силите подкрепящи парламента, наречени „кръглоглави“, водени от генерал Оливър Кромуел.

Преди битката Чарлз I искал да я избегне, поради явното преимущество на армията на Кромуел в численост.

Много от командирите обаче искали да се сражават, като най-настоятелен бил един от командващите на армията на „роялистите“ - принц Рупърт, който настоявал за битка, с аргументите че по-голямата част от „кръглоглавите“ са просто въоръжени селяни без войнски опит.

За съжаление той не бил прав и битката завършва с тежко поражение за кавалерите и победа, която покрива Оливър Кромуел със слава.

През 1646 година Чарлз се предава на шотландците, които го предават на Парламента. От 1646 година Англия се управлява от Парламента , въпреки че Чарлз е екзекутиран чак през януари 1649година. Една от причините, заради които е бил екзекутриан е това че поканил Ирландската Католическа армия за свой помощник – действие, с което той извършил държавна измяна от най-висша степен. Така за първи път в историята на новото време един законен владетел бил обвинен, осъден и убит от поданиците си.

Английското общество се разделя на много фракции: левълери, пуритани, епископалианци, останки от благородниции др., религиозни и политически радикали спорят за контрол над страната. Единственият източник на власт е армията. През 1648г. Дългият Парламент е намален с наложеното отстраняване на 110 души от армията на Кромуел и отказа на други 160 души да заемат местата си сред опозицията. Остатакът от членове на Парламентът е достатъчен за извършването на конституционни промени. Премахната е не само монархията, премахнати са и: тайният съвет, съдилищата на хазната, адмиралтейството, изравнява Камарата на Лордовете с тази на Общините. Англия е управлявана от съвет на държавния ръководител и Парламента, с различни подкомитети, занимаващи се с ежедневните въпроси. Разделя страната на 12 военни губернаторства, начело на които са посочетни от него генерал-майори, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци. Били приети следните поправки: били забранени дуелите в армията, разрешен бил гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.

След конституционните промени и установяването на парламентарно управление, вниманието е насочено към въстанията в страната, в Ирлания и Шотландия. Кромуел побеждава левълерите при Бърфорд. Унищожаването на радикалните елементи на революцията води до политически консерватизъм, което е основа за по- късната реставрация на монархията. Армията на Кромуел избива 40 % от ирландското население, а тези ирландци, които са привързани към монархията или са фанатични католици са преселени в графство CONNAUGHT - 1653г. Шотландските въстанници се борят за възстановяването на Стюартите на трона в лицето на Чарлз Стюарт( бъдещия Чарлз II-ри бивш Уелски принц) , но са победени, с което приключва окончателно Гражданската война. Армията насочва вниманието си към вътрешните въпроси.

Парламентът се превръща в дребна и строга олигархия, която губи своя респект пред Армията. Кромуел разтурва Парламента на 21.04.1653г. Армията свиква нов пуритански парламент, който се оказва неуместен както старият. Кромуел разспуска и този парламент и до 1655г. управлява еднолично. Така само няколко години  след екзекуцията на „тиранина” властта отново била дадена в ръцете на един човек, който също управлявал като тиранин През 1653 г. Кромуел бил избран за лорд – протектор (защитник) и в ръцете му била дадена власт, каквато преди нямал дори и Чарлз. Армията от 35 000 души е непосилна за финансиране, съгласно стриктната финансова политика на правителството на Кромуел. Двете морски войни с Холандия, допълнително утежняват финансово държавата.


Новият парламент е съставен почти само от привърженици на Кромуел, който има право на вето върху решенията на Парламента. Монархията не е възстановена, но Кромуел се превръща от главнокомандвуващ армията, лорд- протектор на Англия. Кромуел умира на 3.09.1658г., определяйки синът си Ричард като свой наследник. След смъртта на Кромуел нацията недоволства от управлението и след 2 години монархията е възстановена. През април 1660г. с помощта на армията синът на екзекутирания владетел (Чарлз І) възстановил монархията и заел престола под ролята на Парламента в управлението и отменянето на кралския монопол върху земята. Десетте години република и протекторат завършили и Англия никога повече не се върнала към републиканизма.

Счита се, че смъртта на Кромуел, настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.

Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време било традиционно наказание за изменниците на Англия.

През годините на своето управление, Кромуел изгонил пиратите от Средиземно море, освобождавал английските пленници, потушил всяка заплаха от страна на Франция, Испания и Италия. Кромуел направил от Великобритания сила, която била уважавана по целия свят и от която другите се страхувли. Застъпвал се за национална църква без епископи. Служителите можели да бъдат презвитерианци, инипенденти или баптисти. Деноминацията на “Несъгласните” (Dissenters) имала позволение да се събира в църковни събрания и дори римокатолиците и квакерите били толерирани. Кромуел работел за постигане на свобода на морала и подобряване на образованието.

