Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приносът на проф.Марин Дринов за българската история

Основните историографски занимания на Марин Дринов са посветени на миналото на българския народ. Това се определя от редица обстоятелства. На първо място трябва да се подчертае, че проблемите на балгарската история са били слабо разработени в дотогавашното славянознание. На второ място Дринов не е могъл да не се съобрази с нуждите на съвременната му българска действителност. По онова време българският народ води борба на два фронта– против гръцкото фанариотско духовенство и против турския феодален ред.

Сам Дринов подчертава в предговора на първия си печатен труд “Поглед връх произхождането на българский народ и началото на българската история”, че посвещава силите си на разкриването на на българското минало, за да се види, че българският народ не е без история и без предци. Тук той в пет глави излага резултатите си от основните си изследвания и излага схващането, че народът ни е от славянски произход. Според него началото на българската историография се поставя от Паисий Хилендарски с неговата “ История славянобългарска “.

Първият и по хронология и по значение въпрос въпрос за българското минало, с изследването на който Дринов начева своята научна дейност, е този за произхода на българския народ. В историческата литература съществуват по това време главно 3 теории за произхода на народа ни. Според първата българите са потомци на на старото население на Балканския полуостров. Тази теза се поддържа от д-р Петър Берон и Георги Раковски. Втората е на Тунман и Енгел и гласи, че българите са потомци на на татарите. Третата теза е на Раич и според него от славянска народност са били и народите, които се установили на юг от р. Дунав. Именно в този свой пръв труд, излезнал вав Виена през 1869 г. Дринов не само ги опровергава, но се заема с възстановяване на историческата дейсвителност. Той установява, че старото население на земите около Стара планина оредяло вследствие на варварските нашествия, че именно славяните се заселили тук на гъсти маси и че Аспаруховата прабългарска дружина била погълната от славянската стихия като не оставила никаква следа във формираната българска народност освен името си.

В подкрепа на своето гледище за славянския произход на българите Дринов написва през 1872-1873 г. Крупния си по обем труд “Заселение Балканскогое славянами”. В него той разглежда етническата картина на Балканския полуостров в най-древни времена, установява времето, когато са се появили славяните, разглежда отношенията им с Източната римска империя. Като се опира на съченението на Прокопий “За строежите” той създава хипотезата, че славяните са започнали да се заселват на Балканския полуостров от края на 2 век.

По повод на “ Итория българска “ на Гаврил Кръстевич, Дринов излиза със студия “Хуни ли сме?” и с нея оборва тезата, че българите имат хунски произход.

Вторият значителен проблем, който Дринов разработва, е за състоянието на българската държава през 10 век. На този проблем е посветена докторската му дисертация “Южните славяни и Византия в 10 век”. Първата глава на студията е посветена на отношенията между България и Византия. Той използва като изворов материал писмата на Николай Мистик, спира се на войните между двете страни. Освен това във втора и пета глава са засегнати въпроси за отношенията между Византия и сърби, хървати и далматински славяни. Този свой труд той пише през 1875-1876 г. Тук той разглежда подема и упадъка на българската държава през царуването на Симеон и Петър, богомолството, държавното устройство на България, руско-византийската война и нашествието на киевския княз Светослав в нашите земи, както и началото на Самуиловата държава. Сега за първи път се посочва приемствеността между държавата на Симеон и Петър и западнобългарската държава на Самуил и неговите братя.

Именно това е третият въпрос, който занимава Дринов. През 1875-1876 г. той разработва разширена част към дисертацията си наречена “Началото на Самуиловата държава”. Тук той аргументирано доказва, че западнобългарската държава не е новооснована, а е продължение на българската държава начело с цар Петър, източната част, на която пада 972 г. под византийско иго.

Четвъртият проблем, на който проф.Дринов посвещава само една и то недовършена студия се отнася към историята на българския народ под турско иго. Това е статията “Историческо осветление върх статистиката на народностите в източната част на Българското княжество”(1884 г.). Той си поставя за цел да разясни обстоятелството, че в България през 1881 г. Преобладават турците в Делиормана и Тузлука.

Третият проблем е свързан с епохата на Българското възраждане. В студията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му” (1871 г.) той разглежда делото на първия български историограф, търси корените му в епохата,проследява влиянието му,посочва неговото място. Той поставя и правилно решава един основен въпрос на българската история– за началото на епохата на Българското възраждане, което поставя във втората половина на 18 век, когато бива написана Паисиевата история.

Голям дял от историческите си изследвания Марин Дринов отдава на църковната история. Той пише “Исторически поглед на българската църква от самото и начало до днес” (1869 г.), “Болгаре и Константинопольская патриархия” (1871 г.) и  “Въпрос за българската и сръбската църкви пред съдилището на Леонския събор в 1274 г.” (1873 г.) и още много статии и бележки.