Joomla Software solutions Template

Payday loan

Логичното  ударение  означава  отделяне , интонационно   доминиране на  даден  речеви сегмент – отделна дума  или група  от думи.

Прилика на  логическото ударение  със  словесното ударение:

• Както словесното ударение се възприема чрез  контраст между ударената и  неударената  сричка, така и  и логическото ударение се възприема чрез контраст  между  ударени  и   неударени   речеви сегменти;еднакъв интензитет,времетраене  и  честота на  основния тон.

Разлика:

• Словесното ударение отделя  сричката  в рамките на  думата,а  логическото – думата  или група от думи в рамките на фразата.

Логическото ударение  се  появява  в резултат на оценката за  важността  на някоя дума в езиковото съобщение,като така  всяка дума във фразата може да бъде  отделена  чрез логическото ударение.

Пример:

1. Работниците останаха  в  заводите./ не някой друг,а работниците./
2. Работниците останаха в заводите./останаха,а не си отидоха
3. Работниците останаха в заводите /не другаде,а  в заводите.

Логическото ударение  се осъщесвява с помоща на  интонационните средства на езика.То не зависи  от фонетични, а от смислови  отношения, затова  то може  и изобщо да отсъства  от фразата.

Пример:

Влакът  пристига  на гарата.- може и да се изговори и без да се подчертава  значението  на някоя  дума.

Логическото ударение се използва  в случаите,когато  се  търси   да  се  изтъкне  значението на определен момент от съобщението, като по този начин да се привлече   вниманието на слушателите.

Речеви такт /синтагма/

Потокът на речта в процеса на  езиковото  общуване  може да се  накъсва  на по-големи  или по-малки речеви отрязъци  в зависимост от тяхната  смислова  завършеност  и интонационно  оформяне.Точно този отрязък  на речта,отличаващ се  със смислово-интонационно единство,се нарича  синтагма.

• Една и съща  фраза може да бъде  разчленена  на  различен брой и дължини синтагми.

Пример:

1. Черна голяма птица хвърчеше  ниско //бавно и самотно#
2. Черна /  голяма птица  хвърчеше  ниско // бавно и самотно#
3. Черна голяма птица  хвърчеше // ниско/бавно и самотно#

• Синтагмата може да съвпада  с фразата.

Пример:

“Пиша писмо”

• Една и съща  синтактична  група да бъде разчленена  на отделни  синтагми.

Пример:

Група младежи  от София / и окръга // заминаха с първия влак на бригада.

• С членението  на  синтагмите  се постига  допълнителен смислов оттенък.

Пример:

Ще се видим утре / сутринта / а не на обяд /.

Броят и дължината на синтагмите в дадена  фраза зависят  и от смисловата и от емоционалната  окраска на речта:

1. При спокоен разговор- синтагмите са по-дълги и по-малък брой
2. При вълнение на  говорещия- по-къси и  повече на брой.

Пример:

1. Утре тръгваме на разходка (при обикновено съобщение не се нуждае от резчленяване)
2. Утре / тръгваме / на разходка (при тържественост може да се  обособи в отделна синтагма)

В  интонационно  отношение синтагмата  се изгражда  от мелодичния  контур  и паузата ,темпът също  участва ,нос – по-малка роля.

Логическа пауза

Логическата пауза  прави речта ясна,въздействаща  и релефна  по отношение  на музикално-пластическия  израз.Самото й название показва ,че тя  е свързана  с  логическия  смисъл на  текста.Затова е наричана още  смислова.Логическата пауза съпътства  речевите тактове,отделя  мисъл от мисъл,логически завършек от ново логическо начало.Поставянето на логическа пауза  след всяка завършена  мисъл дава  възможност на   слушателя да  възприеме  по-пълно вече казаното,да го “запечати” в съзнанието си и да се подготви за следващата мисъл.При активно действие  чрез   словото тя се превръща  в пауза  на  внушението.Поставена  след  особено важна дума  в изречението, тя поставя  последната под подчертан  логически  акцент .При  интерпретацията  на творчеството на  някои съвременни  писатели логическата пауза подпомага и активизира  асоциативното  мислене,както  на изпълнителя ,така и на  слушателя,довеждайки до последния  многоплановото намерение на автора.

Нищо не  е  в състояние да  подчертае особеното  значение  на  дадена  фраза в контекста  на литературната творба,както разреждането й с логически  паузи.По този начин нейният  смисъл изпъква   в съдържанието на творбата.