Главата на Кромуел и нейната любопитна история

На 3 септември 1658 г. Англия потъва в траур. На тази дата умира лорд-Протекторът Оливър Кромуел. Англия му устройва тържествено погребение. Изхарчват огромната за онези времена сума 80, 000 паунда.

Балсамирват тялото на Кромуел и го полагат в лондонската Чапъл.

След два месеца го погребават тържествено в Уестминстърското абатство

до Кралете на Англия.

След две години обаче идва време на Реставрацията! На трона сяда Чарлз ІІ Стюарт, син на обезглавения Чарлз І. На 31 януари 1661 г. в денят-годишнина от екзекуцията на краля Чарлз І изравят от гробовете телата на Кромуел и неговите съратници Бредшоу и Айртън и в груби ковчези от нерендосани дъски  ги откарват в Тайбърн при известната позорна бесилка.

Там отначало обесили труповете, после ги свалили от въжето, обезглавили ги, а телата захвърлили в ямата в подножието на бесилото.

Главите на тримата водачи на Буржоазната Революция били набучени на дървени пики и докарани в Лондон, където ги поставили в Уестминстърската Зала където бил съден сам Чарлз І. Главата на грозния някога диктатор Кромуел висяла набучена на пиката цели 25 години.

Изведнъж по време на царуването на крал Яков ІІ главата изчезнала.

Изчезнала за цели 200 години!

Какво се случва всъщност?! Една вечер пиката, на която била набучена главата на Кромуел, се счупила и черепът дръннал на пода. Един войник от охраната го взел и го увил в плаща си, след което занася тайно главата в къщата си. Властите открили липсата месец по-късно. Издали указ: който е похитил главата на Кромуел да я върне! Под страх от най-сурово наказание никой не откликнал на указа.

На смъртния си одър войникът, похитил главата на Кромуел, издава тайната на жена си и дъщеря си. Зет му продава черепа след неговата смърт на някой си Ръсел, който се оказва по странно стечение на обстоятелствата роднина на Кромуел. Така от поколение на поколение главата попада у англиканския свещеник Г.Улкинсън, който заявява, че главата на лорд-протектора вече няколко поколения се съхранява от рода му! Правят пожизнена и посмъртна маска на Кромуел и установяват, че черепът е автентичен.

През 18 век, черепът на Кромуел е бил показван по панаири за два шилинга?! Собственицата продава главата на Кромуел на предците на свещеника за две лири. Според нея тази глава носела нещастие! Всички, които я показвали по Панаирите, умрели от инсулт! След експертизата, главата на лидера на Английската революция изчезва! Вероятно се пази някъде от правителството на Англия.

В едно Френско списание през 1909г. бива публикуван автентичният разказ на  полковник Линдзи, съратник и приятел на Кромуел:

Утрото на 9 ноември 1651г., часове преди сражението при Бустър, в което Кромуел разбива армията на Чарлз І, полковникът бива помолен да придружи Кромуел в близкият лес.

След като навлизат в гората Кромуел моли полковникът да слезе от коня и продължават известно време пеш. Ето какво споделя полковникът в спомените си:

-Гората беше полутъмна и зловеща. Изведнъж ме обзе неописуем и от нищо непредизвикан страх. Косата ми се изправи от ужас, дъхът ми се вледени.

-Но какво, по дяволите става с теб? - укори ме Кромуел!

Ако се страхуваш, спри тук и бъди свидетел на това, което ще се случи. Той направи няколко крачки и аз видях един непознат със сива прошарена брада, който като че ли изникна от нищото. Непознатият подаде свитък на Кромуел. Кромуел нервно разгъна пергамента и започна да чете.

-Как? - извика Кромуел по едно време

-Даваш ми само 7 години? Нима аз не те помолих за 21 години?

Дай ми поне 14 години?!

-Не, казах! 7 години! Ако се откажеш, ще се намери друг да приеме.

-Добре, съгласен съм! Давай!

Кромуел стисна паргамента и дойде при мен.

-На конете полковник! Победата е наша! - провикна се Кромуел с твърд и спокоен глас.

Изведнъж главата ми се завъртя и аз както бях на седлото изпаднах в безсъзнание. Събудих се в един манастир! Битката при Бустър току що беше привършила. Чарлз І беше поголовно разбит! Седем (непълни)години след това на 3 септември 1658 Кромуел умира.

Според някои изследователи Кромуел е сключил съюз със сатаната, за да проведе т.н. Английска Буржоазна Революция.

**Телевизионна анкета определя най-абсурдните британски закони. В класацията попада и декрет на Оливър Кромуел от 1644 г., който забранява на народа да яде коледни пирожки като средство за борба с лакомията.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG